Определение по дело №100/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 ноември 2020 г.
Съдия: Калина Георгиева Пейчева
Дело: 20192300100100
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

......................   11.11.2020г., гр.Ямбол

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, ІV-ти състав, в закрито заседание на 11.11.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева

                            

секретар:

като разгледа докладваното от съдията К. Пейчева

гр.дело 100 по описа за 2019г. на ЯОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията) против Д.Щ.Х. с ЕГН **********; Б.М.Х. с ЕГН **********; Д.Д.Щ. *** Трейд"ЕООД с ЕИК *********, с която е предявен иск с посочено правно основание чл.153, ал.2 от ЗПКОНПИ във връзка с §5, ал.2 ПЗР на ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 307 054.51 лв., подробно описано в исковата молба.

Подадени са писмени отговори от ответниците, в които се оспорват предявените искове като неоснователни. Възразява се, че придобитото имущество и средства не са незаконно придобити и не са налице посочените в исковата молба несъответствия между приходи и разходи, че при използваната при проверката методика не са зачетени действителните цени по извършените разпореждания и не са съобразени всички легитимни източници на доходи. Възразява се, че не са имали задължение и след погасяване на правоотношенията да съхраняват доказателства за вземанията и задълженията си.

На настоящият състав е служебно известно, че с определение № 8181/ 02.04.2019 г. по гр.д. № 704/ 2017 г. Софийски градски съд е направил преюдициално запитване по следните въпроси, отправени до Съда на Европейския съюз (СЕС):

1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданско-правна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ отм., ако:

A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като условие за конфискацията … съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество;

B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (1) цялото имущество на проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица (физически и юридически), придобити, възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице …;

C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без предварителна регулация на значението на „законен/незаконен източник“);

D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към момента на придобиването на конкретното имуществено право?

3. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чиито имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство?

4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която:

· създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ отм. ;

· създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ отм. );

· размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;

· въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;

· размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;

· допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и прилагането на методиката?

5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение на 10 години)?

6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която:

· въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал.2 ЗОПДНПИ отм. .

По преюдициалното запитване е образувано дело С-319/19 пред СЕС, а делото е висящо.

Чл. 267, ал. 1 ДФЕС задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така и чл.628 ГПК). С отправянето на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл.631, ал.2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения на Република България (чл.633 ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл.631, ал.1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.

Настоящото дело, подобно на това, по което е отправено запитването, е обусловено от необходимостта СЕС да даде отговор за съответствието на националния закон с горепосочените норми от правото на Европейския съюз. За да се изчака този отговор  следва да се спре производството по делото. Хипотезата по настоящето дело е идентична с тази, по делото, по което е отправено запитването, не само защото е налице необходимост от тълкуване на един и същ общностен акт, но и защото фактите по двете дела са сходни, доколкото се отнасят до инициирани от Комисията производства, образувани преди да изтече срока за транспониране на директивата на 4.10.2016г. (В т.см. е практиката на ВКС: Опр. №106/13.05.2020 г. по гр.д. № 884/2020 г. на ВКС, ІV г.о.;  Опр. № 99/12.03.2020 г.  по ч.гр.д. № 648/2020 г. на ВКС, ІV г.о.).

С оглед изложеното, съдът намира, че следва на основание чл.633 вр. с чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК да спре производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение №8181/02.04.2019г. по гр.д.№ 704/2017 г. на СГС, по което е образувано дело С-319/19г. на СЕС.

На основание горното, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

СПИРА, на основание чл.633 вр. с чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК, производството по настоящото гр.д. № 100/2019г. по описа на ЯОС, до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение №8181/02.04.2019г. по гр.д. №704/2017 г. на СГС, по което е образувано дело С-319/19г. на СЕС.

Делото да се докладва всеки месец за проверка относно приключването на производството пред СЕС по посоченото преюдициално запитване.

Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Бургас с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                              

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: