РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Монтана, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Г.
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20231600500188 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на
Кооперация „П.“ – с. *, представлявана от председателя Г. Ж., против решение № 71 на
Районен съд – Лом от 13 март 2023 г. по гр. д. № 1450/2022 г.
Жалбоподателят Кооперация „П.“ – с. *, представлявана от председателя Г.Ж.,
развива доводи за необоснованост на съдебното решение, тъй като ЛРС е приел, че е
налице изменение на икономическите условия, което обосновава необходимост от
увеличаване на рентното плащане, но е приел размер, който не съответства на
канкретните пазарни условия. Вещото лице е посочило средно арендно плащане за
землището, в което се намират процесните земеделски имоти, от 62,92 лв, а ЛРС е
определил възнаграждението по конкретните договори да бъде по-високо: 75 лв. Сочи
и средното годишно рентно плащане, определено от ОДЗ – М., което за стопанската
2021/22 година е 44лв/дка. Моли решението да бъде отменено, като се присъдят
деловодни разноски.
Въззиваемата страна Г. Г. моли решението на ЛРС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
1
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред Ломския районен съд Г. Г. е предявил иск с правно основание по чл. 16,
ал. 5 от ЗАЗ за изменение на договор за аренда, вписан в СВ-*, рег. № */15.10.2015 г., с
акт № *, т. *, и договор за аренда, вписан в СВ- *, вх. рег. № */15.03.2016 г., т. 3, с
Кооперация „П.“ като арендатор, в частта относно размера на уговореното арендно
плащане, като то бъде увеличено за стопанската 2021 г. -2022 г. на 90,00 лева/дка
предоставена площ.
Като е установил, че ищецът е придобил земеделски земи, по отношение на
които вече е имало сключени договори за аренда с Кооперация „П.“ и че е встъпил в
правата на арендодателите и като се е позовал на заключение по икономическа
експертиза, ЛРС е приел, че е налице изменение в пазарните условия, приел е иска за
основателен и го е уважил до размер от 75 лв/дка.
Въззивният съд намира, че решението следва да бъде частично отменено.
Между страните е безспорно съществуването на договори за аренда по
отношение земеделски земи в землището на с. *, обл. *, от които Г. Г. е придобил през
2022 г. 5/112 ид.ч. с нотариален акт № *, т. *, дело № */2022г. на нотариус Б.К..
Договорите са със срок 10 години, считано от стопанската 2015/16 година, а
договореното арендно плащане е 40 лв/дка. Като приобретател от арендодателите
въззиваемият ги е заместил като страна в арендните договори.
С нотариална покана рег. № */28.03.2022 г. на нотариус Б.К., (връчена на
29.03.2022 г. на ответника при отказ) въззивникът уведомил Кооперацията за
настъпилото по силата на чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ заместване и предложил рентното
плащане да се увеличи до 90 лв/дка.
От публично обявената информация за размера на средното рентно плащане,
която се ползва при споразумения/разпределения за стопанската 2021/2022 г. на ОДЗ –
Монтана, е видно, че за землището на с. *, обл. *, то е в размер на 44 лв/дка. В
заключението на приетата от ЛРС съдебно-оценителна експертиза е посочена средно
претеглена пазарна цена на договорените рентни плащания за стопанската 2021/2022 г.
за същото землище от 60 до 75 лв. на дка. Вещото лице е проучило договори за аренда
на съпоставими по размер земеделски имоти в зелището на с. *, сключени с различни
арендатори и е изчислило средна арендна цена 62,92 лв.
Въззивният съд намира, че искът на Г. Г. за увеличаване на арендното плащане е
частично основателен до размер от 62,92 лв – това е средният размер на плащанията.
Това число се основава на пазарните проучвания, изведено е от конкретни договори,
реално сключени и изпълнявани.
От сключването на процесните арендни договори до подаване на исковата молба
са изтекли 6 стопански години. През този период, както се вижда от проучванията,
2
направени от вещото лице, са настъпили изменения в икономическата обстановка в
страната, които са наложили увеличаване на арандните плащания. Касае се до трайна
тенденция, наблюдавана при множество арендатори, за значителни площи земеделска
земя, не само в конкретното землище, но и в съседните землища на селата *и *.
Изводът за справедливо плащане от 75 лв/дка обаче е необоснован. Вещото лице
не е изложило аргументи от къде извежда тази стойност, след като съпоставката на
реално сключени арендни договори показва друга средна арендна цена: 62,92 лв.
МОС намира, че решението следва да бъде отменено в частта, с която искът е
уважен над сумата 62,92 лв до уважения размер от 75 лв и вместо него искът за тази
част да бъде отхвърлен като неоснователен.
Доводите в жалбата, че следва да се приложи средното годишно рентно плащане
от 44 лв/дка, което е определено от ОДЗ Земеделие – *, са неоснователни. Това е
административно зададена стойност, която се прилага в случаи като чл. 34, ал. 6 от
ЗСПЗЗ и чл. 37в от ЗСПЗЗ, но не и при свободно договаряне между собствениците на
земеделски земи и арендаторите.
При този изход на процеса първоинстанционният актследвада бъде изменен и в
частта за разноските съразмерно уважената част от иска, като размерът на присъдените
на Г. Г. разноски бъде намален до 789,33 лв.
На жалбоподателя следва да се присъдят разноски за въззивното производство
съразмерно уважената част от жалбата или 252 лв.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 71 на Районен съд – Лом от 13 март 2023 г. по гр. д. №
1450/2022 г. в ЧАСТТА, с която искът с правно основание чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ,
предявен от Г. Г. против КООПЕРАЦИЯ „П.“ – с. *, е уважен над размер от 62,92
лв/дка годишното арендно плащане за стопанската 2021/2022 година до уважения
размер от 75 лв/дка, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иск на Г. Г., ЕГН: **********, от гр. *, ж. к. *, бл. *, ет. *, ап. *,
против КООПЕРАЦИЯ „П.“, ЕИК: *, представлявана от председателя Г.Ж., със
седалище и адрес на управление: с. *, обл. *, ул. „*“ № *, за изменение на основание чл.
16, ал. 5 от ЗАЗ на уговореното в чл. 3, ал. 1 от Договори за аренда, с нотариална
заверка на подписите рег. № *при нотариус С.С., с район на действие РС - гр. *и рег. №
*при НК, вписан в СВ-*, № */15.10.2015 г., с акт № *, т. *, над сумата от 62,92 лв/дка
годишното арендно плащане за стопанската 2021/2022 година до уважения размер от
75 лв/дка.
3
ОТМЕНЯ решение № 71 на Районен съд – Лом от 13 март 2023 г. по гр. д. №
1450/2022 г. в ЧАСТТА, с която КООПЕРАЦИЯ „П.“, ЕИК: *, е осъдена да плати на Г.
Г., ЕГН: **********, направените разноски в първоинстанционното производство над
размер от 789,33 лв до присъдения размер от 951,02 лв.
ОСЪЖДА Г. Г. да плати на КООПЕРАЦИЯ „П.“ – с. * разноски за въззивното
производство в размер на 252 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4