Р Е Ш
Е Н И Е
№ 47
гр.
Силистра, 25 октомври 2022 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
при секретаря Антония Стоянова и с
участието на заместник окръжния прокурор на Окръжна прокуратура-Силистра С.Т., като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 42 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „Строй - Арт“ ООД с
ЕИК ********* и адрес
на управление гр. Силистра, ул. „Добруджа“ № 16, представлявано от управителя Ц.Д.П.и действащо чрез адв. Т. С. ***, срещу Решение № 95 от 18.04.2022 г. на Районен
съд - Силистра по АНД № 818 по описа за 2021 г., в частта, в която е изменено Наказателно
постановление № СС-20-ДНСК-100/22.11.2021 г., издадено от началника на ДНСК – София,
като е намалена наложената на дружеството имуществена санкция до размера от 5000
(пет хиляди) лева.
В
жалбата се правят оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение
на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. На първо място се изтъква, че изводът на съда относно обстоятелството, че
преклузивният срок по чл. 34, ал. 2, пр. първо от ЗАНН не е изтекъл, е
неправилен, като се сочи, че проверките по чл. 156, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, макар
да се осъществяват едновременно, имат различен предмет и поради тази причина
актовете, издавани от компетентните длъжностни лица следва да са отделни, а
преценката на тяхната допустимост следва да се извърши на базата на
констатирано административно нарушение и в частност – в съответствие с деня на
установяване на нарушението. Твърди се,
че длъжностните лица са могли да установят процесното нарушение още към момента
на извършването му – 13. 04. 2021 г., поради което актът се явява издаден след
изтичането на тримесечния преклузивен срок. Посочено е, че деянието е несъставомерно, тъй
като, от една страна, адресатът на акта за установяване на административно
нарушение е следвало да бъде друг, тъй като с издаването на разрешението за
строеж комплексния доклад е изгубил своето самостоятелно съществуване, а от
друга страна се твърди, че фактическото подписване и подпечатване на отделните
книжа, включени в проекта, е само форма на съгласуваност, която е постигната
чрез навлизането на технологичните новости. По изложените съображения се моли
да бъде отменено решението на Силистренския районен съд и да бъде произнесено
ново по съществото на спора от настоящата инстанция, отменящо изцяло
наказателното постановление; моли се и и за присъждане на разноски за двете
инстанции.
Ответната
страна ДНСК – София, действаща чрез юриск. Д. К., изразява становище, че
жалбата е неоснователна. Посочва, че докладът, изготвян от консултанта, има
своето самостоятелно значение в процедурата по издаване на строителни книжа,
като неизпълнението от страна на консултанта на установените изисквания по чл.
142, ал. 5 от ЗУТ е основание за санкционирането му. Акцентира, че не
съществува нормативно основание, водещо до отпадане на изискването за форма на
съгласуването на частите на проекта. По тези съображения моли за потвърждаване
на първоинстанционния акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграодение.
Заместник
окръжния прокурор изразява становище, че решението е постановено при изяснена
фактическа обстановка и правилни и последователни изводи на първоинстанционния
съд, поради което следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Касационната
жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.
С
Наказателно постановление № СС-20-ДНСК-100 от 22. 11. 2021 г., издадено от
началника на ДНСК – София, на осн. чл. 237, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ) на дружеството– касационен жалбоподател е наложено
административно наказание имуществена санкция в
размер на 20000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 5, т.
4 във вр. с чл. 139, ал. 3 и чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ. Според санкционния
акт дружеството, в качеството на лице-консултант по смисъла на чл. 166, ал. 1,
т. 1, предл. първо от ЗУТ, е извършило оценка на съответствието на
инвестиционен проект с основните изисквания към строежите по реда на чл. 142,
ал. 6, т. 2 ЗУТ за строеж „Едноетажна жилищна сграда с използваем таван“ –
строеж пета категория, находящ се в ПИ с идентификатор 24030.501.1560 по КККР
на гр. Дулово, без наличието на взаимна съгласуваност между частите на проекта
– липсват конкретно подписи върху графичната и текстовата част от проектантите,
както следва: съгласуване с подпис от проектанта по част „Геодезия“ върху
инвестиционния проект по частите „Архитектурна“, „Енергийна ефективност“,
„Конструктивна“; съгласуване с подпис от проектанта по част „Енергийна
ефективност“, върху проекта по части „Архитектурна“, „Конструктивна“, „ВиК“,
„Електро“ и „Геодезия“; къгласуване и подпис от проектантите по всички части
върху някои чертежи от графична част на проекта „ВиК“. Прието е, че нарушението
е извършено на 13. 04. 2021 г. – датата на завеждане на комплексния доклад в
Община Дулово с вх. № П-3427 от 13. 04. 2021 г. и е извършено в гр. Силистра,
където е седалището на дружеството-касатор.
Въззивният
съд е възприел фактическите констатации на наказващия орган. Коментирал е, че санкционният
акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на
ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН и при спазването на необходимата форма
и при наличие на необходимите реквизити съгласно чл. 57 ЗАНН. Обсъдил е
подробно наведените в жалбата оплаквания и е приел, че същите са неоснователни.
Обсъдил е, че тримесечният срок по чл.
34, ал. 2 от ЗАНН тече от откриване на нарушителя, а съгласно практиката и
доктрината той се смята за открит , когато компетентния орган разполага с
данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира
нарушителя, моментът, в който необходимите за това материали и/или информация
са налични в съответната администрация.
Конкретно в случая е посочил, че РДНСК – Силистра са уведомени за
издаденото от гл. архитект на Община Дулово Разрешение за строеж № 26 /21 г. и с копия от изискуемите по закон
документи на 23. 04. 21 г., т. е. към момента на съставянето на АУАН – 19. 07.
2021 г. не е изтекъл обсъждания тримесечен срок. Анализирайки задълженията на
консултанта, произтичащи от ЗУТ, съдът е достигнал до извода, че в конкретния
случай дружеството е извършило оценка за съответствие на инвестиционния проект
с основните изисквания към строежите без да е налице съгласуваност между
частите на проекта – задължение по чл. 142, ал. 5, т. 2 ЗУТ. Посочил е, че
съгласно чл. 139, ал. 3 от ЗУТ всички
документи – графични и текстови, по всички части на инвестиционния проект се
подписват и подпечатват от проектанта и се съгласуват с подпис от проектантите
на останалите чати и от възложителя,
което не е сторено. Обсъдил е, че нарушението е продължавано и е извършено в
периода между сключване на договора за изготвяне на оценка за съответствие на
идейния проект (12.04. 2021 г.) и деня, в който в Община Дулово е заведен
Комплексния доклад за оценка на съответния инвестиционен проект по реда на чл.
142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ (13.04.2021 г.), като установеното разминаване с
вписаното в санкционния акт не е съществено и не накърнява правото на защита на дружеството.
Посочил е, че за съставомерността на изпълнителното деяние не се изисква
представянето оценката за съответствие пред съответните органи. Коментирал е,
че за главния архитект на общината също е предвидено задължение за съгласуване
на инвестиционния проект, но неговата дейност по чл. 145 ЗУТ не изключва
отговорността на фирмата – консултант. Съдът е коментирал, че АНО правилно е
определил санкционната норма, но е допуснал нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН,
като не е съобразил всички нормативно определени критерии за индивидуализация
на наказанието. По тези съображения съдът е изменил оспореното НП, като е
редуцирал наложената санкция до установения в закона минимум.
Така
постановеното решение е правилно.
Районният съд е установил вярно фактическата
обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на
страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за което е наложена административната
санкция, е извършено. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на
събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от
настоящия касационен състав.
Несъстоятелни
са оплакванията в жалбата, че изводът на съда относно обстоятелството, че
преклузивният срок по чл. 34, ал. 2, пр. първо от ЗАНН не е изтекъл, е
неправилен. Принципно вярно е твърдението на касатора, че проверките по чл.
156, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, макар да се осъществяват едновременно, имат различен
предмет. Макар и с различен предмет обаче резултатът от тях се отразява в един
заключителен акт – констативния протокол по чл. 156, ал. 4 от ЗУТ. Именно при
извършването на проверката по чл. 156, ал. 3 от ЗУТ е установено, че
извършената оценка от дружеството-консултант за съответствие на инвестиционния
проект с основните изисквания към строежите
не отговаря на изискването на чл. 142, ал. 5, т. 2 ЗУТ, тъй като липсва
взаимна съгласуваност между частите на проекта, като тази констатация е
отразена в издадения при проверката протокол от 26. 04. 2022 г. и въз основа на
нея в последствие на 19. 07. 2021 г. е съставен и АУАН. Не може да бъде споделено това, че
длъжностните лица са могли да установят процесното нарушение още към момента на
извършването му – 13. 04. 2021 г., поради което актът се явява издаден след
изтичането на тримесечния преклузивен срок. На посочената дата – 13. 04. 2021
г. комплексният доклад е заведен в общинската администрация в гр. Дулово, а не
в деловодството на РДНСК-Силистра, поради което не може да се твърди, че още
тогава РДНСК е разполагала с пълната информация, въз основа на която да
установи извършването на нарушението. Тази информация е получена от РДНСК –
Силистра на 23. 04. 2021 г., както е установил районния съд, като проверката е
извършена в указания в чл. 156, ал. 1 ЗУТ 14-дневен срок от получаването – на
26. 04. 2021 г., когато е открито нарушението. Именно от тази дата следва да
започне да тече тримесечният срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, който до датата на
съставяне на акта не е изтекъл. В тази връзка преценката на първоинстанционния
съд относно спазването на срока по чл. 34, ал. 2, предл. първо от ЗАНН при
издаването на процесния АУАН се явява правилна.
Несъстоятелно
е и твърдението, че фактическото подписване и подпечатване на отделните книжа,
включени в проекта, е само форма на съгласуваност, която е постигната чрез
навлизането на технологичните новости. С разпоредбата на чл. 139, ал. 3 от ЗУТ
се въвежда задължителна форма за удостоверяване на съгласуването на съответната
част от проекта с подписи от проектантите на останалите части и възложителя.
Наличието на подпис удостоверява изпълнението на въведената процедура по
съгласуване, като разпоредбата не поставя изискване по какъв начин да бъде
положен този подпис – саморъчно или електронно – в случая не е налице никакво
удостоверяване, респ. следа, че е извършено някакво съгласуване, за да се
твърди, че липсва нарушение.
Не
може да бъде споделен довода, че адресатът на акта за установяване на
административно нарушение е следвало да бъде друг, тъй като с издаването на
разрешението за строеж комплексният доклад е изгубил своето самостоятелно
съществуване. Този довод, както и останалите доводи по касационната жалба, са
наведени и във въззивната жалба и развитите по тях мотиви от първата инстанция се
споделят и от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал.
2, изр. второ от АПК настоящата инстанция препраща към тях.
Във
връзка с гореизложеното се налага извода, че решение на РС – Силистра не страда
от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.)
във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съответства на посочените в чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ - в
диапазона от 80.00 до 150 лева. Принципно фактическата и правната сложност на
спора не обуславят присъждане на възнаграждение над установения минимум, поради
което касаторът следва да заплати на Дирекция национален строителен контрол разноски
в размер на 80. 00 лева.
Водим
от горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение 95 от 18. 04. 2022 г., постановено по АНД № 818 по описа за 2021
година на Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА
„Строй - Арт“ ООД с ЕИК ********* и адрес на управление гр. Силистра, ул.
„Добруджа“ № 16, представлявано от управителя Ц.Д.П., да заплати на Дирекция
национален строителен контрол гр. София разноски по делото в размер на 80. 00
(осемдесет) лева.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.