ПРОТОКОЛ
№ 197
гр. Бургас, 29.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Христина З. Марева
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Красимира Георгиева Кателиева (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600112 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 11.30 часа, поради закъснение на
адв. М. - защитник на подсъдимия.
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор К.
Жалбоподателят подсъдим Д. Г. И. , се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. Д.М. от САК.
Не се явява частният обвинител М.К. и нейният повереник адв.
Т.Д., редовно призовани.
Съдът докладва молба от повереника на частния обвинител адв.
Т.Д., с която същият заявява, че както той, така и частният обвинител, са
редовно призовани и не възразяват заседанието да се проведе в тяхно
отсъствие, като се прави искане по същество за постановяване на решение, с
което да се потвърди осъдителната присъда на Бургаския окръжен съд.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Няма пречки за даване ход на делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ Д.И.: Да се даде ход на
делото.
1
Съдът като изслуша становищата на страните и като взе предвид,
че неявяването на частния обвинител и неговия повереник, редовно
призовани, не е пречка за даване ход на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на подсъдимия да даде
обяснения.
ОБЯСНЕНИЯ НА ПОДСЪДИМИЯТ Д.И.: Потвърждавам
изцяло обясненията, които съм дал при предходното разглеждане на делото
от Апелативен съд - Бургас.
Тъй като е минало много време от инцидента и от момента, в
който съм давал обяснения при предходното разглеждане на делото пред
Апелативен съд – Бургас, не си спомням точно какво съм заявявал при
предходните разглеждания на делото. Ако може да ми се прочетат
обясненията дадени пред Апелативен съд - Бургас при предходното
разглеждане на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да основание чл. 279, ал. 1, т. 4 НПК, да
бъдат прочетени обясненията на подсъдимия, дадени пред въззивния съд при
предходното разглеждане на делото.
АДВ. М.: На лице са процесуалните основания за прочитане
обясненията на подсъдимия, с оглед изявлението му за липса на спомен.
Съдът като изслуша становището на подсъдимия, на неговия
защитник и прокурора, и предвид обстоятелството, че същият не си спомня
какви обяснения точно е давал пред Апелативен съд - Бургас при
предходното разглеждане на делото, на основание чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА обясненията на подсъдимия И., дадени в съдебно
заседание пред Апелативен съд - Бургас по ВНОХД № 209/2019 г., на лист 75
от наказателното дело на гърба на страницата, на лист 77 на гърба от същото
2
наказателно дело, от съдебно заседание на 06.01.2020 г., както и обясненията
дадени в съдебно заседание на 10.02.2020 г. на лист 115 и 116 от
наказателното дело, както и в съдебно заседание на 01.06.2020 г. на лист 170
от наказателното дело.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.И.: Потвърждавам така прочетените ми
обяснения. Нямам какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
АДВ. М.: Нямам въпроси към подзащитния ми.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. М.: Също нямам искания по доказателствата.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.И.: Няма да соча доказателства.
Съдът като взе предвид становищата на страните по
доказателствата, намира, че следва да се приключи съдебното следствие,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие и ПРИСТЪПВА към
изслушване на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, с присъда по
НОХД 1167/2018 г., БОС е признал подсъдимия И. за виновен в извършване
на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК и му е определил
и наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, условно с 5
години изпитателен срок, както и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 4 години.
В жалбата срещу присъдата се твърди, че допуснатото ПТП е
случайно деяние, тъй като подсъдимият И. не е нарушил ЗДвП и
управлението със скорост от 122 км/ч не е в причинно-следствена връзка с
настъпилата смърт на пешеходеца К.
Считам жалбата за неоснователна.
При предходното разглеждане на делото Апелативен съд – Бургас
е постановил решение, с което е изменил първоинстанционната присъда, като
е намалил наложеното наказание „лишаване от свобода“ от 2 години, на 1
година и 4 месеца, съответно е намалил изпитателния срок от 5 години на 3
години и е намалил кумулативното наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ от 4 години, на 1 година и 4 месеца, като е потвърдил
3
присъдата в останалата част. Въззивното решение не е било протестирано
пред ВКС.
При настоящото второ разглеждане на делото от БАС не са
събрани нови доказателства, променящи установеното от фактическа страна
при предходното разглеждане на делото. Няма основание и за промяна на
правните изводи, потвърждаващи тези на БОС за съставомерност на
деянието.
Няма да се спирам подробно на установеното от фактическа страна.
Безспорно е, че подсъдимият е управлявал МПС на 09.09.2016 г. към 05,40 ч.
по Автомагистрала Тракия, в посока София, в тъмната част на денонощието,
със скорост от 122 км/ч. По делото е категорично установено мястото на
удара и скоростта, с която се е движил. Предвид анализ на събраните по
делото доказателства и заключенията на автотехническите експертизи може
да се направи извод, че подсъдимият се е движил на къси светлини към
момента на ПТП, с несъобразената скорост от 122 км/ч. Това е възприето и от
първоинстанционния съд в мотивите към присъдата. Експертизата е
направила изчисления при каква скорост на движение на дълги и на къси
светлини водачът е имал възможност да възприеме пострадалия при
навлизане на платното на движение и да спре. При движение на къси
светлини подсъдимият е следвало да се движи със значително по-ниска
скорост от 122 км/ч., която би му позволила да спре пред появилото се
препятствие. Следователно, при движението с установената скорост, която не
е била съобразена с конкретните пътни условия – движение нощно време, при
намалена видимост, при стъпване на пешеходеца на пътното платно е
възникнала опасност за движещото се МПС, но тази несъобразена скорост не
е позволила на водача да реагира своевременно и да спре, тъй като опасната
му зона за спиране е била по-голяма от разстоянието, на което се е намирал
пешеходецът. Налице е причинно-следствена връзка между поведението на
подсъдимия, изразило се в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като е била
налице предвидима опасност, която същият е бил длъжен да възприеме
навреме и да реагира със задействане на спирачната система, и настъпилата
смърт на пешеходеца. При правилно подбрана по-ниска скорост,
съответстваща на възможността за предприемане на надлежни действия в
рамките на светлините на фаровете, подсъдимият е могъл да избегне
настъпването на ПТП. Подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да
предотврати ПТП, поради което не може да претендира, че не е бил длъжен и
не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Възможността да се ползва от нормата на чл. 15 от НК и да бъде оправдан, би
съществувала само в случай, че той е управлявал автомобила правомерно, със
съобразена по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП скорост. В този смисъл е
налице обилна практика на ВКС, включително и Решение № 90 от 30.07.2021
г. по н.д. № 276/2021 г., III н.о., с предмет аналогичен случай на ПТП на
магистрала Тракия.
4
Безспорно вина за настъпилото ПТП има и пострадалият К., който
в нарушение на чл. 55, ал. 1 от ЗДвП е пресякъл пътното платно.
Съпричиняването следва да бъде отчетено при определяне на размера на
наказанието и същото да се намали на 1 година и 4 месеца „лишаване от
свобода“, с 3 години изпитателен срок и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок 1 година и 4 месеца.
Предлагам да постановите решение в този смисъл.
АДВ. М.: Почитаеми апелативни съдии, от името на подсъдимия,
аз поддържам въззивната жалба с изложените в нея оплаквания. С цел
процесуална икономия, при предходното разглеждане на делото съм изложил
подробни доводи и аргументи, поради което защитата счита, че са налице
всички законови основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
постановяване на въззивна присъда, поради факта, че обвинителната теза се
явява несъставомерна от обективна и субективна страна. Тезата на
прокуратурата, разбира се, е ясна и последователна във фазата на разглеждане
на това наказателно производство, но ако се приеме за вярно това, което
колегите от държавното обвинение твърдят пред почитаемия съдебен състав,
означава напълно да игнорираме тези критики, които се намират в
касационно отменителното решение на ВКС. На лист 2 и на лист 3 от
Решение № 13 на ВКС, са изброени всички тези пунктове, по които съдебните
инстанции по фактите следва да направят корекция в анализа и оценката на
тези доказателства във вида и във формата, в които са били събрани.
Безспорно, почитаеми апелативни съдии, по това дело става ясно
от всички изготвени автотехннически експертизи – основна, първоначална,
последваща, допълнително заключение на проф. К., че този пътен инцидент и
ударът между управлявания от подсъдимия автомобил и пешеходеца, от
техническа гледна точка е непредотвратим. Няма как убедително и
обосновано да са поддържа теза пред Вас, че пешеходец е бил на практика
предвидимо препятствие на автомагистрала, в тъмна част на денонощието.
Тук не става въпрос за съпричиняване от страна на пешеходеца, а
става въпрос за тотална забрана по ЗДвП пешеходците на това място да се
намират и то в тъмното време на денонощието. Тук става въпрос за цялостна
вина на самия пешеходец, който със собственото си противоправно
поведение, на базата на императивната разпоредба на ЗДвП, е започнал да
предприема действия по пресичане на активните ленти за движение на
автомагистралата. Мисля, че много добре е решено от техническо-експертна
гледна точка и въпросът със светлините, с които се е движел управляваният
автомобил от подсъдимия, по изготвеното допълнително автотехническо
заключение от професор. К.
Обстоятелството, че от техническа гледна точка са изследвани
тези адаптивни светлини като модел на самия автомобил и оборудване,
5
означава, че на първо място, той се е движил с подходящите за тази пътна
отсечка светлини, на второ място, че неговата скорост не е била
несъобразена, така, както твърди прокуратурата, че е налице нарушение на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Тази скорост е била, първо, позволена и на следващо
място, съобразена с тези условия за движение.
Няма как да се приеме, че в съзнанието на подсъдимия, а и негово
задължение и възможност е било, че по тази магистралата в тъмна част на
денонощието, тъмно облечен пешеходец ще започне да предприема действия
по пресичане, в пълна забрана на закона. Така че считам, че вярното
приложение на материалното право покрива именно тези характеристики на
нормата на чл. 15 от НК. Не случайно на лист 2 и 3 от отменителното
решение, ВКС е обяснил реалната необходимост от извеждане на верни
правилни и обосновани фактически и правни изводи, поради което да се
прецени дали подсъдимият И. е могъл да предвиди наличието на опасност за
движението. Считам, че съдържанието на доказателствените източници и
това, което в предходно заседание съм мотивирал в устните прения, е
достатъчно да ме мотивира, да Ви помоля да приемете, че са налице
основания за пълното оправдаване на подсъдимия.
Правилно и процесуално издържано възобновихте съдебното
следствие, тъй като по това дело от изключително голямо значение е
процесуалното приобщаване на неговите обяснения, защото те освен средство
за защита, са и основен доказателствен източник. А, в конкретния случай, Вие
виждате, че на практика е нямало и очевидци, които да дадат допълнителни
сведения и фактология по делото точно как се е развил пътният инцидент.
Считам, че обясненията на подсъдимия въпреки двуяката си природа, не
следва да бъдат интерпретирани като средство за защита. Те са точни,
коректни и обосновани, свързани са и са изцяло обследвани много
внимателно и са потвърдени от експертните изводи на проф. К. в изготвените
експертизи. Така че смятам, че са налице всички основания неговите
обяснения да бъдат, първо, третирани като годно гласно доказателство от
процесуална гледна точка, и на второ място, те да бъдат оценени като
обективни, защото на практика са абсолютно препотвърдени в експертното
изследване.
Всички тези аргументи, почитаеми съдии, моля да бъдат взети под
внимание и да уважите въззивната жалба, да приемете, че са налице
законовите основания за оправдаването на подсъдимия.
В тази насока, моля за съдебния Ви акт.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ Д. Г. И. : Изцяло
поддържам становището на моя защитник. Желая да бъда оправдан. Нямам
какво друго да добавя в своя защита.
6
Съдът ПРИКЛЮЧВА изслушването на съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Д. Г. И. :
Първото, което искам да кажа, е, че все още твърдя това, което казах в
предишните заседания, нямах възможност да предотвратя ПТП-то по
технически причини. Мисля, че нямаше как да го предотвратя. Съжалявам за
случилото се наистина и желая да бъда оправдан.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 12.00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7