Р Е Ш Е Н И Е
№260081
гр. Първомай, 08.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 604 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал.
1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно
кумулативно съединени искове с правно основание вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с
чл. 240, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Ищецът „Б. ***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано заедно от В. М. С.и Д. Н. Н.в
качеството съответно на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор и
по процесуално пълномощие от юрисконсулт П.П.Ф.-С., с адрес за съдебна
кореспонденция: ****, моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът П.Я.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван от назначения му особен
представител адв. Е.А.З., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес за съдебна кореспонденция: ****, му дължи по Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ****г.,
сключен между ищеца и лицето М.
П. Т., ЕГН: **********, както следва:
Ø
сумата от 684, 83 лева (шестстотин
осемдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки) – главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2018 г. – датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до погасяване
на задължението;
Ø
сумата от 521, 27 лева (петстотин
двадесет и един лева и двадесет и седем стотинки) – редовна лихва по същия
договор за периода от 20.08.2016 г. до 20.06.2018 г.;
Ø
сумата от 0, 20 лева (двадесет стотинки) – санкционираща лихва по същия
договор за периода от 19.06.2018 г. до 20.06.2018 г.;
Ø
сумата от 133, 47 лева (сто тридесет и
три лева и четиридесет и седем стотинки) – заемни такси, за принудителното изпълнение на които вземания е
издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело № 302/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.
Претендира и присъждане на
сторените в настоящото и в заповедното производство съдебноделоводни разноски.
Исковите претенции
се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от ****г. и
приложимите към него Общи условия и Условия за
издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK M., ищецът отпуснал на М. П. Т., ЕГН: **********, револвиращ кредит под формата на
кредитен лимит в максимален размер от 1 000, 00 лева, усвоим чрез кредитна
карта DSK M., а заемателката се задължила да възстановява на
заемодателя определената от него минимална сума за револвиране в 15-дневен
гратисен срок след 20-о число на месеца и да му заплаща за фактически
ползваните заемни средства променлива възнаградителна лихва от 21, 95 %,
начислявана ежедневно в размер на 0, 06 %.
Релевира се, че на 02.04.2013 г.
кредитополучателката получила от ищеца посочения платежен инструмент, издаден с
валидност за три години по разкрита на нейно име разплащателна сметка, както и
че месечните вноски били редовно издължавани до 07.10.2016 г., след което платежите
били преустановени. С Молба вх. № ***г., постъпила в Б.та, ответникът в
качеството на единствен законен наследник на длъжника, който междувременно
починал, обективирал изрична воля да продължи да погасява задълженията му.
С оглед нереволвиране на кредита в
продължение на пет поредни месеца ползването на кредитния лимит било прекратено
и настъпила предсрочна изискуемост на вземането за цялата усвоена главница, за
което ответникът бил надлежно известен с Уведомление, връчено му на 12.01.2018
г. За оперативното обслужване на заема, осчетоводен от Б.та като предсрочно
изискуем на 19.06.2018 г., същият дължал такса в размер на 133, 47 лева,
съгласно Тарифа, а за допуснатата забава – и наказателна надбавка от 5 %.
Сочи се, че кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на
процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, постановено с издадена в
негова полза Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 302/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 4211/02.07.2019 г., с
който последният чрез назначения му особен представител оспорва исковете с
доводи, че съгласно чл. 84, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, е изпаднал в забава на
19.01.2018 г.
В открито
съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
заявените позиции, а ищецът излага подробни съображения и в писмена защита.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във
вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема
от фактическа страна следното:
По силата на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от ****г. (л. 7 – л. 8) и приложимите към него Общи условия, в
сила от 17.12.2012 г. (л. 11 – л. 16), и Условия за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти DSK M. (л. 9 – л. 10), запознаването с, приемането и получаването на
които кредитополучателят М. П. Т., ЕГН: **********, декларирала в чл. 1.1. и
чл. 3 от съглашението, ищецът й отпуснал револвиращ кредит под формата
на кредитен лимит от 1 000, 00 лева по сметка № ***, усвоим чрез тегления в брой и платежни
операции с кредитна карта DSK M. № ***, която й била издадена от Б.та с тригодишна валидност, считано до
края на обозначения на лицевата страна на пластиката месец от съответната година,
след който подлежала на преиздаване освен при подадено от картодържателя
писмено искане или наличие на друго основание за прекратяване на договорната
връзка, и която й била връчена с
индивидуален ПИН-код на 02.04.2013 г. в 09:54 часа, съгласно приложената
Декларация (л. 17). Заемателката, от друга страна, следвало да възстановява на
кредитодателя заетия финансов ресурс и да му заплаща: 1) лихва при стандартен
променлив лихвен процент с величина към деня на договарянето 21, 95% (0, 06% на
ден), начисляван ежедневно върху фактически ползваната главница при условна
продължителност на календарния месец и годината съответно от 30 дни и 360 дни и
зависим от и изменяем при промяна по решение на банковата институция на базов
лихвен процент, стойностите, промените и методологията за определянето на който
се оповестяват в офисите и на интернет страницата й, както и 2) служебно
удържани такси за издаване и ползване на платежния инструмент и за извършваните
с него трансакции при Условията за издаване и
обслужване на плащания с кредитни карти DSK M. (л. 9 – л. 10). За целта трябвало в 15-дневен гратисен срок, броен от 20-о число на всеки
месец, да внася минимална сума за револвиране, посочена в изготвяно от
кредитора извлечение и равняваща се на 3% от натрупания към тази дата за
предходния отчетен период дълг от лихви, такси и главница, като съобразно чл.
30.1. и чл. 30.3. от Общите условия при непълно на падежа револвиране дължала такса
от 15, 00 лева, а върху невнесената част се начислявал действащият лихвен процент,
увеличен с допълнителна надбавка за забава от 5%. Ако визираното неизпълнение
продължи четири поредни месеца от месечната падежна дата, по такъв начин
започва да се олихвява цялото задължение, формирано към съответната падежна
дата. В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че вземането за целия използван
кредитен лимит става окончателно изискуемо, при положение че не последва
цялостно изплащане на кредита, ведно с лихвите и таксите, до края на следващия
пети гратисен период.
Чл. 29.2. от Общите условия
регламентира следната последователност на погасяването: 1. дължими минимални
суми за револвиране от предходни периоди, 2. лихва, такси, 3. месечни вноски за
погасяване на усвоен кредитен лимит чрез инстолмънт трансакции (извършени в
търговски обект за плащане на стока или услуга) към последна падежна дата, 4.
усвоен кредитен лимит чрез трансакции към последна падежна дата и 5. лихва,
такси и усвоен кредитен лимит чрез трансакции след последна падежна дата. Респективно
върнатата главница се счита за предоставена за повторно потребление
Договорните параметри включват годишен
процент на разходите от 26, 46%, изчислен при допусканията: незабавно усвояване
на пълния кредитен размер и възстановяването му за една година на 12 равни
месечни вноски при неизменност на разходите и изправност на потребителя, и обща
дължима се от него сума – сбор от главницата и разноските за лихва, такса за
издаване на картата, годишна такса за нея и комисионо възнаграждение на
посредника.
В Раздели Х и ХІІІ и чл. 29.1. от Общите
условия са уредени следните права на заемополучателя, както и редът за
упражняването им: да се откаже от сделката, да получава от Б.та месечно
извлечение за картовите операции, платежите, дължимите такси, лихва,
минималната сума за револвиране, глобалното задължение, срока за плащане и
наличността по сметката, и във всеки един момент да погасява частично или
изцяло.
В съответствие с общата клауза на чл.
74 договорът се прекратява след цялостно издължаване при следните хипотези: 1) от
клиента – с еднодневно предизвестие или писмено искане след изтичане валидността
на картата, 2) от Б.та: с двумесечно писмено предизвестие или без такова алтернативно
при нарушаване от насрещната страна на общите и частните договорки или уведомяване
за уговорено с брачен договор между клиента и съпруга му съвместно разпореждане
с картовата сметка, 3) при смърт или поставяне под запрещение на заемателя – от
деня на завеждане в Б.та на писмено уведомление от наследниците, съответно от
назначените настойници или попечители, 4) когато същият не приема едностранно
наложените от търговеца промени в индивидуалните и общите условия и тези във
връзка с платежните услуги, и 5) ако
картата не е потърсена от титуляря шест месеца от издаването й и липсва
усвояване.
Видно от
Удостоверение изх. № 73/26.01.2017 г. за наследници (л. 18), издадено от Община
Първомай, заемателката починала на 01.08.2016 г. и била наследена от своя син в
лицето на ответника, до когото ищецът адресирал Уведомление изх. № ***г. (л.
20) за обявяване на предсрочната изискуемост на неплатената главница по кредита,
отчитан по сметка № ***, връчено му на 12.01.2018 г. по сведения от Разписка за
доставка № *** (л. 20), издадена от „А.” ЕООД. На 19.01.2018 г. със Заявление
вх. № ***г. (л. 19) наследникът осведомил ищцовото дружество, че в качеството
си на приел наследството на своята майка правоприемник се ангажира да погасява
произтичащите от кредитния контракт задължения и че му е дадено копие от него и
приложенията му.
Кредиторът пристъпил към
принудително удовлетворяване на процесните притезания по порядъка на чл. 410 от ГПК, подавайки на 22.06.2018 г. Заявление
вх. № 4093/22.06.2018 г. (л. 2 от ч. гр. дело № 302/2018 г. по описа на
Районен съд – Първомай), което било уважено с издадена от Районен съд –
Първомай Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 302/2018 г. (л. 23 от ч. гр. дело № 302/2018 г. по описа
на Районен съд – Първомай), а след като бил известен на 09.10.2018 г. за връчването й на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК и за правната възможност по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, на 08.11.2018 г. в
законоустановения преклузивен едномесечен срок депозирал чрез пощенски оператор
раглежданата Искова молба вх. № 7098/09.11.2018 г. (л. 2 – л. 3).
Според
заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (л. 104 – л. 110),
което се кредитира като обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно, и
данните, отразени в Извлечение от сметка № *** за периода от ****г. до
06.11.2018 г. (л. 21 – л. 25), изготвено на 06.11.2018 г., чрез платежния инструмент
са били изтеглени общо 1 400, 56 лева, както следва: на 02.04.2013 г. –
400, 00 лева, на 05.04.2013 г. – 100, 00 лева, на 08.04.2013 г. – 360, 00 лева,
на 08.04.2013 г. – 100, 00 лева, на 26.11.2013 г. – 80, 00 лева, на 27.02.2014
г. – 30, 00 лева, на 28.04.2014 г. – 10, 00 лева, на 29.04.2014 г. – 8, 12
лева, на 14.07.2014 г. – 20, 00 лева, на 25.07.2014 г. – 6, 19 лева, на
27.08.2014 г. – 10, 00 лева, на 06.10.2014 г. – 10, 00 лева, на 31.10.2014 г. –
6, 25 лева, на 24.11.2014 г. – 10, 00 лева, на 09.02.2015 г. – 20, 00 лева, на
25.03.2015 г. – 30, 00 лева, на 27.04.2015 г. – 10, 00 лева, на 22.05.2015 г. –
10, 00 лева, на 04.01.2016 г. – 50, 00 лева, на 05.05.2016 г. – 80, 00 лева, и
на 12.08.2016 г. – 50, 00 лева, и от 22.04.2013 г. до 23.08.2016 г. кредитът е бил
обслужван редовно с автоматични удръжки от ежемесечно постъпващи по
разплащателната сметка преводи от НОИ в общ размер на 1 224, 79 лева, а от
23.08.2016 г. изплащането е било преустановено. След разпределяне на платежите
по поредността на чл. 29, ал. 2 от Общите условия вещото лице констатира, че
непогасеният остатък от заемната сума е 986, 94 лева, от възнаградителната
лихва за периода от 20.08.2016 г. до 20.02.2017 г. – 76, 79 лева и за периода
от 21.02.2017 г. до 22.06.2018 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда) – 288, 45 лева, от санкциониращата
лихва, пресметната като 29, 95% върху главницата за периода от първото
закъснение – 06.10.2016 г., до 22.06.2018 г. – 180, 43 лева, и от таксите за
нереволвиране – 75, 00 лева.
При така очертаните
фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковете,
отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху
съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Спорните права произтичат от Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от ****г. (л. 7 – л. 8), характерът на престациите по който и профилът на
съдоговорителите го определя като такъв за банков кредит по смисъла на чл. 430, ал. 1 от ТЗ. Нормата гласи, че с него Б.та се задължава да
отпусне парична сума за набелязаната цел и при определените условия и срок на
заемателя, който се ангажира да я ползва съобразно договореното и след
изтичането му да я върне на кредитодателя, а според ал. 2 на чл. 430 от ТЗ – и
да му плаща уговорената лихва.
Като основен тип банкова
сделка е класиран от чл. 1, ал. 1, т.
7 от ТЗ сред тези, които чл. 286, ал. 2
от ТЗ квалифицира като търговски
независимо от качеството на извършващите ги лица и по правната си същност е консенсуален,
формален, комутативен, двустранен и възмезден (в този смисъл Решение №
125/12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., Решение №
51/04.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 504/2015 г., II т. о., Определение №
392/04.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2571/2015 г., IV г. о.), тъй като се счита
сключен със съгласуване волята на договарящите в писмена форма за
действителност, изисквана от чл. 430, ал. 3 от ТЗ, без да е необходимо
предаване на заетите средства, и създава задължения с конкретизирано съдържание
и за двете страни, всяка от които се обвързва с оглед на очаквана насрещна
облага. Със своя чл. 287 ТЗ разпростира
уредбата си досежно търговските сделки, включително и тази, поместена в Раздел
трети от Глава двадесет и девета на ТЗ, и спрямо заемополучателя нетърговец, а
с чл. 288 при празноти препраща към
гражданското законодателство и в частност към ЗЗД.
Оформянето и правните последици на съглашението
се регулират от специалните текстове на ЗПК в меродавната му за казуса
редакция, обнародвана
с Държавен вестник (ДВ), бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от 01.01.2013 г., който въвежда Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), а в съответствие с чл. 24 от ЗПК попада в
приложното поле и на чл. 143-148 от Закона
за защита на потребителите (ЗЗП), който транспонира Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
По дефиницията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото чл. 9,
ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с
потребителско кредитиране в рамките на
своята професионална или търговска дейност,
предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по понятието
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалния или
търговския си ресор физическо лице, кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи
вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез
периодични вноски.
Особеният режим на договора за потребителски
кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид писмената му форма за
валидност по чл. 10, ал. 1 от ЗПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от 01.01.2013
г.), консенсуален или реален в зависимост от това,
дали във фактическия му състав участва наред със съвпадението на взаимно
адресираните волеизявления за заемане на съответната материална ценност и предоставянето
на фактическата власт върху нея, двустранен или едностранен и възмезден.
Като разновидност на този по
чл. 9, ал. 1 от ЗПК заемът за потребление по правната си природа, закрепена в чл.
240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими
вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена
писмено.
Спецификата на процесния
кредит като револвиращ (възобновяем, отворен) се проявява във възможността след
частично или пълно погасяване отново и по всяко време да бъде отпуснат и използван
до съответен лимит.
Чл. 10, ал. 1 от ЗПК (в редакцията,
обн. ДВ, бр. 91
от 20.11.2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) повелява
кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител в два
екземпляра със следните, формулирани на разбираем език по
предписанието на чл.
11, ал. 1 от ЗПК реквизити: датата и
мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името,
единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния
и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието,
правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на
кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични
търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния
срок (т. 6); общия размер на кредита, който в § 1, т. 3 от ДР на ЗПК е
дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и
условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой
– когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при
свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му
(т. 9); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение
№ 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ
дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.
12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се
или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без
главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако
откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент,
позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото
погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията,
при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания
лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за
променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава
на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси,
ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т.
19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока
и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му
да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20);
информация за правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо,
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК,
както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на
договора за кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на
спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на
потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите
клаузи (т. 25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен
орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27).
По смисъла
на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, и се представя като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, изчислен по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като
се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Чл. 19, ал. 4 от ЗПК забранява да бъде по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет (МС) на Република България, а водещите до надхвърляне на прага клаузи са
обявени от чл. 19, ал. 5 от ЗПК за нищожни.
„Общата сума,
дължима се от потребителя“ е зададена от §1, т. 2 от ДР на ЗПК да показва сбора
от общия размер на кредита и общите разходи по него.
Чл. 11, ал.
1 от ЗПК имплементира насоките на чл. 10, § 2 от Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава Европейския
съд, допринася за постигане на набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна
и наложителна хармонизация в областта на потребителското кредитиране за
осигуряване на високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички
потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар. Познаването и правилното разбиране от страна на
потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от особена важност за него,
тъй като му позволява да прецени обхвата на договорните си задължения, да
сравни офертите и да вземе информирано решение дали да се обвърже с
предлаганите условия, както и да ги съблюдава точно (в този смисъл Решение на
Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14).
В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да заложи ефективни и пропорционални санкции
с възпиращо действие за нарушение на националните разпоредби по приложението на
този общностен акт, в чл. 22 от ЗПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от 01.01.2013
г.)
българският законодател е въздигнал
неспазването на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК, които са формулирани по примера на чл. 10, §
1 и § 2, букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в основание за
недействителност на договора, което съдът проконтролира служебно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април
2016 година по дело C-377/14, Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. №
2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011
г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от
09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г.,
I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.).
Според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което
при дължимост на пари чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на законната
лихва, или обезщетение за неизпълнение. Съгласно чл.
92, изр. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
успешната си защита ищецът носи тежестта да увери съда, че е изправен кредитор
по договорно правоотношение с ответника, което е породило за него изискуеми
задължения с очертаната в исковата молба индивидуализация. От опонента се
очаква да установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.
Съотнесена към очертаната нормативна рамка,
конкретната фактическа обстановка обуславя извод, че между „Б. ***” ЕАД и лицето М. П. Т. е сключен действителен формален,
реален, двустранен и възмезден Договор за потребителски кредит от ****г. (л. 7
– л. 8) в подвид на паричен револвиращ заем за потребление, усвоим чрез кредитна
карта DSK
M., при
Общите условия, в сила от 17.12.2012 г. (л. 11 – л. 16), и Условията за
издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK M. (л. 9 – л. 10), които с позволението на чл. 298, ал. 1, изр.
1 от ТЗ банковата институция е утвърдила отнапред във взаимоотношенията с
клиентите си.
По делото фигурират
материализиращите частни и общите уговорки документи, които доказват, че в
наложения от чл. 430, ал. 3 от ТЗ и чл. 10, ал. 1 от ЗПК формат договарящите са
постигнали съгласие за предаването на суми до общ максимум от 1 000, 00 лева в
собственост от заемодателя на заемателя с обязаност на последния да ги връща с
лихва и с опция отново да ги употреби. Съобразно чл.
298, ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ общите условия са станали
задължителни за потребителя, тъй като е заявил писмено, че ги приема и че са му
били предадени при подписването на индивидуалния кредитен договор с нарочна
декларация, инкорпорирана в чл. 1.1. и чл. 3 от него. Същата се цени като
извънсъдебно признание, по съображения че формалната й доказателствена сила по
чл. 180 от ГПК не е опровергана по законоустановения ред, а липсва нормативна
пречка да се зачете доказателственото й значение, каквато е създадена по-късно
без ретроактивен ефект с чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП, приет със Закона за изменение
и допълнение (ЗИД) на ЗЗП (обн., ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014
г.). Отделно от горното, обстоятелството, че общите условия носят подписа
единствено на кредитополучателя не засяга действието им, по съображения че
изискването всяка тяхна страница да е парафирана от двете страни, пренебрегването
на което чл. 22, ал. 1 от ЗПК третира като съществен порок, намира за първи път
легален израз в приетата след сключването на просочния договор ал. 2 на чл. 11 от ЗПК.
Договорното изложение кореспондира в
достатъчна степен с важимите с оглед на особеностите на револвирането
предписания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 – т. 12 и т. 20 от ЗПК. Съставено е на хартиен носител и в него понятно са конкретизирани: общият
размер на кредита от 1 000, 00 лева, равен по разума на §1, т. 3 от ДР на ЗПК
на максималния му лимит; условията за усвояването му чрез тегления и платежни
операции с персонално предназначена за заемателя платежна карта; лихвеният
процент от 21, 95% (0, 06% на ден), методиката за прилагането му – чрез
ежедневно начисляване върху фактически използваните средства при условна
продължителност на календарния месец и годината съответно от 30 дни и 360 дни,
зависимостта му от базов лихвен процент и предпоставките и процедурите за
промяната му – при коригиране на последния по решение на Б.та, която оповестява
стойностите, промените и методологията за определянето му в офисите и на
интернет страницата си, както и изискуемото се от чл. 11, ал. 1, т. 12 и т.
20 от ЗПК разяснение на потребителските права на извлечение от сметка и на
отказ от сделката.
Спазен е и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като
в текста му са записани годишният процент на разходите от 26, 46%, който не надвишава максималната граница по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и
взетите предвид при пресмятането му допускания по напътствията на т. 3 от
Приложение № 1 към ЗПК съобразно особените атрибути на договора като такъв с неопределен срок по възприятието на б. „ж”
от същата точка, непредставляващ овърдрафт, предоставящ на потребителя различни
алтернативи за усвояване и съдържащ уговорки, позволяващи изменение на лихвения
процент и на стойността или размера на разходите, включени в годишния процент
на разходите, които не могат да получат конкретно стойностно изражение към
момента на неговото изчисляване.
Не се приема за отклонение от чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК непосочването на „общата сума, дължима се от потребителя“, тъй като
естеството на заема прави това обективно невъзможно към момента на сключването
му, когато е неизвестно каква част от него ще бъде изтеглена и респективно
какви разходи за потребяването й ще възникнат в тежест на заемополучателя. В чл.
46.3. все пак е описан аритметичният начин за получаване на сумарно дължимото
се.
В синхрон с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК клаузите
на чл. 28, чл. 29 и §1, т. 11 от Общите условия и тези на Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни
карти DSK M. осветляват
за периодичността, метода на формиране на размера и падежа на погасителните платежи
във вид на „минимална сума за револвиране”, без по вече изложените съображения да
може да се предрече и фиксира броят им. В чл. 29, ал. 2 от Общите условия е показана
последователността на разпределението им между неизплатените суми.
Договорните уговорки, на които се основават притезанията, не са засегнати от недостатъците,
за които съдът следи по свой почин.
Чл. 26, ал.
1, предл. 1 и 3 от ЗЗД прогласява за нищожен договорът, който противоречи на закона или добрите нрави, а чл.
146, ал. 1 от ЗЗП – неравноправните клаузи в него, освен ако са индивидуално
съгласувани, а по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са такива, ако са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи
условия.
Револвирането
е допустим от ЗПК способ за многократно усвояване на отстъпения паричен капитал.
Представлявайки своеобразна цена за ползването му, на лихвата е отредена от чл.
430, ал. 2 от ТЗ роля на съществен елемент на сделката, а към момента на
сключването й правото на финансовата институция да събира от кредитополучателите такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с кредитирането, е легализирано в чл. 45, ал. 4,
т. 2 и чл. 58, ал. 1, т. 1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) в редакцията
му, обнародвана в ДВ, бр. 44 от 12.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г., без
законодателството да е поставяло забрани за възмездяване на някои от присъщите
й дейности, аналогична на тази по чл. 10а, ал. 2
от ЗПК,
приета с изменението от ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. На неустойката
като форма на договорна отговорност е посветен чл. 92, изр. 1 от ЗЗД.
Единствените
ограничения на договорната свобода относно размера на споменатите акцесорни вземания
в гражданския, а по препращането на чл. 288 от ТЗ и в търговския оборот, са
закрепените в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми
на закона и добрите нрави (в този смисъл Решение № 378/18.05.2006 г. на
ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о., и
Решение № 61/21.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 894/2014 г., I т. о.).
Чл. 10, изр.
1 от ЗЗД запретява лихвообразуване над прага, определен от МС, какъвто обаче
след отмяната на неговото Разпореждане № 1238 от 1951 г. за определяне
на максималния процент на договорните лихви (обн., ДВ, бр. 52 от 1951 г.), постановена с §1 от Заключителните
разпоредби на Постановление № 72/08.04.1994 г. на МС за определяне на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута (обн., ДВ, бр. 33 от 19.04.1994 г., отм., бр. 42 от 5.06.2012
г., в сила от 01.07.2012 г.), не е утвърждаван. Съдебната практика трайно поддържа, че отсъства пречка да се уговаря възнаградителна
лихва над законната. Все пак с доводи, че я надхвърля двукратно при обезпечен
заем, в Решение № 378/18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., е счетена
за неморално висока.
С чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК мораторната
обезвреда е лимитирана само до величината на законната лихва върху неплатеното,
която съгласно Постановление №
100/29.05.2012 г. на МС за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута (обн., ДВ, бр. 42 от 05.06.2012 г.,
в сила от 01.07.2012 г., отм., бр. 106 от 23.12.2014 г., в сила от 01.01.2015
г.) се равнява на увеличения с 10% основен лихвен процент на Българската
народна Б.. Очевидно поне два пъти по-ниска е дължимата се според чл. 30, ал. 1
и ал. 3 от Общите условия и Условията за издаване и
обслужване на плащания с кредитни карти DSK M. надбавка за
забава от 5 процентни пункта.
Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения
в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава
шеста от ЗЗП.
Като
неравноправна чл. 143 от ЗЗП в приложимата му формулировка от ДВ, бр. 27 от
15.03.2013 г.
, окачествява всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, като наред с тези
генерални признаци, възпроизвеждащи чл. 3, §1 от Директива 93/13/ЕИО, по образец от Приложението към нейния чл.
3, §3 текстът на чл. 143 от ЗЗП систематизира примерен списък на различни хипотези
на неравноправност.
Съблюдаването на нравствените принципи се изследва към момента на
съглашението за всеки отделен случай въз основа на установените факти, като касателно възнаградителната лихва
релевантни са договорните параметри за форма, размер, валута и срок на предоставяне
на средствата, вид, стойност и ликвидност на обезпечението, рисковете от
сделката, профила на заемополучателя, нивата на законната и пазарната лихва,
която би била платена при аналогични условия между други лица, без изброяването
да е изчерпателно.
Нарушаваща нравствеността е уговорената извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции неустойка,
преценката за което се ръководи от естеството на обезпеченото задължение
(парично или непарично) и неговия размер; наличието на други обзпечителни
способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; характера на неустойката
(компенсаторна или мораторна) и начина на определянето й – като глобална сума
или като процент от главницата; базата на начисляването й; съотношението й с
прогнозните вреди от неизпълнението, неговите измерения и други (в този смисъл
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK). Задължаването на
потребителя с необосновано високо обезщетение или неустойка е изведено в т. 5
на чл. 143 от ЗЗП.
Чл. 145,
ал. 1 от ЗЗП предписва неравноправността да се анализира към етапа на
обвързването, като се отчитат вида на стоката или услугата, всички
обстоятелства по сключването на договора, както и останалите договорки в него
или в друг, от който зависи. В чл. 145, ал. 2 от ЗЗП се сочи, че не се подлагат на такава проверка клаузите, задаващи основните
престации, включително и за еквивалентност, ако са ясни и разбираеми.
Прочитът на
маркираните по-горе правни постановки в контекста на фактическата установеност
по делото обслужва становище, че уговорките за възнаградителна и санкционна
лихва не накърняват началата на морала.
Договорено е
срещу заемния ресурс да се дължи лихва при променлив лихвен процент, който към
датата на договарянето е 21, 95% (0, 06% на ден) и който се начислява ежедневно
върху усвоената и непогасена главница при условна продължителност на месеца и
годината съответно от 30 и 360 дни. Същият надхвърля с 1, 93 законния от 10,
01%, равен съгласно цитираното по-горе Постановление № 100/29.05.2012 г. на МС
на увеличения с 10 пункта основен лихвен процент на Българската народна Б.,
който по сведения от електронната й страница към месец март 2013 г. е бил 0, 01. Резултатът от тази съпоставка, разискван
при паралел с данните за размера, валутата, необезпечеността и безсрочността на
заема (същият автоматично се подновява с изтичане валидността на кредитната
карта), която увеличава рисковете за търговеца и за дълго време го лишава от капитала
и добивите от него, позволява да се заключи, че лихвата не е в разраз с нравствения
стандарт.
Порочността
на клаузите от Общите условия, които дават възможност за едностранното й
изменение, не следва да се обсъжда, тъй като не само няма данни да е
предприемано такова по инициатива на Б.та, но и според чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и
чл. 146, ал. 5 от ЗЗП не би повлякла
недействителност на сделката в цялост или на недвусмислено формулираното в нея
задължение за лихва с фиксиран размер от 21, 95% (в този смисъл Решение
№ 92/09.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2481/2017 г., II т. о.).
Претендираното
в приложение на чл. 30.1. и чл. 30.3. от Общите условия мораторно
обезщетение от 5% върху невнесените на падежа суми за револвиране е значително
под законната лихва и разкрива типичното си призвание да гарантира и стимулира
коректното развитие на отношението, да осигури обезщетяването на очакваните от
неизпълението вредни последици и да санкционира допусналата го страна.
По аргумент
от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП уговорките за възнаградителна лихва и таксуването за боравене
с платежния инструмент, които принадлежат към същественото договорно съдържание
и недвусмислено посочват техния размер и методиката на изчисляването им, не са
обект на потребителска защита. Казаното не важи за чл. 30.1. и чл. 30.3. от
Общите условия, които обаче по вече изтъкнатите мотиви не притежават
дефинитивните белези по чл. 143 от ЗЗП.
В обобщение,
облигационната връзка е била надлежно учредена и е създала в тежест на ищеца
ангажимент да отпусне на лицето М. П. Т. револвиращ заем до лимита от 1 000, 00 лева, усвоим чрез тегления в брой и платежни операции с
кредитна карта DSK
M., а на последната – да ползва сумата по
предназначение, и да я връща разсрочено чрез ежемесечни минимални вноски за
револвиране, дължими в 15-дневен гратисен срок, считано от 20-о число на всеки
месец, посочени в изготвяно от кредитора извлечение и равняващи се на 3% от
натрупания към тази дата за предходния отчетен период дълг от лихви, такси и
главница, и да заплаща на кредитодателя лихва от 21, 95% (0, 06% на ден) върху фактически
усвоената главница и такси за ползването на платежния инструмент, а при забава –
такса за нереволвиране от 15, 00 лева и наказателна надбавка от 5 процентни
пункта върху нереволвираното на падежа.
Доказателственит масив убеждава, че кредиторът е престирил
добросъвестно и точно, предоставайки на 02.04.2013 г. в 09:54 часа на заемателката кредитна карта DSK M. № *** с
персонализиращи защитни характеристики, индивидуален ПИН-код и валидност,
обозначена на пластиката, чрез която според назначената
съдебно-счетоводна експертиза в периода от 02.04.2013 г. до 12.08.2016 г. са били
потребени общо 1 400, 56 лева, 50, 00 лева от които – изтеглени след смъртта на
картодържателката на 01.08.2016 г. Вещото лице констатира, че от 22.04.2013 г.
