Решение по дело №278/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 191
Дата: 23 декември 2019 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20195210200278
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

23.12.2019 г., гр. Велинград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА

Секретар Павлина Матушева

 като разгледа докладваното от съдия Пенчева а.н. дело  № 321 по описа за 2019 г. на Районен съд Велинград, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН

         Образувано е по жалба от Е.С.Т., против Наказателно постановление № 19-0367-000548 от 07.06.2019г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което за нарушение на чл.20,ал.1 ЗДвП на осн. чл. 185 ЗДвП му е на  наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 25, ал.1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП на осн. чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1  ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. На осн. на Наредба № Iз-2539 на МВР на водача се отнемат 6 точки.

          Релевират  се доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска неговата отмяна. Твърди се, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения относно непосочване на фактическите обстоятелства, въз основа на които административнонаказващият орган е формирал правни изводи за осъществени състави на нарушения, както и че същото е  постановено при недостатъчно изяснена и неправилно възприета фактическа обстановка.

           В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника адв. Апостолов поддържа жалбата.  Излага пространни възражения за незаконосъобразност на наказателното постановление.

          Ответникът по жалбата РУ на МВР гр. Пазарджик не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което поддържа, че НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

          Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 ЗАНН-препис от обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 02.07.2019г., а жалбата е подадена на 08.07.2019г., от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

          Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

            На 26.05.2019г., по време на дежурство, служителят на РУ Велинград младши автоконтрольор Х.Г. получил сигнал от ОДЧ на РУ Велинград за възникнал спор  между пешеходци  и водач на лек автомобил в гр. Велинград, ул. „Тодор Стайков“, в района на бившия Пионерски дом. При пристигане на място заварил жалбоподателя Е.Т. и свидетелите И.И. и Е.С..

         По показания на И. и С. установил, че движейки се по улицата от лявата й страна, по пътното платно в посока надолу към центъра на гр. Велинград,  покрай тях, управлявайки лек автомобил „АУДИ 80“ , с рег. № РА1567ВВ, минал водача Т. с висока скорост и щял да ги удари. По това време улицата била в ремонт, но не била затворена за движение в участъка на инцидента. Ремонти дейности се осъществявали както платното за движение, така и по тротоара и движението на пешеходците по платното се наложило заради препятствия по левия тротоар-струпани на тротоара плочки. Водачът на лекия автомобил навлязъл в лявата част на платното, за да заобиколи купчина с пясък, която се намирала в частта отдясно на платното.  Между участниците в движението възникнали пререкания с размяна на реплики, което наложило полицейска намеса. По показания на И. и С.  водачът управлявал превозното средство без поставен обезопасителен колан, както и без включени светлини за движение през деня.

           На същата дата на водача Е.Т. е съставен АУАН Серия АА № 242376 за това, че като водач на лек автомобил „АУДИ 80“ , с рег. № РА1567ВВ, в гр. Велинград, на ул. „Тошо Стайков“ управлява горепосоченото МПС като извършва следните нарушения: управлява МПС с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на местността /улицата има надлъжен наклон и строителни материали по платното и по тротоара/, като предприема неправилна маневра-завиване наляво за заобикаляне на препятствие, навлиза в лявата част на платното за движение и създава непосредствена опасност за възникване на ПТП с движещите се на платното пешеходци; водачът управлява МПС без включен светлини за движение през деня и без поставен обезопасителен колан. Деянията били квалифицирани като нарушения на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 25, ал. 1 ЗДвП, чл. 70, ал. 3 ЗДвП, чл. 173А, ал. 1 ЗДвП.

           Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е надлежно връчен. Няма данни в срока по чл. 44, ал.1 ЗДвП да са постъпвали възражения.

        Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 19-0367-000548 от 07.06.2019г., с което възприети фактическите констатации на актосъставителя относно  извършените деяния и правните им квалификации. За извършените нарушения водачът е санкциониран на осн. чл. 185 ЗДвП, чл. 179, ал.1т.5 ЗДвП, чл. 185 ЗДвП и чл.183, ал.4, т. 7, пр. 1 ЗДвП.

