О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Перник, 22.03.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска
колегия, в закрито заседание на 22.03.2019
г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
като разгледа търг.дело
№ 00060 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове от "АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, гр. C. срещу Е.Р. за заплащане: 1) на осн чл. 430, ал. 1 ТЗ
сумата 40 120,24 евро - главница по договор за кредит "Жилище" № *** г. и анекси към него от
22.08.2014 г. и 25.09.2015 г.; 2) на осн. чл. 86 ЗЗД
сумата 3383,54 евро – /мораторна лихва/ обезщетение за забава за периода
16.01.2018г. до 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до датата на пълното й издължаване. В исковата
молба се твърди, че по реда на чл. 422 ГПК банката е предявила искове срещу Е.Р.
за сумата 43246,78 евро представляваща цялата дължима главница по горепосочения
договор за кредит, по които е образувано гр. № 6/2018г. по описа на ОС – Перник, като с
решение № 244/16.07.2018г. /невлязло в сила/ окръжният съд частично е уважил
претенцията в размер на 3126,54 евро – общ размер на просрочените падежирали
месечни вноски по главницата, преди датата на заявлението по чл. 417 ГПК за
период от 14.06.2014г. до 14.08.2017г. За разликата над уважения размер до
предявения размер – 40120,24 евро, искът е отхвърлен тъй като за тази сума
предсрочната изискуемост не е настъпила преди заявлението по чл. 417 ГПК. Отхвърлянето
на установителния иск до размера на неплатените, но неизискуеми към момента на
подаване на заявлението вноски, респ. за частта от кредита, за която кредиторът
е считал, че е настъпила предсрочна изискуемост, според ищеца обосновава
правния му интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск. Промененото
основание, на което е издадена заповедта е уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, имащо за последица настъпване на изискуемостта към този момент. С исковата молба
са представени документи с искане за приемане като доказателства по делото, за
допускане на счетоводна експертиза с поставени задачи, както и за изискване на
копия от ч.гр. д. № 5556/2017г. по описа на РС – П. и гр.д. № 6/2018 г. по
описа на ОС - П.
Ответникът в
срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал писмен отговор, с който на първо място е
поискано спиране на настоящото дело на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до
приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д. № 6/2018 г. по
описа на ОС – П., аргументирано с това, че по последното са въведени доводи и
твърдения за нищожност на сключения договор и анексите към него поради
противоречие на съществена част от клаузите със закона и добрите нрави – осн.
по чл. 26 ЗЗД, както и поради противоречие на ЗЗП. Налице е произнасяне на
решаващия съд по тези доводи, като производството по делото в тази част не е
приключило с влязло в сила съдебно решение.
По същество
оспорва исковете по основание и размер. Ответницата твърди, че не е получавала
сумите, посочени в договора и анексите към него. Наведени са доводи за
нищожност на договора и анексите към него поради противоречие на съществена
част от тях на закона и добрите нрави – чл. 26 от ЗЗД. Твърди се, че клаузите в
договора са предварително и едностранно формулирани от кредитора и не са
индивидуално договорени. Разпоредбите на чл. 5- чл.8 / вкл./ от договора за
кредит са нищожни, като на основание чл. 5 банката е извършвала изменение на
БЛП до сключване на анекс 2, поради което и ищцовата банка е получавала без
основание сумите, заплащани от кредитополучателя за погасяване на кредита и
отнасяни като дължими лихви, формирани въз основа на посочения в договора
механизъм. В договора не се съдържа ясно описание на начина, по който ще се
формира новият базов лихвен процент, което дава възможност кредиторът
произволно да променя лихвите по кредита. Доколкото определянето на БЛП е въз
основа методика на банката – част от вътрешните й правила, която не е публично
известна и достъпна, нито е станала достояние на длъжника, то клаузите,
уреждащи дължимите се от кредитополучателя суми за лихви и комисионни, са
неравнопоставени. На следващо място се твърди нищожност на клаузите на договора
за кредит на основание чл. 146, ал.
1 във вр. с чл. 143, ал.
1, т. 10 от ЗЗП. Клаузите позволяват на банката едностранно да
променя размера на договорната лихва, е неравноправна клауза, респ. нищожна,
защото води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по
договора, тъй като това става без участието и съгласието на потребителя и
представлява противоправно изкривяване на задълженията на кредитополучателя в
противоречие с чл. 143, ал.
