Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр. Шумен,19.03.2015 г.
Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на де- ветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар П. П., като разгледа докладваното от окръжния съдия Констан- тин Моллов т. д. № 300 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид след- ното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от ад. Г.П. ***, като пълномощник на В.Д.Р., ЕГН ********** срещу “ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. София, 1000, район “Средец”, ул. “...”, № 3, представлявано от ...г.р.к. – изп. директор, К.Х.Ч. – гл. изп. директор и М.К.Г. – изп. директор и при условията на евентуалност срещу Д.В.М., ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че на 14.04.2004 г. е пострадал от ПТП, при което му е причинена тежка телесна повреда – постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. По случая е било образувано НОХД № 1788/2006 г. на ШРС. С влязла в сила присъда № 473 на Шуменския районен съд от 19.03.2007 г. за виновен е признат Д.В.М. за осъществено от него престъпление по чл. 343а, ал.1, б.”в”, пр.2 от НК във вр. с чл.343, ал.3, б.”а”, предл.1 от НК във вр. с чл.343, ал.1, б.”б” от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. За лекия автомобил “Нисан булбърд” с ДК № ..., управляван от ответника Д.В.М. е имало сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество. Договорът е обективиран в застрахователна полица № 389056, със срок на действие от 04.01.2004 г. до 31.12.2004 г. С решение по г. д. № 677/2007 г. на ШОС, застрахователят е осъден да заплати на ищеца сума- та от 14 169.00 лв., представляваща разликата между определената му пенсия и средната работна заплата за страната за периода от 01.11.2005 г. до 01.07.2009 г. В периода след 01.07.2009 г. до м. май 2014 г. здравословното състояние на ищеца не се е подобрило и той продължава да търпи преки имуществени вреди, изразяващи се в разликата между инвалидната пенсия, която получава и средната работна зап- лата в страната за същия период. Ищецът претендира ответното дружество да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени вследствие получените от него травматични увреждания в размер на 34 259.00 лв. и мораторна лихва в размер на 8 217.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 34 259.00 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изпла -щане. В случай на отхвърляне на исковете срещу първия ответник претендираните суми да бъдат заплатени от втория ответник. В съдебно заседание поддържа иско- вите си претенции, чрез процесуалния им представител ад. Г.П. ***.
Ответникът “ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е подало отговор, в който оспорва предявените срещу него искове, като ги счита за неоснователни Правото на ищеца да получи обезщетение от застрахователя на ви- новния водач за претърпени вреди е погасено, поради изтичане на петгодишния давностен срок. На следващо място, видно от представените от ищеца писмени до- казателства се установява стабилизиране и подобряване на здравословното му състояние. Твърди, че с поведението си ищецът съществено е допринесъл за нас- тъпването на вредоносния резултат. В съдебно заседание поддържа становището си чрез процесуалния представител ад. П.П. – Д. ***.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът Д.В.М. не е подал отговор на исковата молба. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не е депозирал становище по предявените от ищеца претенции.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С влязла в сила Присъда № 473 от 19.03.2007 г. на Шуменския районен съд, постановена по НОХД № 1788/2006 г. по описа на съда, Д.В.М. е бил признат за виновен за това, че на 14.04.2004 г. в гр. Шумен, на бул. “...”, при управление на МПС “Нисан Блубърд”, с ДК № ..., нарушил правилата за движение – чл.37, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на В.Д.Р. ***, изразяваща се в травма- тични увреждания в областта на главата, които са причинили постоянно общо раз- стройство на здравето, опасно за живота, при условията на независимо извърши- телство с Х.М.Х., който по същото време и на същото място, при управление на мотоциклет “Сузуки СХ 750”, с рег. № ... е нарушил правила- та за движение – чл.21 и чл.151, ал.4 от ЗДвП и независимо извършителство с Вио- лин Д.Р., който като пътник на мотоциклета в нарушение на чл.182 от ППЗДвП е бил без защитна каска на главата, като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия – престъпление по чл.343а, ал.1, б.”в”, пр.ІІ от НК във вр. с с чл.343, ал.3, б.”а”, пр. І от НК във вр. с чл.343, ал.1, б.”б” от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил адми- нистративно наказание – глоба в размер на 650.00 лв.
Страните не спорят, а и от приложените по делото писмени доказателства, вкючително и тези по НОХД № 1788/2006 г. на ШРС и г.д. № 677/2007 г. на ШОС се установява, че за лекия автомобил, с който Д.В.М. е причи- нил ПТП е сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” с “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, обективиран със застрахователна полица сер. А-00 № А3 89056 от 03.01.2004 г. Застраховката е била валидна за периода от 04.01.2004 г. до 31.12.2004 г. Ответното застрахователно дружество не оспорва наличието на валид- на застраховка “Гражданска отговорност” по горепосочената полица, към датата на ПТП.
С Решение от 14.04.2008 г. по г.д. № 677 по описа на ШОС, потвърдено с Решение № 57 от 10.04.2009 г. по т.д. № 824/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ о., “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на ищеца сума в размер на 14 169.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП станало на 14.04. 2004 г. – разликата между неполучено трудово възнаграждение и получена пенсия, за периода от навършването на пълнолетие 01.11.2005 г. до 01.07.2009 г.
По делото е допусната и извършена съдебномедицинска експертиза. Заклю- чението е изготвено въз основа на приложените по делото документи, включително и тези по НОХД, както и намиращите се в ищеца медицински документи и извър- шения от вещото лице личен преглед. Видно от депозираното заключение, което не е оспорено от страните, вещото лице посочва, че вследствие на ПТП на 14.04.2004 г. ищецът В.Д.Р. е получил следните травматични увреждания: 1.Тежка черепномозъчна травма; 2. Контузия на гръдния кош и 3.Контузия на край- ниците. Те са причинили на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота; трайно затруднение в движението на четирите крайника; трайно затруднение в говора и трайно отслабване на слуха на лявото ухо. В последващите години бавно и постепенно е настъпвало подобрение в здравословното състояние на ищеца., като от 100% загуба на работоспособността му (към 01.09.2004 г.), към настоящия момент е налице 80% намалена работоспособност, остатъчни двигател- ни и кординационни нарушения, леки смущения в речта и писане с лявата ръка но със значително нарушени графомоторни умения. Като последица от претърпяната черепно мозъчна травма се е развило и органично разстройство на поведението (афективно разстройство). С оглед тежестта и обема на претърпяната травма е твърде вероятно да продължат да персистират (остават) остатъчни двигателни и кординационни нарушения, които се отразяват върху качеството на живот на пост- радалия и възможността му да се труди. Не може да бъде изключена и възможност- та за прогресиране и на психичното разстройство. Ищецът може да извършва трудова дейност извън определените от ТЕЛК противопоказания – тежък физичес- ки труд, нощен труд, нервно-психично напрежение и неблагоприятни климатични фактори.
От заключението на СМЕ и приложените по делото експертни решения на ТЕЛК (л.7 – л.10) е видно, чев периода от 01.07.2009 г. до 28.05.2014 г., ищецът е с 95% намалена работоспособност с чужда помощ до 31.08.2009 г., 95% намалена работоспособност без чужда помощ в периода от 31.08.2009 г. до 01.08.2012 г. и 80% трайно намалена работоспособност за срок от три години до 01.10.2015 г. Впроцесния период ищецът получава социална пенсия за инвалидност – разпореждания на РУСО гр. Шумен (л.11 – л.13).
От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, не- оспорено от страните се установява, че разликата между средната работна заплата за страната и получаваната от ищеца пенсия за периода от 01.07.2009 г. до 31.05.20 14 г. (в заключението подробно са дадени разликите по месеци и по години) е в общ размер 33 878.35 лв. Размерът на законната лихва за последните три години, считано от датата на депозиране на исковата молба (01.06.2011 г. – 28.05.2014 г.) е в размер на 8 150.98 лв.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди. Предявените при евентуално субективно, пасивно и обективно, комулативно съединяване искове срещу ответното дружество са с прав- но основание чл.226, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а срещу ответника Д.В.М. с правно основание чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 223, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от не- го на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахо- вателя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претър- пените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.226, ал.1 от КЗ е уредена възможно- стта пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отговорност- та на застрахователя е функционално обусловено и тъждествена по обем с отговор- ността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.226, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането за съществува валидно заст- рахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска от- говорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички комулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – заст- рахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.
В конкретния случай е безспорно, че на 14.04.2004 г е осъществено ПТП с участието на лек автомобил, управляван от Д.В.М., при което са нанесени травматични увреждания на В.Д.Р.. Наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата про- тивоправност и виновността на дееца. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия причинител – вода- чът на автомобила, за понесените от ищеца имуществени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото са нанесени телесни повреди на ищеца, вследствие на което той е претърпял имуще- ствени вреди. Налице е и валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпването на ПТП между “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, в качеството на застраховател и втория ответник Д.В.М., в качеството му на собственик на л. а. марка “Нисан Блубърд”, с ДК № ..., участвал в произ шествието, породено от валидно сключен договор за застраховка “Гражданска от- говорност”. Към момента на инцидента автомобилът е управляван от неговия соб- ственик, който предвид чл. 257, ал.2 от КЗ е от кръга на застрахованите лица. Валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника – застрахователното дружество по чл. 226, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети имуществените вреди, претърпени от ищеца, като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.
Но с отговора на исковата молба, депозирана в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е направило възражение за изтекла погасителна давност по отношение на заявените с исковата молба претенции. Съгласно дейст- ващия към настоящия момент чл.197 от КЗ давностния срок при застраховки “гражданска отговорност” е пет години и започва да тече от датата на настъпване на застрахователното събитие. Аналогична е уредбата и в действалия до 01.01.2006 г. чл.392 (отм.) от ТЗ. От текста е видно, че за разлика от общата разпоредба на чл. 114 от ЗЗД, при застраховките началото на давностния срок не е свързано с изис- куемостта на вземането, а с настъпване на застрахователното събитие. Налице е специална норма за давността при застраховките, която отменя действието на об- щите разпоредби на ЗЗД. Независимо, че произтича от един и същ юридически факт отговорността на застрахователя е ограничена в рамките на застрахователния договор и течението на давността не се свързва с изискуемостта на вземането, а с настъпване на застрахователното събитие, за разлика от отговорността на делик- вента към увредения, която е извъндоговорна и поради това той отговаря неограни- чено за всички преки и непосредствени вреди, съгл. чл.51, ал.1 от ЗЗД. включител- но и тези които не са предвидени и са се проявили в по-късен момент. За да бъдат обезщетени от застрахователя новонастъпилите вреди, каквито са налице в кон- кретния случай, те трябва да се проявят в срока на специалната застрахователна погасителна давност, визирана в чл.197 от КЗ. В този смисъл е задължителната съ- дебна практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение № 144 от 26.01. 2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и Решение № 53 от 10.08.2012 г. по т. д. № 455/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., както и т.14 от ППВС № 7/77 г. от 04.10.1978 г.
По делото е безспорно установено, че застрахователното събитие, на което ищецът основава претенцията си към ответното дружество е настъпило на 14.04.20 04 г., от който момент е започнал да тече и установеният в чл.197 от КЗ давностен срок, изтекъл на 14.04.2009 г.. Ищецът е депозирал исковата си молба на 29.05.20 14 г. Следователно претенцията на ищеца към ответното дружество да му заплати обезщетение в размер на 34 259.00 лв. за претърпени в периода от 01.07.2009 г. до м. май 2014 г., включително, имуществени вреди, причинени вследствие получе- ните от него травматични увреждания в резултат на ПТП е погасена изцяло по дав- ност. С оглед на това предявения от В.Д.Р. иск с правно основа- ние чл.226, ал.1 от КЗ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на главната претенция, неоснователна е и пре- дявената акцесорна такава с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8 217.00 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.06.2011 г. – 28.05.2014 г.
Предвид отхвърлянето на предявените срещу ответното дружество искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да се разгледат пре- дявените от ищеца при условията на евентуалност срещу ДВ.М. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В конкретния случай е безспорно, че на 14.04.2014 г е осъществено ПТП с участието на лек автомобил, управляван от Д.В.М., при което същият виновно е нанесъл тежки телесните повреди на ищеца В.Д.Р.. Наказателното производство е приключило с влязла в сила решение, което от своя страна, съгласно чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В процесния период, вследствие на получените при ПТП телесни увреждания ищецът е пенсиониран, получава социална пенсия за инвалидност и в процесния период е с намалена работоспособност, а именно: 95% намалена работоспособност с чужда помощ до 31.08.2009 г., с 95% намалена работоспособност без чужда помощ в периода от 31.08.2009 г. до 01.08.2012 г. и 80% трайно намалена работоспособност за срок от три години до 01.10.2015 г. Налице е и развитие на психично разстройство, вслед- ствие на черепномозъчната травма.
Здравословното състояние на лицето практически осуетява възможността то да полага труд по трудово правоотношение, предвид и съдържащите се в експерт- ните заключения на ТЕЛК противопоказания и съответно да получава трудово възнаграждение. Невъзможността на бъдат получени трудови възнаграждения от ищеца пряко рефлектира върху неговото имущество и възпрепятства неговото си- гурно увеличаване в процесния период. Налице е имуществена вреда, която следва да бъде обезщетена в този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Реше- ние № 57 от 10.04.2009 г. по т. д. № 824/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила, за понесените от ищеца имуществени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото са нанесени телесни повреди на друго лице, вследствие, на кое- то то е претърпяло имуществени вреди.
Събраните в хода на процеса доказателства дават основание на съда да приеме наличието на принос от пострадалия за настъпването на вредоносния резул- тат. Ищецът, като пътник на мотоциклет “Сузуки СХ 750”, с рег. № ... е пъ- тувал без защитна каска. Съгласно чл.182, т.3 от ППЗДвП пътникът е длъжен да по- стави на главата си предпазна каска, когато пътува с мотоциклет или мотопед. Не- поставянето на каска от ищеца, представлява нарушение на правилата за движение. С това свое поведение пострадалият е допринесъл за причинените му вреди, докол- кото съществената част от причинените му травматични увреждания е тежката че- репномозъчна травма. Липсата на защитна каска съществено е допринесла за полу- ченото травматично увреждане. С оглед на това отговорността на деликвента след- ва да се ограничи при отчитане последиците от поведението на ищеца.
Анализирайки събраните по делото и релевантни за спора факти, предвид броя на участниците в ПТП и техния принос, съдът приема че приносът на ищеца следва да се определи на 1/3, до който размер следва да се намали отговорността на прекия причинител при обезщетяване на претърпените от него в резултат на ПТП имуществени вреди.
Видно от заключението на ССЕ претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи разликата между неполучено трудово възнаграждение и получава- ната от него пенсия в процесния период от 01.07.2009 г. до м. май 2014 г., включи- телно е 33 878.35 лв. Тази разлика следва да бъде възстановена на ищеца, но час- тично, предвид приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от него до степен на 1/3. С оглед на това искът за обезщетение за имуществени вреди след- ва да бъде частично уважен за сумата от 22 585.57 лв., а за разликата до претенди- рания размер от 34 259.00 лв. да бъде отхвърлен.
Предвид основателността на главната претенция за сумата от 22 585.57 лв., основателна е и акцесорната претенция за мораторна лихва за периода от 01.06.20 11 г. до 28.05.2014 г. Предвид уважения размер по главната претенция на ищеца, заключението на ССЕ и разпоредбата на чл.162 от ГПК съдът определя размера на дължимата мораторна лихва за периода от 01.06.2011 г. до 28.05.2014 г. на 5 434.00 лв. Следователно претенцията за мораторна лихва е основателна и доказана и след- ва да бъде уважена за сумата от 5 434.00 лв., а за разликата до претендирания раз- мер от 8 217.00 лв. да бъде отхвърлен.
Основателна е и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, представените по делото списък на разнос- ките, документи за направени разноски и договор за правна защита и съдействие от 23.06.2014 г. на “ДЗИ – общо застраховане” ЕАД следва да се присъдят направени- те от него деловодни разноски в размер на 2 305.00 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, представения по делото договор за правна защита и съдействие от 28.05.2014 г и с оглед изхода на делото в настоящата ин- станция, Д.В.М. следва да бъде осъден да заплати на В.Д.Р. направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите му в размер на 2 308.80 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът Д.В.М. следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 1 120.78 лв. по сметка на Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля като неоснователни предявените от В.Д.Р., ЕГН **********, чрез пълномощника си ад. Г.П. ***, срещу “ДЗИ – общо застра- ховане” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. София, 10 00, район “Средец”, ул. “...”, № 3, представлявано от изп. директор ...г.р.к., гл. изп. директор К.Х.Ч. и изп. директор М.К.Г. искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД да му заплати сума в общ размер на 42 476.00 (четиридесет и две хиляди чети- ристотин седемдесет и шест) лв., от които 34 259.00 (тридесет и четири хиляди две- ста петдесет и девет) лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди при- чинени, вследствие получените от него травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 14.04.2004 г., причинено от Д.В.М., който е нарушил правилата за движение при управление на притежавания от него лек авто- мобил марка “Нисан Блубърд”, с ДК № ... и мораторна лихва в размер на 8 217.00 (осем хиляди двеста и седемнадесет) лв. за периода от 01.06.2011 г. до 28. 05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеж- дане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Осъжда Д.В.М.,*** да заплати на В.Д.Р., ЕГН ***** 18786 сумата от 28 019.57 (двадесет и осем хиляди и деветнадесет лева и петдесет и седем стотинки) лв., от които 22 585.57 (двадесет и две хиляди петстотин осемде- сет и пет лева и петдесет и седем стотинки) лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени, вследствие получените от него травматични увреж- дания, в резултат на ПТП, станало на 14.04.2004 г., причинено от ...., който е нарушил правилата за движение при управление на притежава- ния от него лек автомобил марка “Нисан Блубърд”, с ДК № ... и 5 434.00 (пет хиляди четиристотин тридесет и четири) лв. представляваща мораторна лихва, върху присъденото обезщетение за периода от 01.06.2011 г. до 28.05.2014 г., ведно със законната лихва върху присъдения размер на главницата от датата на депозира- не на исковата молба в Шуменския окръжен съд – 29.05.2014 г. до окончателното й заплащане, като в останалата част за разликите над уважения размер на главницата от 22 585.57 лв. до претендирания размер от 34 259.00 лв. и над уважения размер на мораторната лихва от 5 434.00 до претендирания размер от 8 217.00 лв. отхвърля исковете на В.Д.Р., поради тяхната неоснователност.
Осъжда В.Д.Р., ЕГН **** 118786 да заплати на “ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. София, 1000, район “Средец”, ул. “...”, № 3, представлявано от изп. директор ...г.р.к., гл. изп. директор К.Х.Ч. и изп. ди- ректор М.К.Г. сумата от 2 305.00 (две хиляди триста и пет) лв., представляваща направените от дружеството разноски по делото.
Осъжда Д.В.М.,*** да заплати на В.Д.Р., ЕГН ***** 18786 сумата от 2 308.80 (две хиляди триста и осем лева и осемдесет стотинки) лв. представляваща направените от него разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете му.
Осъжда Д.В.М.,***
да заплати по сметка на
Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 1 120.78 (хиляда сто и двадесет лева и седемдесет
и осем стотинки ) лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: