№ 217
гр. гр.Несебър, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20232150200427 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П. Г. Ж. срещу наказателно постановление № 23-0304-
000407 от 27.06.2023г. на началник сектор в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 104Б, т.
2 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба“ в размер на 3000 лв. и Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, за извършено нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв. Жалбоподателят счита,
че НП противоречи на материалния закон и е издадено в нарушение на процесуалните правила.
Развива съображения. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено. Претендира
разноски.
Административнонаказващият орган - началник сектор в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър,
заема становище за неоснователност на жалбата. Отправя възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, претендиран от жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 13.06.2023г., след 02:30 часа, св. М. Ж. възприела движение на автомобили пред дома си
в центъра на с. Равда. Констатирала, че става въпрос за „автомобилни гонки“ и заснела кадри от
тях със свое устройство. Възприела автомобил с български регистрационен номер, който записала,
както и автомобил с чужд регистрационен номер. Видяла, че автомобилът с чужд регистрационен
номер (който не успяла да види в пълнота) върти гуми в центъра на селото. Материалите
запаметила на флаш-памет, като сигнализирала за случая РУ Несебър със заявление вх. № УРИ
304000-914 от 14.06.2023г. (на л. 18 от делото) и предала устройство. Пред полицейските
1
служители Ж. съобщила номера на автомобил, който участвал в „гонките“ – рег. № *******. От
полицейските служители, в това число св. А., били извършени съответните действия, при което се
установило, че с посочения номер е регистриран автомобил „Мазда 6“, собственост на
жалбоподателя П. Г. Ж.. Последният бил установен и извикан на място в сградата на РУ Несебър.
Материалите били докладвани на св. С., който съставил срещу Ж. АУАН № 30430 от 15.06.2023г.
за това, че на 13.06.2023г., около 02:45 часа в с. Равда, по ул. „Македония“, не използвал пътищата,
отворени за обществено ползване по предназначение, като препълзвал гуми и създавал опасност за
себе си и останалите участници в движението. С АУАН на Ж. било вменено и нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: акт за установяване на административно нарушение № 30430 от 15.06.2023г.,
докладна записка, заявление от М. Ж., заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, свидетелските показания на актосъставителя С. и свидетелите А., Ж. и
Андреев. Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което
съдът ги кредитира изцяло. Фактическата обстановка се установява и от приобщеното по делото
веществено доказателство – 1 бр. флаш-памет на л. 41 от делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и материалния закон. Съображенията за този извод са следните:
Нормите на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изискват в текста на АУАН и НП да
се опишат в пълнота обстоятелствата, на които се основава нарушението. В случая
жалбоподателят е наказан по реда на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, според която норма се наказва
водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Вменено е извършено
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, според който текст на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В текста на АУАН и НП е
посочено единствено, че жалбоподателят не е използвал пътищата за обществено ползване по
предназначение. Като факти е отразено следното: „преплъзва гуми и създава опасност за себе си и
останалите участници в движението“. Съдът намира, че по този начин е налице непълно описание
на нарушението, което се вменява на жалбоподателя. Видно от чл. 104б, т. 2 и чл. 175а, ал. 1, пр. 3
от ЗДвП нарушението се състои в използването на пътищата за обществено ползване за други
цели, извън тези за превоз на хора и товари. Ето защо в минимално изискуемото съдържание на
АУАН и НП, при налагане на санкция за това нарушение, следва да попадне посочване на
конкретно фактическо поведение на съответния водач, което представлява използване на пътищата
за обществено ползване други цели. По арг. от чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението,
2
не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
Т.е. твърдяната в текста на АУАН и НП създадена „опасност“ за участниците в движението не е
елемент от състава на нарушението по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП (в този смисъл е и Решение №
552 от 25.05.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 500/2023 г.). Забраната за създаване на
опасност е общовалидна за всички участници в движението, най-вече за тези, които използват
пътищата за обществено ползване по предназначение, поради което излагането на тези факти по
никакъв начин не насочва към извършено нарушение на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП. При това положение единственият, изложен в текста на АУАН и НП факт, имащ отношение
към нарушение, е, че при управлението на автомобила от страна на жалбоподателя е извършено
„преплъзване на гуми“, но сам по себе си този факт е недостатъчен за описание на твърдяното
нарушение. Не е описано по какъв начин т. нар. „преплъзване на гуми“ е довело до използване на
пътищата за обществено ползване не по предназначението им и каква е била целта на това
преплъзване (различна от управление на МПС за превоз на хора и товари). В съдебната практика
(вкл. на касационната инстанция – Административен съд Бургас) е възприето, че разпоредбата на
чл. 175а, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 104б, т. 2 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъл, че под използване
пътищата за обществено ползване, не по тяхното предназначение, се разбира техника на
шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на
съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат на които се
постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила
възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва - Решение №
909 от 20.07.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 977/2020 г. Следователно за описание на
нарушение като процесното е необходимо (като минимално изискуемо съдържание) да бъдат
описани действия на водача, които насочват към някоя от посочените техники на управление на
МПС. Единствено посочване на „преплъзване на гуми“, без излагане на факти дали същото е
свързано с рязко завъртане на волана, активиране на ръчната спирачка, приплъзване на самия
автомобил (или други техники, водещи до използване на пътищата не по предназначение) не би
могло да се приеме за описание на нарушението по стандартите, заложени в чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Такова описание на вмененото нарушение е неясно, непълно и неточно и на
практика лишено от фактически смисъл, с което правото на защита на жалбоподателя е нарушено
и за него не е станало ясно какви конкретни действия и техники при управление на автомобила му
се вменяват във вина по смисъла на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Следователно той не би могъл да
реализира в пълнота защитата си срещу описани по този начин в текста на АУАН и НП факти
(както е прието и с цитираното Решение № 909 от 20.07.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
977/2020 г.).
Нещо повече – горното описание на нарушение води и до неговата недоказаност. Видно е,
че полицейските служители не са възприели лично действията на жалбоподателя. АУАН и НП са
съставени по образувана преписка въз основа на сведения, подадени от св. Ж.. Видно е, че тя е
попълнила заявление, в което е посочила, че в центъра на с. Равда се провеждат автомобилни
„гонки“. В съдебно заседание потвърждава тези свои твърдения, като изрично уточнява, че
въртене на гуми е осъществено единствено от автомобила с чужда регистрация, но не и от
автомобила с българска регистрация, номера на който е предоставила на полицейските служители.
Така подаденото от нея описание на нарушението навежда към чл. 175, ал. 1, пред. 1 и 2 вр. чл.
104б, т. 1 от ЗДвП, а именно: на водача на моторно превозно средство е забранено да oрганизира
или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.
3
Следователно самите факти, с които са разполагали полицейските органи, не са навеждали към
описаното в АУАН и НП нарушение. От друга страна безспорно е, че в случая са налице
видеозаписи, осъществени от св. Ж. конкретно за разглеждания случай и след като не става въпрос
за записи от случайни устройства, регулиращи съответния участък, то дадено обвинение не може
да се основава (респ. дадено лице не може да бъде наказано) единствено на основание
видеозаписи, реализирани по посочения ред. Както се установява – сведенията и показанията на
св. Ж. са съвсем други и насочват към извод, че собствения на жалбоподателя автомобил не е
„преплъзвал гуми“, а по делото липсват други обективни източници на факти. Очевидно описаният
от наказващият орган факт „преплъзване на гуми“ е установен от ненадлежен доказателствен
източник, какъвто са създадените нарочни видеозаписи (от които впрочем не може с
категоричност да се установи, че въртенето на гуми се извършва точно от собствения на
жалбоподателя автомобил).
Крайният извод е, че нарушението не е описано по пълен начин, а освен това показанията
на единствения свидетел – очевидец (св. Ж.), опровергават изложените в АУАН и НП твърдения,
че собственият на жалбоподателя автомобил е „преплъзвал гуми“ в посоченото време и място.
Не се установява и извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от страна на
жалбоподателя, тъй като съобразно този текст водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него, а според пар. 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „Водач“ е лице, което управлява
пътно превозно средство. Към момента, когато на жалбоподателя е извършена проверка в сградата
на РУ Несебър, той не е бил водач на МПС , поради което към този момент за него не е
съществувало задължение да носи контролен талон към СУМПС и той не е извършил нарушението
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде отменено изцяло. При
този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се заплатят разноски от ОД на МВР Бургас
в размер на 600 лв. – платено възнаграждение за един адвокат, което е съобразено с минимума по
чл. 18, ал. 2 и ал. 4 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и възражението на наказващия орган за прекомерност по смисъла на
чл. 63д, ал. 2 ЗАНН е неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0304-000407 от 27.06.2023г. на началник сектор
в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на П. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес в с. ************,
на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП са
наложени наказания „Глоба“ в размер на 3000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, да заплати на П. Г. Ж.,
ЕГН **********, с адрес в с. ************, сумата от 600 лв., представляваща направени по
делото разноски – платено възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
4
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5