№ 145
гр. Козлодуй, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20241440100400 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) във чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК) във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Ищецът Л. Д. П., ЕГН ********** с адрес в ...... чрез пълномощник
адвокат М. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия Пловдив е
предявила против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, представлявано от Борис
Климентов Бонкин и Симеон И. Гетов, иск за обявяване нищожност на
сключени между тях Договор за кредит с номер MAX_300787023 от
09.08.2021г., евентуално за обявяване нищожност на клаузите на Договор за
кредит с номер MAX_300787023 от 09.08.2021г. уговарящи допълнителни
услуги за „Бързо разглеждане на искането за кредит” и на „Експресно
обслужване по кредит”. Претендират разноски.
Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между
страните Договор за кредит MAX_300787023 от 09.08.2021г. ответникът
предоставил заем от 1 000, 00 лева на ищцата, която следвало за срок от 11
месеца да го възстанови на кредитодателя с оскъпяване от 169.96 лева при
годишен лихвен процент от 36.36% и годишен процент на разходите от
1
32.54%, а съгласно на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 – и да му заплати възнаграждение за
допълнителни услуги съответно „Бързо разглеждане на искането за кредит” и
„Експресно обслужване по кредит” в размер съответно на 350.11 лева и 500.00
лева. Излагат се обстоятелства, че Договор за кредит с номер
MAX_300787023 от 09.08.2021г. е недействителен съгласно чл.22 вр. чл.11,
ал.1 т.9 ЗПК, тъй като липсват условия за прилагане на посочения в него
лихвен процент, не е посочено дали е фиксиран или променлив, не е посочен
общия размер на дължимата за целия срок на договора лихва и дали се дължи
само върху главницата. Твърди се недействителност и на уговорките в чл.9,
ал.1 и ал.2. Недействителността на оспорените уговорки е обоснована с
доводи, че противоречат на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, накърняват добрите нрави и
са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП поради
нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне на интересите на
потребителя с цел извличане на изгода за кредитора и посочване на годишен
процент на разходите по кредита, който не е действително прилаганият, тъй
като при изчисляването му следва, но не са включени въпросните такси,
явяващи се скрит добавък към възнаградителната лихва. С уговарянето на
такива се заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишният процент
на разходите по кредита да нахвърля петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения. В разрез с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК относно
методиката за формирането му липсва яснота в договорния текст, което на
основание чл. 22 от ЗПК повлича цялостната нищожност на сделката.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба,
с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник пледира за
отхвърляне на исковете като неоснователни. Навежда, че допълнителните
услуги не са задължително условие за отпускане на кредита и поради това
възнаграждението за тях не участва като компонент при изчисляването на
годишния процент на разходите, както и че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК е само за неговото посочване, което е и спазено.
Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът не се явява и
не изпраща процесуален представител, като с Писмено становище подържа
иска.
Ответникът не се представлява.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в
2
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в
контекста на наведените от страните съображения, приема от
фактическа страна следното:
Въз основа на приобщените документи се установява, че по силата на
сключен между страните Договор за кредит MAX_300787023 от 09.08.2021г.
ответникът се задължил да отпусне на ищеца паричен заем от 1 000, 00 лева.
Последният, който усвоил заемната сума и бил предварително информиран за
параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр, следвало в
срок до 15.07.2022г. (за 11 месеца) да възстанови на първия заемната сума и
да му заплати лихва при годишен лихвен процент от 32.54% и сумите от
350.11 лева и 500.00 лева, дължими съгласно клаузите съответно на чл. 9, ал.
1 и ал. 2 за пожелано при кандидатстването съответно „Бързо разглеждане на
искането за кредит” и „Експресно обслужване по кредита”, или общо 2 0204
лева, при годишен процент на разходите от 36.36% на 11 равни анюитетни
вноски, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в чл. 9, ал. 3 от
съглашението.
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Ответникът е финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ответникът е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън
рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на
потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23
3
ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други
разходи.
Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за
потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият
лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочен
лихвен процент – 32.54%, но не е посочено дали е фиксиран и липсва
разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата,
върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на
кредита, върху остатъчната главница или върху главницата и останалите
уговорени плащания в чл.9 и за какъв период се отнася- годишен, месечен
или за периода на договора. Т.е. не става ясно как е разпределян лихвеният
процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница и
допълнителни плащания или съобразно поетапното й намаляване. Оттук не
става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на
претендирания размер. Принципно при фиксирана лихва не се прилага
изискването за предоставяне информация за последователността на
разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Но това
изискване е относимо към чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК, която разпоредба съдът констатира да е нарушена. Без значение дали
лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за
кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това
изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на
лихвения процент. Никъде в договора не е отбелязан и какъв е общият
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка
при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дали същият
отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер. В този смисъл
съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК, която е императивна. Тази нередовност не може да се отстрани от
приложеното извлечение, защото същото е издадено впоследствие от самия
кредитор, а общият размер на лихвата, събрана с главницата и застраховката,
не отговаря на записаната обща стойност на плащанията.
В случая, не са спазени и изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
4
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването
на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Т.е., в посочената
величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР,
неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който
се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при
формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
5
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната
практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д.
№ 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение
№ 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в.
гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди
средния потребител относно цената и икономическите последици от
сключването му, поради което договорът е недействителен.
В настоящия случай, предвид размера на кредита, срока за погасяване и
посочения лихвен процент и ГПР /36.36 %/ е видно, че допълнителните
плащания от още 850.11 лева уговорени в чл.9, ал. 1 и ал.2 на договора не са
били взети предвид при определянето на ГПР. С това допълнително плащане
се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което
неговият размер би надхвърлил законовото ограничение от 50%. Ето защо,
посоченият в договора годишен процент на разходите не отговаря на
действителния такъв.
Посочената в договора за кредит по-ниска стойност, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на
чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява
да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
/В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.
№ 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.
№ 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.
№ 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.
№ 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.
№ 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
6
2344/2019 г./.
С оглед изложеното, предявения главен иск за обявяване
недействителност на Договор за кредит MAX_300787023 от 09.08.2021г. е
основателен и доказан, и следва да бъде уважен. Следователно като
последица от уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
останалите. Но за пълнота съдът намира следното:
Ищецът оспорва валидността на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Договор за кредит MAX_300787023 от 09.08.2021г. с конкуриращи се
фактически доводи, които според чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже
пълно – че са противни на закона и добрите нрави, неравноправни по чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП, заобикалящи закона и включени в договор, който поради
нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, свързано с неясно разписана
методика за формиране на годишния процент на разходите, е изцяло
недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и
търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и
добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на
договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД.
Първият недостатък се състои в обективното противоречие със законови
императиви. До заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД се
стига, когато чрез сделка, която сама по себе си не нарушава на негови
повели, се постига непозволен или забранен от него резултат.
Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за
справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските
правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление
намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от който обявява за нищожни
неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани, каквито по
разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях,
особено когато се отнася за общи условия. Атакуваните уговорки
принадлежат към Договор за кредит, който бидейки сключен от ответника в
битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с
упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като
търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила
7
на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който
имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
(ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по
препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от
ЗЗП. В чл. 9, ал. 1 от ЗПК е записано, че въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от
същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с
потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или
търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на
потребителя, който по пояснението в чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън
обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице,
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно
платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски. Особеният
регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като
формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата
действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от
това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно
адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични
средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ
задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради
обвързването на 4кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага. Като
разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление
по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно
важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален,
едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или
други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява
да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а
според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена
писмено.
Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено
на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид,
8
формат и размер шрифт– не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните
реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т.
1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер
(личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес
на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната
форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4);
данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и
юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок
(т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран
като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и
условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в
брой когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при
свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за
промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по
определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за
издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя,
периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на
разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива,
сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т. 12);
извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се
или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без
главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или
повече банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита,
9
освен ако откриването им не е доброволно, и за използване на платежен
инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на
кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи
от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т. 14);
приложимия при просрочени плащания лихвен процент, изчислен към
момента на сключване на договора, начините за променянето му, както и
стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение (т. 15);
предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските (т.
16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има
такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19);
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока и
условията за неговото упражняване, включително информация за
задължението му да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.
4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20);
информация за правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията
за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно погасяване на кредита,
реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за
правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК, както и
начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за
кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове
и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на
потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24);
другите клаузи (т. 25); адреса на Комисията за защита на потребителите като
контролен орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на
страните (т. 27).
Чл. 11, ал. 2 от ЗПК разпорежда да е подписана от тях и всяка страница
от общите условия, ако такива са приложими.
По смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), и се представя като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, изчислен по формула съгласно приложение
№ 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания.
10
Чл. 19, ал. 4 от ЗПК забранява да бъде по-висок от пет пъти законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, а водещите до
надхвърляне на прага клаузи са обявени от чл. 19, ал. 5 от ЗПК за нищожни.
Във величината на общия разход §1, т. 1 от ДР на ЗПК интегрира
лихвата и всички други, пряко свързани с договора и известни на кредитора
разходи за потребителя комисиони, такси с изключение на нотариалните,
възнаграждение за кредитни посредници и за допълнителни услуги и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато са задължително
условие за отпускане на заема.
При калкулацията на годишния процент на разходите изрично са
изключени от чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК разноските, възникващи за заемателя
при евентуална негова неизправност.
В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да
създаде ефективни и пропорционални санкции с възпиращо действие за
нарушение на въвеждащите я национални разпоредби в чл. 22 от ЗПК
българският законодател е разписал, че при 6неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 7-
12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени по примера на чл. 10, §2, букви „г”,
„д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО , договорът е
недействителен, а в чл. 21, ал. 1 от ЗПК – че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
Съотнесена към очертаната нормативна рамка, конкретната фактическа
обстановка сочи, че между ответното дружество, от една страна като
„Кредитор”, и ищеца, от друга страна като „Кредитополучател“, е сключен
формален, реален, двустранен и възмезден Договор за кредит
MAX_300787023 от 09.08.2021г. с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Страните еднопосочно твърдят, а и по делото е приложен материализиращият
съглашението им документ, който потвърждава, че в изискуемата се от чл. 10,
ал. 1 от ЗПК писмена форма са съгласували воля за предаването на сумата от
1 000, 00 лева в собственост от заемодателя на заемателя със задължение на
последния разсрочено на 11 вноски да я върне на първия и да му заплати
лихва при годишен лихвен процент от 32,54%, а съгласно клаузите съответно
на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 – и сумите от 359.11 лева и 500.00 лева за пожелано от
11
клиента при кандидатстването съответно „Бързо разглеждане на искането за
кредит” и „Експресно обслужване по кредита”. С цел да регулира
заплащането на допълнителните услуги в сферата на потребителското
кредитиране със Закона за изменение и допълнение на ЗПК, обнародван в ДВ,
бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г., е приет чл. 10а от ЗПК, ал. 1 от
който позволява на кредитодателя да събира от потребителя такси и
комисиони за тях, освен за действия по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, които са
свързани с усвояване и управление на кредита. Сумите по чл. 9, ал. 1 и ал. 2
от договора са предвидени да възнаградят извършваните от кредитодателя
услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит” и „Експресно обслужване
по кредита” – все присъщи на занятието му действия по администрирането на
финансовия продукт, които забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК визира.
Следователно обсъжданите клаузи я нарушават пряко и са нищожни
съгласно по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед на изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) ответникът следва да бъде осъден да
възстанови на ищеца съдебните му разходи за внесена държавна такса от 81,
00 лева и да заплати на процесуалния му пълномощник претендираното
адвокатско възнаграждение от 602, 40 лева, предпоставките за присъждането
на което по чл. 38, ал. 2, изр. 1 от ЗА са налице.
Нормата урежда правото на адвокат, оказал безплатна правна помощ
при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА, да бъде възмезден за положения труд от
насрещната страна, ако в съответното производство същата е осъдена за
разноски, като възнаграждението му се определя от съда в размер не по-нисък
от заложения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредба № 1) в редакцията й към момента на
сезиране на инстанцията, пред която се заявява (в този смисъл Решение №
50001/03.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021 г., I т. о.). Както вече се
отбеляза, ответното дружество е отговорно по чл. 78, ал. 1 от ГПК, а
представеният Договор за правна защита и съдействие от 21.06.2021 г. (л. 5),
от който е видно, че адв. М. е бил ангажиран с безвъзмездно процесуално
представителство на своя доверител в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се
явява достатъчно доказателство за нейното осъществяване, след като
12
опровергаващи я сведения не са приобщени (в този смисъл Определение №
118/15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1469/2020 г., I т. о., Определение №
162/28.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5096/2021 г., III г. о., Определение №
50041/27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2701/2022 г., I г. о., Определение №
50041/15.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 330/2022 г., I т. о., Определение №
365/17.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 894/2017 г., Определение №
163/13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г, І г. о., Определение №
95/19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г. и др.).
В редакцията си от ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г., чл. 2, ал. 5 от НМРАВ
сочи, че хонорарите за процесуално представителство, защита и съдействие
по граждански дела се определят според вида и броя на предявените искове,
за всеки един от тях поотделно (в този смисъл Определение №
50033/07.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2426/2021 г., І т. о., Определение №
50228/31.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 975/2022 г., І т. о., Определение №
146/04.04.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022г., II т. о., Определение №
77/24.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1692/2021 г., I т. о., Определение №
404/26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/2020 г., IV г. о., Определение №
60453/02.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 2006/2020 г., II т. о., Определение №
60309/02.08.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2005/2020 г., II т. о., Определение №
60187/17.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3464/2020 г., III г. о., Определение №
60208/04.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1400/2021 г., IV г. о., Определение
№ 165/22.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 125/2021 г., III г. о., Определение №
118/15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1469/2020 г., I т. о., Определение №
43/23.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2967/2019 г., I т. о., и Определение №
37/01.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 190/2021 г., IV г. о., и много други).
Следователно за предоставените по главния иск с цена 2020.04 лева правни
услуги се полага минимално заплащане от 602.40 лева, изчислено на база
защитавания материален интерес по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 в
редакцията й от ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г., и след съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото, която не се
отклонява от типичната, вкл. с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
13
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Л. Д. П., ЕГН
********** с адрес в ...... и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление: гр.София, представлявано от Борис
Климентов Бонкин и Симеон И. Гетов, че сключени между тях Договор за
кредит с номер MAX_300787023 от 09.08.2021г. е нищожен на основание чл.
26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във чл.
21, ал. 1 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК) във вр. с чл. 146,
ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, представлявано от Борис
Климентов Бонкин и Симеон И. Гетов, да заплати на Л. Д. П., ЕГН
********** с адрес в ...... сумата от 81.00 (осемдесет и един) лева,
съдебноделоводни разноски за държавна такса за разглеждане на исковете.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, представлявано от Борис
Климентов Бонкин и Симеон И. Гетов, да заплати адвокат М. В. М., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия Пловдив, сумата от 602, 40 (шестстотин и
два лева и четиридесет стотинки) – адвокатско възнаграждение за
процесуална защита на ответника Л. Д. П., ЕГН ********** с адрес в
с.Хайредин.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
14