№ 35208
гр. София, 21.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110121566 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД срещу С. В. Б.
след развило се производство по ч. гр. дело № 8113/2022 г. по описа на СРС, което на
осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС следва да бъде приложено към настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Съдът съобрази, че с исковата молба е направено искане от ищеца за допускане
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на конкретно
поставени въпроси, като искането е обусловено от подаването на отговор на исковата
молба и само в случай че се оспорва размерът на дълга. С оглед на факта, че
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, произнасянето по искането
следва да се отложи за откритото по делото съдебно заседание, в случай че ответникът
ангажира становище.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС ч.гр.дело № 8113 от 2022 г. по описа
на СРС към настоящето дело.
ОТЛАГА произнасянето по направеното искане от ответника за допускане
назначаването на ССчЕ за откритото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 23.02.2023 г.
от 09:30 ч., за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
1
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9
ЗПК за сумата от 1087,06 лева и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 633,48 лева.
Ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. В. Б. за сумите от:
1087,06 лева (хиляда осемдесет и седем лева и 06 стотинки), представляваща главница
за период от 01.11.2020 г. до 01.02.2022 г., ведно със законна лихва за период от
16.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 995,18 лева (деветстотин деветдесет и
пет лева и 18 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 01.11.2020 г. до
01.02.2022 г., сумата 138,30 лева (сто тридесет и осем лева и 30 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.11.2020 г. до 16.02.2022 г., както и
държавна такса в размер на 44,41 лева (четиридесет и четири лева и 41 стотинки) и
адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и осемдесет лева).
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника,
като след указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за част
от вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е
извършено частично погасяване на задълженията, поради което предявява искове за
признаване на установено по отношение на ответника С. В. Б., че дължи на ищеца част
от сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 410 ГПК, издадена на 24.02.2022 г. по ч.гр.д. 8113/2021 г. по описа на СРС с правно
основание, както следва: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430,
ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1087,06 лева, представляваща главница за период от
01.11.2020 г. до 01.02.2022 г. по договор за кредит номер: ***/25.09.2020 г., сключен с
"Уникредит Късюмър Файненсинг" ЕАД, ведно със законна лихва за период от
16.02.2022 г. до изплащане на вземането и 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 633,48 лева, представляваща
договорна лихва за период от 01.11.2020 г. до 01.02.2022 г.
Ищецът твърди, че на 25.09.2020г. в гр. София е сключен договор за
потребителски паричен кредит № *** между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД,
в качеството му на кредитор, и С. В. Б., в качеството й на кредитополучател. По силата
на договора на ответницата бил отпуснат потребителски кредит в размер на 5497.86 лв.
Размерът на годишния лихвен процент към датата на сключване на договора бил в
размер на 15.02 %, а ГПР в размер на 17,28 %. Сочи, че съгласно договора,
ответницата се задължила да погасява отпуснатия кредит на 60 месечни вноски с
последна месечна вноска на 14.06.2028 г. След усвояване на кредита,
кредитополучателят правила погасяване на кредитни вноски, след което е
преустановила погасяването.
Твърди се, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 19.05.2021 г. и приложенията към него, сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, задължението на ответницата
било прехвърлено на ищцовото дружество. На 16.07.2021 г. на ответницата било
връчено уведомление за извършената цесия, като сочи че уведомлението е приложено
и към исковата молба за връчване на ответницата. Твърди се, че след получаване на
уведомлението за цесията ответницата погасила сума в размер на 500 лв. чрез
внасянето й по сметка на ищеца.
Моли съда да установи изцяло вземането за главница и частично вземането за
договорна лихва, заявени в заповедното производство, съобразно конкретизацията им с
исковата молба. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
2
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД и ответника е
възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски
кредит, по силата на който за кредитополучателя е възникнало задължението за
връщане на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва в претендираните
размери; настъпилата цесия между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД за процесното вземане, за която ответникът е уведомен.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
разпределените в негова доказателствена тежест факти.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3