ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ......................
11.11.2020г., гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, ІV-ти състав, в закрито заседание
на 11.11.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина
Пейчева
секретар:
като разгледа докладваното от съдията К. Пейчева
гр.дело № 100 по описа за 2019г.
на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията) против Д.Щ.Х. с ЕГН **********; Б.М.Х.
с ЕГН **********; Д.Д.Щ. *** Трейд"ЕООД с ЕИК
*********, с която е предявен иск с посочено правно основание чл.153, ал.2 от ЗПКОНПИ във връзка с §5, ал.2 ПЗР на ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата
на незаконно придобито имущество на обща стойност 307 054.51 лв., подробно
описано в исковата молба.
Подадени са писмени отговори от
ответниците, в които се оспорват предявените искове като неоснователни.
Възразява се, че придобитото имущество и средства не са незаконно придобити и
не са налице посочените в исковата молба несъответствия между приходи и
разходи, че при използваната при проверката методика не са зачетени
действителните цени по извършените разпореждания и не са съобразени всички
легитимни източници на доходи. Възразява се, че не са имали задължение и след
погасяване на правоотношенията да съхраняват доказателства за вземанията и
задълженията си.
На настоящият състав е служебно известно, че с
определение № 8181/ 02.04.2019 г. по гр.д. № 704/ 2017 г. Софийски градски съд
е направил преюдициално запитване по следните
въпроси, отправени до Съда на Европейския съюз (СЕС):
1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и
конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или
гражданско-правна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество,
предвидена в ЗОПДНПИ отм., ако:
A) обявената от националния закон цел на отнемане на
имуществото е генералната превенция - предотвратяване на възможностите за
незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се
поставя като условие за конфискацията … съществуването на пряка или косвена
връзка между правонарушението и придобитото имущество;
B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен
обект, а (1) цялото имущество на проверяваното лице, (II) имуществени права на
третите лица (физически и юридически), придобити, възмездно или безвъзмездно от
проверяваното лице …;
C) единствено условие за отнемане е въвеждането на
необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е
установен законен източник (без предварителна регулация на значението на
„законен/незаконен източник“);
D) преурежда законността на
придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети лица и
техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за
10 години назад като резултат на недоказване на
източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието
доказване не е съществувало законно задължение към момента на придобиването на
конкретното имуществено право?
3. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива
2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба
предоставя на правата на осъдено лице, чиито имущество подлежи на конфискация,
следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича
паралелно и независимо от наказателното производство?
4. Следва ли презумпцията за невиновност,
закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на правото на защита,
установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и принципът
на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба
като тази по главното производство, която:
· създава презумпция за престъпен характер на
имущество с неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ отм. ;
· създава презумпция за наличие на основателно
предположение за незаконно придобито имущество (чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ отм. );
· размества доказателствената тежест за доказване на
произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за
проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не
на своето, а на имуществото на праводателя си, дори
когато придобиването е възмездно;
· въвежда „имущественото несъответствие“ като
единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито
имущество;
· размества доказателствената тежест за всички
засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от
неговото осъждане;
· допуска прилагането на методика за правно и
икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява
предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата
стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той
да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и прилагането на
методиката?
5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и
конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се
тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното
предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда
обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с
предположението (презумпцията) за противоправност на
източника на забогатяване, която се основава единствено на установено
обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност
(например 75 000 евро в продължение на 10 години)?
6. Следва ли правото на собственост, в качеството му
на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата
на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска
национална правна уредба като тази по главното производство, която:
· въвежда необорима презумпция относно съдържанието и
обхвата на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал.2 ЗОПДНПИ отм. .
По преюдициалното запитване
е образувано дело С-319/19 пред СЕС, а делото е висящо.
Чл. 267, ал. 1 ДФЕС задължава всеки български съд да
отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от
правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така и чл.628 ГПК). С отправянето на запитването съдът спира производството по делото (чл.
631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС
то се възобновява (чл.631, ал.2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само
за съда, който е отправил преюдициалното запитване,
но също така за всички съдилища и учреждения на Република България (чл.633 ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално
запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата
държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на
които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд
трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл.631, ал.1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква
също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС
вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.
Настоящото дело, подобно на това, по което е отправено
запитването, е обусловено от необходимостта СЕС да даде отговор за
съответствието на националния закон с горепосочените норми от правото на
Европейския съюз. За да се изчака този отговор
следва да се спре производството по делото. Хипотезата по настоящето
дело е идентична с тази, по делото, по което е отправено запитването, не само
защото е налице необходимост от тълкуване на един и същ общностен
акт, но и защото фактите по двете дела са сходни, доколкото се отнасят до
инициирани от Комисията производства, образувани преди да изтече срока за
транспониране на директивата на 4.10.2016г. (В т.см. е практиката на ВКС: Опр. №106/13.05.2020 г. по гр.д. № 884/2020 г. на ВКС, ІV г.о.; Опр. № 99/12.03.2020 г.
по ч.гр.д. № 648/2020 г. на ВКС, ІV г.о.).
С оглед изложеното, съдът намира, че
следва на основание чл.633 вр. с чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК да спре производството по делото до
произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното
запитване, отправено с Определение №8181/02.04.2019г. по гр.д.№ 704/2017 г. на
СГС, по което е образувано дело С-319/19г. на СЕС.
На основание горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА, на основание чл.633 вр.
с чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК, производството по
настоящото гр.д. № 100/2019г. по описа на ЯОС, до произнасянето на Съда на
Европейския съюз по преюдициалното запитване,
отправено с Определение №8181/02.04.2019г. по гр.д. №704/2017 г. на СГС, по
което е образувано дело С-319/19г. на СЕС.
Делото да се докладва всеки месец за проверка относно
приключването на производството пред СЕС по посоченото преюдициално
запитване.
Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен
съд - Бургас с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: