Решение по адм. дело №823/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.156 от ДОПК, във връзка с чл.9б и чл.4 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на „Грундинвест” ООД, ЕИК *********, подадена чрез адвокат Х. М., АК - Пловдив, срещу акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ-903/01.10.2020 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър, частично потвърден и изменен с решение № 9/02.12.2020 г. на началник отдел „МДТ“ при Община Несебър.

В жалбата се твърди, че не са налице предпоставките за заплащане на ТБО за процесния имот, тъй като през периода 2015 г. – 2019 г. за имота не е предоставяна услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, а той се намира извън границите на районите, за които се е извършвало сметосъбиране и сметоизвозване през 2015 г.-2019 г., определени със заповедта по чл. 21, ал. 2 от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър (Наредба № 11) на кмета на Община Несебър. Твърди се, че не се предоставя и услугата по поддържане на чистотата, тъй като процесният имот е извън териториите за обществено ползване. На следващо място жалбоподателят сочи, че за периода през 2015 г.-2019 г. за [населено място] липсва депо за битови отпадъци и съоръжения за обезвреждането им, поради което такса за тази услуга не се дължи. По подробно изложени в жалбата доводи се претендира отмяна АУЗД и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие – адвокат М., поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски съгласно представен списък. Представя писмена защита.

Ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П., оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне като неоснователна. Ангажира доказателства и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Депозира писмено становище.

По делото е установено следното от фактическа страна:

Делото е поставено за втори път за разглеждане от Административен съд – Бургас след като с Решение № 5788/13.05.2024 г. по адм. д. № 12231/2023 г. по описа на Върховен административен съд е отменено Решение № 760/14.07.2023 г. по адм.д. № 2623/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменен АУЗД № МДТ-903/01.10.2020 г. издаден от гл. експерт „МДТ“ при Община Несебър, частично потвърден и изменен с Решение 9/02.12.2020г. на началник отдел МДТ при Община Несебър.

В изпълнение на указанията на ВАС, с определение № 4341/07.06.2024 г. са дадени указания на административния орган да представи Решенията на Общ. С. Н. относно размера и ставките на отделните компоненти на ТБО за периода от 2015 г. - 2019 г., посочените доказателства в подадената касационна жалба до ВАС относно обезвреждане на битовите отпадъци във функциониращо депо на територията на О. Н., както и други относими за правния спор доказателства, с които разполага ответника.

В изпълнение на даденото разпореждане от страна на ответника с молба вх. № 7134/02.07.2024 г. са представени следните писмени доказателства (л.16 - 678): извадки от КККР на [населено място], Заповед № 687/16.04.1976 г. изменение на ПУП-ПЗР, Заповед № 287/02.04.2007 г. на кмета на О. Н. за изменение на ПУП-ПРЗ на [имот номер], РС № 16/06.12.2013 г. с което се разрешава на Община Несебър да извърши строителство на ПСО Несебър, структура и предмет на дейност на ОП „Управление на отпадъците“ Несебър, решения на Общински съвет Несебър за създаване на ОП „УО“ Несебър, Протокол за установяване годността за ползване на ПСО Несебър, Комплексно разрешително № 385-НО/2009 г. за изграждане и експлоатация на инсталация и съоръжения за Регионално депо [населено място], Договорно споразумение от 26.02.2012 г., Устав на Регионално сдружение за управление на отпадъците от 16.10.2014 г.

По силата на [нотариален акт] от 28.12.2006 г. (л.18-20 от адм.д. № 2623/2020 г.) дружеството-жалбоподател е собственик на поземлен [имот номер], находящ се в [населено място], Община Несебър, Област Бургас, по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-59/14.09.2006г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: м. „Е. чешма“, с площ от 14 563 кв.м, трайно предназначение- урбанизирана, с начин на трайно ползване: „За почивен лагер“. По делото не е спорно, че жалбоподателят е собственик на процесния имот, включително през процесния период 2015 г.-2019 г.

С решение № 1003, отразено в протокол № 28/19.12.2014 г. (л. 106-110, том първи от адм.д. № 2623/2020 г.) общински съвет – Несебър е одобрил план-сметка за дейност „Чистота“ за 2015г.; с решение №27 по протокол №3/14.12.2015г. на общински съвет – Несебър е одобрена план-сметката за дейност „Чистота“ за 2016 г. (л. 111-116 от адм.д. № 2623/2020 г.); с решение № 407 по протокол № 12/23.12.2016г. общинският съвет е одобрил план-сметката за 2017 (л. 117-121 от адм.д. № 2623/2020 г.); с решение № 672, отразено в протокол №23/11.12.2017г. е одобрена план-сметката за 2018 г. (л. 122-125 от адм.д. № 2623/2020 г.); с решение №920 по протокол №33/18.12.2020г. е одобрена план-сметката за 2019 г. (л. 94-95 от адм.д. № 2623/2020 г.).

Общински съвет Несебър е приел Наредба №11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър, съгласно която размерът на ТБО за нежилищни имоти се определя съобразно отчетната им стойност.

