Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260012 / 19.01.2022 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Геновева Стойчева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария А.
Гражданско дело номер 2172 по описа за 2020 година; за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Топлофикация С.” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.С., ************************************,
представлявано от А. С. А.; против Н.М.И. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***; както и с адрес в гр. С., **************************************.
Ищецът твърди, че на **.**.**** г. подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх. № 3094259 срещу ответника за сумата от
общо 4 880,79 лв., от които 4 332,12 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от **.**.**** г. до изплащане на вземането, и 474,21
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 12.12.2019 г., както и
суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 62,98 лева - главница
за периода от м.11.2016 г. до м.04.2019
г. и 11,48 лева - мораторна лихва за периода от 31.12.2016 г. до 12.12.2019 г.,
като претендирал и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане по гр. дело № 335/2020 г. на ХРС
било уважено искането му и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
Със съобщение, получено от ищеца на 27.08.2020 г., му било указано, да предяви
иск относно вземането си в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК, което той
правел с настоящия. Ответникът, в качеството на собственик, бил клиент на ТЕ,
по смисъла на чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който текст
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140 ал.1 т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Така ответникът бил клиент на ТЕ и
за него важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство
в областта на енергетиката. Съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ, продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация С.”АД на клиенти за битови нужди в гр.С., одобрени от КЕВР.
Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен
и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на клиентите. С тези ОУ се регламентирали търговските взаимоотношения
между клиентите на ТЕ и дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не упражнил правата си по
чл.150 ал.3 от ЗЕ (чл.106а ал.3 ЗЕЕЕ) и спрямо него влезли в сила посочените ОУ,
одобрени с решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор", в
сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение", в чл.31 ал.1, били определени редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, било в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите ОУ било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния
сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава, т.е. след
изтичане на 45- дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца,
ответникът изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД била
начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. било
установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в
45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството, като ищецът начислявал обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г.
(влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването
в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, като се съставяли констативни протоколи, удостоверяващи явяването на
нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ,
чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите
клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществявал чрез
официалната уеб-страница на ищеца на посочен адрес.
Ответникът, видно от приложено извлечение от сметки за абонатен № 112697, използвал
доставяната от ищцовото дружество ТЕ през процесния период, като не погасил
задълженията си. В изпълнение на чл.112 ал.1 от ЗЕЕЕ /чл.139 от ЗЕ/, СЕС, в
която се намирал имотът на ответника, сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо инженеринт“ ООД,
както и с „Нелбо“ ЕАД, в изпълнение на чл.138б от ЗЕ. През процесния период
ищецът остойностявал топлинната енергия за процесния имот по данни предоставяни
от “Нелбо” АД. Съгласно чл.155 ал.1 т.2, сумите на ТЕ за процесния имот се
начислявали от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на ТЕ в сградата, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение, в съответствие с чл.71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за
топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За
имота на ответника били издадени изравнителни сметки, при което сумите за ТЕ
били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно ОУ на продажба на ТЕ за
битови нужди, в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за
доплащане, то тя се прибавяла към първата дължима сума за процесния период; а в
случай, че е сума за възстановяване – служебно се приспадали просрочените
задължения, като се започне от най-старото.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответника, че той му дължи подробно
описаните по-горе суми, като му присъди направените по делото разноски. Това си
искане той поддържа в допълнителни писмени становища по делото, като в открито
съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор представя назначеният му на същото основание
особен представител, който преди всичко счита иска за недопустим, като подаден
в нарушение на процесуалните правила – при неизяснена пасивна процесуална
легитимация, т.к. не ставало ясно, защо ищецът счита, че ответникът е
собственик на процесния имот и то в режим на етажна собственост. Нямало
доказателства и за облигационна връзка между страните, както и за решение на ОС
на етажните собственици за процесната сграда, от което да е видно, че
„решаващото мнозинство" е съгласно цялата сграда да бъде клиент на
ищцовото дружество /TP № 2/ 25.05.2017
г. по т.д. № 2/2016 г. ОСГТК на ВКС/. Липсвали доказателства за валиден договор
с дружество разпределител на топлинна енергия, като представеният такъв бил от
09.09.2002 г. и със срок на действие от 5 години. По същите възражения, исковата
претенция се счита и за изцяло неоснователна, недоказана и необоснована, като
се оспорва по основание и размер и се иска отхвърлянето й. Ищецът не ангажирал
доказателства: проведено ли е общо събрание, взето ли е надлежно решение,
избрана ли е фирма за дялово разпределение, има ли упълномощен представител на
потребителите, който да представлява в отношенията с топлопреносното
предприятие; както и бил ли е уведомен ответникът за това ОС и участвал ли е в
него. Така между страните по делото не било възникнало валидно облигационно отношение,
доколкото не била спазена законовата процедура за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от топлопреносното предприятие.
Особеният представител на ответника възразява още, че съгласно TP № 3/2011
г., задълженията за топлинна енергия били за периодично плащане и се погасявали
с изтичането на 3-годишен давностен срок - чл.111 б."в" от ЗЗД.
Според чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността започвала да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения – от деня на падежа.
Предвид възражението за неприложимост спрямо ответника на ОУ за продажба на ТЕ
за стопански нужди от ищеца /включително и чл.40 ал.1 от ОУ/ и приложимостта на
реда на чл.155 ал.1 т.2 от ЗЕ - задълженията възникнали като срочни и ставали
изискуеми от първо число на месеца, следващ месеца, за който се начисляват,
предвид обстоятелството, че се начислявали помесечно и съгласно чл.84 ал.1
изр.първо от ЗЗД. От тази дата ежемесечно започвал да тече тригодишният
давностен срок за всяка една от претендиралите от ищеца главници. Така процесното
задължение за главница за периода м.05.2016 — м.06.2018 г. /вкл./ било погасено
по давност и същото било неоснователно. Същото се отнасяло и за сумите за
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.11.2016 г. - 30.06.2018 г., което било
неоснователно, като погасено по давност. Погасени по давност били и вземанията
за обезщетение за забава, т.к. акцесорното задължение, на основание чл.119 от ЗЗД, се погасявало поради погасяване на главното вземане.
Същевременно, качеството потребител на енергия не било предпоставено само
от правото на собственост или друго вещно право върху определен имот, а
необходимо било още потребителят реално да ползва ТЕ за домакинството си. В
тази връзка, оспорват се твърденията на ищцовото дружество да е доставило през
процесния период до жилището на ответника ТЕ на посочената стойност, както тя
да е била консумирана от него, да е било извършено дялово разпределение на ТЕ от
дружество. Нямало доказателства, че ответникът е обитавал имота и е ползвал ТЕ.
Не бил представен валиден и действащ договор с дружество - разпределител, което
да е разпределило за имота на ответника ТЕ, отдадена от сградната инсталация,
както и услуга за дялово разпределение. Твърдението, че начислената на
ответника ТЕ е доставена и разпределена в съответствие с изискванията на ЗЕ било
недоказано. Особеният представител на ответника оспорва представените от ищеца
писмени доказателства относно размера на консумираната ТЕ за периода м.05.2016
г. до м.04.2019 г., както и размера на дължимата от ответника сума, тъй като
едностранно издадените от дружеството извлечения от сметки не установявали по
безспорен начин, че посоченото от тях количество енергия е доставено в
процесния имот и е потребено. Тези документи били писмени твърдения на страна, удостоверяващи
единствено изгодни за нея факти и като такива нямали материална доказателствена
сила. Особеният представител на ответника оспорва и редовността на воденото от
ищцовото дружество счетоводство, както и всички представени от него писмени
доказателства относно начина на изчисляване и отчитане и отразените в тях
данни. Оспорва коректността при извършване на дяловото разпределение на ТЕ и
количеството доставена ТЕ, за което било формирано процесното задължение, както
и достоверността на вписаните от ищеца данни за потребената ТЕ. В представените
документи липсвала индивидуализация, за какво е дължимата сума и как е
изчислена. Така процесните вземания оставали недоказани по основание и размер и
предявените искове следвало да се отхвърлят изцяло, като на ответника се
присъдят направените по делото разноски. Особеният представител на ответника го представлява в
открито съдебно заседание, като поддържа изцяло становището си по отговора на
исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
За процесното си вземане против ответника, на **.**.**** г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 335/2020
г. на ХРС. По това дело със заповед № 135/ 11.02.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ е разпоредено, ответникът да заплати
на ищеца сумите както следва:
- 4 332,12 лв. главница за
периода май 2016 г. – април 2019 г.;
- 474,21 лв. обезщетение за
забава върху горната главница за периода 15.09.2017 г. – 12.12.2019 г.;
- 62,98 лв. главница за дялово
разпределение за периода ноември 2016 г. – април 2019 г.;
- 11,48 лв. обезщетение за
забава върху горната главница за периода 31.12.2016 г. – 12.12.2019 г.;
представляващи дължима стойност на доставена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот на адрес на длъжника в гр. С., **************************************,
аб. 112697; включваща дължими месечни суми за топлинна енергия, стойността на
изравнителните сметки и сума за дялово разпределение; ведно с направените по
делото разноски от 97,62 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. В заявлението до съда не е посочено и обосновано, в какво
именно свое качество длъжникът дължи тези суми. Заповедта за изпълнение му е
била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, при което на 27.08.2020 г. на
заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което той е
сторил в срок с настоящата си искова молба, изпратена по пощата на 28.09.2020
г. /понеделник/.
За установяване правото на собственост на ответника върху процесния
недвижим имот, находящ се на посочения адрес в гр. С., ищецът представи нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот № 96 том I рег. № 3464 дело № 88/ 2008 г. от 02.04.2008 г. на нотариус с
рег. № 311. Видно от него, ответникът, от една страна, като пълномощник на продавача;
и от друга, сам са себе си, като купувач- е закупил посочения апартамент. Този
си имот той е ипотекирал, по силата на нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 155 том IV рег. № 9404 дело № 703/2009 г. от 26.11.2009 г.
на нотариус с рег. № 065; като обезпечение на отпуснат му заем. Върху същия
имот е била наложена и възбрана по изп.дело № 20107830400018 от ЧСИ с рег. № 783 за обезпечение на вземането
против него като длъжник на взискател; видно от представено писмо с изх. №
00920/ 26.01.2010 г. от ЧСИ до Служба по вписванията при СРС. Преди описаните
действия, е била предявена искова молба с вх. № 49837/ 10.09.2009 г. от
Магдалена Стоянова Тодорова и Боряна Стоянова Тодорова, наследници на продавача
по сделката, до Софийски районен съд против ответника, на основание чл.26 от ЗЗД, с искане да се обяви за нищожен договорът за покупко- продажбата на имота,
на няколко основания. Въпреки указаната му доказателствена тежест, в т.ч. с
изрични указания по чл.146 ал.2 от ГПК, ищецът не ангажира доказателства за
изхода от този правен спор по образуваното гр. дело № 43241/2009 г. на РС-С..
Вместо това, той поиска изключването от доказателствения материал на така
представената от него искова молба или служебното изискване на крайния съдебен
акт по посоченото дело, в което не участвал и нямало как да се снабди с исканото.
Тези си искания той отправи до съда преди първото по делото открито съдебно
заседание, протоколът от което по негово искане му бе изпратен по електронна
поща, след запознаване с който, респ. и след приемането като доказателство по
делото на посочената искова молба, други искания за установяване на
горепосоченото от страна на ищеца не последваха.
Така установената фактическа обстановка и описаното процесуално поведение
на ищеца, във връзка с възложената му тежест за доказване, са достатъчни за
отхвърлянето на предявените искове изцяло, без да се обсъжда останалият събран
по делото доказателствен материал, предвид следните правни изводи по
основателността им:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в
законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК срок и от
надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се
явява изцяло неоснователен и недоказан. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36 ал.3. Според
чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти на такава енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). ОУ влизат в сила в 30-дневен срок след публикуването им в
един централен и един местен всекидневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Легална дефиниция на
понятието "битов клиент" е дадена в § 1, т. 2а (нова - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на Закона за енергетиката, според който
текст, това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно
правото на собственост или на ползване на върху апартамента води до създаване
на договорни отношения по продажба на топлинна енергия с топлофикационното
дружество и до възникване на задължението и да заплаща стойността на
изразходваната топлоенергия. В настоящия
случай обаче, ищецът не проведе пълно и главно доказване, че през процесния
период май 2016 г. – април 2019 г. именно ответникът е собственик на процесния
апартамент, при наличието и на изрични възражения на ответника в тази посока,
чрез особения му представител. Действително, ответникът е закупил имота на 02.04.2008
г., за което съставен е бил нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 96 том I рег. № 3464 дело № 88/ 2008 г. на нотариус с рег. № 311. Според
коментираните писмени доказателства, ответникът е бил собственик на имота и
през следващите две години, когато го е ипотекирал и когато е била наложена
възбрана върху същия за дългове именно на ответника. Ищецът представи по делото
обаче искова молба от 10.09.2009 г., подадена от наследници на продавача по
сделката против ответника, на основание чл.26 от ЗЗД, с искане да се обяви за
нищожен договорът за покупко-продажбата на имота, на няколко основания. По
същата е било образуваното гр. дело № 43241/2009 г. на РС-С., за крайния изход
от който въпреки указаната му доказателствена тежест, в т.ч. с изрични указания
по чл.146 ал.2 от ГПК, ищецът не ангажира доказателства. Същевременно,
евентуалното уважаване на така предявения иск води до отпадане въобще на всички
породени правни последици от прогласения за нищожен договор. Така, съгласно
чл.153 ал.1 от ЗЕ, не може да се приеме, че през процесния период ответникът е
имал качеството на носител на вещно право на собственост по отношение на процесния
топлоснабден имот, респ. че е бил клиент за топлинна енергия на ищцовото
дружество и е бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената му
топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение на тази енергия - в същия
този период.
Изложеното е достатъчно основание за отхвърляне на
предявените главни искове изцяло, което обуславя отхвърлянето и на акцесорните
такива. Допълнителен аргумент за това е и частичното погасяване на вземанията
за главниците, а именно в частта на претендираните периоди преди 23.12.2016 г.,
предвид подаването на заявлението по чл.410 от ГПК на **.**.**** г. и
приложимата за тези вземания кратка 3-годишна погасителна давност - чл.111
б.“в“ пр. посл. от ЗЗД.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация С.” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.С., ************************************,
представлявано от А. С. А.; против Н.М.И. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***; както и с адрес в гр. С., **************************************;
да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
- 4 332,12 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода май 2016 г. – април 2019 г.,
ведно със законната лихва от **.**.**** г. до изплащане на вземането;
- 474,21 лв. обезщетение за
забава върху горната главница за периода 15.09.2017 г. – 12.12.2019 г.;
- 62,98 лв. главница за дялово
разпределение за периода ноември 2016 г. – април 2019 г.;
- 11,48 лв. обезщетение за
забава върху горната главница за периода 31.12.2016 г. – 12.12.2019 г.;
представляващи дължима стойност на доставена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот на адреса на ответника в гр. С., **************************************,
аб. 112697; включваща дължими месечни суми за топлинна енергия, стойността на
изравнителните сметки и сума за дялово разпределение;
за които суми е била
издадена заповед № 135 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.02.2020
г. по ч.гр.дело № 335/2020 г. на ХРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните – на електронните пощи
от л.7 и л.136, като се изиска незабавно потвърждение на получаването, а
при липса на такова – делото да се докладва.
СЪДИЯ : /п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. П.