Решение по дело №10843/2019 на Софийски градски съд

 Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              07.02.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                         ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                       КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 10843 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 19.10.2016г., гр.д.73349/15г., СРС, 127 с-в признава за установено по искове, предявени от „Т.С.” ЕАД срещу Р.П.П., с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че Р.П.П. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 1 424,09 лв. - стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 07.2012г. до м. 04.2014г. в имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******, с абонатен номер 120368, ведно със законната лихва от 28.08.2015г. до окончателното изплащане, сумата 294,45 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.08.2012г. - 10.08.2015г. и сумата 79,56 лв. - такса за дялово разпределение през периода от м. 07.2012г. до м. 04.2014г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.09.2015г. по ч.гр.д. № 51591/2015г., СРС, 127 състав, отхвърля иска за главницата за разликата до пълния предявен размер от 1 538, 21 лв., иска за обезщетение за забава върху главницата относно топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 318, 05 лв. и иска за сумата 16, 10 лв. - лихва за забава върху таксата за дялово разпределение през периода от 31.08.2012г. до 10.08.2015г., като осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 312,32 лв. - разноски в заповедното производство и сумата 754,09 лв. - разноски в исковото производство.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях Р.П.П.. Счита, че не се установява насрещните страни да са обвързани от облигационно правоотношение за доставяне на топлинна енергия. Недоказано е количеството на доставена топлинна енергия. Експертизите са основани на едностранно съставени документи от ищеца. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата.

Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

         Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.

В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:

Обстоятелството, че ответникът по исковете Р.П.П. е потребител на топлинна енергия се установява с притежаваното от него право на собственост върху топлоснабдения обект. В тази насока е писмен договор за покупка на държавен имот от военно-жилищния фонд по реда на НДИ от 16.05.1991г., по който приобретатели са ответникът и П.Н.П.. Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение. По силата на законовата разпоредба, насрещните главни страни по делото са обвързани от облигационно правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за битови нужди, както и от Общите условия на ищеца.

Неоснователно е оплакването, че експертизите са основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено количеството и качество на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие с приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими главница и лихва.

Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница и мораторна лихва са основателни до уважените размери с обжалваното решение.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.

Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с която претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.10.2016г., гр.д.73349/15г., СРС, 127 с-в в частта, с която се признава за установено по искове, предявени от „Т.С.” ЕАД срещу Р.П.П., с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че Р.П.П. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 1 424,09 лв. - стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 07.2012г. до м. 04.2014г. в имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******, с абонатен номер 120368, ведно със законната лихва от 28.08.2015г. до окончателното изплащане, сумата 294,45 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.08.2012г. - 10.08.2015г. и сумата 79,56 лв. - такса за дялово разпределение през периода от м. 07.2012г. до м. 04.2014г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.09.2015г. по ч.гр.д. № 51591/2015г., СРС, 127 състав.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.