Със заповеди №№ 2189/31.10.2014г. (л.71-77 адм.д. № 2623/2020 г.), №1847/30.10.2015г. (л.81-84 адм.д. № 2623/2020 г.), № 2234/28.10.2016г. (л.86-89 от адм.д. № 2623/2020 г.), № 1938/23.10.2017г. (л.96-99 от адм.д. № 2623/2020 г.), №1551/30.10.2018г. (л.101-104 от адм.д. № 2623/2020 г.) кметът на община Несебър, на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, е определил районите, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които съответно през 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019г. ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битови отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В посочените заповеди [населено място] е сред районите, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, като в приложенията към заповедите в точки от 2.1 до 2.3 са посочени граници на районите в [населено място], в които през 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019г. ще се извършват организирано от община Несебър услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В т.2.1 е посочен [населено място] и са изброени множество улици, намиращи се вътре в града. В т.2.2 е посочен КК „Обзор- север“, а в т.2.3 е посочен „Обзор – южен плаж“.

Дейността по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на отпадъци и почистване на обществените територии се извършва от Общинско предприятие „Благоустрояване, комунално стопанство и озеленяване” [населено място] (ОП БКСО). Общинското предприятие притежава трудов потенциал да осъществява дейностите по организирано поддържане на чистотата, което се установява от сключените трудови договори за длъжностите механик, ел.техник, ръководител отдел в чистота и БКС, сметосъбирач, шофьор, метач, проверител – контрольор качество, отчетник БКС, водомайстор поддръжка, дърводелец, работник поддръжка, пазач, параджия, както и от длъжностните характеристика за всяка една от посочените длъжности (л.1822-1885 от адм.д. № 2623/2020 г.). Дейностите по поддържане на чистотата са били осъществявани и от К. О., което се удостоверява от длъжностно разписание на дейност БКС към К. О., ведно с поименно разписание на длъжностите и работните заплати (л. 1806-1821 от адм.д. № 2623/2020 г.), справка за разходите в дейност БКС – К. О. за периода 2017-2019 г. (л.505 от адм.д. № 2623/2020 г.), както и от справки за приети и извозени отпадъци на К. О. от ОП „Управление на отпадъците“ – Несебър за 2016, 2017, 2018 и 2019г. (л.1032-1040 от адм.д. № 2623/2020 г.).

С акт за публична общинска собственост № 5799 от 11.07.2014 г. (л.59 от адм.д. № 2623/2020 г.) и акт за поправка с № 6429/11.08.2016г. (л.60) О. Н. се легитимира като собственик на поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР, с площ 1 682 кв.м и начин на трайно ползване: депо за битови отпадъци (сметище), м. „Чешме Тарла“, отразен в скица №15-363479/-25.07.2016 г. (л.62 от адм.д. № 2623/2020 г.). По силата на акт за публична общинска собственост № 5798 от 11.07.2014 г. (л.63 от адм.д. № 2623/2020 г.) О. Н. е собственик и на ПИ с [идентификатор] по КК и КР, м. „Чешме тарла“, с площ 31 960 кв.м, с начин на трайно ползване – депо за битови отпадъци (сметище), отразен в скица №15-202856-20.06.2014г. от СГКК – Бургас (л.64 от адм.д. № 2623/2020 г.). Представен е и акт за публична общинска собственост с № 5800 от 11.07.2014г. (л.66 от адм.д. № 2623/2020 г.) и акт за поправка № 6430 от 11.08.2016 г. (л.65 от адм.д. № 2623/2020 г.), по силата на които общината се легитимира като собственик на ПИ с [идентификатор], с площ 47 871 кв.м, м. „Бряста“, с начин на трайно ползване: депо за битови отпадъци (сметище), отразен в скица №15-363481-25.07.2016 г. (л. 67 от адм.д. № 2623/2020 г.).

По данни от ОП „Управление на отпадъците – Несебър“ (л. 1070 от адм.д. № 2623/2020 г.) в Претоварна станция за отпадъци – Несебър се извършват дейностите по предварително третиране (уплътняване) на битови отпадъци от населението на община Несебър и община Поморие и се извозват до Регионално депо „Братово-Запад“ за сепариране. Претоварната станция е въведена в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-1007/07.07.2015 г., издадено от заместник-началника на ДНСК (л. 569-570 от адм.д. № 2623/2020 г.). С решение №02-ДО-481-00 от 25.09.2015г. на директора на РИОСВ – Бургас (л. 571-581 от адм.д. № 2623/2020 г.) е разрешено на община Несебър да извършва дейностите по третиране на отпадъци в терена, на който е разположена претоварната станция – [ПИ] по КККР на [населено място], общ. Несебър, м. „Мерата“.

Съгласно удостоверение, издадено от главен специалист УТ при О. Н. (л. 582, том втори от адм.д. № 2623/2020 г.), от 1970 г. до въвеждането в експлоатация на претоварната станция, в землището на [населено място] през 2015 г. битовите отпадъци от територията на кметство Обзор са се депонирали в сметище, организирано в местност „Балабана“, земл. на [населено място], в имот с [идентификатор] по КККР, с площ 6 854 кв.м (стар номер – пл.№ 000565). През посочения период поради значително нарасналия обем отпадъци такива са били депонирани и в съседните имоти.

Със заповед № РД-149/29.09.2015 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от директора на РИОСВ – Бургас (л.567-568, том втори от адм.д. № 2623/2020 г.), е наредено спиране експлоатацията на депото за неопасни отпадъци Обзор, находящо се в м. „Балабана“, [ПИ] по КККР, считано от 15.10.2015 г., като е указано да се предприемат мерки за рекултивация на депото. С посочената заповед е прието, че съгласно изискванията на Националния план за управление на отпадъците до 2020 г. крайният срок за преустановяване експлоатацията на съществуващите депа за неопасни отпадъци, неотговарящи на нормативните изисквания, каквото е това в [населено място], е до въвеждането на експлоатация на съответното за общината регионално депо. Посочено е, че с разрешение за ползване от 25.05.2015г. на ДНСК се разрешава ползването на регионално депо „Братово-запад“, в което именно следва да се извършва обезвреждането на битовите и други неопасни отпадъци от район Обзор.

В изпълнение заповедта на директора на РИОСВ кметът на О. Н. издал заповед № 1811/30.09.2015 г. (л. 566, том втори от адм.д. № 2623/2020 г.) за преустановяване извозването на битови отпадъци на депата, изградени в [ПИ], считано от 15.10.2015г., и в [ПИ], считано от 01.10.2015г. Разпоредено било извозването на битовите отпадъци след посочените дати да се извършва в претоварна станция за отпадъци – Несебър.

С декларация вх. № ДК14019002/31.10.2023 г. по реда на чл. 14 от ЗМДТ „Грундинвест“ ООД декларирал собственост върху процесния имот, представляващ УПИ с площ 14 563 кв.м, находящ се в [населено място], общ. Несебър. При извършена проверка в информационната система на отдел „Местни данъци и такси“ при О. Н. било установено, че за периода 01.01.2015 г.-31.12.2019 г. по партидата на „Грундинвест“ ООД не е внесената дължимата сума за ТБО за описания имот.

С обжалвания АУЗД № МДТ-903/01.10.2020 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при О. Н. (л.30-31) е установен размер на задълженията на „Грундинвест“ ООД по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 01.10.2020 г., както следва:

• ТБО за 2015 г. в размер на 3 760,10 лева главница и 1 940,55 лева лихва.
• ТБО за 2016 г. в размер на 3 760,10 лева главница и 1 558,87 лева лихва.
• ТБО за 2017 г. в размер на 3 760,10 лева главница и 1 177,64 лева лихва.
• ТБО за 2018 г. в размер на 3 760,10 лева главница и 795,37 лева лихва.
• ТБО за 2019 г. в размер на 3 760,10 лева главница и 414,65 лева лихва.

или общо в размер на 24 687, 58 лева, от които 18 800, 50 лева главница и 5 887, 08 лихва.

Съгласно представената от административния орган справка за установените с АУЗД задължения (л. 534, том втори от адм.д. № 2623/2020 г.) отчетната стойност на имота, послужила като база за определяне на дължимата ТБО, е в размер на 1 880 049,68 лв. Тази стойност е била декларирана от дружеството в подадена от него декларация с вх.№282/26.02.2007г. (л.45-46 от адм.д. № 2623/2020 г.). Ставката за сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищните имоти е 3,4 промила, тази за поддържане на чистотата на населените места е 1,6 промила, а ставката за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депа е 0,4 промила. Отразените в справката задължения за ТБО за периода 2015 г.-2019 г. (главница) изцяло съвпадат с размера на задълженията, определени за същия период в АУЗД.

АУЗД № МДТ-903/01.10.2020 г. е връчен на „Грундинвест“ ООД на 12.10.2020г. (л.38). Жалбоподателят е оспорил акта пред началника на отдел МДТ при О. Н. с жалба, депозирана пред органа на 23.10.2020 г. (л.27-28 от адм.д. № 2623/2020 г.). В законоустановения срок началникът на отдел МДТ при О. Н. се е произнесъл с решение № 9 от 02.12.2020 г. (л.44 от адм.д. № 2623/2020 г.), с което е изменен обжалвания АУЗД в частта относно установените задължения за ТБО за периода от 2015 г. до 2017 г., като вместо това е определено задължение за 2015г. в размер на 752,02 лева и лихви към 01.10.2020г. в размер на 375,45 лева; за 2016г. в размер на 752,02 лева и лихви към 01.10.2020 г. в размер на 298,93 лева; 2017г. в размер на 752,02 лева и лихви към 01.10.2020 г. в размер на 222,68 лева. В останалата част по задълженията за ТБО (тези за периода 2018-2019г.) АУЗД е потвърден от началника на отдел МДТ.

В мотивите на решението на решаващия орган са цитирани разпоредбите на чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ, регламентиращи заплащане на ТБО за всяка услуга поотделно – за сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Констатирано е, че за периода от 2015 г. до 2017 г. включително, за м. „Е. чешма“, находяща се в [населено място], О. Н. не предоставя услугата сметосъбиране и сметопочистване и такава съгласно чл. 71 ЗМДТ не се дължи за този период. Взето е предвид, че дружеството е подало декларации, с които е декларирало, че няма да ползва процесния имот за периода през 2015-2019 г. В тази връзка началникът на отдел МДТ приел, че за третия компонент, който касае обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за поддържане на битови отпадъци, такса се дължи, вкл. и за периода от 2015 г. до 2017 г. Този извод е обоснован с факта, че съгласно акт за публична общинска собственост № 5744 от 30.05.2014 г. О. Н. е собственик на земеделски имот с площ 6 855 кв.м, с начин на трайно ползване „депо за битови отпадъци“ – сметище. Прието било, че за оставащия период от 2018 г. и 2019 г. задълженията на дружеството са правилно определени с АУЗД, тъй като за процесния имот в период от 2018г. са били предоставяни и трите компонента, в съответствие с изискването на чл.67 от ЗМДТ.

Решението е връчено на „Грундинвест“ ООД на 15.12.2020г.(л.42 от адм.д. № 2623/2020 г.). Жалбоподателят на 23.12.2020г. е депозирал пред Административен съд - Бургас жалба, с която го е сезирал (л.2 от адм.д. № 2623/2020 г.).

В хода на производството от ответника са представени множество пътни листи, издадени от кметство Обзор, касаещи периода 2015 г.-2019 г. В същите са отразени марката на сметосъбиращия автомобил, регистрационния му номер, водачът, показателите на километража, изминатите километри и маршрута. В съдебни заседания, проведени на 12.04.2022г. (л. 1682 от адм.д. № 2623/2020 г.) и на 28.06.2022г. (л. 1773 от адм.д. № 2623/2020 г.), процесуалният представител на жалбоподателя възразява, че ответникът не е представил всички пътни листи за конкретно посочени месеци през всяка от годините в процесния период. По повод така направеното възражение и нарочното разпореждане, с което ответникът бе задължен да представи всички пътни листи за периодите, посочени във възражението, съдът констатира, че по делото не са представени пътни листи за периодите, както следва:

• За 2015 г. липсват представени пътни листи за м. януари;
• За 2016 г. липсват пътни листи за м. април, октомври, ноември и декември;
• За 2017 г. липсват за периода м. януари до м. май, както и за м. октомври;
• За 2018 г. липсват пътни листи за м. януари, февруари, август, септември, октомври и декември;
• За 2019 г. липсват за периода от м. януари до м. май.

По адм.д. № 2623/2020 г. по описа на АС - Бургас е приета съдебно-техническа експертиза (л. 543-544 от адм.д. № 2623/2020 г.), от заключението на която се установява, че притежаваният от жалбоподателя имот попада в границата на район „Обзор-южен плаж – комплекси и лагери“ и е включен като т.2.3. в приложенията към заповедите на кмета на Община Несебър за определяне на районите, с които се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо за битови отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, през периода 2015-2019 г. Вещото лице сочи, че имотите, граничещи с процесния, са такива, за които може да се предположи, че са за обществено ползване. В тези имоти не се генерират битови отпадъци, респ. за тях не се предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Според експерта по описаните маршрути в пътните листи не може еднозначно да се твърди, че маршрутът им включва процесния имот.

При разпита в съдебно заседание вещото лице заяви, че около имота няма територии, които са за обществено ползване. От трите страни е заобиколен от гора, само от едната страна граничи с частни имоти. Цялата територия представлява гора, дере и като такава е необитаема. В нея не се извършва човешка дейност, от която да се генерират битови отпадъци. Вещото лице обясни, че до процесния имот се достига по път, който представлява тупик, като нито по този път, нито в самия имот, има разположени съдове за сметосъбиране и/или площадки за такива съдове. Имотът, представляващ бивш пионерски лагер, бил неподдържан и обрасъл с растителност. Според вещото лице в представените по делото пътни листи било записано само маршрут „Обзор – зона 3 – сметище“, с оглед на което не може несъмнено да се приеме, че маршрутът на сметосъбиращите машини минава точно покрай имота. Експертът обясни, че в хода на извозването на отпадъците през периода 2015-2019г. е настъпила промяна в начина на извозване, като отпадъците са били пренасяни до депото в Братово. Тази констатация вещото лице обоснова с наличието на договори, по силата на които Община Несебър заплащала на РИОСВ такса за ползване на сметището в Братово.

Прието e и допълнително заключение по съдебно-техническата експертиза (л. 1044-1045 от адм.д. № 2623/2020 г.), вещото лице по която е изчислило, че разстоянието между [населено място] и Претоварна станция за отпадъци (ПСО) – Несебър, находяща се в [ПИ] по КК на [населено място], м. „Мерата“, е 40 км. Предвид това разстояние и съобразно данните от дължината на маршрутите по представените пътни листи вещото лице дава заключение, че отпадъците не са били извозвани директно в ПСО-Несебър. Счита, че след събирането им те са били депонирани в депо за битови отпадъци, находящо се в съседните [ПИ] и 53045.177.22 - в землището на [населено място] на 4 км южно от града, отразени в КК с начин на трайно ползване – „депо за битови отпадъци (сметище). След това отпадъците са били извозвани до ПСО – Несебър, а впоследствие – до регионално депо „Братово-запад“. В съдебно заседание вещото лице поясни, че отразените като „депо за битови отпадъци (сметище)“ имоти, находящи се на 4 км от процесния имот, са именно сметището, за което е издадена заповедта от 29.09.2015г. на РИОСВ – Бургас с предписание за закриване на депо за неопасни отпадъци, находящо се в м. „Балабана“, [населено място]. Според вещото лице посоченото депо все още се използва, индикация за което е приложената към експертизата снимка от интернет (Google Maps) от 2019г., отразяваща наличие на складирани отпадъци в този имот.

По адм.д. № 2623/2020 г. е прието и второ допълнително заключение по съдебно-техническата експертиза (л. 1679, том пети от адм.д. № 2623/2020 г.), в което вещото лице е констатирало, че в представените пътни листи за 2015г. бил често отбелязван маршрута „Гараж - Обзор-Район 3 – Сметище Гараж“, а за 2016г. – „Гараж-Обзор-Район 3-Депо Гараж“, като изминаваните километри по двата маршрута са били около 25-30 км. За 2017, 2018 и 2019г. преобладаващият маршрут бил „ПСО Несебър – Обзор – Братово – ПСО Несебър“, като изминаваните разстояния от една кола през целия ден са приблизително 400 км (за няколко курса).

Прието е и трето допълнително заключение по СТЕ (л. 1790 от адм.д. № 2623/2020 г.), вещото лице по което, сравнявайки данните от пътните листи за 2015г., е формирало извод, че отпадъците, събрани от територията на [населено място], са били депонирани в сметището на [населено място] - [ПИ] (в м. „Балабана“), както и в съседните му [ПИ], [ПИ] и [ПИ]. За 2016г. имало фактури с отразен маршрут „Обзор – депо Несебър“ с разстояние 90-100 км, за които би могло да се приеме, че са до ПСО – Несебър. В по-голямата си част обаче фактурите за 2016г. касаели маршрута „Обзор – Район 3 – депо“ с разстояние 25-30 км, от което вещото лице прави извод, че отпадъците на [населено място] за 2016г. също са били депонирани в сметището на Обзор – в [ПИ] и съседните му имоти. За периода 2017-2019г. няма счетоводни документи, с които да се установява извършвано сметосъбиране на територията на [населено място] и за мястото на депонирането на отпадъците непосредствено след събирането им на територията на [населено място]. Вещото лице е констатирало наличие на документи с маршрут „Обзор-ПСО Несебър“, но не и такива, удостоверяващи маршрути в града, в комплексите по райони и до сметището в Обзор.

По адм.д. № 2623/2020 г. е прието и четвърто допълнително заключение по назначената експертиза (л. 2024, том шести от адм.д. № 2623/2020 г.), в което вещото лице посочва, че от прегледа на пътните листи и сравняване на часовете, датите и маршрутите в тях, не може да бъде направен извод дали е извършвана операция по прехвърляне на отпадъците, без те да бъдат разтоварени на определено място, т.е. в движение. В съдебно заседание пояснява, че късите маршрути (такива с близка дължина, в землището на [населено място]) са били провеждани през 2015 г. и 2016г., като обхващали трасето „Център - Район 3 (в който попада процесния имот) - сметище“. Впоследствие през 2017, 2018 и 2019г., са били провеждани дългите маршрути по трасето „Обзор - ПСО-Несебър – Братово“. Но няма къси и дълги маршрути, които да съвпадат по време, за да бъде направен извода целян от ответника, а именно, че сметта от късите маршрути е претоварвана на големи товарни превозни средства, които извършвали дългите маршрути до отдалеченото сметище, доколкото близкото не би следвало да функционира.

При първоначалното разглеждане на делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. Т. В.. Тя заяви, че заема длъжност „контрольор транспортна дейност“ в Общинско предприятие „Управление на отпадъците“ – Несебър. Според показанията на свидетелката транспортирането на отпадъците се осъществява чрез специални открити компактиращи контейнери с капацитет до 12 тона, които се намират на сметището в покрайнините на [населено място] и се подменят през ден или по заявен график. В тези специализирани контейнери автомобилите на БКС Обзор изсипват отпадъците, след като са извършили дейността по сметосъбирането. Напълненият контейнер отива в претоварната станция на общинското предприятие, откъдето отпадъците, които не могат да се събират и обработват разделно, се извозват регулярно и всекидневно до регионалното депо в [населено място]. От показанията на свидетелката се установява, че в [населено място] няма възможност за разделно събиране на отпадъците, като тази дейност се извършва на място в претоварната станция чрез специализирани машини и съоръжения. В. посочва, че в [населено място] има едно сметище, което се експлоатира и то е различно от сметището в Братово.

След връщане на делото за ново разглеждане, по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице размерът на ставките за трите компонента на ТБО за процесния период 2015 г. – 2019 г. е както следва: 3,4 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 1,6 промила за поддържане на чистота на територията за обществено ползване и 0,4 промила за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци. С обжалвания АУЗД са установени задължения за целия период в размер на 18 800,50 лв. (3 760,10 лв.годишно) и лихви в общ размер 5 887,08 лв. или общо в размер на 24 687, 58 лв. Задълженията са изменени с Решение № 9/02.12.2020 г. на началника на отдел „МДТ“ при О. Н. като за периода 2015 г. -2017 г. задължението е формирано единствено от компонент „обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци“ и е в размер на 752,02 лв. ведно със съответните лихви. За периода 2018 г. -2019 г. задължението е в размер на 3 760,10 лв. ведно със съответните лихви, като същото е формирано от компонентите - поддържане на чистота на територията за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци. Дружеството е подало декларации по чл. 28, ал. 1, .т 2 от Наредба № 11 на О. Н., с която е декларирало, че няма да ползва имота през 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Вещото лице е посочило, че при прилагане на приетите ставки за ТБО по компоненти, размерът на главницата и дължимите лихви е правилно изчислен.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в срок от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Според разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители, а съгласно ал. 4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

Оспореният акт е издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, съобразно правомощията, предоставени със заповед №394/26.04.2012г. на кмета на Община Несебър (л. 58 от адм.д. № 2623/2020 г.).

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган. Актът е мотивиран, като в мотивите са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.

В хода на производството по издаване не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Съдът намира, че актът е материално незаконосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, в приложимата редакция спрямо задълженията за ТБО за периода 2015 г.-2018 г. (обн. ДВ, бр. 153 от 1998 г.), за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности.

По отношение задължението за ТБО за 2019 г. редакцията на нормата на чл. 62 от ЗМДТ (обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) е в следния вид: „таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1) събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2) третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3) поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“.

Съгласно чл. 67, ал. 2 и ал. 3 от ЗМДТ размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62. Размерът на таксата за единица основа се определя в левове за всяка календарна година и се приема с решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 3, т. 2 за одобряване на план-сметката.

За задълженията, възникнали в периода 2015 г.-2018 г., условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ (ред. ДВ, бр.101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) и те са следните: 1) за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2) за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината; 3) за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.

Спрямо задълженията за 2019 г. съгласно приложимата редакция на чл.71 ЗМДТ (ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) не се събира такса за: 1) услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци, част от услугата по чл. 66, ал. 1, т .2 – за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; 2) услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци, част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2 - когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; 3) услугата по чл. 62, т. 1 - когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.

В чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.

Условията и редът за определяне и заплащане на ТБО са регламентирани в Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър (л.501-525).

Дължимостта на таксата за битови отпадъци е обусловена от реалното предоставяне на услугите от общината, в какъвто смисъл е и законовата регламентация в чл. 62 от ЗМДТ. Осъществяването на всяка една услуга, включена в ТБО - услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, като и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, следва да бъде доказана от страна на административния орган. Съгласно чл. 170 ал. 1 от АПК, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

С оглед посочените по-горе разпоредби, за да бъде дължима таксата за процесната услуга е необходимо да са налице две кумулативно предвидени предпоставки - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата, респ. наличието на депо.

На първо място в изпълнение на дадените указания с Решение № 5788/13.05.2024 г. по адм. д. № 12231/2023 г. по описа на Върховен административен съд, съдът приема, че с оглед представените писмени доказателства – Решения на Общински съвет Несебър относно утвърждаване на план сметките за ТБО (л.722-735) и приетото заключение по допуснатата СЧЕ, по делото безспорно се установява, размерът на ТБО за нежилищни имоти за процесните периоди 2015 г. – 2017 г. се определя съобразно отчетната им стойност при ставки 3,4 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 1,6 промила за поддръжка на чистотата на обществените места и 0,4 промила за обезвреждане на отпадъци. С оспорения АУЗД за периода 2015 г. – 2019 г. са начислени задължения за два от компонентите на ТБО – 1,6 промила за поддръжка на чистотата на обществените места и 0,4 промила за обезвреждане на отпадъци. Относно третия компонент е прието, че след като дружеството е подало декларация по чл. 28 от Наредба № 11 за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които няма да се ползват през цялата година, такава не се дължи. С Решение № 9/02.12.2020 г. на началник отдел „МДТ“ при Община Несебър е прието, че за периода 2015-2017 г. дружеството дължи единствено ТБО за третия компонент – обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, поради което актът е изменен в тази му част. По отношение на задълженията за ТБО за 2018 г. и 2019 г. АУЗД е потвърден.

При така установените факти, съдът следва да се произнесе относно дължимостта на двата компонента от ТБО - поддръжка на чистотата на обществените места и за обезвреждане на отпадъци.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай компонента от ТБО - поддръжка на чистотата на обществените места, е незаконосъобразно начислен.

Съгласно нормата на чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ дейностите по предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване. Анализът на правната норма налага извода, че териториите за обществено ползване са част от населените места, поради което всички собственици на имоти в тези населени места дължат заплащане на такса, необходима за почистване на тези територии, в случай че същата се извършва.

В нормата на §5, т. 6 от ДР на ЗУТ е дадено легално определение на понятието „територия на населено място“, съгласно което, това е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.

От заключението по допусната съдебно-техническа експертиза по адм. д. 2623/2020 г. по описа на АС - Бургас, неоспорено от страните, се установява, че в имотите, граничещи с процесния, не се генерират битови отпадъци, респ. за тях не се предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Вещото лице, при разпита му в с.з. на 01.06.2021 г. е посочило, че имотът на жалбоподателя се намира извън строителните граници на населеното място – [населено място], в т.нар. местност „Лагерите“. Към момента на огледа имотът бил обрасъл с растителност и неподдържан, представлявал бивш пионерски лагер, в който имало сгради, които не се използват изобщо. Около този имот няма територии, които са такива за обществено ползване, доколкото цялата територия представлява гора, дере и съответно била необитаема. До процесния имот се достига по подобрен черен път, който представлява тупик, като нито по този път, нито в самия имот, има разположени съдове за сметосъбиране и/или площадки за такива съдове. Не са установени дейности, даващи основание да се приеме, че имотът генерира отпадъци, по-скоро има вид на неизползван.

По делото са представени множество пътни листи за периода 2015 г. – 2019 г. на сметосъбиращи автомобили, в които листи са посочени два основни маршрута - къс с разстояние 25-30 км („Обзор - Район 3 - сметище“) и дълъг маршрут, с разстояние около 400 км („Обзор - ПСО-Несебър – Братово“). През периода 2015 г. е отбелязван маршрутът „Гараж - Обзор-Район 3 – Сметище Гараж“, а за 2016г. – „Гараж-Обзор-Район 3-Депо Гараж“. За 2017г., 2018г. и 2019г. преобладаващият маршрут е „ПСО Несебър – Обзор – Братово – ПСО Несебър“. Никъде обаче в представените пътни листи не е записан като част от маршрута „Южен плаж“, още по-малко самият имот, независимо, че до него се стига по тупик. При положение, че никъде в представените пътни листи не е записан като част от маршрута на сметопочистване районът „Южен плаж“, не е начислена такса ТБО за услугата по сметопочистване и сметоизвозване на имота, което от своя страна води и до извод, че не е осъществявана и услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Със заповеди №№ 2189/31.10.2014г. (л.71-77 адм.д. № 2623/2020 г.), №1847/30.10.2015г. (л.81-84 адм.д. № 2623/2020 г.), №2234/28.10.2016г. (л.86-89 от адм.д. № 2623/2020 г.), №1938/23.10.2017г. (л.96-99 от адм.д. № 2623/2020 г.), №1551/30.10.2018г. (л.101-104 от адм.д. № 2623/2020 г.) кметът на община Несебър, на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, е определил районите, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които съответно през 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019г. ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битови отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Видно от приложението, неразделна част от същите в т. 2.3 е включен района Обзор – южен плаж комплекси и лагери, в който попада имота на жалбоподателя. Това обстоятелство обаче не променя крайния извод на съда, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не е извършвана.

Дължимостта на таксата битови отпадъци за услугата поддържане чистота на териториите за обществено ползване се определя от две кумулативно дадени условия: 1) принадлежност на имота към територията на съответното населено място и 2) реално предоставяне на услугата в района на имота, определен със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. В конкретния случай за процесния имот бяха представени доказателства, че се намира в границите на населеното място, доколкото за същия е наличен влязъл в сила ПУП – ПР за Обзор-южен плаж, одобрен със заповед № 919/15.12.1971 г., изменен със Заповед № 687/16.04.1976 г.(л.35-36). Представена е извадка от КККР на [населено място] (л.29), видно от която територията е урбанизирана, като съгласно заповед 287/02.04.2007 г. на кмета на Община Несебър (л.37) е одобрено и изменение на ПУП-ПРЗ по отношение на имот с [идентификатор]. Независимо от това в процесния случай се установи още, че липсва реално предоставяне на тази услуга. Освен пътните листи, за които беше казано, че не доказват сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от имота, ответникът е представил трудови договори на служителите, ангажирани с поддържане на чистотата, длъжностно разписание на дейност БКС към К. О., справка за разходите в дейност БКС – К. О. за периода 2017-2019 г., справки за приети и извозени отпадъци на К. О. от ОП „Управление на отпадъците“ – Несебър за 2016, 2017, 2018 и 2019г. От тези доказателства се установява наличието на технически и финансов потенциал за извършване на обсъжданата услуга, но по никакъв начин не се установява нейното реално осъществяване.

Ответникът не доказва, че територията около имота на жалбоподателя е включена в район, по отношение на който е налице система за организирано поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Напротив от заключението на вещото лице се установява, че около този имот няма територии, които са такива за обществено ползване, доколкото цялата територия представлява гора, дере и съответно е необитаема. Около процесния имот няма улични платна, площади, алеи, паркове и други територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ. От друга страна единствено наличието на решение на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ и на заповеди на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ не доказват предоставянето на услугите. Законодателят е предоставил на общинския съвет и на кмета на общината компетентност да определят и обема на услугата, т.е да определят териториите за обществено ползване, които ще бъдат обект на услугата, точният вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За да е налице задължение за заплащане на такса по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо общината да престира тази услуга. Когато услуга не се предоставя, такса не се дължи, защото за да възникне задължение за плащане на услугата е необходимо тя да е реално предоставена. В случая ответникът не е ангажирал доказателства, които обосновават реалното предоставяне на услугата. Не са ангажирани гласни или писмени доказателства за предоставяне на тази услуга като графици, протоколи за извършена работа, отчети за свършена работа и д.р. Доказателствената тежест за установяване на реално извършване на услугата по поддържане чистотата на обществените територии е у административния орган, което в случая не е сторено, поради което „Грундинвест“ ООД не дължи ТБО за услугата поддържане чистота на териториите за обществено ползване за процесните периоди.

Жалбоподателят не дължи и заплащане на компонента от ТБО - обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за периода 2015 г. - 2019 г. вкл. Дължимостта на тази част от таксата по аргумент от противното на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) се предпоставя в зависимост от наличието на такива депа и други съоръжения. По отношение на процесния период от страна на ответника бяха представени доказателства, че на територията на О. Н. се намират Претоварна станция за отпадъци (ПСО) в [населено място], както и Регионално депо „Братово –запад“. По делото са приети като доказателства акт за публична общинска собственост № 5799 от 11.07.2014 г. (л.59 от адм.д . № 2623/2020 г.) за ПИ с 61056.20.108, акт за публична общинска собственост №5798 от 11.07.2014г. (л.63 от адм.д . № 2623/2020 г.) за ПИ с [идентификатор] и акт за публична общинска собственост с №5800 от 11.07.2014г. (л.66 от адм.д . № 2623/2020 г.) за ПИ с [идентификатор], всички находящи се в землището на [населено място], О. Н., с начин на трайно ползване: депо за битови отпадъци (сметище). Представено е и комплексно разрешително № 385-НО/2009 г. за изграждане и експлоатация на Регионално депо за неопасни отпадъци [населено място].

Съгласно чл. 49, ал. 1 и 4 от ЗУО, министърът на околната среда и водите разработва и внася за приемане в Министерския съвет Национален план за управление на отпадъците. По делото е приложен Национален план за управление на отпадъците 2014-2020 г. (л.188-300), според който в Регионално сдружение за управление на отпадъците регион Бургас участват общините Бургас, Айтос, Камено, Карнобат, Несебър, Поморие, Руен, Средец и Сунгуларе. По делото е представен и устав на Регионално сдружението сдружение, видно от който основната цел се изразява в ефективно събиране, транспортиране и третиране на отпадъците съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 и задълженията по чл. 19 от ЗУО, чрез участие на общините. Част от регионалната система са претоварна станция Несебър и Регионално депо Братово –запад. В тази връзка съдът приема, че О. Н. е предоставяла услугата за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения през процесния период. Въпреки това обаче, съдът приема, че незаконосъобразно са установени задължения за ТБО за компонента обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. Действително, законово предвидената възможност да не се плаща такса за този компонент е само когато няма такова депо, а в случая такова е налице. Настоящата съдебна инстанция приема, че не съответства на духа и целта на закона събирането на такса за обработване на битови отпадъци в депо, когато спрямо имота на касатора не се предлага и осъществява услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, чрез която би се генерирал битов отпадък, който в последствие да бъде обработен в съответното депо. ( в този смисъл Решение № 8332/04.07.2024 г. по адм. д. № 4092/2024 г. по описа на ВАС, Решение № 11378/10.11.2021 г. по адм. д. № 3903/2021 г. по описа на ВАС, Решение № 8075/05.07.2021 г. по адм.д. № 2420/2021 г. по описа на ВАС).

По изложените съображения, жалбата на „Грундинвест“ ООД се явява основателна и оспорения АУЗД № МДТ-903/01.10.2020 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при О. Н., частично потвърден и изменен с решение № 9/02.12.2020 г. на началник отдел „МДТ“ при Община Несебър следва да бъде отменен.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 4 600 лева, от които 400 лв. депозит за извършен СИО и 4 200 лв. платено възнаграждение за един адвокат съгласно представен списък на разноските.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал.1 ДОПК, Административен съд – Бургас, XXV състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ-903/01.10.2020 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър, частично потвърден и изменен с решение № 9/02.12.2020 г. на началник отдел „МДТ“ при Община Несебър.

.

ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на „Грундинвест” ООД, ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 4 600 (четири хиляди и шестстотин) лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд на Република България.

	: