Р Е Ш Е Н И Е
Номер … /22.05.
Година
2019 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На деветнадесети
март
Година 2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Антоанета В.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00130 по описа за 2019
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №506/04.12.2018г.
на Началник 01 РУ при ОД на МВР – Перник, на Р.Д.Г. *** е наложено административно
наказание “глоба” в размер 100 /сто/ лева на основание чл. 257, ал.1 от Закона
за МВР, за това, че на 10.11.2018г., в 19.15 часа, в гр. Перник, на
кръстовището от ул. „Софийско шосе“ и надлез „Ив. Вазов“, при извършване на
полицейска проверка, не изпълнил дадено му на основание чл.64 от ЗМВР устно разпореждане от служител на
МВР - да предостави документ, с който да
удостовери самоличността си – нарушение
на чл.64, ал.1 и 4 от ЗМВР.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от Р.Г., в която излага доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила относно задължителните реквизити към съдържанието на акта
и постановлението, и поддържа, че в напрегнатата пътна обстановка, при която е
констатирано нарушението, не е възприел отправено към него устно разпореждане и
по тази причина не е представил документ за самоличност.
В съдебните прения Р.Г. излага
твърдения, че спрямо него е упражнено физическо насилие /бил ударен от полицай
Ст. К./, възприема въздалата се ситуация като недопустима, окачествява изявленията на част от свидетелите по делото
като лъжливи, и обяснява, че именно поради това обжалва издаденото срещу него наказателно
постановление.
Въззиваемата страна,
чрез процесуалния си представител – ю.к. Зв. В.,
изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира издаденото
наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 10.11.2018
г., за времето от 08.00 часа до 20.00 часа, свидетелите С.И.К. и В.Б.Б.- полицаи в група „ООР“ на сектор „Охранителна полиция“
към 01 РУ – Перник, били назначени в
наряд като автопатрул на територията на 01 РУ – Перник.
Около 18.30 били изпратени на кръстовището от ул.„Софийско шосе“ и надлез
„Вазов“ с цел подсигуряване на основната група от автомобили, участващи в
протестно шествие, движещи се по ул. „Софийско шосе“ в посока от ПВ „Марина
бара“ към ПВ „Хумни дол“. Двамата имали задача да
осигурят безпрепятствено преминаване на колоната от автомобили, участващи в
шествието, като за целта ограничат
движението на превозни средства по надлез „Вазов“. Свид.
К. пренасочвал идващите по надлеза надясно, в посока към Автогара Перник
/обратна на движението на шествието/, с цел да не навлизат наляво и да
прекъсват колоната, а свид. Б.на определени интервали
пропускал движещите се в обратна посока -
от ПВ „Хумни
дол“, завиващи надясно по надлеза, към центъра на града. Отивайки в района на
кръстовището свид. К., като водач на патрулния автомобил,
паркирал същия в горната част на надлеза, непосредствено преди кръстовището с
ул. „Софийско шосе“, в лентата предназначена за завиване наляво към ПВ „Хумни дол“. Автомобилът бил с включена светлинна сигнализация,
за да привлича своевременно вниманието на приближаващите водачи на МПС и да
следват указанията на полицейските
органи. Свид. С.К. застанал вдясно от автомобила и
давал с ръка указания на приближаващите към него по надлеза автомобили, движещи се в лентата за завиване наляво, пренасочвайки
ги да преминат в дясната лента и да продължат надясно по посока Автогара
Перник. От лявата страна на патрулния автомобил стоял свид.
Б., който спирал и периодично пропускал водачите на движещите се превозни средства в посока от ПВ „Хумни дол“ по
надлез „Вазов“, към центъра на града.
Малко
след 19.00 часа жалбоподателят се движел с лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № *********по
надлез „Иван Вазов“ към ул. „Софийско шосе“ в лентата, предназначена за завиване
наляво. С него пътували съпругата му Т.С.Г.и двете им деца. Достигайки
кръстовището Р.Г. спрял зад полицейския
автомобил. Междувременно приближаващите
зад него автомобили, движещи се в същата посока, изпълнявали указанията на свид.
К. като преминавали в съседната лента и се изтегляли надясно от кръстовището. След като останал
около 10 минути на мястото, на което спрял, жалбоподателят рязко потеглил, като
преминал отляво на патрулната кола, навлизайки в насрещното
движение, с явното намерение да премине
кръстовището и да продължи движението си в посоката, в която желаел – наляво
към ПВ „Хумни дол“. В същият момент обаче, свидетелят
Б.пропускал автомобили към надлеза, т.е., директно срещу неправомерно навлезлия
в лентата за насрещно движение. Поради реалната опасност от възникване на ПТП, свид. К., тичайки, заобиколил служебният
автомобил и с вдигнати ръце подавал ясни знаци на водача незабавно да спре.
Възприемайки полицейския служител пред автомобила си, Г. се подчинил и рязко
спрял. Без да слиза, свалил стъклото на предна лява врата. Свид. К. се навел към него, легитимирал се по предвидения
ред и на висок тон му наредил да изгаси
двигателя на автомобила, да излезе от него и
да представи документ за установяване на самоличността му, което Г. не изпълнил. Междувременно, след
като спрял насрещно движещите се, към тях
се приближил и свид. Б.. В негово присъствие
отново било дадено разпореждане на
водача да представи документите си, което същият демонстративно пренебрегнал .
Свид. К.
докладвал за пътната ситуация в ДЧ на 01 РУ и поискал съдействие от екип
на сектор „Пътна полиция“. Междувременно, съпругата на
жалбоподателя свид. Т.Г.влязла в словесен спор
с полицейските служители, слязла от автомобила, викала и настоявала да се
легитимират, тъй като К. не бил направил по-рано това.
След
около 10 минути на мястото пристигнал автопатрул в
състав Е.К.и Х.Б.. Жалбоподателят продължавал да седи в автомобила си, спрян в
лентата за насрещно движение. Полицай К.се
приближил към водача, легитимирал се и след поискване на документите му,
последният му ги предоставил. По нареждане на служителя от сектор „ПП“ Г. преместил
автомобила си след кръстовището
вдясно, за да освободи движението. На това място спрямо
него бил съставен АУАН по ЗДвП от
служителите на сектор „ПП“, а свидетелите К. и Б.продължили да регулират движението в района на
кръстовището, каквато задача им била възложена. Уведомили Г., че ще получи
призовка за явяване в 01 РУ – ОД МВР – Перник за съставяне на АУАН за неизпълнение
на даденото му полицейско разпореждане.
На
12.11.2018г. Р.Г. депозирал
жалба до Директор ОД МВР Перник, която била входирана
с №313000-10769. В нея изложил, че на
10.11.2018г., при изложените по-горе обстоятелства спрямо него е
упражнено полицейско насилие /от страна на полицай Ст. К./ и са потъпкани
човешките му права. Въз основа подадената жалба, със заповед на директор ОДМВР
– Перник била разпоредена проверка.
На 14.11.2018г. жалбоподателят Р.Г. ***. В негово
присъствие и в присъствие на свидетелите, установили нарушението - Ст. К. и В.Б., свидетелят Г.Ж.образувал административнонаказателно производство срещу него със
съставяне на АУАН №506 /бл. № 0342501/ от 14.11.2018г., като приел, че Г. виновно
е нарушил чл.64, ал.1, 2 и 4 от ЗМВР .
При съставяне на акта соченият
като нарушител вписал формално възражение, като посочил, че ще депозира писмени
възражения в законоустановения
срок.. При предявяване на акта за запознаване и подписване, отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа
на свидетел.
Срещу съставения
акт Г. подал писмено възражение, в което посочил, че при конкретните
обстоятелства е било невъзможно да му се извърши каквато и да е проверка.
Твърди, че в същия момент движението е било интензивно поради протестите, било
му е невъзможно да се включи в него и търсел информация за пускане на движението
или алтернативен маршрут от намиращите
се на кръстовището полицаи. Отрича към него да са отправяни някакви разпореждания.
На 04.12.2018г.,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз основа на събраните
по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията
по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.257, ал.1 от ЗМВР ангажирал административнонаказателна
отговорност на Р. Г.за нарушение по чл.64,
ал.1 и ал. 4 от ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Г.Р.Ж., С.И.К.,
В.Б.Б., Т.С.Г., съставеният АУАН №506 /бл. №
0342501/ от 14.11.2018г.
Въз основа приетата за установена фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване
на административно нарушение №506/14.11.2018г., и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на чл.42 и чл.57
от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Възражението
на жалбоподателя за процесуално-правна незаконосъобразност на наказателното
постановление, произтичаща от липса на ясно и конкретно описание на нарушението
и обстоятелствата на извършването му , се приема за неоснователно.
Съдът приема, че акта и наказателното постановление са съставени съобразно изискванията на
закона, с достатъчна по обем описателна
част относно констатираното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Нарушението е формулирано ясно и разбираемо. Отразените фактически
обстоятелства в съдържанието на акта и постановлението се припокриват изцяло и
са достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на деянието
вменено във вина на нарушителя. В този смисъл, съдът приема, че
описанието на нарушението е достатъчно
не само с оглед адекватното
упражняване на правото на защита от
страна на нарушителя, но и с оглед извършване на съдебния контрол за
законосъобразност и обоснованост на
извода за нарушение по чл.64, ал.1 и 4
от ЗМВР.
С оглед дължимата служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира известна непрецизност при правното
квалифициране на нарушението, което
обаче не може да се счете за съществено, обуславящо отмяна на наказателното
постановление на това основание. Разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗМВР /сочена също
като нарушена/ регламентира правомощие на полицейските орган и не съдържа
каквото и да е правило за поведение, което да обективира
признаците на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
В действителност относима към словесното описание на
нарушението е само нормата на ал.4 на чл.64 ЗМВР, посочена в случая кумулативно
с ал.1 на с.р., тъй като именно в нея е регламентирано задължението на
гражданите да изпълняват издадените към тях полицейски разпореждания – писмени,
устни или чрез действия.
По същество:
Отразената в обжалваното наказателно постановление
фактическа обстановка - че при извършена на 10.11.2018г. полицейска проверка
жалбоподателят не е изпълнил дадено му от полицейски органи устно разпореждане
да представи документ, с който да удостовери своята самоличност, съдът приема за
доказана чрез събраните по делото доказателства – гласни и писмени.. Свидетелите
Ст. К. и В.Б.– установили нарушението, последователно, детайлно и по обективен
начин излагат обстоятелствата по случая, като изявленията им изцяло
съответстват на отразените констатации в съставения акт за нарушение, както и
на изготвените във връзка със случая други писмени материали. Очертаните чрез посочените
доказателствени източници фактически обстоятелства се припокриват изцяло и
въпреки оспорването им от страна на жалбоподателя Р.Г., съдът приема, че са
интерпретирани обективно и точно.
От страна на последния не се
оспорва факта на присъствието му на мястото на проверката, не се оспорва, че е
имал ясни възприятия за ограничаването
на движението в района на процесното кръстовище, за
наличието на полицейски служители, както и факта, че е предприел неправомерна маневра, в опит да продължи движението си в
желаната посока. Твърди обаче, че това му действие е провокирало недопустима
агресия от страна на полицай К., който през отворения прозорец на предна
лява врата го ударил в лицето. Линията
на защита на жалбоподателя е насочена към отричане да е възприел отправено към
него разпореждане от полицейски служител. Позицията му се приема за защитна.
Видно е, че във възражението на Г.
срещу акта и в жалбата срещу
наказателното постановление същият е непоследователен. Първоначално поддържа, че поради провеждания протест и
интензивното движение не е можел да се включи в движението и търсел информация
за пускане на движението или алтернативен маршрут от намиращите се в
кръстовището полицаи, а обжалвайки издаденото наказателно постановление – че притеснен от сериозния трафик и блокираното
движение, изчаквал момент, в който да се
включи по алтернативен маршрут. Очевидно,
на този етап от производството жалбоподателят
не коментира присъствието на полицейски служители, регулиращи движението в кръстовището
/в синхрон с което и свид. Г.дава показания - че не забелязала
служители на МВР/, а изявлението му, че „търсел алтернативен маршрут“, е в явно
противоречие с безспорно установеното му действие, потвърдено и от съпругата му
- предприел заобикаляне отляво на
спрения в лентата за завиване на ляво патрулен автомобил с включена светлинна
сигнализация, навлизайки в насрещното движение. Това действие говори не за търсене
на алтернативен маршрут, а за явно намерение да продължи, въпреки въведената
организация на движението, именно в желаната от него посока – наляво, и да се
включи в колоната на протестиращите – нещо, което полицаи К. и Б.са имали
задача да не допускат.
Преценявайки позицията му в
контекста на доказателствената съвкупност съдът приема, че е недостоверна и с
чисто защитна насоченост. Събраните по негово искане гласни доказателства чрез
разпит на съпругата му – свид. Т.Г., не променят този
извод. Същата е пристрастна в случая
и обяснимо дава показания в опит
да утвърди позицията на своя съпруг. Изявленията й се приемат за недостоверни
не само защото са в явно противоречие с показанията на полицейските служители,
но и защото са вътрешно противоречиви, в някои части объркани и нелогични.
Свидетелката добре помни, че докато
около 10 минути изчаквали зад спрелия полицейски джип да разберат защо е там и
какво се случва, полицейски служители в района нямало, но не помни дали
автомобилът на МВР е бил с включена сигнализация. Логично е да се приеме, че за
времето от 10 минути, при установения интензивен трафик, покрай тях в двете
посоки са преминали немалко автомобили, следователно, имали са повече от
достатъчно време да се ориентират в обстановката - да възприемат присъствието
на служителите на МВР, указанията им, както и действията на другите водачи,
движещи се в същата посока. Очевидно, при тези обстоятелства на Г. не е налагало
нито сам да прецени кога и как да се включи в движението, нито да търси алтернативен маршрут, а просто е трябвало да
следва указанията на служителите на МВР,
чието присъствие в района на кръстовището сам потвърждава, че е възприел. Действията
му сочат, че престоя му зад полицейския автомобил е било мотивирано от друга
цел – изчаквал е в момент, в който да се включи
в ул. „Софийско шосе“ и да продължи в желаната посока, явно нежелаейки да се съобрази с въведената
организация на движението. Макар обсъдените обстоятелства да не съставляват
предмет на доказване в настоящото производство, изясняването им е необходимо,
тъй като именно те са провокирали
предприетата проверка спрямо жалбоподателя.
По делото се установи, че предприетата
от Р.Г. рискова маневра, както и създадения реален риск от настъпване на ПТП с
движещите се срещу него превозни
средства, са предизвикали незабавна реакция от страна на свид.
К.. Същият, тичайки, заобиколил служебния автомобил и
изскочил /с риск и за своето здраве/ пред автомобила на нарушителя с вдигнати
ръце, с което действие недвусмислено му е нареждал да спре. Според
неговите и на свид. Б.показания именно след
спирането на жалбоподателя към него е отправено разпореждане от страна на Ст. К.
да
изключи двигателя на превозното
средство и да даде документите си, за да бъде установена самоличността му.
След първоначалният му отказ, същото разпореждане
е повторено в присъствието на свид. Б., който веднага
след като спрял насрещно движещите се автомобили, се приближил към колата на Г.. Съдът приема, че последният ясно е възприел
отправените му устно разпореждания, тъй като не е спорно по делото, че при приближаването на
служителя на МВР до колата му сам е свалил стъклото на предна лява врата. Твърдението
на свид. Т. Г., че полицаят не се легитимирал, в противоречие
с казаното от него, е без всякакво значение в случая, тъй като при конкретните
обстоятелства не би могло да служи като оправдание за неизпълнение от страна
на водача на даденото му разпореждане.
Свидетелят К. е бил с полицейска униформа с надпис „Охранителна полиция“,
намирал се е до автомобил с обозначения на МВР, с включена светлинна сигнализация,
наблизо е стоял още един униформен служител на МВР, регулиращ движението, поради което жалбоподателят е
имал ясно съзнание, че разпореждането му се отправя
от полицейски орган в изпълнение
на възложените му функции.
Съдът отхвърля като недостоверни
показанията на свид.
Г., че
разпореждане в горния смисъл изобщо не било отправяно към съпруга й, тъй
като в момента, в който свид. К. се приближил отляво
на автомобила им директно нанесъл удар в лицето на съпруга й. /“Влезе с горната
част на тялото си през прозореца и го
удари с юмрук по лицето“. „Не е давано разпореждане от полицая … мъжът ми сам
предостави документите си, без полицаят да му ги иска …. след като вече беше
ударен от последния“/. Изявленията й противоречат на останалите доказателствени
материали, нереалистични са в първата им част, голословни са /доказателства за
нанесен удар няма, както и такива установяващи твърдените от нея увреждания -
оток и зачервяване на окото/, нелогични са – твърдението, че Г. е предоставил
документите си без да са му поискани, при това „в отговор“ на нанесен удар в
лицето, е несъстоятелно.
По тези съображения съдебният
състав приема, че показанията на свид. Т.Г.,
преценени в тяхното съдържание и съпоставени с останалите доказателства, нямат тежест в доказателствен
аспект, неубедителни и явно пристрастни са, и не мотивират приемане на
фактическа обстановка различна от възведената в административнонаказателното
обвинение.
Според показанията на свид. К. и Б.именно отказа на водача да изпълни дадените му разпореждания ги е мотивирал чрез
ДЧ на 01 РУ да поискат съдействие от автопатул на
сектор ПП. Двамата са категорични, че след пристигането на колегите им от
сектор ПП – Е.К.и Х.Б., първият е поискал документите на водача, при което Г.
му ги е предоставил, което не направил по-рано – въпреки дадените му устно разпореждания в този
смисъл.
Съдът кредитира с доверие
показанията им тъй като се излагат логично, последователно, без противоречия
помежду си, което е индиция за обективно, правдиво и
добросъвестно възпроизвеждане на възприятията им. Същите ведно с останалите
доказателствени материали са убедителна основа за извод, че отразените в
обстоятелствената част на акта и постановлението фактически обстоятелства
съответстват на действителното положение, формирани са професионално, интерпретирани
са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Уличаването
на свид. К. в извършване на дисциплинарно нарушение и
престъпление чрез депозираната от Р.Г.
жалба до Директор ОДМВР - Перник, инициирало вътрешна проверка, не дава основание
да се счете, че свидетелят е недобросъвестен, а дадените от него показания
неистинни, тъй като е видно, че още в деня на проверката, два дни преди
депозирането на жалбата, същият е изготвил докладна записка, в която е отразил обстоятелства, напълно съответстващи на дадените показания пред съда.
Изложените съображения дават
основание за несъмнен извод, че елементите от фактическия състав на вмененото
на жалбоподателя административно нарушение са установени и доказани. Въз основа
на тях съдът приема, че при описаните обстоятелства Р.Г. е нарушил
предписанието в нормата на чл.64, ал.4 от ЗМВР, тъй като не е изпълнил даденото
му устно разпореждане в изпълнение на възложените на полицейските служители
функции, което е задължително за изпълнение. Доказан е и субективният елемент
от състава – вината, която се извлича от поведението на нарушителя, установено
чрез гласните и писмените доказателства
по делото –упорито е демонстрирал отказ да се подчини, което е мотивирало свид. К. и Б.да
поискат съдействие от ДЧ на 01 РУ - Перник.
Така мотивиран, съдебният състав
приема, че съставът на вмененото административно нарушение действително е
осъществен, поради което законосъобразно и обосновано Г. е привлечен към
административнонаказателна отговорност за него.
При конкретните обстоятелства на казуса
нарушението не може да се квалифицира като маловажно. Установено е поведение на
жалбоподателя, демонстриращо липса на респект и уважение към органите, призвани
да пазят реда, и явна необвързаност от разпорежданията им, предвид отказа да ги
изпълни. Това поведение е осъществено в присъствието на съпругата и децата на
жалбоподателя, по време на усложнена пътна обстановка, създало е допълнителни
затруднения, наложило е ангажиране на други полицейски служители, което в
съвкупност е несъвместимо с нормата на чл.28”а” от ЗАНН. По същите съображения няма и основания за квалифициране
на нарушението по по-лекия състав
на чл.257, ал.2
от ЗМВР.
По отношение вида и размера на
наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение –
неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на
функциите му, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР и предвижда
глоба от 100 до 500 лв. При налагане на административното наказание за
конкретното нарушение АНО се е позовал именно на тази норма, като е определил
наказание в границите посочени по-горе, при това в минимален размер, спрямо
който съдът няма възможност за въздействие, предвид образуването на настоящото
производство по жалба на наказания. Определяне на наказание под законоустановения минимум е недопустимо.
По тези съображения, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №506/04.12.2018г., изд. от Началник
01 РУ при ОД на МВР – Перник, упълномощен със заповед № I-з 1759/28.08.2012г. на МВР, с
което на Р.Д.Г. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 257, ал.1 от Закона за
МВР е наложено административно наказание “глоба” в размер 100 /сто/ лева за
нарушение на чл.64, ал.1 и 4 от ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