        От показанията на разпитаните свидетели съдът приема за установено, че на посочената в АУАН № Серия АА № 76 2423 и Наказателно постановление № 19-0367-000548 дата на извършване на нарушението- 25.06.2019г., около 19,00 часа,  по пътното платно на ул. „Тодор Стайков“, по която са се движили участниците в движението, се извършвали  ремонтни дейности. Улицата  е с наклон и посоката на движение на всички участници е била надолу към център на гр. Велинград Участъкът от улицата, по която са предвижвали участниците  И., С. и Т. не е била затворена за движение на моторни превозни средства.   Препятствие за движение по улицата е имало както по тротоарите, така и по платното за движение. Пешеходците свидетели И. и С. са се придвижвали по левия тротоар, но  се е наложило да слязат на платното за движение и да продължат движението си известно време по него, за да заобиколят струпани плочки на тротоара, веднага след което  се качили обратно на тротоара.

           Жалбоподателят се придвижвал с управлявания от него автомобил АУДИ 80“ , с рег. № РА1567ВВ също в посока центъра, спускайки се, като  предприел маневра за заобикаляне на препятствие-купчина пясък в неговата част на платното от дясно и навлязъл  в лявата част на платното за движение. Видял движещите се по платното пешеходци и подал звуков сигнал преди да ги застигне. Изравнявайки се с тях си разменили реплики. Когато участниците в движението се изравнили, пешеходците били вече на тротоара.

         В тази насока съдът кредитира показанията на свидетелите Г., С., И. и М., които са се намирали на посочената дата  на мястото на нарушението и  имат  непосредствени впечатления за относно обстоятелство за извършваните по пътното платно ремонтни дейности и намиращите се по него препятствия за преминаване на пешеходци и превозни средства. В частта за липсващи  препятствия по  левия тротоар  съдът не кредитира показанията на св. Т. предвид възможната негова предубеденост от изхода на спора с оглед роднинската му връзка с жалбоподателя, както и предвид противоречието им с показанията на останалите свидетели.

        В частта относно обстоятелството, че по време на предприемане на маневра за заобикаляне на разположената на платното за движение купчина с пясък и навлизане в лявата му част от страна на водача, пешеходците са се намирали вече на тротоара, съдът кредитира показанията на свидетелите И., С. и М., които се непротиворечиви.

         По време на движение автомобилът бил с включени светлини. В тази част съдът кредитира показанията на свидетеля очевидец М.,  който лице, незаинтересовано от изхода на делото лице, движил се е срещу управлявания от жалбоподателя автомобил и е могъл непосредствено да възприеме това обстоятелство. Съдът не кредитира показанията на свидетелката С., която предвид възникналия между нея и жалбоподателя конфликт по повод предвижването на участниците в движението, следва да се счита за предубедена и показанията й не могат да се считат за обективни и безпристрастни.

         По отношение на обстоятелството, че по време на управление на превозното средство водачът е бил без обезопасителен колан, съдът счита, че същото не се счита за безспорно установено. В показанията си пред съда актосъставителят Г. заявява, че не е възприел непосредствено това обстоятелство, а го е посочил в акта въз основа на показанията на свидетелите И. и С.. В съдебно заседание свидетелката С. заявява, че съди за това обстоятелство по действията на водача, който минавайки покрай нея, се подал от прозореца, но не твърди изрично да е видяла  имал ли е Т. поставен обезопасителен колан. От обстоятелството, че водачът се е подал от прозореца на автомобила не може да се направи обосновано предположение, че същият е управлявал без поставен обезопасителен колан, доколкото положението, където се е намирал- в лявата част на автомобила, на шофьорската седалка и пешеходците са от лявата му страна, в непосредствена близост, не изключва възможността да се подаде от прозореца дори да е с поставен колан.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

        Акт за установяване на административно нарушение Серия АА № 242376 от 26.05.2019г. и Наказателно постановление № 19-0367-000548 от 07.06.2019г. са съставени от компетентни органи, съгласно т.1.3 и т.2.8 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., във вр. 189, ал.1 и ал.12 ЗДвП, в рамките на сроковете по чл. 34, ал.1, б. „в“ и ал. 3 ЗАНН. При съставянето им не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна. В същите се съдържа надлежна индивидуализация на нарушенията  с посочване на техните обективно и субективни признаци-време, място, фактически обстоятелства при извършването, в степен позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво се обвинява и да организира защитата си. Индивидуализиран е и нарушителят. Спазена  е процедурата по съставяне и връчване на АУАН.

     По същество на спора съдът счита, че при възприемане на фактическата обстановка и обосноваване на решаващите си правни изводи  административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, поради което наказателното постановление следва да се отмени. Съображенията за това са следните: 

     І. Относно нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 20, ал.1 ЗДвП вменява задължение за водача да контролира непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Съобразно описанието на нарушението в АУАН и в обжалваното постановление не може да се приеме, че е осъществен този състав на нарушение. Липсват  изложени обстоятелства, които да обосновават извод за извършено нарушение по този текст, а именно, че при управление на превозното средство водачът е изгубил контрол над него. Даденото описание на нарушението-управлява МПС с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на местността, навеждат на извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за което се предвижда наказание по чл. 179, ал. 2 ЗДвП при настъпило пътнотранспортно произшествие, което не съставлява престъпление, т.е. за неправилна правна квалификация на деянието. В  административнонаказателното производство обаче, предвид строго формалния му характер, съдът не притежава правомощие да  изменя дадената от административнонакзващия орган правна квалификация, поради което наказателното постановление в тази част следва да се отмени.

II. Относно нарушението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП съдът счита, че с оглед приетите за установени факти, същото е несъставомерно от обективна страна. При формиране на изводи за извършено нарушение на този текст, административнонаказващият орган е приел, че при извършване на маневра навлизане в лява пътна лента от водача за  заобикаляне на препятствие в дясната част на платното за движение,  същият не се е съобразил с намиращите са на пътното платно пред него пешеходци и с това е създал непосредствена опасност за възникване на ПТП. Тези изводи  не се потвърдиха от показанията на самите разпитани като свидетели пешеходци, които заявяват, че по време на преминаване на превозното средство покрай тях са се намирали на тротоара, след като са възприели подадения преди това звуков сигнал от движещия се автомобил.

В допълнение обжалваният акт е незаконосъобразен в тази част и при определяне на наложеното наказание, като разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗДвП в приложимата редакция предвижда същото да е в абсолютен размер от 150, 00 лв., а административнонаказващият орган е наложил глоба в размер на 100, 00 лв. Така допуснатите нарушения налагат отмяна на наказателното постановление относно това нарушение.

III. Не се доказа и извършеното нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП, че управляваното от Т. моторно превозно средство се е движило без включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Актосъставителят не  е възприел непосредствено това обстоятелство, а   е кредитирал показанията на свидетелите И. и С., които съдът не приема за обективно дадени. В тази част съдът кредитира показанията на свидетеля М., който е очевидец на събитието и е незаинтересован от изхода на делото. Същият е възприел непосредствено от позицията, където се е намирал-движил се е пешеходно срещу управлявания от Т. автомобил, че светлините са били включени. 

По аналогични съображения с изложените по предходното нарушение, съдът счита, че недоказано се явява и нарушението на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП. От кредитираните от актосъставителя показания на свидетелите И. и С., които, както се установи в съдебно заседание, се основават на предположения, а не на със сигурност възприети факти, не може да се счита, че е извършено вмененото на дееца нарушение. По аргумент на чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателно постановление се издава когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, каквато не е настоящата хипотеза. По тези съображения при издаването на наказателното постановление в тази част е допуснато нарушение на закона, обосноваващо неговата отмяна.

       С оглед гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград, счита, че жалбоподателят не е извършил вменените нарушения, поради което не следва да носи административнонаказателна отговорност и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

         По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ   Наказателно постановление № 19-0367-000548 от 07.06.2019г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на Е.С. Томов, ЕГН: **********, са наложени административни наказания, както следва: 1./за нарушение на чл.20,ал.1 ЗДвП на осн. чл. 185 ЗДвП-административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.; 2./ за нарушение на чл. 25, ал.1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП-административно наказание   „глоба“ в размер на 100 лв.; 3./ за нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП на осн. чл. 185 ЗДвП- административно наказание  „глоба“ в размер на 20 лв. и 4./ за нарушение на чл. 137 а, ал. 1 ЗДвП на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7 , пр. 1  ЗДвП административно наказание  „глоба“ в размер на 50 лв., като на водача на осн. на Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат 6 точки.

 

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчване на съобщението до страните, че е изготвено, пред Административен съд Пазарджик.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

Иванка Пенчева