РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. К., 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20245320100664 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК, предявен
от П. С. Ш., ЕГН: **********, в качеството на майка и законен представител
на С. Н. Н., ЕГН: ********** и М. Н. Н., ЕГН: **********, всички от гр. К.,
обл. П., ул. ******, чрез адв. С. П.-К. против Н. М. Н., ЕГН: **********, от гр.
К., обл. П., бул. ******.
В исковата молба се твърди, че със съдебна спогодба, вписана в
протокол № 117/15.02.2023 г. по гр. дело № 1690/2022 г. на PC К., е изменена
присъдената с Решение № 141/30.07.2021 г., постановено по гр. дело 853/2021
г. по описа на РС К., месечна издръжка, дължима от ответника в полза на
малолетните си деца, като същата е увеличена, както за С. Н. Н. от 200 лв. на
230 лв. и за М. Н. Н. от 230 лв. на 300.00 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба – 29.12.2022 г., до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до окончателното й плащане, като издръжката бъде превеждана по
банковата сметка, открита на името на майката.
Твърди се, че от присъждане на издръжката изминала една година и
три месеца, през който период нараснали нуждите на децата, променила се
1
икономическата обстановка в страната, увеличила се минималната работна
заплата, променили се и възможностите на двамата родители. От 01.01.2024 г.
минималната работна заплата за страната била в размер на 933 лв., а
законовият минимум на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, бил 233.25
лв. Средногодишната инфлация за периода януари - декември 2023 г. спрямо
периода януари - декември 2022 г. бил 9.5%, което довело до повишаване на
цените на основните стоки и услуги. Прагът на бедност за 2023 г. бил 504 лв.,
а за 2024 г. – 526 лв., като за тази година средномесечният размер на
издръжката на член от семейство, необходим за нормално съществуване бил
933 лв.
Твърди се, че се увеличили разходите за покриване на нуждите на
децата. С. вече била ученичка в трети клас в СУ ****** - гр. К.. За да я
подготви за учебната година – за закупуване на дрехи, обувки, спортни екипи,
маратонки и други необходими вещи (учебни тетрадки и пособия,
консумативи и пр.), майката заплатила около 500 лв. В началото на учебната
година закупила ученическа униформа за 230 лв., включваща суитшърт, две
блузи с къс ръкав и две блузи с дълъг ръкав. За настоятелството в училище
заплащала членски внос по 30 лв. на учебен срок. За обяд заплащала по 2.20
лв. на лен, като допълнително й давала на ръка по 5 лв. на ден за закуски и
вода, тъй като посещавала след училище занималия. Отделно от това, всяка
сутрин й правела и закуска. Детето било във възраст, в която растяло бързо,
което налагало почти всеки месец майката да закупува дрехи, обувки, спортни
екипи и др., на приблизителна стойност 100-150 лв. Закупувала и витамини и
пробиотици на стойност около 40 лв. на месец. Дъщеря им често боледувала,
особено в зимния период. Курсът на едно лечение с антибиотици и др.
медикаменти бил около 50 лв. През лятото на 2023 г. се наложило да лекуват 5
зъба, за което лечение заплатила 500 лв.
За сина им разходите били изключително високи, тъй като страдал от
******, със 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ, което налагало
специализирани грижи. Детето било хиперактивно, двигателно било много
неспокойно и можело да бъде овладяно само с физическа намеса. Не можело
да се обслужва само в битов план, поради което имало нужда от постоянно
внимание и грижи, които полагала само майката, тъй като ответникът не го
взимал и не участвал в отглеждането му. Детето посещавало ежедневно
Комплекс за социални услуги гр. С., от 8.30 часа до 16.00 часа. Пътувало с
2
осигурен транспорт само на отиване, а на връщане го взимала майката и
правела транспортни разходи. Средният разход за гориво за месец за
ползвания от нея лек автомобил бил в размер на около 250 лв. Два пъти в
годината го водела на психиатър, като заплащала такса в размер на 80 лв.
Заболяването изисквало специфични грижи и ежедневен прием на лекарства,
които били задължителни, както и хранителни добавки, като: ****** – 25 лв.
на месец; ****** – 30 лв.; ****** – 40-50 лв.; добавки с други витамини /без
витамин В / – 20 лв.; добавки – цинк, витамин С, селен – 40 лв.; ****** – 25
лв. Детето често боледувало от вирусни и други заболявания, за което се
налагало да закупува ****** – общо около 60 лв. на месец. Детето имало
проблеми със зъбите – имало кариеси, като веднъж в годината майката го
водела на зъболекар в специализирана клиника „******“ – гр. А., където го
лекували под обща упойка. През февруари 2024 г. били на лечение в тази
клиника и тя заплатила за услугата 200 лв., а за транспорт – 100 лв.
Всяка седмица се налагало да му закупува дрехи, особено анцузи,
тъй като ги късал, понякога и нарочно, на стойност около 70-80 лв. на месец.
Всеки сезон му подновявала дрехите, за което заплащала около 300 лв.
Специално внимание майката обръщала на храненето на децата, като
се стараела храната да е здравословна и разнообразна. Средният разход на ден
за храна за цялото семейство бил около 40 лв.
От 2021 г. двамата родители водели детето в Украйна за венозно
вливане на стволови клетки. Таксите и разноските били от негова дарителска
сметка, но същите не покривали разходите на родителите. Поредното такова
ходене било в периода от 13.12. до 17.12.2023 г.
Майката получавала за сина им месечна помощ за медикаменти,
терапия, психолог и други специализирани грижи в размер на 1180 лв., които
били недостатъчни да покрият всички разходи за него. Тя и децата живеели в
собствено жилище, което закупила с банков кредит, месечната погасителна
вноска по който била 530.89 лв. Ползвали кабелна телевизия, интернет и
телефон с месечна такса общо в размер на 62 лв. През зимния сезон
отоплението на жилището било на ток, като заплащала средно месечно за ел.
енергия около 200 лв., а за вода – около 40 лв. За козметика за дома на месец
давала около 50 лв. Заплащала годишно данък за лекия автомобил в размер на
125 лв., както и данък и ТБО за жилището – около 100 лв. За обслужване на
3
лекия автомобил – смяна на масло и филтри, през месец февруари 2024 г.
заплатила 204.00 лв. През месец септември закупила матрак за едното детско
легло на стойност 389.00 лв., тъй като старият бил напълно амортизиран. През
месец ноември 2023 г. закупила за детската стая телевизор на стойност 358.98
лв.
Майката аботела като учител и получавала БТВ средно около 2300
лв. Нямала други доходи. Не притежавала недвижими имоти, от които да
получава наем, рента и др. доходи. Имала лични разходи за облекло,
козметика, медикаменти, културни и социални разходи. За лекарства, които
взимала ежемесечно, заплащала около 80 лв.; за закупуване на желязо, тъй
като имала анемия – 30 лв.; за витамини и хранителни добавки за имунната
система – 50 лв. Заради здравословното състояние на детето М., често се
налагало ползва болнични.
Ответникът бил работоспособен, работел по трудов договор в
******. Получавал трудово възнаграждение около средното за страната, нямал
задължения за издръжка към други лица, живеел в жилище на родителите си,
за което не плащал наем. Притежавал лек автомобил и дворно място с къща в
гр. К., кв. С.. Същият имал възможност да заплаща по-висок размер издръжка
за децата.
С оглед горното, за ищците бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Молят съда да постанови решение, с което да
измени размера на определената със съдебна спогодба, вписана в протокол №
117/15.02.2023 г. по гр. дело № 1690/2022 г. на PC К. издръжка, която
ответникът следва да заплаща на малолетните си деца, като я УВЕЛИЧИ от
230.00 лева на 300.00 лева месечно за детето С. Н. Н. и от 300.00 лева на
400.00 лева месечно за детето М. Н. Н., считано от датата на подаване на
исковата молба – 10.04.2024 г., до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за
всяка просрочена вноска, до окончателното плащане. Претендират се
направените по делото разноски.
Oтветникът, чрез пълномощника си адв. С. Ш., оспорва иска по
размер.
Не оспорва това, че той и П. С. Ш. са родители на децата С. Н. Н. и
М. Н. Н.. От ангажираните по делото доказателства, обаче не можело да се
4
направи извод за наличие на достатъчно доходи, които да му позволят да
плаща издръжка в претендирания размер. Финансовите му възможности не
били променени и за него било непосилно да удовлетвори претенцията на
ищците, дори и да имал желание за това. Следвало да се отчете, че майката на
децата получавала за детето М. Н. Н. месечни помощи в размер на 930 лева.
Освен това се сочело закупуване на маратонки, екипи и какви ли не други
вещи, които се купували еднократно, а не ежемесечно както, едва ли не се
сочело в исковата молба. Също така, посочването и представянето на
доказателства относно обслужване на личният автомобил на майката и
заплащането на домакински разходи не следвало да бъдат отнесени само по
обслужването на децата. Ответникът също купувал на децата всичко онова,
което им било необходимо за нормалното им съществуване. Дори сега, след
фактическата раздяла, децата прекарвали повече време с него отколкото с
майка си. С оглед изложеното ответникът изразява готовност за сключване на
спогодба, като за детето С. Н. Н. издръжката бъде увеличена от 230 лева на
270 лева, а за детето М. Н. Н. от 300 лева на 350 лева.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от представените
удостоверения за раждане, че са родители на малолетните деца С. Н. Н.,
родена на ****** г. и М. Н. Н., роден на ****** г.
От представения в заверен препис Протокол № 117/15.02.2023 г. е
видно, че със съдебна спогодба по гр. дело № 1690/2022 г. на PC К., е
изменена месечната издръжка, присъдената с Решение № 141/30.07.2021 г.,
постановено по гр. дело 853/2021 г. по описа на РС К., дължима от ответника в
полза на двете му малолетни деца, като издръжката за С. Н. Н. е увеличена от
200 лв. на 230 лв., а за М. Н. Н. е увеличена от 230 лв. на 300 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба – 29.12.2022 г., до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до окончателното й плащане, като издръжката бъде
превеждана по банковата сметка, открита на името на майката.
Представено е експертно решение № 3981/02.11.2021 г. на втори
състав на ТЕЛК към „****** П.“ АД - гр. П., от което е видно, че малолетният
5
М. Н. Н. е с поставена диагноза „******“ със 100% вид и степен на увреждане
с чужда помощ. Детето посещава. Тежкото здравословно състояние на детето
се потвърждава от представения документ от консултативен преглед от
07.09.2023 г. на Детски психиатър д-р В. ****** и етапна епикриза от
14.02.2023 г. на Медицински център ****** – П..
Представени са документи на английски език, които ищцовата страна
твърди, че са свързани с посещение през м. декември 2023 г. в Украйна и
касаят лечението на М. Н.. Документите не са придружени с превод на
български език, но това обстоятелство не се оспорва от ответника /а и е
служебно известно на съда/, поради което следва да се кредитират като
доказателства по делото.
От представената служебна бележка изх. № КСУ-105/26.03.2024 г. се
установява, че М. Н. Н. е потребител на социална услуга – дневна грижа в
Комплекс за социални услуги - гр. С. от 09.06.2021 г.
От представената служебна бележка с изх. № УР-22-350/27.03.2024 г.
на СУ ****** – гр. К., се установява, че през учебната 2023/2024 г. С. Н. Н. е
ученичка в *** „а“ клас, дневна форма на обучение и редовно посещава
учебни занятия.
Представено е удостоверение за доходи № ЧР-04-351 /27.03.2024 г. на
СУ ****** - гр. К., от което се установява, че майката П. С. Ш. е учител в
същото учебно заведение. За периода от м. септември 2023 г. до м. февруари
2024 г., включително са й изплатени трудови възнаграждения и обезщетения
за временна неработоспособност и майчинство в общ размер 16 429.38 лева
или средно 2 738.23 лева /бруто/ на месец.
Представен е договор за банков кредит от 14.01.2021 г. в размер на 49
00 лева, сключен между ищцата и „***“ АД-гр. С., ведно с погасителен план,
от които се установява, че същият следва да бъде изплатен до 10.12.2030 г., а
месечната вноска възлиза на 530.89 лева.
За разходите в домакинството и тези свързани с нуждите на децата, с
исковата молба са представени следните писмени доказателства: фактура №
**********/13.03.2024 г. на „******“ АД; фактура от 24.11.2023 г. на „
******“ ЕООД; поръчка от 04.03.2024 г. на EMA;, фактура №
**********/25.09.2023 г. на „****** БГ“ ЕООД; фактура №
**********/17.01.2024 г. на „******; фискален бон от 1 4.03.2024 г. на „***“
6
ЕООД; разписка № 0400021012643492/25.01.2024 г., разписка №
0400021012643500/25.01.2024 г., разписка № 0400021310013885/26.02.2024 г.
и разписка № 0400021310013869/26.02.2024 г. – всички на „Изипей“ АД;
приходна квитанция № 66040094206/27.04.2023 г. и приходна квитанция №
66040094205/27.04.2023 г. – двете на Община К., Отдел МДТ; оферта №
S002528/12.02.2024 г. на „******“ ЕООД - гр. К..
Представена е платежна бележка от 07.06.2024 г., видно от която П.
Ш. е заплатила по сметка на „******“ ЕООД – гр. К. сумата от 170 лева –
седмична такса за занимания на С. Н. по английски език.
От представеното удостоверение на „******“ ЕАД е видно, че за
периода от м. април 2023 г. до м. март 2024 г., включително на ответника е
заплатено брутно трудово възнаграждение в размер на общо 29 991.46 лева
или средно 2 499.28 лева на месец /бруто/.
Ответникът представя копия от два договора за потребителски
кредит, ведно с погасителни планове към тях. Сключени са с „***“ ЕАД,
съответно – на 05.11.2018 г. за сумата от 6200 лева и на 24.04.2020 г. за сумата
от 8000 лева. Заемната сума по първия кредит следва да бъде изплатена в срок
до 06.11.2023 г., с месечна погасителна вноска от 118.45 лева, а по втория – до
05.04.2024 г. с месечна погасителна вноска от 184.81 лева.
По искане на ищците са изискани справки от Агенция по
вписванията и от Община К. справки за декларирани на името на ответника и
притежавани от него недвижими имоти и МПС, както и от НАП, ТД-П. за
регистрирани сключени трудови договори, трудово възнаграждение и
осигурителен доход. Установява се, че същият от 12.02.2016 г. работи в
„******“ ЕАД, осигурителният му доход за м. юни 2023 г. е 2429.98 лева, а на
27.04.2020 г. е закупил поземлен имот в гр. К., кв. С., ведно с построената в
имота селскостопанска сграда за сумата от 4200 лева.
От показанията на свидетеля С.П.Ш. се установява, че П. С. Ш. е
негова дъщеря. Тя, заедно с децата си С. и М. живеели в собствено жилище в
гр. К.. Бащата живеел отделно от тях, тъй като с майката се разделили и не
участвал по никакъв начин в отглеждането на децата. Плащал единствено
присъдената издръжка, а през останалото време майката била тази, която
поемала разходите за двете деца. М. страдал от ****** и ответникът изобщо
не го вземал при себе си. Понякога се срещал с дъщеря си С., но я оставял да я
7
гледат неговите родители и тя прекарвала повечето време с тях. Разходите за
М. били значителни. Купували му се скъпи лекарства – всеки месец се
плащали по около 200-300 лева. Имал специален хранителен режим, при който
хранителните продукти също били на високи цени. Бил хиперактивен –
непрекъснато късал дрехите си и буквално всяка седмица трябвало да му се
купуват нови. М. не спял добре. Лягал си в полунощ и се събуждал около
03.00-04:00 ч. сутринта и тогава майка му трябвало да го изкара на разходка.
Посещавал терапевти в П. и всяко посещение струвало 80 лева. Освен това
през 6-7 месеца го водели до Украйна за вливане на стволови клетки, като
разходите на семейството били около 2000 лева. Останалата част от разходите
се покривала от дарения. За детето С. също имало разходи – всеки ден й се
давали 5 лв. джобни за училище, както и 2 лева за училищния стол. Преди
време посещавала и някакви танци – таксата била 30 лева на месец. За
началото на учебната година майка й купила училищна униформа, която
струвала 200 лева. Наскоро я водила на зъболекар, където й оправили няколко
зъба и платили около 500 лева. За М. също платила 300 лева за зъболекар в А..
С. растяла и периодично й се подменял гардеробът. Майката плащала и
битовите сметки за жилището – електроенергия, вода, кабелна телевизия,
интернет, телефон и пр., купувала дрехи, обувки, лекарства и учебници. Тя
работела като учител в ОУ ****** – гр. К. с месечна заплата около 2000 лева.
Изпитвала сериозни финансови затруднения да издържа себе си и децата,
независимо, че за М. получавала всеки месец детски помощи от около 900
лева. Бащата не помагал нито финансово, нито по някакъв друг начин.
От показанията на свидетеля Н. Н. Н. се установява, че е майка на
ответника. Той имал две деца, като родителските права се упражнявали от
майката, с която били разделени. Ответникът имал собствено жилище, в
непосредствена близост на това на родителите му. Той редовно плащал
присъдената за двете деца издръжка – общо 530 лева. Детето М. страдал от
аутизъм и за него се изисквали специфични грижи. Затова бащата се виждал
по-рядко с него. Другото дете – С., живеело при свидетелката й съпруга й, а
вечер след работа при тях идвал и баща й Н.. Приблизително 20 дена в месеца
С. живеела с тях и на практика те упражнявали родителските права. Майката
понякога я вземала – когато тя или детето пожелаели. Сутрин дядото на С. я
карал на училище, защото баща й вече бил тръгнал за работа. Вечер пак той я
вземал. Сутрин закусвала, давали й по 3 или по 5 лева за училище, приготвяли
8
й сандвичи, храна за обяд. Така било почти откакто двамата родители се
разделили – С. живеела в дома на баба си и дядо си, а текущите и битовите
разходи в домакинството се плащали от баща й. Свидетелката и съпруга й
били възрастни и болни хора, разчитали на грижите на сина си и на
финансовата му подкрепа. Неотдавна се счупил телефонът на С. и баща й
купил нов за 350 лева. Когато се разболеела, лекарствата понякога се купували
от майка й, а друг път от баща й. Той работел от 22 години като техник в „А1“
и получавал чиста заплата около 1500 лева. Доходите му не били големи и за
да спести разходи за електричество и отопление през зимата спял в дома на
родителите си, където била и дъщеря му. През повечето време от годината
живеел с тях.
При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Според чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя
– чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както,
когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се
иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е единствено
дали след влизане в сила на съдебното решение, с което е определена
първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по
чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде
изменена, като опора в тази насока, при преценка на съда са разпоредбите на
чл. 142 и чл. 143 от СК.
Страни в случая са бащата Н. М. Н. и малолетните му деца С. Н. Н. и
М. Н. Н., действащи чрез своята майка и законен представител П. С. Ш.. По
делото е безспорно, че родителските права са предоставени на майката и, че
към момента на завеждане на делото бащата е осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 230.00 лева за детето С. Н. и 300.00 лева за детето М. Н.
Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете към
9
настоящия момент е в размер на 233.25 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК
вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление 193/12.10.2023 г. за определяне нов размер
на минималната работна заплата за страната.
Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на
чл.142 ал.1 от СК, според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което дължи издръжка.
В периода от определяне на предходния размер на издръжката до
настоящия момент е изминала около една година и половина, през който
период майката твърди, че са настъпили значителни промени – децата са
пораснали и са нараснали разходите за тяхното отглеждане и възпитание.
Съдът счита, че несъмнено оттогава действително са се увеличили
потребностите на децата от храна, облекло, културни и образователни
потребности и здравни услуги, макар и процесният период да не е особен
дълъг.
Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на
издръжката е бил формиран и тези изменения имат траен и продължителен
характер – увеличен е размерът на минималната работна заплата за страната,
повишени са цените на стоките и услугите, с оглед развиващите се
инфлационни процеси, линията на бедност също е увеличена с Постановление
№ 212/02.11.2023 г. на МС от 504 лева за 2023 г. на 526 лева за 2024 г.
В настоящия случай е безспорно, че грижите по отглеждане на
детето М. се полагат от майката. Същата е ангажирала доказателства за
доходите си от трудово възнаграждение, които са в размер на около 2750 лева
/бруто/ на месец. Бащата също има постоянен доход от трудово
възнаграждение, който е малко по-нисък – около 2500 лева /бруто/ на месец. И
двамата живеят в собствени жилища.
Ответникът притежава и друг недвижим имот в кв. С., от който би
могъл да получава доходи при отдаването му под наем, а майката изплаща
банков кредит. Тези обстоятелства, обаче са настъпили преди процесния
периоди и не са от значение за евентуалното изменение на издръжката в
настоящото производство.
Съобразявайки обичайните нужди за възрастта на ****** М. Н. –
потребностите му от здравословна храна, облекло според сезона, развлечения,
заедно със специфичните такива, свързани със заболяването му –
10
закупуването на лекарства, посещения на медицински център, психолог и
терапевт, разходи за транспорт, спазване на специален хранителен режим,
закупуване на по-скъпи хранителни продукти, съдът приема, че необходимата
обща издръжка на детето следва да се определи на 1800 лева месечно. От тази
сума, съдът, съобразявайки получаваната от майката месечна социална помощ
от 1180 лева за медикаменти и специализирани медицински грижи за детето,
счита, че ответникът следва да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на
400 лева, като останалата част от издръжката следва да се поеме от майката,
която полага и непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание.
Тоест, искът за увеличение на издръжката от 300 на 400 лева съдът намира за
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Относно издръжката на малолетната С., съдът намира иска за
частично основателен. От свидетелските показания на Н. Н. се установи, че
детето преимуществено живее с баба си и дядо си по бащина линия, като
грижите за него и голяма част от разходите, се поемат от тях и сина им –
ответникът Н. Н.. Тези показания не са оспорени от майката, която също е
ангажирала доказателства, че участва в издръжката на дъщеря си и има
немалки разходи за отглеждането й. С оглед така установените обстоятелства,
съдът намира, че следва да уважи претенцията до размера, който ответникът
признава с отговора на исковата молба – 270 лева, като над този размер искът
за издръжка на детето С. следва да се отхвърли. Освен това, вземайки предвид
доходите на ответника, съдът намира, че по-висок сумарен размер на двете
издръжки, ще му създаде особени затруднения и невъзможност да ги заплаща.
По разноските:
Ищцовата страна е претендирала разноски по делото и съдът на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК следва да й присъди такива, съразмерно с уважената част от
иска, а именно – 411.76 лева за възнаграждение на един адвокат.
Ответната страна също претендира разноски по делото и такива
следва да се присъдят на основание чл. 78, ал.3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от иска, т. е. 105.88 лева за адвокатски хонорар.
По компенсация, ответникът следва да заплати на ищеца деловодни
разноски в размер на 305.88 лева.
На основание чл.78, ал.6 във връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК
ответникът следва да заплати на съда държавна такса върху увеличения
11
размер на издръжките в размер на общо 201.60 лева.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК, определената със съдебна
спогодба, вписана в протокол № 117/15.02.2023 г. по гр. дело № 1690/2022 г.
на PC К. издръжка, която Н. М. Н., ЕГН: ********** от гр. К., бул. ******,
следва да заплаща на децата си С. Н. Н., ЕГН: ********** и М. Н. Н., ЕГН:
**********, чрез тяхната майка и законен представител П. С. Ш., ЕГН:
********** от гр. К., ул. ******, като я УВЕЛИЧАВА от 230.00 лв. (двеста и
тридесет лева) на 270.00 лв. (двеста и седемдесет лева) месечно, за детето С.
Н. Н. и от 300.00 лв. (триста лева) на 400.00 лв. (четиристотин лева) месечно
за детето М. Н. Н., считано от датата на подаване на исковата молба –
10.04.2024 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка
просрочена вноска, до окончателното плащане, като до пълния претендиран
размер от 300.00 лева месечна издръжка за детето С. Н. Н. ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН: ********** от гр. К., бул. ******, да
заплати на С. Н. Н., ЕГН: ********** и М. Н. Н., ЕГН: **********, чрез
тяхната майка и законен представител П. С. Ш., ЕГН: ********** от гр. К., ул.
******, сумата от 305.88 лв. (триста и пет лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща разноски по делото по компенсация.
ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН: ********** от гр. К., бул. ******, да
заплати по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт, сумата от 201.60 лв. (двеста и един лева и шестдесет стотинки),
представляваща държавна такса върху увеличения размер на присъдената
издръжка.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
12
присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от днес – 08.07.2024 г.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
13