Определение по дело №3137/2017 на Районен съд - Лом

 

 

 

 

                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                                         08.08.2018год.,  гр. Лом

 

 

           Ломски районен съд, граждански състав, в закрито съдебно заседание на осми август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

 

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3137 по описа за 2017год., след като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове от «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД, ЕИК *********, гр.София, ж.к.»Младост 4», Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Н.Н. и Димитър Димитров-прокуристи, чрез юрисконсулт Ц.Х.С. против П.Д.Н. с ЕГН ********** ***, за заплащане на суми по договор.

Правно основание  чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК, чл.9 и чл.11, т.7 и т.11 от ЗПК във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.33 от ЗПК във вр. с чл.79 от ЗЗД  и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

В Исковата молба се твърди, че с Договор за потребителски заем с № PLUS-10908190 от 04.09.2014г. ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит в размер на 5 900лв и закупуването на застраховка от 1 321,60лв, като сумата предмет на договора е изплатена по уговорен в чл.1 от договора начин, с което дружеството е изпълнило задължението си по него. Усвояването на посочената сума длъжника е удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“, като за него е възникнало задължението да погаси заема на 40 месечни вноски-всяка по 292,30лв, всяка по 292,30лв, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгл. годишен процент на разходите–46,24% и годишния лихвен процент–37,16, посочени в параметрите по договора.

Твърди се, че длъжника е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.01.2017г. като към тази дата са погасени 27 месечни вноски.  На осн. чл.5 от договора вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка от заема в размер на 3 577,69лв, представляващ оставащите 13бр. погасителни вноски към 20.02.2017г., към която дата е станал изискуем целияму размер. Въпреки изпратената покана за доброволно изпълнение, такова не е последвало.

Иска се: да бъде признато за установено, че е налице вземане от страна на «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД от П.Д.Н. в размер на 3 032,41лв, представляваща главница по кредита, 545,28лв – лихва по договора, 197,05лв – представляваща законната лихва за забава за перидоа от 20.02.2017г. до 11.10.2017г., на осн. чл.79 и чл.86 от ЗЗД, веднно със законната лихва от момента на подаване на заявлението.

Претендират се направените в хода на исковото и заповедното производства разноски.

Писмени доказателства, представени с исковата молба:

          1./ Копие на договор за кредит

          2./ Извлечение от погасителен план

          3./ Екземпляр от покана за доброволно изпълнение.

          4./ Обратна разписка

          5./ Пълномощно

         Доказателствени искания, направени от ищеца:

 1./ Да бъде  изискано и приложено като доказателство ч.гр.д. № 2747/17г. по описа на ЛРС.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от страна на ответника  е постъпил, чрез пълномощника му адв.Л.Г. от МАК, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твръдените в ИМ факти и обстоятелства. Тъй като в приложения Договор за потребителски заем липсват данни към датата на сключването му кой представлява дружеството, счита, че напрактика липсва договор по който да е задължена. На следващо място счита, че клаузите в договора, ведно с погасителния план са недействителни-нищожни, противоречащи на морала чл.26 от ЗЗД, тъй кат оса неясни, нетранспаретнтни, объркващи и неразбираеми за ответника като потребител, и чрез тях кредитора цели прекомерна печалба за нейна сметка. В отговора се оспорват като недействителна клаузата за закупуване на застраховка, като прекомерно презастраховане. Оспорва се твърдението в ИМ, че ответника е уведомен за изискуемостта на вземането. Оспорва представения Договор за потребителски заем, както и истинността на представените с ИМ извлечение по кредит.   

Представени с отговора доказателства: няма.

Направени с отговора доказателствени искания: няма.

 

След като провери редовността и допустимостта на предявения иск, и като  намира същият за редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

Съдът счита, че на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ писмени доказателства.

Следва да се приложи към настоящото производство ч.гр.д. № 2747/2017година по описа на ЛРС.

Водим от всичко гореизложено и на основание  чл. 140, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ГПК, съдът

 

 

 

                                     О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПРИЕМА Исковата молба от «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД, ЕИК *********, гр.София, ж.к.»Младост 4», Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Н.Н. и Димитър Димитров-прокуристи, чрез юрисконсулт Ц.Х.С. против П.Д.Н. с ЕГН ********** ***, за заплащане на суми по договор, с правно основание  чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК, чл.9 и чл.11, т.7 и т.11 от ЗПК във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.33 от ЗПК във вр. с чл.79 от ЗЗД  и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

          ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:

          1./ Копие на договор за кредит

          2./ Извлечение от погасителен план

          3./ Екземпляр от покана за доброволно изпълнение.

          4./ Обратна разписка

          5./ Пълномощно

          ПРИЕМА отговора на ИМ по чл.131 от ГПК.    

ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д. № 2747/17г. по описа на ЛРС.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 16.10.2018г. от 10часа, за която дата да бъдат призоват страните.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА си по делото:

В Исковата молба се твърди, В Исковата молба се твърди, че с Договор за потребителски заем с № PLUS-10908190 от 04.09.2014г. ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит в размер на 5 900лв и закупуването на застраховка от 1 321,60лв, като сумата предмет на договора е изплатена по уговорен в чл.1 от договора начин, с което дружеството е изпълнило задължението си по него. Усвояването на посочената сума длъжника е удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“, като за него е възникнало задължението да погаси заема на 40 месечни вноски-всяка по 292,30лв, всяка по 292,30лв, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгл. годишен процент на разходите–46,24% и годишния лихвен процент–37,16, посочени в параметрите по договора.

Твърди се, че длъжника е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.01.2017г. като към тази дата са погасени 27 месечни вноски.  На осн. чл.5 от договора вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка от заема в размер на 3 577,69лв, представляващ оставащите 13бр. погасителни вноски към 20.02.2017г., към която дата е станал изискуем целияму размер. Въпреки изпратената покана за доброволно изпълнение, такова не е последвало.

Иска се: да бъде признато за установено, че е налице вземане от страна на «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД от П.Д.Н. в размер на 3 032,41лв, представляваща главница по кредита, 545,28лв – лихва по договора, 197,05лв – представляваща законната лихва за забава за перидоа от 20.02.2017г. до 11.10.2017г., на осн. чл.79 и чл.86 от ЗЗД, веднно със законната лихва от момента на подаване на заявлението.

Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от страна на ответника  е постъпил, чрез пълномощника му адв.Л.Г. от МАК, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твръдените в ИМ факти и обстоятелства. Тъй като в приложения Договор за потребителски заем липсват данни към датата на сключването му кой представлява дружеството, счита, че напрактика липсва договор по който да е задължена. На следващо място счита, че клаузите в договора, ведно с погасителния план са недействителни-нищожни, противоречащи на морала чл.26 от ЗЗД, тъй кат оса неясни, нетранспаретнтни, объркващи и неразбираеми за ответника като потребител, и чрез тях кредитора цели прекомерна печалба за нейна сметка. В отговора се оспорват като недействителна клаузата за закупуване на застраховка, като прекомерно презастраховане. Оспорва се твърдението в ИМ, че ответника е уведомен за изискуемостта на вземането. Оспорва представения Договор за потребителски заем, както и истинността на представените с ИМ извлечение по кредит.  

          УКАЗВА на ищеца, че най-късно в насроченото с.з. следва да вземе становище по направеното с отговора оспорване на представените към ИМ писмени доказателства и, както и да заяви дали ще се ползва от тях, с оглед преценка за откриване на процедура по оспорването им.

 

Всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдените в нейна полза обстоятелства.

В тежест на ищцовата страна е да докаже съобразно правилата на чл.154, ал.1 от ГПК съществуването на фактите, които са породили нейното вземане, като следва да установи в условията на пълно и главно доказване, както кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, определена от съда като квалификация на заявените искови претенции, както и че ответника е титуляр на съществуващо парично вземане породено от валиден правопораждащ го юридически факт, и наличието на валидно възникнало облигационни отношение, качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, както и неговия размер.

          Ответникът следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и направените възражения.

Съдът УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят взаимоотношенията си със спогодба.

На основание чл.239, ал. 1, т.1, предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.

Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и изпълнение.

                                             

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :