№ 33
гр. , 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ц.Т.М.
при участието на секретаря И.П.П.
като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Административно наказателно дело №
20231860200265 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Постъпила е жалба от К. И. Я., ЕГН **********, адрес: град
************, ************, ул. „************“ № 1А, ет. 3, ап. 8, чрез
адвокат П. Л. Н. – пълномощник, рег. № **********, в Адвокатска колегия –
София, със служебен адрес: град ************, ************, ул.
„************“, бл. 37, ап. 11, с която обжалва наказателно постановление №
23-0347-000307/ 13.09.2023 г. на Началник група в ОДМВР – София, РУ –
************, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на
МВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева) за административно нарушение по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно, необосновано и моли да бъде отменено
изцяло, и претендира присъждане на разноски по делото съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие.
Началник група в ОДМВР – София, РУ – ************, не взема
становище по жалбата.
1
Районна прокуратура – ************, ТО – ************ не взема
становище по жалбата.
Районен съд – ************, след като обсъди събраните доказателства
по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:
На 31.08.2023 г. е съставен АУАН № 892771 срещу К. И. Я., ЕГН
**********, адрес: град ************, ************, ул. „************“ №
1А, ет. 3, ап. 8, за това, че: „На 29.08.2023 г. в 02:30 часа в гр. ************,
ул. „************ пред дом номер 43 управлява в посока към номер 41 лек
автомобил от категорията М1 „************“ с рег. № ************ лична
собственост, като: 1. Водача управлява МПС с несъобразена скорост, като на
прав участък от пътя и суха пътна настилка, губи контрол над автомобила в
следствие на което МПС се завърта по оста си, напуска платното за движение
в дясно по посока на движението си и със задната си част удря паркираните на
тротоара МПС с регистрационни номера: ************ и ************, с
което реализира ПТП.“/л.13/ В АУАН е посочено, че с горното
жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП. АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя, на един свидетел и е
връчен на жалбоподателя срещу подпис.
Наказателно постановление № 23-0347-000307 на Началник група в
ОДМВР – София, РУ – ************, е издадено на 13.09.2023 г. срещу
жалбоподателя, като в него е отразено, че същото се издава въз основа на
АУАН 892771 от 31.08.2023г. В наказателното постановление е посочено, че:
„На 29.08.2023 г. в 02:30 часа в гр. ************, ул. „************ пред дом
номер 43 управлява в посока към номер 41 лек автомобил от категорията М1
„************“ с рег. № ************ лична собственост, като: 1. Водача
управлява МПС с несъобразена скорост, като на прав участък от пътя и суха
пътна настилка, губи контрол над автомобила в следствие на което МПС се
завърта по оста си, напуска платното за движение в дясно по посока на
движението си и със задната си част удря паркираните на тротоара МПС с
регистрационни номера: ************ и ************, с което реализира
ПТП.“/л.7,л.9/ В наказателното постановление е посочено, че с горното
жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП. Видно от наказателното постановление, че на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева (двеста
2
лева), на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Видно от показанията на свидетеля Л. Н. А. – актосъставител /служител
на РУ – ************/, дадени в с.з. на 23.04.2024 г. /л.49-л.51/, че той
поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН. Видно от
показанията на свидетеля А., че той не е присъствал при извършване на
нарушението, посетил е по сигнал ПТП в гр. ************ на посочения
адрес с напуснал водач, където е установил два автомобила с материални
щети, които били паркирани извън платното за движение и по – късно по
камери установили водача с въпросния автомобил, причинил щетите.
По делото е представена заповед № 8121з – 1632/ 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи във връзка с правомощията на
актосъставителя за съставяне на АУАН и с правомощията на Началник група
в ОДМВР – София, РУ – ************, за издаване на обжалваното
наказателно постановление./л.14,л.15/
По делото са представени и следните писмени доказателства: справка за
нарушител/водач, докладна записка, жалба, молби, сведения, обяснения,
разписки, справки за лице, справки за лек автомобил „************“ с рег. №
************ – собственост на жалбоподателя./л.10-л.12,л.16-л.31/
Наказателно постановление № 23-0347-000307/ 13.09.2023 г. на
Началник група в ОДМВР – София, РУ – ************, е връчено на К. И. Я.
на 22.11.2023 г. /л.9,на гърба/, а жалбата против същото е постъпила в РУ –
************ на 04.12.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата на К. И. Я. срещу Наказателно постановление № 23-0347-
000307/ 13.09.2023 г. на Началник група в ОДМВР – София, РУ –
************, е подадена по реда и в сроковете на чл. 59 от ЗАНН, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се
явява основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, съдът счита за недоказано, че при описаната фактическа
обстановка в АУАН и наказателното постановление, жалбоподателят е
извършил от обективна и субективна страна състава на административно
3
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, „Който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по
ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер
200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“ Съдът счита, че в
конкретния случай и в АУАН, и в НП, административнонаказващият орган не
е конкретизирал в достатъчна степен нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В случая е
налице неяснота и вътрешно противоречие между текстовото описание на
нарушението и въвеждането на недостатъчно прецизна правна квалификация,
както в АУАН, така и в НП. В конкретния случай в обжалваното НП
административнонаказващият орган е цитирал в пълнота като нарушена
нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, без да е съобразено относимата, приложима
към деянието хипотеза при налични в посочената норма алтернативни
предложения, което нарушение е допуснато и при съставянето на АУАН.
Съдът счита, че в конкретния случай административнонаказващият орган не
доказа конкретно коя хипотеза на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП приема за нарушена –
каква е била скоростта на движение на автомобила, какви са били
атмосферните условия в конкретния случай, релефа на местността,
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост и др. обстоятелства.
Съдът счита, че при издаването на АУАН и НП не е посочен конкретно и ясно
състава на извършеното нарушение и нарушените правни норми, съгласно
изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, които
съставляват съществени процесуални нарушения, които от своя страна
накърняват правото на защита на нарушителя. При това положение и с оглед
събраните доказателства по делото съдът счита, че незаконосъобразно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на
4
жалбоподателя и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева (двеста лева) на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от
ЗДвП. Ето защо съдът счита, че следва да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
ОДМВР – София, следва да заплати на жалбоподателя К. И. Я. разноски по
делото в размер на 400.00 лева (четиристотин лева), представляващи
адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие.
Воден от гореизложеното Районен съд – ************
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0347-000307/ 13.09.2023 г.
на Началник група в ОДМВР – София, РУ – ************, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на МВР, с което на жалбоподателя К. И.
Я., ЕГН **********, адрес: град ************, ************, ул.
„************“ № 1А, ет. 3, ап. 8, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал.
2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева) за
административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОДМВР – София, с
адрес: град София, ул. „************“ № 71, да заплати на К. И. Я., ЕГН
**********, адрес: град ************, ************, ул. „************“ №
1А, ет. 3, ап. 8, направените разноски по делото в размер на 400.00 лева
(четиристотин лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в четиринадесет
дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
София област, по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – ************: _______________________
5