Р
Е Ш Е
Н И Е
№
544 03.01.2020 г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети дeкември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова и с участието
на
прокурор
като разгледа
докладваното
от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 836 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на М.Б.С.
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1300-000414 от 11.09.2019г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Кърджали, сектор „ Пътна полиция” с която заповед на М.Б.С. е наложена принудителна административна
мярка – „прекратяване на регистрацията
на ППС”- лек автомобил „АУДИ К ” с рег. № ****** за срок от 6 месеца. В жалбата
са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по
съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон; при неспазване на изискванията за съдържание на
акта и в несъответствие с целта на закона.. Твърди, че административният орган не
бил изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая в нарушение на
чл. 35 от АПК, а именно как е установена
концентрацията на алкохол в кръвта при управление на МПС . Недоказан останал
факта, че водачът е дал кръв за медицинско изследване и какви са резултатите от
него. . Полицейският служител е следвало да съобрази не само резултатите на
техническото средство, но и резултатите
от медицинското изследване . В тази връзка не били изложени мотиви в заповедта
. Като не бил направил това, административният орган не бил обосновал
упражняване на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона.
По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на оспорената
заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – полицейски
инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Кърджали, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща
представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На
М.Б.С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия GA №
17831 от 09.09.2019г. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 09.09.2019г.,в 21,45
ч, в гр. Кърджали на ул. „ Първи май” до автомивка „ Аладин е управлявал след
употреба на алкохол 0,52 промила , установено с техническо средство Дрегер 7510 номер 0055 МПС „ Ауди КУ”5 с рег. № ******
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1300-000414 от 11.09.2019г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Кърджали, сектор „ Пътна полиция”, на М.Б.С. е наложена принудителна административна мярка
– „прекратяване на регистрация на ППС“, за срок от 6 месеца. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП,
като от фактическа страна е обоснован по следния начин: „09.09.2019г.,в 21,45
ч, в гр. Кърджали на ул. „ Първи май” до автомивка „ Аладин е управлявал след
употреба на алкохол 0,52 промила , установено с техническо средство Дрегер 7510 номер 0055 МПС „ Ауди КУ”5 с рег. № ****** . Издаден талон за
медицинско изследване № А 018866.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната № 19-1300-000414
от 11.09.2019г.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 292з-1884 от 27.09.2018г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Кърджали, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с
чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра
на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара
Загора, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни
мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, 5,б.“а“, т.6 и 7 от ЗДвП, сред които е и полицейски
инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кърджали. Следователно
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП № 19-1300-000414
от 11.09.2019г.. е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Кърджали. в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа
всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч фактическите основания
за издаването на заповедта -
обстоятелствата, възприети от административния орган като съставляващи
нормативно регламентираната материалноправна
предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171,
т.2а, б.”б” от ЗДвП.
Неоснователни
са оплакванията, че в процедурата по издаване на оспорената заповед не са
спазени изискванията на чл.26 и чл.35 от АПК. Характерът на производството –
прилагането на преустановителна принудителна
административна мярка в резултат на внезапно извършена проверка от контролните
органи, по аргумент от разпоредбата на чл.22, т.1 от АПК, изключва възможността
за прилагане на разпоредбите досежно издаването на индивидуален административен
акт, в т.ч. и тези на чл. 26, ал. 1 и чл.34 от АПК.
Заповед
за прилагане на принудителна административна АПК /арг
мярка № 19-1300-000414
от 11.09.2019г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор към
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кърджали, сектор „ Пътна
полиция е издадена при правилно приложение на материалния закон
и в съответствие с неговата цел, като съображенията за това са следните:
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото
издаване правна норма, респективно -
дали се следват разпоредените с акта правни
последици.
В
случая като правно основание за издаване на оспорената Заповед за прилагане на № 19-1300-000414
от 11.09.2019г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кърджали, сектор „ Пътна
полиция е посочена
разпоредбата на чл. 171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, съгласно която норма за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения са прилага принудителната административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични
вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на
М.С. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП се
основава на първата хипотеза на цитираната правна норма, като от фактическа
страна е обоснована с това, че на 09.09.2019г.,в 21,45 ч, в гр. Кърджали на ул. „
Първи май” до автомивка „ Аладин е управлявал след употреба на алкохол 0,52 промила
, установено с техническо средство Дрегер 7510 номер
0055 МПС „ Ауди КУ”5 с рег. № ****** Нарушението
е констатирано с надлежно съставен от компетентно длъжностно лице Акт за
установяване на административно нарушение серия
С
оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на М.С.
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, издаването на обжалваната заповед в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с
установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред от
компетентните длъжностни лица управление на МПС от водача М.С. с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерване
на издишания въздух. Неотносимо към предмета на спора
как е установено употребата на алкохол с техническо средство или с медицинско
изследване
. С оглед на което обжалваната
заповед за прилагане на ПАМ се явява издадена в съответствие с материалния
закон.
/.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение последно от
АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Б.С.
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1300-000414 от 11.09.2019г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Кърджали, сектор „ Пътна полиция
Решението не подлежи на касационно оспорване,
съгласно чл.175, ал.2 от ЗДвП.
СЪДИЯ: