Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 92/ гр. Шумен, 23.10.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд, наказателно отделение
На четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
Председател: София
Радославова
Членове: 1. Нели Батанова
2.
Димчо Луков
Секретар: Станислава
С.
Прокурор: Яна Николова
като разгледа докладваното от съдия Нели Батанова
ВНОХД № 307 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 9 от 05.08.2019 година постановена по НОХД № 11/2019 год. по
описа на Районен съд гр. Велики Преслав съдът е признал подсъдимата Е.А.П., ЕГН-**********
ЗА ВИНОВНА в това, че през периода от 01.01.2017 г. до 17.12.2018 г. в
гр.Върбица, обл.Шумен, след като е осъдена с решение по гр.д.№399/2013 г. по
описа на ВПРС, влязло в сила на 05.09.2014 г. да издържа свой низходящ – Е. К.
Ю. род. на *** г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече
от две месечни вноски – 20.42 месечни вноски от по 95.00 лв. общо 1940.00 лв.,
поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК и
чл.54 от НК я осъдил на „пробация“ със
следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
продължителност шест месеца и периодичност два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност шест месеца.
Недоволна от така постановената
присъда останала подсъдимата П., която е депозирала въззивна жалба чрез
процесуалния си представител. В жалбата си излага доводи, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Счита наложеното наказание за несправедливо.
Алтернативно са направени две искания: Моли съда да постанови нова присъда, с
която да я признае за невиновна и да я оправдае по обвинението или да измени
присъдата и наложи наказание глоба. В допълнително писмено изложение са
изтъкнати доводи сочещи на съществени процесуални нарушение и е направено и
трето алтернативно искане - да отмени присъдата и върне делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебно заседание жалбата и
допълнителното изложение се поддържат, както и направените в тях искания.
Допълнително се излагат доводи свързани и с приложението на чл.9 от НК.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Шумен излага доводи, че
жалбата е неоснователна и недоказана. Представителят на обвинението
изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин, като е
установено авторството и вината на подсъдимата. Счита, че не са допуснати
процесуални нарушения, още по малко от кръга на съществените. В тази връзка се
излага доводи, че присъдата е правилна и законосъобразна, поради което се
предлага същата да бъде потвърдена.
Районния съд е приел за
установена следната фактическа обстановка: Подсъдимата
Е.А.П. и К. П. са родители на детето Е. К. Ю., роден на *** година. С Решение
по гр.д.№399/2013г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 05.09.2014г., майката
била осъдена за заплаща на детето си Е. Ю. чрез неговия баща К. П. месечна
издръжка в размер на 95.00лв. До края на 2016 година подсъдимата заплащала
редовно месечна издръжка на сина си. От месец януари 2017г. престанала да
изпълнява съдебното решение по отношение на издръжката независимо, че работела
по трудов договор и реализирала доходи. През процесния период не е имала
контакти с детето си. Въз основа на издаден изпълнителен лист по
гр.д.№399/2013г. било образувано изпълнително дело №23/2018г. по описа на СИС
при ВПРС с длъжник Е.П.. След поканата за доброволно изпълнение, подсъдимата
платила различни суми по сметка на СИС при ВПРС. Независимо от плащанията по
изпълнителното дело, задължението за издръжка не било изплатено в размер на
повече от две вноски.
При така приетата фактическа
обстановка Районния съд е направил извод
за виновността на подсъдимата по чл. 183, ал. 1 НК.
Въззивният съд при проверка на
присъдата по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си
по чл. 313 - 314 от НПК, констатира следното: Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 318 от НПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Съдът като обсъди становищата на страните и основанията
посочени в жалбата, както и доводите наведени допълнително в съдебно заседание
и при проверка на присъдата изцяло, намира че жалбата е основателна поради
следното:
Във въззивната жалба е направено
оплакване за допуснато от районния съд нарушение на закона. Това действително е
така.
На първо място
това са пропуски свързани с оплакването за немотивираност на присъдата. В
допълнителното изложение защита е изложила доводи, че районния съд се е
задоволил само с бланкетно изброяване на доказателствата, без да е направил
анализ на същите и не е отговорил на правно значими въпроси. Оплакването в
голямата си част е основателно. Въззивният съд констатира, че мотивите към
присъдата са лаконични и непълни за проведеното съдебно заседание и събрани
доказателства. Напълно основателно е оплакването във въззивната жалба, че
преимуществено съдът се е задоволил с изброяването на събраните по делото
доказателства, като пестеливо е коментирал само някои от тях.
В мотивите на постановената
присъда първостепенния съд декларативно е заявил, че приема гореизложената
фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, като е взел предвид
показанията на разпитаните свидетели К. Ю. П., Ф. М. Х., А. С. Г., Р. Р. А., Ф.
Х. О., А. А. Ч., С. Д. М. и приобщените писмени доказателства. Всъщност съдът е
изброил свидетелите по обвинителен акт като се е задоволил само с това. Съдът е следвало да ги обсъди
поединично и в тяхната съвкупност, да ги анализира на фона на целия събран
доказателствен материал, след което да обоснове защо дава вяра на едните и защо
не кредитира другите. Това нещо липсва в
мотивите. Някои от събраните доказателства пък въобще са останали извън обсега
на обсъжданите. По делото са разпитани като свидетели А. А. А. и Ф. П.. Съдът не само, че не ги е
анализирал, но и по никакъв начин не става ясно приема ли техните показания, отхвърля ли
ги, и защо. Нещо
повече, те изобщо отсъстват от мотивите му. Не е направен анализ и на
известна част на писмените доказателства, като например представените разписки
за паричен превод по изпълнителното дело, справките от СИС при ВПРС за
изплатени суми от длъжника и др. Тези писмени доказателства отсъстват от
мотивите и не става ясно какво е отношението на съда към тях. По същата причина
липсват и доводи защо същите са изключени от доказателствата по делото, ако са
изключени. В съдебният акт отново съвсем декларативно е посочено: „Подсъдимата се явява лично в съдебното заседание и дава обяснения в своя
защита.” И тук се
задава въпроса – какво следва от това. Обясненията на подсъдимата, имат двояка природа. От една страна те представляват доказателствено
средство, но от друга са и средство за защита, което налага да бъдат преценени доколко са обективни,
чрез подробен анализ и съпоставка с останалите събрани доказателства (гласни и
писмени) и подробния им анализ. Видно от мотивите на обжалвания акт те изобщо не са коментирани като
същите са изцяло игнорирани. По този начин е невъзможно да бъде проверено как
тези обяснения са преценени от съда, съпоставил ли ги е с другите гласни и
писмени доказателства, отхвърля ли ги изцяло и ако да - защо. От друга страна съдът се е позовал на показания на свидетел, чиито
показания не може да ползва, тъй като е заличил като
свидетел по делото - Ф. М. Х., а липсват основания за приобщаване показанията
й от досъдебното производство.
Всъщност първоинстанционния съд е приел фактите така, както са били описани
в обвинителния акт, без да извърши дължимия детайлен и пълен анализ на
доказателствената съвкупност и без да изложи собствените си виждания, от кое
конкретно доказателство, събрано по реда на НПК се установява всеки един факт,
подлежащ на доказване в настоящото производство.
Като се е позовал на негодно
гласно доказателствено средство, като е игнорирал изцяло показания на свидетели
разпитани в хода на съдебното производство и обясненията на подсъдимата, съдът е допуснал нарушение на процесуалния
закон. Съдът не се е съобразил с принципа на чл.14 от НПК, изискващ вътрешното
му убеждение да бъде основано върху обсъждане на всички събрани и проверени по
делото доказателства.
Основателно е и оплакването, че в мотивите към присъдата липсва и анализ на наведените от защитата
доводи относно липсата на субективния елемент на деянието по чл.183,
ал.1 от НК. Отново съвсем декларативно съдът е посочил ”... възражението на
защитата за липса на субективен елемент от състава на престъплението съдът
счита за несонователно... ”. Липсва
каквито и да коментар относно изложените доводи на защитата относно
субективната страна на престъплението, както и възражението и за несъставомерност на деянието по чл.183, ал.1
от НК. Изложените мотиви относно
евентуалния умисъл у подсъдимата е неясен и неубедителен. Въззивния състав констатира и
липса на мотиви и частта за индивидуализация на наказанието. За престъплението по чл.183,
ал.1 НК, са предвидени алтернативни санкции - лишаване от свобода до една
година или пробация. При определяне на наказанието, първоинстанционният съд е
отчел наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства и липса на отегчаващи
отговорността на подсъдимата. На основание чл.54 от НК съдът независимо, че в
мотивите не е коментират това, очевидно е наложи алтернативно предвиденото по -
леко наказание на подсъдимата - „пробация”, но без да излага каквито е да е
мотиви за това.
От друга страна е налице и
противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата. Съдът е приел, в мотивите,
че към 03.07.2019 г. подсъдимата е дължала издръжка в размер на 1933.53лв. В диспозитива на присъдата съдът е посочил
сумата отразена в обвинителния акт - 1940.00лв. Не става ясно от къде идва това
несъответствие и коя е действително приетата от съда сума на неизпълненото
задължение от подсъдимата. Т.е. налице е несъответствие между
диспозитивната част на присъдата и мотивите към нея относно дължимата сума.
Допуснато е съществено процесуално
нарушение. Липсата на изложени аргументи по основните въпроси на практика
представлява липса на мотиви. Допуснато процесуално нарушение е от кръга на
особено съществените. Посочените нарушения са абсолютни и водят категорично до
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като са от
категорията на тези, които въззивния съд не може да санира. В този смисъл е и
категоричната съдебна практика, обективирана в множество решения на ВКС.
По делото са констатират и други
пропуски. Същите са свързани с работата на разследващите органи. От събраните
доказателства не става ясно как е определен инкриминнирания период на
престъпната деятелност и точното определяне на дължимите суми. С разпоредбата на чл. 183 ал. 1
от НК законодателят е предвидил наказателна отговорност за лицата, осъдени да
плащат издръжка на свои низходящи, когато съзнателно не изпълняват задължението
си в размер на две или повече месечни вноски. Не могат да бъдат възприети
доводите на районния съд относно това, че точното определяне на дължимите суми било задача на органите на
принудителното изпълнение и зависело, от предявените претенции за
лихвите, респ. от точния момент на плащанията и погасените с тях стари главници
и лихви, с които се намалява обема на лихвоносните задължения. Очевидно това
противоречи на закона, доколкото за
наказателната отговорност за деяние по чл.183 ал.1 от НК са от значение броя на
незаплатените месечни издръжки - “две или повече”, но не лихви и такси по
изпълнението.
Въззивният състав приема, че целта на законодателя с криминализиране на
деянието „неплащане на издръжка” е да мотивира длъжника да плаща издръжката под
страх от наказателна отговорност. Но за да се реализира тази наказателна
отговорност следва да бъде установено съзнателно
не изпълнение на задължението си в размер на две или повече месечни вноски.
Т.е. от една страна следва да се установи периода, броя на вноските и размера
на неизпълненото задължение и от друга страна
да бъде доказан/установен/ умисъла – „съзнателно неизпълнение“. Правомощието да събират доказателства е на разследващите
органи, а това по повдигане на обвинение
- на прокуратурата. Съгласно разпоредбата на чл.246 ал.2 НПК и възприетото от
ВКС на РБ становище в т.4.2 от Тълкувателно
решение № 2/07.10.2002 г. на ВКС по н. д. № 2/2002 г. на ОСНК, в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да
посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му. Липсата на посочване на всички факти от
тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. В обвинителния акт липсват обстоятелства, от които да е
видно, защо след като е получила покана за доброволно изпълнение подсъдимата и
е започнала плащането по изп.дело е налице съзнателно неизпълнение на
задължението й. Следвало е да се
съберат необходимите доказателства в подкрепа или за отхвърляне на твърденията
й, да се изследва наличието на умисъл с оглед обстоятелството, че от момента на получаване на
съобщението за образуваното срещу нея изпълнително дело е започнала да плаща
издръжка и до момента изпълнява това си
задължение и тогава след прецизиране на периода, броя на вноските, дължимите
суми и наличието на умисъл се ангажира
наказателната й отговорност. Констатира се и друг пропуск – несъответствие
между посочения период на деянието и броя на неизпълнените вноски. По
обвинителен акт и присъда те са: „през периода от 01.01.2017 г. до 17.12.2018 г. в
гр.Върбица, ……….съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски – 20.42 месечни вноски от по 95.00 лв. общо 1940.00 лв….“ ,
но за посочения период отговарят календарно 24 месеца или 23 и половина вноски“
Т.е. или период не е посочен прецизно или броя на вноските, а от там и размера
на неизпълненото задължение.
Този пропуск е
следвало да бъде констатиран от първостепенният съд – ВПРС в проведеното
разпоредително заседание по реда на чл.247а ал.2 т.1 НПК, който да реши дали да
се възползва от хипотезата, предоставена му от чл.249 НПК или от тази по
чл.248а НПК.
Допуснатите от първостепенния съд съществени процесуални
нарушения, коментирани по-горе, не могат да бъдат изправени от страна на
въззивния съд, съответно и
обезмислят обсъждането на направените в жалбата възражения за неправилност и
незаконосъобраност на присъдата и несправедливост на наказанието, но обуславят
отмяна на постановената присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд,
за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.
При повторното
разглеждане на делото от ВПРС следва да се направи преценка, доколко проведеното разследване е всестранно и пълно
и дали обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 1 от НПК,
респективно, дали не се налага връщането на делото за доразследване.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.334, т.1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК,
съставът на Окръжен съд – Шумен
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 9 от 05.08.2019 година постановена по НОХД № 11/2019 год. по
описа на Районен съд гр. Велики Преслав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд друг
състав от фазата на разпоредително заседание.
Решението е окончателно. Решението да се съобщи на
страните.
Председател :
Членове: 1.
2.