до 23.08.2016 г. кредитът е бил обслужван редовно с автоматични удръжки от общо
1 224, 79 лева от ежемесечно постъпващи по разплащателната сметка преводи от
НОИ. Погашенията са окончателно преустановени на
23.08.2016 г.
В чл. 60, ал. 1 от ЗН е предвидено, че наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които е обременено, съобразно наследствения си дял
– изцяло или при режима на чл. 60, ал. 2 от ЗН – ограничено
до размера на полученото наследство, ако са го приели по опис (в този смисъл Решение
№ 165/16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1057/2011 г., II т. о.).
Приемането е едностранен акт, с който наследникът обективира воля за придобиването на наследството, който съгласно чл. 48 от ЗН произвежда обратно действие от момента на откриването му и който се осъществява по реда на чл. 49, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗН – съответно изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като се вписва в особена за това книга, или мълчаливо – чрез правни и фактически действия на наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството.
В случая единственият произован към наследяване правоприемник на починалата заемателка е нейният син в лицето на ответника. Негова формална постъпка по порядъка на чл. 49, ал. 1 от ЗН или чл. 61, ал. 1 от ЗН не е известна, но подавайки на 19.01.2018 г. в Б.та Заявление вх. № ***г. (л. 19) конклудентно и недвусмислено е заявил желание по смисъла на чл. 49, ал. 2, изр. 1 от ЗН. Така че същият е придобил с обратна сила правата и задълженията, произтичащи от процесния договор, който не е прекратен автоматично със смъртта на кредитополучателя, защото тази последица настъпва само при някоя от предпоставките чл. 74 от Общите условия, а доказателства за тяхното реализиране не са приобщени (в този смисъл Решение № 63/29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1528/2018 г., II т. о.).
Следователно кредиторът е материалноправно легитимиран да изисква от ответника реално изпълнение на падежиралите си вземания и уговореното обезщетение за допуснатото неизпълнение. При липса на изрична регламентация в договора или общите условия за забавата на наследника намира приложение диспозитивната разпоредба на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД – когато денят за изпълнение е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, но ако този ден е изтекъл след смъртта му, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Целта на последната е да информира правоприемниците за наличието, размера и падежа на тези, платими след кончината на наследодателя им негови дългове, за които не знаят, и респективно не би била необходима, ако вече са осведомени за тях, в каквато хипотеза биха били длъжни да ги погасяват в уговорените срокове (в този смисъл Решение № 63/29.07.2019 г. по т. д № 1528/2018 г. на ВКС, II т. о.). При разсрочено връщане на заемната сума поканата по чл. 84, ал. 1 от ЗЗД не поставя наследниците в закъснение за целия неиздължен кредит, нито за всяка вноска трябва да бъдат отделно приканвани.
От събраните сведения е видно, че най-ранният момент, в който ответникът е научил за необслужвания кредит на майка си, е 12.01.2018 г., когато му е било връчено Уведомлението изх. № ***г. (л. 20) на ищцовото дружество за обявяване на предсрочната му изискуемост. На това известие не би могло да се придаде характер на покана по чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, тъй като, макар да индивидуализира еднозначно източника на задълженията, не информира за техния размер и падеж.
Все пак с последващо Заявление вх. № ***г. (л. 19) до Б.та ответникът е пожелал да поеме изпълнението им и е потвърдил, че е получил копие от кредитния договор и приложенията му. Казаното обезсмисля изпращането на покана по чл. 84, ал. 1 от ЗЗД (в този смисъл Решение № 63/29.07.2019 г. по т. д № 1528/2018 г. на ВКС, II т. о.) и е довод да се приеме, че по отношение на наследника падежът на дължимите се за периода от смъртта на праводателката му до 19.01.2018 г. вноски за револвиране, възнаградителни лихви и такси е настъпил 7 дни след 19.01.2018 г., т. е. на 27.01.2018 г., а на тези след 19.01.2018 г. – както е договорено.
Противно
на тезата на кредитора и без оглед на счетоводните му записвания до 27.01.2018
г. в негова полза не е възникнало потестативно право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. ВКС константно застъпва, че
то се упражнява с нейно едностранно волеизявление, което поражда действие, като
трансформира договора от срочен в безсрочен, от момента на достигането му до
длъжника, ако
тогава са били налице
предвидените в закона или съгласувани от страните обективни предпоставки за
изгубване преимуществото на срока (в този смисъл т. 18 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., Решение
№ 23/24.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1717/13 г., I т. о., и Решение №
40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о.). В случая те са
визирани в чл. 31 от Общите
условия като нереволвиране в срока по чл. 30.4. от Общите условия – пет поредни
гратисни периода от съответната падежна дата, и са били осъществени още през
месец юни 2018 г., тъй като наследникът не е извършвал никакви погашения, включително
до финала на съдебното дирене.
Спазвайки чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът следва да съобрази
при разрешението на повдигнатия с установителните искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК спор правнорелевантния факт, че Б.та надлежно е обявила кредита за предсрочно изискуем на
10.06.2019 г. в хода на настоящото исково производство с връчване на препис от Уведомлението й изх. № ***г.
(л. 20) на особения представител на ответника като приложение към разглежданата
искова молба (в този смисъл т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., Решение № 10/25.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
16/2019 г., II т. о., Решение № 23/24.03.2015
г. на ВКС по т. д. № 1717/13 г., I т. о., Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 601/2014 г., I т. о., Решение № 198/18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., Решение № 139/05.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 57/2012 г., І т. о., и Решение № 6/04.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 917/2018 г., І т. о.). След въпросния ден възнаграждение
за ползване на заемната сума не се дължи (в този смисъл т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК).
Предвид гореизложеното ответникът е
обременен да престира целия остатък от
главницата и начислената от 20.08.2016 г. до 20.06.2018 г.
възнаградителна лихва в калкулирания от вещото лице размер съответно от 986, 94
лева и 365, 24 лева, поради което главният иск следва да се уважи изцяло, ведно
със законната лихва от датата на съдебното завеждане на заявлението по чл. 410,
ал. 1 от ГПК – 22.06.2018 г., до окончателното изплащане, с изключение
на периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. вкл. на обявеното в Република България
извънредно положение, през който мораториумът на чл. 6 от Закона за мерките, както и
действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците в редакцията
му от ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., освобождава длъжника от
юридическите последствия на просрочието, а
претенцията за редовна лихва – до 365, 24 лева, като за разликата над уважения до пълния й предявен размер от 521, 27
лева – да се отхвърли като неоснователна.
Подлежи на събиране съгласно чл. 30.1. и чл.
30.3. от Общите условия и наказателната лихва от 0, 20
лева за периода от
19.06.2018 г. до 20.06.2018 г., през който
ответникът е бил вече в закъснение.
Съществуването на притезанието за банкови
такси от 133, 47 лева обаче следва да се отрече, тъй като основанието, от което
се извежда според исковата молба – „оперативно обслужване на кредити в
случаите, когато стават изискуеми”, е останало недоказано. Ищцовото дружество
твърди, че претендираната такса му се полга по Тарифата му за видове такси –
физически лица, която не фигурира сред доказателствените материали, а и не се
обхваща от съгласието на съдоговорителите. Единствените такси, които клиентът е
приел да заплаща, са упоменатите в чл. 9 от индивидуалното съглашение и чл.
30.1. и чл. 44.1. от Общите условия – а именно за административно обслужване на
кредитната карта и на операциите с нея при Условията
за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK M. (л. 9 – л. 10), както и за нереволвиране.
Съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК, при указания
правен резултат ответникът следва да бъде осъден да възмезди съразмерно на
уважената част от исковете съдебноделоводните разноски на ищеца, възлизащи:
Ø в исковото производство – общо 673, 57 лева, от които 125, 00 лева –
довнесена държавна такса за разглеждане на спора, 195, 00 лева – възнаграждение
на вещо лице за изготвена съдебно-счетоводна експертиза, 218, 57 лева –
адвокатско възнаграждение на назначен особен представител, и 135, 00 лева –
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на ищеца от юрисконсулт,
което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ (ЗППом) във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПМом), в размер на 200, 00 лева, като се
отчита фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета
му и ефективното участие на юрисконсулта в него;
Ø в заповедното производство – общо 64, 00 лева, от които 25, 00 лева –
внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, и 39, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на
заявителя от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗППом във вр. с чл. 26 от НЗППом, в размер на
50, 00 лева, след съобразяване на фактическата и правна сложност на делото,
паричната оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в него.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Я.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван от назначения му особен представител адв. Е.А.З.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ****, дължи на „Б. ***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
заедно от В. М. С.и Д. Н. Н.в качеството съответно на Главен изпълнителен
директор и Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт П.П.Ф.-С.,
с адрес за съдебна кореспонденция: ****, по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от ****г., сключен между ищеца и лицето
М. П. Т., ЕГН: **********, както следва
Ø сумата от 684, 83 лева (шестстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки) –
подлежаща на връщане главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
22.06.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, до погасяване на задължението, с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. (вкл.),
Ø сумата от 365, 24 лева (триста шестдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки) – редовна лихва за периода от 20.08.2016 г. до
20.06.2018 г.,
Ø сумата от 0, 20 лева (двадесет стотинки) – санкционираща лихва за периода
от 19.06.2018 г. до 20.06.2018 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело № 302/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І
състав, като искът за сумата от 133,
47 лева (сто тридесет и три лева и четиридесет и седем стотинки) – заемни такси,
и искът за редовна лихва за разликата над уважения до пълния предявен размер от
521, 27 лева (петстотин двадесет и един лева и двадесет и седем стотинки)
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОСЪЖДА П.Я.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван от назначения му особен
представител адв. Е.А.З., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес за съдебна кореспонденция: ****, да заплати на „Б. ***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано заедно от В. М. С.и Д. Н. Н.в качеството
съответно на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор и по
процесуално пълномощие от юрисконсулт П.П.Ф.-С., с адрес за съдебна
кореспонденция: ****, както следва:
Ø сумата от 673, 57 лева (шестстотин седемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки) – съдебноделоводни разноски в исковото
производство за довнесена държавна такса за разглеждане на спора,
за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза и за квалифицирана процесуална защита на страните,
съразмерно на уважената част от исковете, и
Ø сумата от 64, 00 (шестдесет и четири) лева –
съдебноделоводни разноски
по ч. гр. дело № 302/2018 г.
по описа на Районен съд – Първомай, І
състав, за държавна такса за
разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт,
съразмерно на уважената част от исковете.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава
досието на ч. гр. дело
№ 302/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ведно със заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в
сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД