РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Силистра, 18.01.2023 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра Стефка Ганчева разгледа КАНД № 87 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 83 / 20.10.2022 г. по АНД № 120 / 2022 г. Тутраканският районен съд (ТРС) е постановил следното: отменил е наказателно постановление серия № СС-1 / 30.03.2022 г. на началника на Регионална дирекция национален строителен контрол (РДНСК) – Силистра; предупредил е нарушителя – Д.Х.Г. – П., ЕГН **********, в качеството ѝ на длъжностно лице – главен архитект на Община Главиница, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; осъдил е РДНСК – Силистра да заплати на Д.Х.Г. – П., ЕГН **********, направените разноски по делото в размер на 500 лв.
Касаторът РДНСК – Силистра моли съда да отмени горепосоченото решение, развивайки доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон, и да реши спора по същество, като потвърди наказателното постановление; претендира също така юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, а при условията на евентуалност – намаляване до размера на нормативно определения минимум на адвокатското възнаграждение, присъдено от ТРС в полза на ответника.
Ответникът Д.Х.Г. – П. с ЕГН **********, оспорва касационната жалба и претендира направените по делото разноски.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление серия № СС-1 / 30.03.2022 г. на началника на РДНСК – Силистра, на ответника, на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 ЗУТ, е наложена глоба в размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл. 144. ал. 1 т. 9 от Закона за устройство на територията. Нарушението е описано в наказателното постановление, както следва: «[...] Д.Х.Г. – П., [...] в качеството ѝ на [...] главен архитект на Община Главиница е одобрила с печат и подпис на 22.10.2021 г. инвестиционен проект във фаза „технически проект“ по части: [...] „Архитектура“; „Конструктивна“; „Електро“; „ВиК“; „ОВК“; ..Геодезия“; „Енергийна ефективност“; „Пожарна безопасност“ и „План за безопасност и здраве“, без наличието на положително становище от органите на държавния здравен контрол, по смисъла на § 1, т. 9, буква „д“ от допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за здравето (33) [...]».
Районният съд е квалифицирал случая като маловажен със следните мотиви: «[...] Съгласно § 1, т. 9, б. ,,д“ от ДР на ЗЗ игралните зали са обекти с обществено предназначение, от което следва, че е било необходимо положително становище на органите на държавния здравен контрол за инвестиционния проект. Такова становище липсва, от което следва, че със съгласуването и одобряването на инвестиционния проект жалбоподателката е осъществила състава на нарушението [...] Настоящият съдебен състав счита, че са налице основанията за квалифицирането на настоящия случай като маловажен. [...] В настоящия случай са налице смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, като липсват отегчаващи такива. На първо място, по делото липсват доказателства за предходни наказания, свързани с нарушения по ЗУТ, от страна на жалбоподателката. [...] В настоящия случай съпътстваща вредоносна последица липсва най-вече поради отмяната на разрешението за строеж от жалбоподателката, чрез нейната заповед № 3 / 29.10.2021 г., което е стопирало реализирането на незаконосъобразно одобрения инвестиционен проект. Относно действителността на последната следва да се отбележи, че с определение № 612 / 23.11.2021 г. но адм.дело № 208 / 2021 г. по описа на АС – Силистра съдебният състав е оставил без разглеждане жалбата на „Инвест Билдинг 97“ ООД поради липса на правен интерес, като в мотивите си е приел, че административният акт – разрешение за строеж, е отменен / оттеглен от издателя му. [...] издаденото разрешение за строеж, което е основната последица от съгласуването и одобряването на инвестиционния проект, е произвело правно действие за незначителен период от време – от 22.10.2021 г. до 29.10.2021 г. [...] Одобряването от 22.10.2021 г., видно от зачеркването и поставянето на дата 05.01.2022 г. (като последващо ново одобряване), е имало за единствена своя последица издаването на разрешение за строеж № 17 / 22.10.2021 г. От тази гледна точка одобряването на инвестиционния проект и процесното разрешение за строеж са в неразривна връзка на условие и следствие и отмяната / оттеглянето на разрешението за строеж предопределя по-ниската обществена опасност на одобрението, в което се състои и извършеното административно нарушение. [...]».
Доводите на касатора са неоснователни с оглед на изложените в следващите редове съображения. 1/ Ключово значение за решаването на делото има легалното понятие, въведено от § 1, ал. 1, т. 4 ДР на ЗАНН: «"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид». Според мотивите на въззивното решение вредоносни последици липсват. Настоящият състав няма правомощието да установи противното (арг. чл. 220 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН), а дори да би имал такова правомощие, резултатът не би бил различен, тъй като няма данни за такива последици. Касаторът поддържа обратната теза, развивайки три довода. Първите два довода са насочени към обосновката на становището, че оттеглянето на издаденото от ответника разрешение за строеж № 17 / 22.10.2021 г. посредством заповед № 3 / 29.10.2021 г. на ответника нито е произвело правен ефект, нито е имало за предмет процесния инвестиционен проект. Действително, не само по ЗУТ, но и по АПК, административните органи не могат да отменят сами издадените от тях административни актове, освен в хипотезата, когато е подадена жалба срещу тези актове. Съдебно известен е фактът, че срещу разрешение за строеж № 17 / 22.10.2021 г. на ответника е била подадена адресирана до съда друга жалба, различна от визираното от касатора „заявление-жалба“. Посредством тази жалба е била доведена до знанието на съда заповед № 3 / 29.10.2021 г. и по този начин е бил осъществен фактическия състав на оттеглянето по чл. 156 АПК. Ето защо трябва да се приеме, че заповед № 3 / 29.10.2021 г., – макар и не на датата на издаването ѝ, а на датата на постъпването ѝ в съда, – е произвела своя отменителен ефект, в който се изразява оттеглянето, спрямо разрешение за строеж № 17 / 22.10.2021 г. Този отменителен ефект е обхванал и процесния инвестиционен проект, тъй като този проект не е самостоятелен административен акт, а „[...] неразделна част от разрешението за строеж“ (чл. 148, ал. 8, изр. 1 ЗУТ). И след като е неразделна част от разрешението за строеж, отмяната на разрешението обхваща също така инвестиционния проект. 3/ Действително крайно неприемливо е да се задрасква датата на одобряване на инвестиционния проект и да се изписва по-късна дата (което на практика представлява антидатиране на волеизявлението за одобряване на проекта), за да се използва той в последващо производство за издаване на ново разрешение за строеж. Но това е пряка последица не от разглежданото административно нарушение, а от процесуално нарушение, извършено във въпросното последващо производство. Административното нарушение, което се обсъжда в настоящото дело, би могло да се намира най-много в косвена връзка с гореспоменатото антидатиране, но косвените последици не могат да се включват в понятието за вредни последици по § 1, ал. 1, т. 4 ДР на ЗАНН. Ето защо трябва да бъде възприет крайния извод на ТРС, че извършеното от ответника деяние представлява маловажен случай. 4/ Мнозинството от касационния състав приема, че правилно районният съд е редуцирал адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя във въззивното производство, не до минимума от 300,00 лв., а до сумата от 500,00 лв., тъй като казусът е усложнен откъм правна страна поради въпроса дали са налице правните последици на оттеглянето по чл. 156 АПК. 5/ По всички останали въпроси на правния спор настоящият състав препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, към мотивите на въззивния съд.
Предвид на изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Въпреки това не следва да се уважава претенцията на ответника за разноски в касационното производство, тъй като в договора за правна защита и съдействие от 10.01.2023 г. не е удостоверено заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 83 / 20.10.2022 г. по АНД № 120 / 2022 г. на Тутракански районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.