№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1131/19 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите, вр. чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и чл. 4, ал.
1 от Закона за местните данъци и такси.
Образувано
е за ново разглеждане на жалба от „Бизнес парк Варна“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК*****,
срещу Акт за прихващане или възстановяване № **********/22.07.2016 г. на орган
по приходите при Община Варна, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна, с
който на дружеството е отказано възстановяване на данък върху недвижимите имоти
и такса за битови отпадъци за периода 08-12.2005 г., 2006, 2007, 2008 и 2009 г.
по искане вх. № **********/05.11.2015 г.
Развива се след обезсилване на Решение № 2199/07.12.2017 г., постановено по адм.д. № 3036 по описа на Административен съд – Варна за 2016 г. с Решение № 5888/18.04.2019 г. на Върховен административен съд, VІІ отделение, постановено по адм.д. № 1074/2018 г.
В
жалбата се твърди, че за посочените периоди са надвнесени данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци поради неправилно определена отчетна
стойност на притежаваните от дружеството недвижими имоти, която е установена с
решение на Върховния административен съд по адм.д. № 8231/2013 г.
Жалбоподателят счита, че след установяването на по-ниската отчетна стойност на
недвижимите имоти, органите по приходите е следвало да възстановят надвнесените
суми, вместо което с обжалвания акт за прихващане или възстановяване са
отказали това. Твърди, че искането за възстановяване е направено своевременно, като
по-конкретно е претендирано възстановяване на надвнесен данък за 2007 г. в размер
на 14 229,95 лева и такса за 2007 г. в размер на 27 416,37 лева,
надвнасянето на които се дължи на промяна в отчетната стойност на имотите на
дружеството със задна дата. Иска съдът да отмени обжалвания акт за прихващане и
възстановяване и да върне преписката на органа по приходите при Община Варна
със задължително указание да издаде акт за прихващане и възстановяване на
посочените суми, както и да присъди на дружеството направените в производството
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
в производството, Кмет на Община Варна, конституиран в съответствие със
задължителните указания на Върховния административен съд, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че претенцията на дружеството за
възстановяване на надвнесени данък и такса е била погасена по давност, поради
което отказът за възстановяване е законосъобразен. Моли за отхвърляне на
жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на общината.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Обжалваният в настоящото производство Акт за прихващане или възстановяване №
**********/22.07.2016 г. на орган по приходите при Община Варна е връчен на жалбоподателя на
03.08.2016 г. Срещу акта е подадена жалба вх. № МД-Т16005362ВН от 22.08.2016 г., изпратена чрез пощенски оператор на 16.08.2016
г., като в преписката не се установява произнасяне от решаващия орган в срока по чл. 155 от ДОПК, поради което е налице
мълчаливо
потвърждаване на акта в хипотезата на чл. 16, ал. 4 от ДОПК.
Жалбата
до съда е подадена от адресата на обжалвания акт на 08.11.2016 г., в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, поради което е допустима.
От събраните в производството доказателства се установява, че през процесния
период 2007 г. дружеството притежава имот с площ 67 430
кв.м., представляващ УПИ І-1, 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 13, 15, 18, 19, 190
„за бизнес парк“ в кв. 1 по плана на Обслужваща зона „Бизнес парк Варна“, м. „Радиостанцията“, и сграда В6, изградена в
същия имот и въведена в експлоатация
на 22.10.2007 г., декларирана по чл. 17 от ЗМДТ с вх. №
**********/20.06.2008 г.
От мотивите на обжалвания акт се установява, че на 01.09.2010 г. дружеството е
подало искане за прихващане и възстановяване, с което претендира възстановяване
на надвнесен данък върху недвижимите имоти за 2007 г. в размер на
14 229,95 лева и такса за битови отпадъци за 2007 г. в размер на 27 416,37 лева.
По искането е назначена ревизия с обхват единствено задълженията за ДНИ
за периода 08.2005 – 31.12.2009 г., завършила с Ревизионен акт №
МД-РА-010/18.02.2011 г., с който са определени задължения за ДНИ за данъчни
периоди 08-12.2005, 2006, 2008 и 2009 г. За 2007 г. задължения за ДНИ не са
установени. След отмяната на ревизионния акт в частта на другите установени
задължения, размерите им са коригирани в информационния масив и не са
установени надвнесени суми за ДНИ.
Във връзка с искането за
възстановяване на ТБО е прието, че е налице влязъл в сила мълчалив отказ за
издаване на АПВ по искането от 01.09.2010 г., поради което срокът по чл. 129,
ал. 1 от ДОПК е изтекъл преди подаване на новото искане от 05.11.2015 г. Освен
това проверката е показала, че няма надвнесени суми за ТБО, подлежащи на
възстановяване.
По тези съображения, с диспозитива на обжалвания АПВ са възстановени 0
лева за ДНИ и ТБО за 2007 г.
За изясняване на фактите по делото, при първото разглеждане на жалбата е
назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза със задача да изчисли какъв
е дължимият данък върху недвижимите имоти за 2007 г. и каква е дължимата такса
за битови отпадъци за 2007 г., като за база за изчисляване се вземе предвид
данъчната основа, приета от Административен съд – Варна по адм.д. № 4292/2012
г., както и какъв е размерът на внесените ДНИ и ТБО за 2007 г. (В съдебното производство по адм.д. № 4292/12 г. на
Административен съд – Варна, посредством съдебно-счетоводна експертиза е
установено, че за 2007 г. стойността на земята за
облагане с МДТ е 2 569 800,13 лева; на земята към сграда В1 е
1 166 961,28 лева;
за сграда В1 данък не се дължи поради наличие на сертификат за енергийна
ефективност клас А; на сграда В6 е 9 279 619,21 лева; на земята към
сграда В6 е 404 605,61 лева.)
Съгласно заключението на вещото лице, изслушано и по настоящото дело, изчислени
върху посочените стойности, ДНИ за 2007 г. е в размер на 8 531,95 лева, а
ТБО за 2007 г. е в размер на 160 862,51 лева, а от счетоводните документи,
представени по адм.д. № 2336/2001 г. на Административен съд – Варна, внесените
за 2007 г. ДНИ е в размер на 22 761,90 лева, а ТБО е в размер на
188 278,88 лева.
При новото разглеждане на делото не са представяни допълнителни
доказателства.
При така установените факти, съдът приема от правна
страна, че обжалваният
акт за прихващане или възстановяване е издаден от орган по приходите при Община Варна, компетентен в съответствие с
чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ.
Не се твърдят и при служебната проверка не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, годни да доведат до отмяна на акта само на това основание.
Твърденията на жалбоподателя се отнасят до материалната законосъобразност на акта за прихващане и възстановяване. По-конкретно жалбоподателят твърди, че по силата на Решение № 971/18.04.2013 г. по адм.д. № 4292/12 г. на Административен съд – Варна, потвърдено с Решение № 1071/28.01.2014 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 8231/2013 г., му се дължи възстановяване на надвнесени 14 229,95 лева ДНИ за 2007 г., а за ТБО възстановяване му се дължи въз основа на искане вх. № И100609/01.09.2010 г. във връзка с промяна в счетоводната му политика и в отчетната стойност на имотите.
Настоящият състав намира тези доводи за неоснователни.
Съгласно чл. 128 и следв. от ДОПК, уреждащи материалните предпоставки и процедурата за прихващане и възстановяване на данъци, на възстановяване подлежат недължимо платени или събрани суми за данъци, както и суми, подлежащи на възстановяване от НАП съгласно данъчното законодателство. За разлика от ревизионното производство, целта на което е установяването на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, целта на проверката при направено искане за прихващане или възстановяване е да се установи дали има недължимо платени или събрани, или подлежащи на възстановяване на друго основание суми.
Направеното от жалбоподателя искане за прихващане или
възстановяване се отнася до данъка
върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за 2007 г., като с искането
от 05.11.2015 г. са претендирани ДНИ в размер на 14 229,95 лева и ТБО в
размер на 27 416,37 лева, както и лихви върху тези суми, считано от
18.02.2011 г. до окончателното възстановяване на сумите.
Както в искането, така и в
обяснителното писмо към него не е уточнен периодът, за който се отнасят
надвнесените суми, нито са представени данни и доказателства за надвнасянето.
Относимостта на претендираните суми към 2007 г. се установява от препратката
към решението по адм.д. № 4292/12 г. на Административен съд – Варна, в мотивите
на което е посочена като надвнесена сумата за ДНИ за 2007 г., определена като
разлика между дължимата сума за 2007 г. - 8531,96 лева, изчислена при
установената от съда данъчна основа за ДНИ, и сумата, определена в ревизионния акт
като задължение за ДНИ за 2007 г., за която в ревизионния акт от 18.02.2011 г.
е посочено, че е внесена – 20 436 лева.
От приложените към
делото преписки по адм.д. № 2336/11 и № 4292/12 г. на Административен съд –
Варна се установява, че на 01.09.2010 г. дружеството е подало искане за
прихващане и възстановяване, с което поради промяна в отчетната стойност на
имотите вследствие промяна в счетоводната политика на дружеството претендира
възстановяване на надвнесен
данък върху
недвижимите имоти за
2007 г. в размер на 14 229,95 лева и такса за битови отпадъци за 2007 г. в размер на 27 416,37 лева.
По
искането е назначена ревизия, завършила с Ревизионен акт № МД-РА-010/18.02.2011
г., с който са определени задължения за ДНИ за данъчни периоди 08-12.2005,
2006, 2008 и 2009 г., а за 2007 г. задължения за ДНИ не са установени, доколкото
е прието, че дължимите 20 436 лева ДНИ са платени, ведно с лихви за
забавено плащане в размер на 349,33 лева, като е надвнесена сума в размер на
6,00 лева по главницата и 0,10 лева по лихвите.
Предмет на обжалване по адм.д. № 2336/11 и 4292/12 г. на Административен
съд – Варна е бил посоченият Ревизионен акт № МД-РА-010/18.02.2011 г.
Решението
по адм.д. № 2336/11 е отменено от ВАС и делото е върнато за ново разглеждане,
при което е образувано адм.д. № 4292/12 г. Жалбоподателят счита, че възстановяването следва именно от мотивите на
решението по адм.д. № 4292/12 г. на Административен съд – Варна.
В Решение № 971/18.04.2013 г. по адм.д. № 4292/12 г. на
Административен съд – Варна, потвърдено с Решение № 1071/28.01.2014 г. на
Върховния административен съд по адм.д. № 8231/2013 г., липсва диспозитив за отмяна на ревизионния акт в частта, с която са
определени по размер задълженията за ДНИ за 2007 г. в размер на 20 436
лева. Това решение не е обжалвано от дружеството, а единствено от Кмета на
Община Варна и е разгледано от ВАС само в обжалваните части, като е оставено
изцяло в сила. Предвид това,
определените в ревизионния акт задължения за ДНИ за 2007 г. са влезли в сила,
така както са посочени в ревизионния акт и са били внесени от дружеството в
рамките на същата 2007 г. Предвид това, към момента на плащането, когато е
действала предходната отчетна стойност на недвижимите имоти преди преоценката
през 2007 г., тези суми са били дължимо платени и не е налице последващ влязъл
в сила съдебен или административен акт, който да изменя размера на задължението
за ДНИ за 2007 г., за да се приеме, че разликата е била подлежаща на
възстановяване като недължимо внесена или събрана, и съответно, че за жалбоподателя
е било налице право на възстановяване, което незаконосъобразно да е било
отказано с обжалвания акт за прихващане или възстановяване.
Неоснователни са и твърденията за
незаконосъобразен отказ за възстановяване на ТБО за 2007 г.
Подаденото искане за прихващане и
възстановяване от 01.09.2010 г. се отнася и за надвнесена ТБО за 2007 г. По
тази част от искането липсва произнасяне с обжалвания Ревизионен акт № МД-РА-010/18.02.2011 г., което е равностойно на мълчалив
отказ. Данни за обжалване на такъв мълчалив отказ по преписките липсват, като
срокът за обжалването му е изтекъл на 15.10.2010 г. в съответствие с чл. 131,
ал. 2, вр. чл. 129, ал. 3 от ДОПК, тъй като ревизия за задълженията за ТБО не е
възлагана. Въпреки това, наличието на влязъл в сила необжалван мълчалив отказ
не е пречка да бъде направено ново искане за прихващане или възстановяване в
срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК искането за прихващане
или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичане на пет години,
считано от 1 януари на
годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено
друго.
Такова основание, обективирано във влязъл в сила административен или съдебен
акт, установяващ недължимото плащане на посочената сума за ТБО, обаче не е посочено
или представено, поради което не може да се определи началния момент на срока
по чл. 129, ал. 1 от ДОПК.
Ако основанието за
възстановяване е извършената промяна в счетоводната политика на дружеството
през 2007 г., довела до промяна в отчетната стойност на недвижимите имоти, то
към датата на подаване на новото искане – 2015 г. срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК е бил изтекъл.
Решението по адм.д. №
4292/12 г. на Административен съд – Варна, на което жалбоподателят се позовава,
не може да се счете за такова основание, тъй като е ограничено до съдебен
контрол на ревизионния акт от 2011 г., в който не са установявани размери на
задълженията за ТБО, за да се приеме, че след влизането му в сила тече нов срок
по чл. 129, ал. 1 от ДОПК. След като в обхвата на ревизионното производство не
са включени задълженията за ТБО за 2007 г., не може да се приеме и че съдебните
производства са довели до спиране или прекъсване на срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК.
Предвид липсата на
основание за възстановяване не може да се приеме, че сумите за ТБО за 2007 г.
са недължимо платени или събрани, за да възникне за жалбоподателя право на
възстановяване и изводът в обжалвания акт за липса на надвнесени суми за ТБО за
2007 г. е обоснован и в съответствие със събраните доказателства.
По гореизложените съображения, съдът намира, че актът за прихващане и възстановяване, с който е отказано възстановяване на ДНИ и ТБО за 2007 г., е правилен и в съответствие с установените обстоятелства и материалноправните норми, и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода от производството и
направеното от страна на ответника искане, в полза на Община Варна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 161, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, върху претендираните за възстановяване суми в общ
размер 41 646,32 лева, или 1779,39 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бизнес
парк Варна“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК*****, срещу Акт за прихващане или
възстановяване № **********/22.07.2016 г. на орган по приходите при Община
Варна, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна.
ОСЪЖДА „Бизнес
парк Варна“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК*****, да заплати на Община Варна сумата 1779,39 (Хиляда
седемстотин седемдесет и девет цяло и тридесет и девет ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.