№ 253
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000644 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260194 от 14.05.2021г., постановено по т.д.№ 367 по описа
за 2019г. на ОС С.З., с коeто е осъдено ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление **** да заплати на ИВ. К. КР., В. П. СТ. и Г. СТ. ГЬ. сума от по 26 000 лв. на
всеки един тях, предявена като частичен иск от пълния размер от 80 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната внучка В. С. Г.,
настъпила на 27.10.2018г., вследствие ПТП, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.12.2019г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на всеки от
ищците сумата от по 1625 лв., представляваща лихва за периода от 23.04.2019г. до датата на
постъпване на исковата молба в съда – 04.12.2019г. и в тежест на ответника са възложени
разноски по заплащане дължима държавна такса и адвокатско възнаграждение на АД „Й. и
Е.“ за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищците.
Решението е обжалвано от ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., чрез юрисконсулт БЛ. АНК. с
твърдения за неправилност и незаконосъобразност, а искането отправено до въззивния съд е
обжалваното решение да бъде изцяло отменено и постановено друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ищците ИВ. К. КР. ЕГН **********, В. П. СТ.
ЕГН ********** и Г. СТ. ГЬ. ЕГН **********, представлявани от адв. А.Г., с който жалбата
е оспорена като неоснователна, а искането е обжалваното съдебно решение да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за
установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по субективно активно съединени
искове на ИВ. К. КР. ЕГН **********, В. П. СТ. ЕГН ********** и Г. СТ. ГЬ. ЕГН
**********, представлявани от адв. И. Й. срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********* с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ. Твърденията в исковата молба, на които са основава иска се
свеждат до следното: на 27.10.2018г. около 19.10 ч. на път ПП *-*, км. ***+*** в района на
гр. М.ж, обл. С.З. при ПТП, станало по вина на Ц. П. П., водач на лек автомибил марка „Ф.“,
модел „Г.“ ДК № ** ** ** ** е причинена смъртта на В. С. Г. ЕГН **********, внучка на
ищците. Сочат, че ПТП – то е настъпило по вина на водачът на лек автомобил „Ф. Г.“, който
след като е навлязъл в лентата за насрещно движение се сблъскал с насрещно движещия се
лек автомобил „М. ****“ ДК № * ** ** **, управляван от Ф.С.К., като за произшествието е
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № ***-***** от 06.11.2018г..
Твърдят, че гражданската отговорност на виновния водач П., управлявал лек автомобил
марка „Ф. Г.“ е застрахована при ответника, който е уведомен за станалото с уведомление
вх. № 5492 от 09.11.2018г.. Сочат още, че В. Г. загубила своя баща, когато била на 1 година,
което наложило и тримата ищци да полагат грижи за нея и така изградили силна връзка
помежду си. Конкретно сочат, че И.К. е дядо на починалата и единствен мъж в семейството,
след смъртта на баща й, както и че същия се преместил в жилището, в което живеела В.,
нейната майка и сестра й и полагал ежедневни грижи за своята внучка, като я вземал от
училище, помагал й с уроците и прекарвал много време с нея, което довело до
изключителната им близост. Израз на сочените отношения е и поведението на В., която след
като пораснала полагала съответни грижи за своя дядо – водила го на лекар и му купувала
лекарства. Твърдят, че смъртта на В. му причинила неимуверна мъка и го съкрушила. Сочат,
че другите две ищци са баби на В., които били в много близки отношения със своята внучка
и поради смъртта на нейния баща помагали активно на майка й при отглеждането на
пострадалата. Конкретно сочат, че ваканциите В. прекарвала при бабите си, чували се
ежедневно по телефона и често си гостували, а смъртта на пострадалата им причинила
силен шок, постоянно плачели, страдали и понастоящем не могат да превъзмогнат мъката си
от загубата на своята внучка. Като твърдят, че страданието им ще продължи докато са живи,
както и че са отправили претенция вх. № 1954 от 23.04.2019г. към ответника да им заплати
обезщетение, но въпреки това такова не им е определено, нито заплатено, настояват съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сума от по 26 000 лв.,
предявена като частична претенция от пълния размер от 80 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната
родственица – внучка, настъпила при ПТП, ведно със законната лихва, считано от
04.12.2021г. до окончателното й заплащана, както и сумата от по 2823 лв., представляваща
лихва по чл. 429, ал.2, т.2 от КЗ върху сумата от 26 000 лв. за периода от датата на
уведомяване на застрахователя – 09.11.2018г. до предявяването на иска – 04.12.2021г..
Претендират разноски.
Ответникът – ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
****, представляван от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., чрез гл. юрисконсулт БЛ.
АНК. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който признава, че дружеството
е застраховател на гражданската отговорност на автомобилистите по полица №
BG/093/************. Оспорва иска по основание, както и приложения като доказателство
констативен протокол за ПТП от 05.11.2018г., като твърди, че от същия не се установява
виновно поведение от страна на застрахования при него водач. В случай, че съдът прецени,
че са налице основания за ангажиране отговорността му, навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, изразяващо се това, че същата е
пътувала без поставен предпазен колан. Оспорва материално правната легитимация на
2
ищците, като твърди, че по отношение на същите не е налице изискването за
изключителност в отношенията с тяхната внучка. Оспорва иска и по размер, като твърди, че
претендираното обезщетение над 5000 лв. е необосновано, предвид § 96, ал.3 от ЗИД на КЗ
ДВ бр. № 101 от 07.12.2018г..
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба, с
която подържат исковата молба и настояват за безспорно между страните да бъде признато
обстоятелството, че ответника е застраховател на гражданската отговорност на деликвента.
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК не е постъпил допълнителен отговор на исковата
молба.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна,
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството,
застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен
срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл. 380 КЗ със
застрахователна претенция, депозирана с молба вх. № 1954 от 23.04.2019г. /л.35-37/, по
която няма данни да е определено и платено застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с
изтичането на три месечния срок и непостигнато съгласие за дължимо обезщетение, което
обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.
От приетата в първоинстанционното производство автотехническа експертиза на в.л.
инж. С. Н., което съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните се
установява, че произшествието, настъпило на 27.10.2018г. около 19.10 ч. на път І -5, км.
***+*** на двулентов път за двупосочно движение в условията на тъмно, ясно и сухо време.
Водачът на лек автомобил Ф. Г. с рег. № ** **** ** се е движил в посока юг в попътната си
лента, в която посока са се движили и две ППС с животинска тяга и след като ги настигнал
водачът на лекия автомобил, поради разлика в скоростта на движение, предприел две
спасителни маневри, които изпълнил последователно за кратко време – завой наляво и
аварийно спиране. В същото време в обратна посока в попътната си лента се движил лек
автомобил «М. ****» с рег. № * ** ** **, при което и след като водачът на лек автомобил Ф.
е навлязъл косо в лентата за насрещно движение е настъпил удар между двете МПС-та.
Според експерта причините за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка са
– движение на лек автомобил Ф. със скорост по-висока от 70 км/ч, която скорост се явява
гранична за възможността да спре в рамките на осветения участък от фарове на къси
светлини и предприетата от него спасителна маневра – завой на ляво. От данните
съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествието, експерта е посочил, че е видно
на предна дясна седалка да е намерен труп на млада жена, с поставен предпазен колан, който
е притиснат от деформациите на купето в предната дясна част.
Не се спори, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил Ф. Г. с рег. №
** **** ** е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество,
което обстоятелство се установява и от приложената на л.34 справка от базата данни на
Иформационен център към Г.Ф..
3
Няма спор и, че ищците са дядо и баби на починалата при ПТП - то на 27.10.2018г. В.
С. Г., което се установява от представеното удостоверение за родствени връзки – л. 28.
Спорните между страните във въззивното производство факти и обстоятелства са
очертани от посоченото във въззивната жалба, които се свеждат до неправилна преценка на
първостепенния съд, обосновала наличие на материално правна легитимация за ищците да
претендират обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на тяхната внучка и
неправилно приложение на материалния закон и конкретно чл. 52 ЗЗД и § 96 от ПЗР на ЗИД
КЗ, ДВ бр. 101/2018г. при определяне дължимия размер на обезщетението на увредените.
За отговор на тези спорени въпроси от значение са събраните гласни доказателства и
приетата от съда и без възражения от страните съдебно психологична експертиза.
В качеството на свидетел в проинстанционното производство е разпитана Я. Г.,
майка на починалата В., чиито показания съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и
кредитира, като отчита, че данни касаещи личната сфера са достъпни на най – близкия кръг,
а също и факта, че показанията на този свидетел са подкрепени от останалите събрани по
делото доказателства. Така свидетелят твърди, че отношенията между бабите, дядото и
тяхната внучка В. разкривали наличието на хубава, топла връзка между тях, особено с
бащата на свидетелката, с когото живяли заедно, докато В. била жива. Св. Г. твърди, че
именно бабите и дядото й помагали в отглеждането на децата, след като съпруга й починал
през 1996г., когато В. била на 1 година. Твърди, че свекърва й често била викана от децата,
за да стои при тях, а майка й гледала В., когато била болна. Уточнява, че ищците й помагали
и финансово, както и че с баща й живяли заедно до преди три години, а майка й живеела на
село, тъй като били разведени. Твърди, че трагедията във връзка със смъртта на съпруга й
сплотила семейството, вкл. баби и дядо и по всички празници се събирали, а когато В.
пораснала търсела бабите си по телефона, показвала внимание и обич. Свидетелката сочи,
че баща й преживял най – тежко смъртта на неговата внучка, тъй като живяли зедно и тя
израстнала пред очите му; бил съсипан от трагедията, постоянно плачел и говорил за нея,
отказвал да се храни, а в първите месеци не можел да спи, приема успокоителни. Твърди, че
както майка й, така и баща й сложили снимка на покойната си внучка и си «говорили» с нея;
майка й вдигнала кръвно и имала проблеми със съня.
В аналогичен смисъл са и показанията на другия разпитан по делото свидетел П. Й.,
които съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира като преки и
непосредствени, която твърди, че след смъртта на брат й, снаха й и двете деца заживяла със
своя баща, въпреки което отношенията им останали добри. В. обичала много баба си и често
я посещавала, а след като пораснала се обаждала по телефона, съответно баба й се
отзовавала при всяка нужда. Според свидетелката бащата на снаха й основно се грижел и
помагал на дъщеря си по отглеждане на невръстните й деца, тъй като те имали нужда от
«мъжко присъствие» и това довело до създаване на много силни, топли и истински
отношения. Твърди, че майка й помагала с каквото може, в т.ч. и финансово. Уточнява, че В.
била «най – хубавото дете» в семейството, изключително уважително и проявяващо
внимание към своите баби и дядо. Твърди, че майка й приживя много тежко смъртта на В.,
както и че свидетелката я уведомила за станалото след погребението, предвид влошеното й
здравословно състояние.
От приетата от първостепенния съд съдебно психологична експертиза и без
възражения от страните, която настоящия съд кредитира се установява, че смъртта на В. Г. е
предизвикала травматичен стрес у нейните дядо И. К. и баби В.С. и Г. Г., който е прерастнал
в посттравматично разстройство, което състояние, предвид обективните дадености –
напреднала възраст, наличие на придружаващи заболявания и др. прави прогнозата за
преодоляването му по – скоро песимистична.
С ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да
4
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.
на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В мотивите на коментираното ТР е разяснено, че най-близките на
починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно
и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени
вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането
на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от
загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на
гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и чл.47 от
Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г.
и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се
породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди, наред с най-близките на починалия или вместо тях, в
случай, че те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт. Особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци
и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато, поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще
е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на
ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки
отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност, морални болки и
страдания.
Изводът е, че с коментираното ТР е изоставена досегашната практика на
5
ограничаване на кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди, но това
не означава, че е предоставена неограничена възможност за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди винаги и на всички близки на починалия, които страдат от смъртта.
Дадените разяснения в мотивната част на ТР сочат, че е изрично поставеното изискването за
изключение, породило връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща се от
обичайната.
В конкретният случаи са предявен искове от дядо и баби на починалата В. Г.. По
отношение на ищеца И.К. следва да се приеме, че е установено наличието на трайна и
дълбока емоционална връзка, отличаваща се от обичайната връзка дядо – внук, предвид
осъществената от И.К. заместваща грижа по отглеждане на неговата внучка, след смъртта на
баща й. От събраните гласни доказателства категорично може да се направи извод за
особена връзка между прародителя и неговата внучка, която следва да се определи като
такава типична за връзка между баща и дъщеря – живели са в едно домакинство и ищеца е
полагал непосредствени грижи по отглеждането на своята внучка. Изложеното до тук води
до безпротиворечивия извод, че отношенията ищец И.К. – починала, негова внучка В. Г.,
разкриват белезите на отношения ищец – баща и внучка - дъщеря, който последната е
загубила в невръстна възраст, и в този смисъл покриват изискването за изключителност по
смисъла обоснован в ТР № 1/2016г..
Подобен извод не може да бъде формиран обаче по отношение на другите две ищци –
баби на В.. Установените факти, че двете баби са полагали грижи по отглеждането на своята
внучка, като са оказвали помощ на нейната майка, вкл. и финансова, както и че са
подържали близки и топли отношения, не обосновава изключителност в отношенията, а са
признак единствено на осъществена от прародителките грижа, нормална и типична за
традиците в българското общество за отношенията внук – баба. Изводът е, че по отношение
на двете ищци не е изпълнено изискването за изключителност в отношенията им с
починалата тяхна внучка, поради което и не им се дължи обезщетение.
По отношение на размера на дължимото се за обезвреда обезщетение на ищеца И.К.
ще се посочи, че същото по правило се определя от съда, който се ръководи от критерия за
справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че
понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в
конкретният случай и по отношение на ищеца са, че със смъртта на неговата внучка е
загубил своя близка, на чиято помощ и подкрепа е разчитал във всяка ситуация.
Преценявайки от една страна зрялата възраст на увредения, чийто начин на живот се е
променил чувствително и обстоятелството, че починалата ищеца е възприемал като своя
дъщеря и е намирал подкрепа, която обичайно би намерил в своя дъщеря, съдът счита, че
справедливия размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е равностойно на сумата от 26 000 лв.. С посочения размер, според
настоящия състав на съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените от
ищеца неимуществени вреди. Макар и неподържано във въззивната жалба ще се посочи, че
възражението за съпричиняване на настъпилия вредоносен резулат от страна на
пострадалата е изцяло опровергано от изводите на приетата автотехническа експертиза,
съглагло която В. Г. е била с поставен предпазен колан при станалото на 27.10.2018г. ПТП.
Вторият спорен момент, въведен от ответното застрахователно дружество в
първоинстанционното производство и подържан в настоящото, касае размера на
обезщетението за неимуществени вреди, по-конкретно приложението на разпоредбата на §
96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/. Тази разпоредба предвижда, че до
влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2,
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 /
разширения кръг лица/ се определя в размер до 5000 лева, като е придадено обратно
6
действие на разпоредбата за съдебните искове, предявени след 21.06.2018 г.
Настоящият състав намира, че не е ограничен от предвидения в § 96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКЗ максимален размер на обезщетението. В член 3, параграф 1 от Директива
72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и
за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени
минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални
застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за
един пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите
са и лимитите, посочени в чл. 1 параграф 2 от предходната директива – 84/5/ЕИО.
Посочените в директивите лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в
националното ни право – чл. 266 от КЗ / отм./ и чл. 492 от сега действащия КЗ.
Доколкото в цитираните директиви не е предвидена възможност за установяване на
максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и не е
установен такъв размер, съдът счита, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.
101/2018 година/ не е в съответствие с общностното право. Вярно е твърдението на
жалбоподателя, че директивите нямат пряко приложение във вътрешните отношения и не
съдържат пряка уредба на правните отношения, а техни адресати са държавите-членки,
които трябва да ги транспонират. При определени предпоставки обаче е допустимо
изключение от този принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката на СЕС /дело С-
188/89/, а именно: директивата да не е транспонирана или да е транспонирана неточно,
частично или неправилно; съответните й разпоредби, подлежащи на пряко прилагане, да са
повелителни, ясни и точни и да предоставят права на отделни субекти, противопоставими на
държавата-членка, неин орган или организация, намираща се под юрисдикцията или
контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия, които надхвърлят
правомощията, характерни за отношенията между частни лица. Уредбата на лимитите на
застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“, съдържаща се
в цитираните по-горе разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива
2009/103/ЕО отговоря на всички посочени изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни
и точни и се отнасят до права на частни лица, респ. на лица, пострадали от ПТП и според
съда те по изключение имат пряко действие. По тази причина съдът счита, че не следва да
съобразява размера на обезщетението по § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 год./.
По изложените съображения съдът счита, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди на ищеца от „разширения кръг“ по настоящото дело следва да бъде
определен не в границите, установени с § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018
година/, а по справедливост съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при
отчитане на установените обективни факти и обстоятелства по конкретното
дело, икономическото положение в страната и нормативно определените нива на
застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП, обсъдени по-горе.
До същите правни изводи е достигнал и решаващия първоинстанционен съд, поради
което и постановеното от него решение като законосъобразен отговор на повдигнатия спор
следва да бъде потвърдено, в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди на И.К. в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата, на която
е бил уведомен застрахователя – 23.04.2019г. до окончателното заплащане на сумата. В
останалата обжалвана част решението, с което в полза на В.С. и Г.Г. са присъдени
обезщетения за неимуществени вреди от по 26 000 лв. за всяка от тях, ведно със законната
лихва от 23.04.2019г. следва да бъде отменено, а исковете отхвърлени.
7
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция обжалваното решение следва да
бъде отменено и в частта, с която в полза на осъществилия безплатно процесуално
представителство адвокат на ищците в първоинстанционното производство В.С. и Г.Г. е
определено и присъдено възнаграждение в размер на 3144 лв., както и в частта, с която са
разпределени направените от страните разноски в първоинстанционното производство.
На ответника в първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски в
размер на 400 лв., представляващи дължимо юристконсултско възнаграждение и платен
депозит за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от исковете, вместо присъдените 25
лв.. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която в тежест на ответника са
възложени за заплащане 3315 лв., дължими за държавна такса, като същия бъде осъден да
заплати сумата от 1105 лв., представляваща дължима държавна такса, както и в частта, с
която застрахователя е осъден да заплати на 1227 лв., представляваща възнаграждения за
вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете, вместо което бъде осъден да заплати
853.33 лв..
На жалбоподателя също се дължат разноски, съразмерно с уважената част от жалбата,
които и съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК, съдът констатира да са в размер на
1371.67 лв., представляващи юристконсултско възнаграждение и платена държавна такса за
въззивно обжалване за заплащане на които ще бъде ангажирана отговорността на В.С. и
Г.Г..
На адвоката, осъществил безплатно процесдуално представителство пред въззивната
инстанция по отношение на И.К. адв. И. Г. Й. се дължи възнаграждение в размер на 1572 лв.
с ДДС, за заплащане на което следва да се ангажира отговорността на ответника –
застраховател, предвид неоснователността на жалбата му в тази част.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260194 от 14.05.2021г., постановено по т.д. № 367/2019г. по
описа на Окръжен съд С.З. В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
в частта, с която е осъдено ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление **** да заплати на В. П. СТ. ЕГН ********** с адрес **** сумата от 26 000
лв., частично от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на нейната внучка В. С. Г., вследствие на станалото на 27.10.2019г. ПТП, ведно със
законна лихва от 04.12.2019г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 1625 лв.,
представляваща лихва върху сумата от 26 000 лв. за периода от 23.04.2019г. до 03.12.2019г.;
в частта, с която е осъдено ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление **** да заплати на Г. СТ. ГЬ. ЕГН ********** с адрес **** сумата от 26 000
лв., частично от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на нейната внучка В. С. Г., вследствие на станалото на 27.10.2019г. ПТП, ведно със
законна лихва от 04.12.2019г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 1625 лв.,
представляваща лихва върху сумата от 26 000 лв. за периода от 23.04.2019г. до 03.12.2019г.;
в частта, с която е осъдено ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление **** да заплати на АД „Й. и Е.“ **** БУЛСТАД № ********* адвокатско
възнаграждение по осъществената безплатна адвокатска помощ на ищците в размер на 4250
лв.
в частта, с която ИВ. К. КР. ЕГН ********** с адрес ****, В. П. СТ. ЕГН **********
с адрес **** и Г. СТ. ГЬ. ЕГН ********** с адрес **** са осъдени да заплатят на ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** разноски в размер
8
на 25 лв., съразмерно с отхвърлената част на исковете;
в частта, с която е осъдено ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление **** да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 3315 лв. и 1227 лв., възнаграждения за изготвяне на експертизи,
изплатени от бюджета на съдебната власт, съразмерно с уважената част от исковете
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. П. СТ. ЕГН ********** с адрес **** и Г. СТ. ГЬ.
ЕГН ********** с адрес **** искове да бъде осъден ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление **** да им заплати на всяка от ищците сумата от по 26 000
лв., частично от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на тяхната внучка В. С. Г., вследствие на станалото на 27.10.2019г. ПТП, ведно със
законна лихва от 04.12.2019г. до окончателното й заплащане, както и да им заплати на всяка
от ищците сумата от по 1625 лв., представляваща лихва върху сумата от 26 000 лв. за
периода от 23.04.2019г. до 03.12.2019г.;
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
**** да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Й. и Е.“ **** БУЛСТАД № *********
сумата в размер на 1572 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по
осъществената безплатна адвокатска помощ в първоинстанционното производство по
отношение на ищеца ИВ. К. КР..
ОСЪЖДА В. П. СТ. ЕГН ********** с адрес **** и Г. СТ. ГЬ. ЕГН ********** с
адрес **** да заплатят общо на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление **** сумата от 400 лв., представляваща направени разноски пред първата
инстация по дължимо възнаграждение за юрисконсулт и платен депозит за вещо лице,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
**** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, Бюджетната сметка
на ВСС държавна такса за първата инстанция в размер на сумата от 1105 лв., както и сумата
от 853.33 лв., представляваща платени депозити за вещи лица от бюджета на съда.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260194 от 14.05.2021г., постановено по т.д. №
367/2019г. по описа на Окръжен съд С.З. в останалата обжалвана част, с която е осъдено
ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** да заплати на
ИВ. К. КР. ЕГН ********** с адрес **** сумата от 26 000 лв., частично от 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата внучка В. С.
Г., вследствие на станалото на 27.10.2019г. ПТП, ведно със законна лихва от 04.12.2019г. до
окончателното й заплащане, както и да му заплати сумата от 1625 лв., представляваща лихва
върху сумата от 26 000 лв. за периода от 23.04.2019г. до 03.12.2019г..
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
**** да заплати на адвокат И. Г. Й. с адрес **** сума в размер на 1572 лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на ИВ. К. КР. пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В. П. СТ. ЕГН ********** с адрес **** и Г. СТ. ГЬ. ЕГН ********** с
адрес **** да заплатят общо на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление **** сумата от на 1371.67 лв., представляваща разноски пред въззивната
инстанция за юристконсултско възнаграждение и платена държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10