1, т. 10 от ЗЗП. Те са предварително и едностранно формулирани от
кредитора и не са индивидуално договорени. На изброените по- горе основания се
поддържа нищожност на договорните клаузи за наказателна лихва в размер на 8,8%
и неустойка при просрочие в размер на 23,8% поради необосновано висок размер на
обезщетението и неустойката и доколкото неустойка при просрочие в размер на
180% е предвидена единствено в погасителния план, като като уговорка в
сключения договор от страните. Твърденията
са, че същата е абсолютно неравноправна клауза предвид необосновано високия
размер на обезщетението за неустойка, което банката е включила впоследствие при
подписването на договора за кредит и анексите към него, която клауза е
неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП и в равна степен е нищожна. Наведени
са доводи, че с оглед твърдяната нищожност, то и посочените като дължими суми
за главница, лихви и неустойки в двата анекса, са неточно определени, недължими
и включването им като безспорен дълг, не води до валидиране на задължението,
защото не може бъде признато извънсъдебно несъществуващо задължение. Предвид
разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД се поддържа нищожност на разпоредбите на чл.5 и
6 от договора, с които е уговорена лихва за просрочена главница в размер на 15
% годишно . Поддържа се, че за един и същи период са уговорени лихва върху
просрочената главница и наказателна лихва върху лихвата за просрочие, като тази
уговорка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, защото е недопустимо
кумулирането на неустойка и лихва за забава. Оспорва редовността на воденото от
ищеца счетоводство и записванията на задълженията на кредитополучателите в
него. На
осн. чл. 219, ал. 1 ГПК е поискано конституиране на трето лице помагач на
страната на ответника – Ивелин Иванов, като правният интерес е обоснован с
оглед качеството му на кредитополучател и солидарен длъжник по процесния
договор за кредит. С отговора са представени документи с искане за
приемане като доказателства по делото, поискано е допускане на допълнителни задачи към посочените от ищеца задачи на счетоводната експертизата, както и
за изискване на копия от ч.гр. д. № 5556/2017г. по описа на РС – П. и гр.д. №
6/2018 г. по описа на ОС – П. и док. искане по чл. 190 ГПК.
В срока по чл.
372, ал. 1 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа
изцяло фактическите твърдения и правни доводи в първоначалната. Оспорва
възраженията на ответника, че исковата молба е недопустима и искането за спиране на производството,
като сочи, че предмета на настоящата искова молба не се препокрива с предмета
на гр. д. № 6/2018г. По подробно изложени съображения оспорва
възражението на ответника за наличие на нищожни и неравноправни клаузи в
договора за кредит и анексите към него на сочените от ответника основания по
чл. 26 ЗЗД, чл. 143, т. 10 ЗЗП, както и че договорната лихва е прекомерна,
съответно, че договорната неустойка е нищожна порад прекомерност Заявява, че сключените с ответника
договор и анекси не са такива при общи
условия и съдържанието им е индивидуално уговорено, в което
подробно е описан механизмът на формиране на дължимата лихва, методология за
определяне на референтен лихвен процент по потребителски и жилищно-ипотечни
кредити, както и погасяването на задължението по договора за кредит. С допълнителната искове
молба са представени документи – методика, с искане за приемане като
доказателства по делото. Поискано е допускане на допълнителни задачи към
счетоводната експертизата.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е
подал допълнителен отговор, с който поддържа доводите и
възраженията си
в първоначалния отговор.
Поддържа искането за спиране на производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Оспорва твърдението на ищеца в допълнителната искова молба, че сключеният договор за кредит и анексите към него са индивидуално уговорени. Във връзка с възражението си за нищожност
на договора за кредит в частта му относно предвидената неустойка при просрочие
в размер на 180 % заявява, че приложената към доп. искова молба методика е от
м. април 2010г. и не е относима при формиране на задълженията по договора от
15.12.2008г. С допълнителния отговор е поискано допускане на допълнителни
задачи към счетоводната експертизата.
За да се
произнесе по искането на ответника за спиране на настоящото дело на осн. чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Настоящият
съдебен състав констатира, че в отговора на исковата молба по настоящото дело
ответницата се е позовала на същите основания за нищожност на договора за
кредит, съотв. на отделни негови клаузи, които са предмет на отговора на
исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 6/2018 г. на ОС -
Перник, както и в отговора на исковата молба в производството по чл. 422 ГПК
е оспорвала дължимостта на плащания по кредита /възнаградителни лихви и др./,
които също са предмет на предявените от банката срещу нея настоящи осъдителни
искове. Т.е. по
настоящото дело са поставени за разглеждане същите спорни факти, които са
предмет на гр. д. № 6/2018 г. на ОС – П. /видно и от приложеното решение №
244/16.07.2018г. по цитираното дело на ОС – П./.
При тази
данни съдът приема, че преценката за действителността на договора за кредит и
на отделни негови клаузи в производството по иска по реда на чл. 422 ГПК
е обуславяща за предмета по настоящото дело какъв е размерът на задължението,
размерът на месечните погасителни вноски, с оглед преценката дали са били
налице обективните предпоставки за настъпване предсрочната изискуемост на
кредита, кога е възникнало задължението за предсрочното му издължаване и какъв
е размерът му. Следователно е налице връзка между двете дела както по отношение
на страните, така и относно предмета на спора им, при което разрешаването на
спора по гр. д. № 6/2018 г. на ОС – П. има
преюдициално значение по отношение на спора по настоящото дело и спирането на
производството ще гарантира стабилитета на съдебните решения по двата спора
/така Определение № 122 от 12.03.2018
г. на ВКС по ч. т. д. № 573/2018 г., I т. о., ТК/.
Предвид
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК,
производството по търг. д. № 00060/2018
г. по описа на Окръжен съд – Перник – до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на производството по гр. д. № 6/2018г. по описа на Окръжен съд – П.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред Софийския апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването на
страните.
След влизане в
сила на настоящото определение, да се извършва периодична справка за движението
и етапа, на който се намира гр. д. № 6/2018г. по описа на Окръжен съд – П.
Съдия: