Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Нова Загора, 17.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на двадесет и шести август две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря: Диана Дечева и
прокурора
като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА
гр. дело № 1868 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК” ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано
изпълнителните директори: Виолина Маринова Спасова и Диана Дечева Митева, чрез
пълномощника си старши юрисконсулт А.М., редовно упълномощена с нотариално
заверено пълномощно с нот.заверка на подписите с рег.№ 1493/01.10.2019г. и
нот.заверка на съдържанието с рег. № 14294/01.10.2019г., том.5, акт. № 36, по
описа на помощник-нотариус по заместване Илияна Станоева при Маргарита Шамлиян
– Нотариус с район на действие – СРС, вписана под № 042 в регистъра на
Нотариалната камара, със съдебен адрес/адрес на призоваване – гр.Сливен,
ул.“Драган Цанков“ № 2А, против Б.А.Й., с ЕГН **********,*** с правно основание
чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК с цена на иска 9720.25лв., от които:
8237.98лв. – главница, 1252.81лв. – договорна лихва за периода от 21.02.2017г.
до 15.04.2018г.; 109.46лв. – лихвена надбавка за забава за периода от
12.03.2018г. до 15.04.2018г., 120.00лв – заемни такси.
В
исковата се твърди че, на 29.11.2019
г. „БАНКА ДСК” ЕАД е получила съобщение от Pайонен съд - Нова Загора, с което й били дадени указания за предявяване на
иск по по чл.415, ал.1 ,т.2 от ГПК.
Ищецът
сочи, че в указания от закона и съда едномесечен срок, е депозирал настоящата
искова молба с правно основание чл.422 вр. чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК.
В нея той
посочва, че със заповед за изпълнение на
парично задължение № 375/19.04.2018г. и
изпълнителен лист от 20.04.2018г. издадени по ч.гр.д. № 506/2018г. по описа на
РС-Нова Загора, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на
„Банка ДСК“ЕАД, кредитополучателят М. А. Й. и поръчителя Б.А.Й. били осъдени да
заплатят солидарно на „Банка ДСК“ЕАД следните суми, произтичащи от неизпълнение
на Договор за кредит за текущо потребление от 11.06.2015г. и Договор за
поръчителство към Договор за кредит за текущо потребление от 11.06.2015г.,
както следва: 8237.98 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 16.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането; 1252.81лв.-
договорна лихва за периода от 21.02.2017г. до 15.04.2018г.; 109.46лв. – лихвена
надбавка за забава за периода от 12.03.2018г. до 15.04.2018г.; 120.00лв. –
дължими такси и разноски/заемни такси/; 194.41лв. – държавна такса и 150.00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
В
исковата молба се сочи, че основанията, обстоятелствата и фактите, които
обуславяли съществуването на вземането били следните:
На
11.06.2015г. между „Банка ДСК“ЕАД, като кредитор и М. А. Й. като
кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо потребление в размер
на 9 300.00лв..Договорът за кредит бил обезпечен с Договор за
поръчителство от 11.06.2015г., сключен между „Банка ДСК“ЕАД, като кредитор и Б.А. У/Й., с ЕГН ********** като поръчител.
Съгласно
Договора за кредит за текущо потребление от 11.06.2015г. „Банка ДСК“ЕАД била
отпуснала на М. А. Й. кредит общо в
размер на 9300лв. със срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от
датата на сключване на договора, като била определена и крайна падежна дата за
окончателно издължаване – 11.06.2025г.
Предоставеният
кредит се олихвявал с преференциален променлив лихвен процент който към датата
на сключване на Договора за кредит бил в размер на 0.45% годишно или 0.03% на
ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR към
съответната дата и стандартна надбавка в размер на 13,769%. Независимо
от промяната на лихвения процент, свързана с неизпълнение на Условията, той се
променял с промяна на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR в сроковете и при условията, посочени в Общите
условия, като крайният лихвен процент не можел да бъде по-нисък от 9.269%.
Неразделна част от Договора били и Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят бил получил и
приел с подписване на Договора.
В
исковата молба се твърди още, че поради преустановяване на погасяването на
задължението по Договор за кредит за текущо потребление от 11.06.2015г. и
Договор за поръчителство към Договор за кредит за текущо потребление от
11.06.2015г. и неплащане на вноски по погасителен план, считано от вноска с
падеж 21.02.2017г. кредиторът „Банка ДСК“ЕАД с Нотариална покана – уведомление
с изх.№ БДСК № 05-20-01064/15.09.2017г. с рег. № 3458/18.10.2017г. том II акт. № 26 по описа на Нотариус Николай
Бъчваров с рег. № 416 на НК и с район на действие Районен съд Нова Загора –
връчена на 30.11.2017г. съгласно разписка на Нотариус Николай Бъчваров, с рег.
№ 416 на НК, е обявила на кредитополучателя М. А. Й. предсрочната изискуемост
на вземането. В подкрепа на твърдяното
към исковата молба ищецът
прилагал копие от цитираната нотариална
покана, ведно с разписка за връчването и.
Във
връзка с изложеното в исковата молба ищецът сочи, че следвало да се има
предвид, че съгласно т.18 от ТРС № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г.,
ОСГТК, моментът в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е моментът
в който волеизявлението на Банката-кредитор за предсрочна изискуемост на
кредита, е достигнало до длъжника-кредитополучател. Упражняването на правото на
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем изисква уведомлението да е
достигнало до длъжника-кредитополучател и не е обусловено от изпращане на
уведомление на поръчителя. Акцесорният характер на поръчителството не допуска
задължението на поръчителя да стане изискуемо преди главния дълг. От поръчителя
може да се иска изпълнение само след като главният дълг е станал изискуем – в
този смисъл била и трайната съдебна практика.
На
16.04.2018г. вследствие неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя
и настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на
кредитополучателя с цитираната по-горе покана, кредиторът „Банка ДСК“ЕАД
пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по отношение на длъжниците М. А. Й. и Б.А. У/Й./.
Образувано било ч.гр.д. № 506/2018г. по описа на РС-Нова Загора, по което съдът
се бил разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК“ЕАД Заповед за изпълнение
и Изпълнителен лист за сумите описани по-горе.
На
основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение № 375 от
19.04.2018г. и изпълнителен лист от 20.04.2018г. по ч.гр.д. № 506/2018г. по описа
на РС-Нова Загора, по молба на „Банка ДСК“ЕАД от 29.08.2018г. срещу
кредитополучателя М. А. Й. и поръчителя Б.А. У /Й./ било образувано
изпълнително дело № 1349/2018г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, с рег. № 837 на
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Сливен. На основание чл.47 ал.5 от ГПК
Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение
била връчена на ответника – поръчител чрез залепване на уведомление. Копие от
съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването им били
приложени по ч.гр.д. № 506/2018г. по описа на РС-Нова Загора от ЧСИ Павел
Георгиев, с рег. № 837 на КЧСИ в изпълнение на задължението на ЧСИ по чл. 418
ал.5 от ГПК.
Сочи се,
че междувременно на 15.05.2019г. по силата на Договор за покупко-продажба на
вземания/“Договор за цесия“/, „Банка ДСК“ЕАД, прехвърлило на „ОТП Факторинг
България“ЕАД, вписано в ТР към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София 1000, район „Оборище“, бул. “Княз Александър
Дондуков“ № 19 ет.2 представлявано от Илка Георгиева Димова - Мазгалева –
изпълнителен директор, пакет от вземания, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и вземането възникнало от
сключения между „Банка ДСК“ЕАД като кредитор и М. А. Й., като кредитополучател
Договор за кредит за текущо потребление от 11.06.2015г., обезпечен с поръчителството на Б.А. У/Й./
съгласно Договор за поръчителство към Договор з кредит за текущо потребление от
11.06.2015г. Горното се потвърждавало и от приложеното в заверено копие към
настоящата искова молба Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора
за цесия от 15.05.2019г., в което се съдържало процесното вземане.
От приложеното
заверено копие към настоящата искова молба писмено потвърждение от цедента
„Банка ДСК“ЕАД до „ОТП Факторинг България“ЕАД за прехвърлянето на вземанията
съгласно Договор за цесия от 15.05.2019г. било видно че бил влязъл в сила и бил
произвел своето действие.
На базата
на изрично пълномощно, предоставено от „Банка ДСК“ЕАД, „ОТП Факторинг
България“ЕАД било изпратило от името на цедента уведомително писмо за
прехвърляне на вземането до кредитополучателя М. А. Й., съответно до поръчителя
Б.А. У/Й./ . Нямало пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника
за цесията, доколкото се касаело за лично и незаместимо действие. В този смисъл било Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр.д. №
5759/2014г. на ВКС, III гр.о.
В
исковата молба се твърди че било изпратено уведомление за цесията на Б.А. У/Й./
на адреса деклариран в Договора за поръчителство от 11.06.2015г., което било
видно от приложените към исковата молба уведомително писмо с баркод *PSFABG00DJUUH*/съвпадащ с идентификационния код на пратката, отбелязан върху самото
уведомление/.
Ако съдът
счете че ответникът не е бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането с
изпратеното уведомително писмо за прехвърляне на вземането, посочено по-горе,
ищецът моли съда да приеме че същият е уведомен за прехвърляне на
вземането, с връчване на настоящата
искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и
самият договор за цесия, писмото - уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД и
пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. В
този смисъл било Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о.
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което
да установи със силата на присъдено нещо по отношение на ответника Б.А. У, с
ЕГН **********,*** съществуването на вземания на „Банка ДСК“ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район „Оборище“,
ул.“Московска“ № 19, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение № 375/19.04.2018г. и изпълнителен лист от 20.04.2018г. по ч.гр.д. №
506/2018г. по описа на РС-Нова Загора произтичащи от Договор за кредит за
текущо потребление от 11.06.2015г. и Договор за поръчителство към Договор за
кредит за текущо потребление от 11.06.2015г., включващи:
8237.98лв.
– главница,ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.04.2018г.
до окончателното изплащане на вземането;
1252.81лв. – договорна лихва за периода от 21.02.2017г. до 15.04.2018г.;
109.46лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 12.03.2018г. до
15.04.2018г., 120.00лв – дължими такси и разноски/заемни такси/.
Предвид
разрешението, дадено в т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС ищцовото дружество моли
съда да му присъди разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 506/2018г. по описа на РС-Нова Загора в общ размер от 344.41лв. за заплатена
държавна такса и юрисконултско възнаграждение.
Ищецът
моли съда да му присъди и направените в настоящото производство разноски, в
т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева на основание чл.78
ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл.25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
За
установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
писмени доказателства и моли
съдът да ги приеме.
Ищецът
моли съда да допусне извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице
– счетоводител, което след запознаване с писмените доказателства по делото и
след като извърши проверка в счетоводството на „Банка ДСК“ЕАД /Цедент/ и в
счетоводството на цесионера „ОТП Факторинг България“ЕАД да отговори на
поставените в исковата молба въпроси. Ищецът моли съда да изиска и приложи по
настоящо дело ч.гр.д. № 506/2018г. по описа на РС-Нова Загора от представените
документи по което ищецът заявява, че
желае да се ползва и да бъдат приети като доказателства в настоящото
производство.
Моли също, на основание чл.219,
ал.1 от ГПК, да бъде привлечено като трето лице - помагач в настоящото исково
производство „ОТП Факторинг България” ЕАД, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК *********, на основание сключен Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ между двете дружества от 15.05.2019г.
Ответницата
беше редовно призована на посочения в НБД адрес, чрез залепване на уведомление
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Съгласно ал.7 на същия член, когато се установи
редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към
делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен представител
адв. К.П.К. ***, с който същият посочва, че е запознат с исковата молба и счита
иска за допустим и основателен, като сочи че предвид обстоятелствата изложени в
исковата молба и писмените доказателства приложени към нея, считал, че
задължението на ответницата спрямо ищцовото дружество се доказвало по безспорен
начин, видно от приложените писмени доказателства. В този смисъл особения
представител на ответника не оспорвал така предявената искова претенция в
частта относно искането съда да признае
за установено, че ответницата дължала
претендираната от ищцовото дружество главница, наказателна лихва и законна
лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски. Относно претенцията за лихвена надбавка за забава в размер
на 109.46лв., особения представител на ответника намирал същата за
неоснователна, като считал че това е неравноправна клауза по смисъла на ЗПК и
ЗЗП. Приемал изцяло приложените към делото писмени доказателства и не ги
оспорва, като заявява че ще се ползва от представените писмени доказателства по
делото, като други такива няма да сочи.
В
съдебно заседание за ищцовото дружество се явява гл.юрк.Руска Георгиева, която
заявява че поддържа исковата молба, както и поддържа направеното с исковата
молба искане за конституиране на „ОТП Факторинг България“ЕАД като трето лице
помагач на страната на ищеца „Банка ДСК“ЕАД и моли съда да го конституира като
такова. Процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание прави оттегляне
на искането си направено с исковата молба за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза и моли съда да постанови решение, с което да уважи в цялост
предявения от ищеца иск срещу ответника Б.А.Й..
В
съдебно заседание ответника се представлява от назначения му от съда особен
представител адв. К.П.К., който заявява, че не се противопоставя „ОТП Факторинг
България“ЕАД да бъде конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца
„Банка ДСК“ЕАД. Заявява още че не оспорва предявения иск, тъй като от събраните
по делото доказателства се доказало че ответницата има задължения към „Банка
ДСК“ЕАД, поради което следвало ответницата да бъде осъдена да заплати
задълженията които има към ищцовото дружество, както и всички тежести касаещи
същата посочени в исковата молба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е
представил като писмени доказателства: договор за текущо потребление от 11.06.2016г., общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, условия за ползване на лихвена
отстъпка по новоразрешаван кредит за текущо потребление при закупуване на
застрахователен продукт, промоционални условия по кредитна програма „ДСК
Практика",, погасителен план и ГПР, такси по кредити за текущо
потребление/приложение № 3/, обработка на решени заявки на л.26 от делото,,
искане за кредит входящ № 3179231 от 08.06.2015г., нотариална покана с изх.№
05-20-01064/15.09.2017г. ведно с разписка от 30.11.2017г., извлечение от
счетоводни книги на „Банка ДСК"ЕАД за сметка № 11/22714961/16.04.2018г. по
Договор за кредит № 11/22714961/11.06.2015г., заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК с изх. № 332/16.04.2018г., изпълнителен лист от
20.04.2018г. по гр.д. № 506/2018г. по описа на PC-Нова Загора,, заповед № 375 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 19.04.2018г., молба от „Банка
ДСК"ЕАД против М.
А. Й. и Б.А. У с изх.№ 2213/27.08.2018г., договор за покупко-продажба на вземания/цесия/
от 15.05.2019г., детайли относно
обработването на лични данни на администратора - ОТП Факторинг България
ЕАД/"Администратора"//прил. № 4/, приемо-предавателен протокол от
11.06.2019г.на л.47/гръб/ от делото, пълномощно, писмо от Банка ДСК ЕАД до ОТП
Факторинг България ЕАД, писмо до Б.А. У, информация относно обработването на
лични данни на длъжници на ОТП Факторинг България ЕАД, известие за доставяне
на, приемо-предавателен протокол от 29.05.2019г.,искане за кредит текущо
потребление на, приложение № 2 Декларация в съответствие с чл.4 aл.1 т.2 от Закона за защита на личните данни от М. Ангелова Й., информация по
чл.19 ал.1 от Закона за защита на личните данни, приложение № 2 декларация в
съответствие с чл.4 ал.1 т.2 от Закона за защита на личните данни от Б.А. У,
информация по чл.19 ал.1 от Закона за защита на личните данни, декларация от М.
А. Й. от 08.06.2015г., съгласие на работодателя за превеждане на всички
вземания по трудово/служебно правоотношение по разплащателна сметка във връзка
с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания с изх. №
672/26.05.2015г., декларация за наличие или липса на публични задължения и
предприети изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и 303 с вх. № 0928/08.06.2015г.,
извадка от данъчно осигурителния процесуален кодекс, ч.гр.д№ 506/2018г. по
описа на PC-Нова Загора.
Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД и
ответника Б.А.Й. е
бил сключен Договор за поръчителство от 11.06.2015г. с
който е бил обезпечен Договор за кредит за текущо потребление от 11.06.2015г. с
кредитор „Банка ДСК“ЕАД и кредитополучател М. А. Й..
Съгласно
Договора за кредит за текущо потребление от 11.06.2015г. „Банка ДСК“ЕАД била
отпуснала на М. А. Й. кредит общо в
размер на 9300лв. със срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от
датата на сключване на договора, като била определена и крайна падежна дата за
окончателно издължаване – 11.06.2025г.
Предоставеният
кредит се олихвявал с преференциален променлив лихвен процент който към датата
на сключване на Договора за кредит бил в размер на 0.45% годишно или 0.03% на
ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR към
съответната дата и стандартна надбавка в размер на 13,769%. Независимо
от промяната на лихвения процент, свързана с неизпълнение на Условията, той се
променял с промяна на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR в сроковете и при условията, посочени в Общите
условия, като крайният лихвен процент не можел да бъде по-нисък от 9.269%.
Неразделна част от Договора били и Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят бил получил и
приел с подписване на Договора.
Поради
преустановяване на погасяването на задължението по Договор за кредит за текущо
потребление от 11.06.2015г. и Договор за поръчителство към Договор за кредит за
текущо потребление от 11.06.2015г. и неплащане на вноски по погасителен план,
считано от вноска с падеж 21.02.2017г. кредиторът „Банка ДСК“ЕАД с Нотариална
покана – уведомление с изх.№ БДСК № 05-20-01064/15.09.2017г. с рег. №
3458/18.10.2017г. том II акт. № 26 по описа на Нотариус Николай
Бъчваров с рег. № 416 на НК и с район на действие Районен съд Нова Загора –
връчена на 30.11.2017г. съгласно разписка на Нотариус Николай Бъчваров, с рег.
№ 416 на НК, е обявила на кредитополучателя М. А. Й. предсрочната изискуемост
на вземането. В подкрепа на твърдяното
към исковата молба ищецът
прилагал копие от цитираната нотариална
покана, ведно с разписка за връчването и.
Във
връзка с изложеното в исковата молба, че следвало да се има предвид, че
съгласно т.18 от ТРС № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г., ОСГТК,
моментът в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е моментът в
който волеизявлението на Банката-кредитор за предсрочна изискуемост на кредита,
е достигнало до длъжника-кредитополучател. Упражняването на правото на
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем изисква уведомлението да е
достигнало до длъжника-кредитополучател и не е обусловено от изпращане на
уведомление на поръчителя. Акцесорният характер на поръчителството не допуска
задължението на поръчителя да стане изискуемо преди главния дълг. От поръчителя
може да се иска изпълнение само след като главният дълг е станал изискуем – в този
смисъл била и трайната съдебна практика.
На
16.04.2018г. вследствие неизпълнение на задълженията от страна на
кредитополучателя и настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане,
обявена на кредитополучателя с цитираната по-горе покана, кредиторът „Банка
ДСК“ЕАД пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред
като подал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по отношение на длъжниците М. А.
Й. и Б.А. У/Й./. Образувано било ч.гр.д. № 506/2018г. по описа на РС-Нова
Загора, по което съдът се бил разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК“ЕАД
Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумите описани по-горе.
На
основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение № 375 от
19.04.2018г. и изпълнителен лист от 20.04.2018г. по ч.гр.д. № 506/2018г. по
описа на РС-Нова Загора, по молба на „Банка ДСК“ЕАД от 29.08.2018г. срещу
кредитополучателя М. А. Й. и поръчителя Б.А. У /Й./ било образувано
изпълнително дело № 1349/2018г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, с рег. № 837 на
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Сливен. На основание чл.47 ал.5 от ГПК
Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение
била връчена на ответника – поръчител чрез залепване на уведомление. Копие от
съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването им били
приложени по ч.гр.д. № 506/2018г. по описа на РС-Нова Загора от ЧСИ Павел
Георгиев, с рег. № 837 на КЧСИ в изпълнение на задължението на ЧСИ по чл. 418
ал.5 от ГПК.
Междувременно
на 15.05.2019г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания/“Договор
за цесия“/, „Банка ДСК“ЕАД прехвърлило на ОТП Факторинг България“ЕАД, вписано в
ТР към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София 1000, район „Оборище“, бул. “Княз Александър Дондуков“ №
19 ет.2 представлявано от Илка Георгиева Димова - Мазгалева – изпълнителен
директор, пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и вземането възникнало от
сключения между „Банка ДСК“ЕАД като кредитор и М. А. Й., като кредитополучател
Договор за кредит за текущо потребление от 11.06.2015г., обезпечен с поръчителството на Б.А. У/Й./
съгласно Договор за поръчителство към Договор з кредит за текущо потребление от
11.06.2015г. Горното се потвърждавало и от приложеното в заверено копие към
настоящата искова молба Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора
за цесия от 15.05.2019г., в което се съдържало процесното вземане.
От
приложеното заверено писмено потвърждение от цедента „Банка ДСК“ЕАД до „ОТП
Факторинг България“ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за цесия
от 15.05.2019г. е видно че същият бил влязъл в сила и бил произвел своето
действие.
На базата
на изрично пълномощно, предоставено от „Банка ДСК“ЕАД, „ОТП Факторинг
България“ЕАД изпратило от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на
вземането до кредитополучателя М. А. Й., съответно до поръчителя Б.А. У/Й./ .
Нямало пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията,
доколкото се касаело за лично и незаместимо действие. В този смисъл
е Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр.д. №
5759/2014г. на ВКС, III гр.о.
Изпратено
било уведомление за цесията на Б.А. У/Й./ на адреса деклариран в Договора за
поръчителство от 11.06.2015г., което било видно от приложените към исковата
молба уведомително писмо с баркод *PSFABG00DJUUH*/съвпадащ с идентификационния код на пратката, отбелязан върху самото
уведомление/.
Ако съдът
счете че ответникът не е бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането с
изпратеното уведомително писмо за прехвърляне на вземането, посочено по-горе,
ищецът моли съда да приеме че същият е уведомен за прехвърляне на
вземането, с връчване на настоящата
искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и
самият договор за цесия, писмото - уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД и
пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. В
този смисъл било Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о.
В съдебно заседание
процесуалния представител на ответницата не оспорва иска и заявява че от представените по делото писмени
доказателства се установява че ответницата Б.А.Й. дължи на ищцовото дружество
исковите суми посочени в исковата молба, поради което същата следва да бъде
осъдена да ги заплати на ищцовото дружество.
Предвид заявеното от
адв. Кричев - процесуален представител на ответницата Б.А.Й., процесуалния
представител на ищцовото дружество заявява, че оттегля направеното с исковата
молба доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по
делото, което оттегляне съдът приема и не назначава съдебно-счетоводна
експертиза по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения
иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД.
Иска
се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на неизплатени
суми по Договор за поръчителство от 11.06.2015г. сключен между
„Банка ДСК“ЕАД-кредитор и Б.А. У/Й./ -поръчител с който е обезпечен Договор за
кредит за текущо потребление от 11.06.2015г. сключен между „Банка ДСК“ЕАД –
кредитор и М. А. Й. -кредитополучател.
По
същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При
възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищеца бе да установи обстоятелствата на които се основава претенцията му, в
това число за размера на дължимите от ответницата суми, за уведомяването й, че
цялото вземане е станало изискуемо, както и дали той е носител на правата върху
вземането или цесионера.
В
тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло
или частично за посочения период.
С оглед така разпределената доказателствена тежест се ангажираха
доказателства, от съвкупният анализ, на които остана безспорно, ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД ответницата Б.А. У/ново фамилно име Й./ се намирали в
договорни отношения по силата на Договор за поръчителство от 11.06.2015г.,
сключен между "Банка ДСК'" ЕАД, като кредитор и Б.А. У, ЕГН: **********
като поръчител с който Договор за поръчителство бил обезпечен сключения
на 11.06.2015г. между "Банка ДСК" ЕАД,
като кредитор и М. А. Й. като кредитополучател
Договор за кредит за текущо потребление сумата в размер на 9 300 лева
/девет хиляди и триста лева/.
Съгласно
Договора за кредит за текущо потребление от 11.06.2015 г., "Банка
ДСК'" ЕАД е отпуснала на М.
А. Й. кредит
общо в размер на 9 300 лева (девет хиляди и триста лева) със срок за
издължаване на кредита от 120 (сто и двадесет) месеца, считано от датата на
сключване на договора, като е определена и крайна падежна дата за окончателно
издължаване - 11.06.2025 г.
Поради
преустановяване на погасяването на задължението по Договор за кредит за текущо
потребление от 1 1.06.2015 г. и Договор за поръчителство към Договор за кредит
за текущо потребление от 11.06.2015 г. и
неплащане на вноски по погасителен план, считано от вноска с падеж 21.02.2017
г., кредиторът „Банка ДСК" ЕАД с
Нотариална
покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-01064/15.09.2017 г. и с per. № 3458/18.10.2017 г., том II, акт
№ 26 по описа на Нотариус Николай Бъчваров, с per. № 416 на НК и с район на действие
Районен съд Нова Загора -
и връчена на
30.11.2017 г. съгласно
разписка на Нотариус Николай Бъчваров, с per. № 416 НК, е обявила на
кредитополучателя М. А. Й. предсрочната изискуемост на вземането.
На 16.04.2018
г. вследствие
неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и настъпилата предсрочна
изискуемост на цялото вземане, обявена на кредитополучателя с цитираната по-горе покана,
кредиторът „Банка ДСК" ЕАД е пристъпил към принудително събиране на
вземането си по съдебен ред. като е
подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК
по отношение на длъжниците М.
А. Й. и Б.А. У/ново фамилно име Й./. Образувано
е ч.гр.д. № 506/2018г. по описа на Районен съд Нова Загора, по което съдът се е
разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК" ЕАД Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист за сумите, описани по-горе.
На основание
издадените Заповед за изпълнение на парично задължение № 375 от 19.04.2018 г. и
Изпълнителен лист от 20.04.2018 г. по ч.гр.д. № 506/2018 г. по описа на Районен
съд Нова Загора, по молба на "Банка ДСК" ЕАД от 29.08.2018 г. срещу
кредитополучателя М. А. Й. и поръчителя Б.А. У/ново фамилно име Й./ е
образувано изпълнително дело № 1349/2018 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев,
per. № 837 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Сливен. На основание чл.47,
ал.5 от ГПК Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно
изпълнение е връчена на ответника-поръчител чрез залепване на уведомление.
Копие от съобщението, заедно с връчените документи с отбелязване на връчването
им са приложени по ч.гр.д. 506/2018 г. по описа на PC Нова Загора от ЧСИ Павел
Георгиев, per. № 837 на КЧСИ в изпълнение на задължението на ЧСИ по чл. 418,
ал. 5 от ГПК.
Предвид
изложеното и съгласно Тълкувателно решение № 4 на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г.,
ОСГТК,т.10“б“ „При частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез
договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение
до предявяване на иска по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК,
легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като
намира приложение нормата на чл.226 от ГПК. Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415,
ал.1 от ГПК.”.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Предвид
гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските:
При
този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с
оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване
на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в общ размер на 1310.41 лв. общо, от които: 194.41 лв. - държавна такса, 300.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 816.00 лева –
възнаграждение за особен представител.
Съгласно
съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от
спорното исково производство, дължи на ищеца и направените в заповедното
производство разноски в общ размер на 344.41лв., от които, както следва:
194.41лв. – държавна такса и 150.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Нова Загора,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415 от ГПК, по отношение Б.А.Й., с ЕГН **********,***,
ЧЕ ДЪЛЖИ НА „БАНКА ДСК” ЕАД,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано
изпълнителните директори: Виолина Маринова Спасова и Диана Дечева Митева, сумата: 8237.98/осем хиляди двеста тридесет и седем лева и
деветдесет и осем стотинки/ лева – главница до 15.04.2018г., 1252.81/хиляда
двеста петдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/ лева – договорна лихва
от 21.02.2017г. до 15.04.2018г., 109.46/сто и девет лева и четиридесет и шест
стотинки/ лева – лихвена надбавка за забава от 12.03.2018г. до 15.04.2018г.,
120.00/сто и двадесет/ лева – дължими такси и разноски/заемни такси/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.04.2018г./дата на подаване на заявлението в съда/ до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б.А.Й., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „БАНКА
ДСК” ЕАД, вписано в Търговския регистър
към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Московска“ № 19,
представлявано изпълнителните директори: Виолина Маринова Спасова и Диана
Дечева Митева, направените от него разноски в общ размер на 1310.41/хиляда триста и десет лева и четиридесет и една стотинки/лева от които: 194.41/сто деветдесет и четири лева и
четиридесет и една стотинки/лева -
държавна такса, 300.00 /триста/лева – юрисконсултско възнаграждение и
816.00/осемстотин и шестнадесет/ лева – възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б.А.Й., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА
„БАНКА ДСК” ЕАД, вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ №
19, представлявано изпълнителните директори: Виолина Маринова Спасова и Диана
Дечева Митева, направените от него разноски в общ
размер на 344.41/триста четиридесет и четири лева и четиридесет и една
стотинки/лева, от които, както следва: 194.41/сто деветдесет и четири лева и
четиридесет и една стотинки/лева – държавна такса и 150.00/сто и петдесет/лева
– юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, с ЕИК: *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: