№ 101
гр. Шумен, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на трети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500136 по описа за 2022 година
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 08450/15.03.2022г. подадена от Г. М.О.
от гр. Ш., ул. №... против постановление от 26.01.2022г. на ЧСИ Д.З. с рег. №
*, с район на действие ОС – Шумен, по ИД № 2011*0400757, с което е
отказано прекратяване на производството по делото.
Жалбоподателят излага, че е подал молба до ЧСИ за прекратяване на
изпълнителното производство поради изтичане на абсолютния давностен срок
за събиране на вземането, който безспорно е изтекъл и произдводството по
делото следвало да бъде прекратено изцяло. Счита постановлението за
незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
Ответникът по жалбата, взискателят по изпълнението „ ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* е депозирал възражение, в което излага
становище за нейната неоснователност. Сочи, че нито е изтекъл преклузивния
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нито давността за вземането, за да е налице
основание за прекратяване на производството, поради което моли същата да
бъде оставена без уважение.
Мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК е изложил и ЧСИ, в които
застъпва, че в действащия ГПК няма разпоредба, която да допуска
1
прекратяване на изпълнителното дело поради изтекла абсолютна давност.
Отделно от това, ЧСИ няма компетентност да се произнася по възражения за
изтекла давност, тъй като компетентен да се произнесе е надлежния съд. При
преглед на делото, е установено, че не е настъпила и перемпция, поради
което счита жалбата за неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с жалбата и
материалите по делото, установи следното:
Изп. дело № 2011*0400757 по описа на ЧСИ Д.З. е образувано по молба
от „Юробанк И ЕФ Джи“ АД – гр. София е образувано срещу длъжника и
настоящ жалбоподател Г. М.О. от гр. Ш., с предмет парично вземане, въз
основа на издаден изпълнителен лист от 28.06.2011г. по ч.т.д. № 2453/2011г.
по описа на РС – Шумен. На 25.03.2016г. по делото е конституиран като
взискател - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, въз основа на договор за цесия между
взискателя „Юробанк И ЕФ Джи“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД от
18.01.2016г., по силата на който са прехварлени вземанията, предмет на
процесното изп. дело. На 23.04.2020г. по делото е конституирана и НАП ЦУ –
София за вземания в общ размер на 132 079.99 лева по издадено
удостоверение по чл. 456 от ГПК от ЧСИ Я.Б. с рег. № *. В хода на
производството, на 13.01.2022г. длъжникът е депозирал пред ЧСИ молба с
искане за прекратяване на изпълнителното дело поради изтичане на
абсолютната 10-годишна давност за вземането му. С постановление от
26.01.2022г. ЧСИ Д. З. е отказала да прекрати производството по
изпълнителното дело, поради липса на основания по чл. 433 от ГПК, което
постановление е и предмет на обжалване в настоящото производство.
Предвид така изнесените факти и обстоятелства, съдът намира, че
частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице – длъжник
в изпълнителното производство, срещу акт подлежащ на обжалване по см. на
чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК (отказ на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение), поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните
съображения:
В чл. 433, ал. 1, от т. 1 до т. 8 от ГПК, изчерпателно са посочени
случаите, в които съдебният изпълнител може да прекрати производството по
2
изпълнителното дело, като в настоящия случай не е налице нито една от
посочените хипотези. От изложеното в молбата от 13.01.2022г. и от
настоящата жалба, съдът заключава, че длъжникът е поискал производството
по делото да бъде прекратено на осн. чл. 112 от ЗЗД – поради изтичане на 10-
годишна давност за вземането. Съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се
прилага служебно и законът не предвижда възможност съдебен изпълнител да
прекрати изпълнително производство поради погасяване по давност на
вземане по изпълнителен лист, поради което правилно ЧСИ е постановил
отказ за прекратяване на изпълнителното дело.
Съдебният изпълнител няма правомощията да разглежда въпросите,
касаещи давността на задълженията на длъжника. Действително, съгласно чл.
120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, но дори и да е направено
възражение от страна на длъжника пред съдебния изпълнител, не е в
правомощията на изпълнителния орган да извършва такава преценка. В
разглеждания случай защитата на длъжника би могла да се осъществи по
исков ред при предявяване на отрицателен установителен иск относно
вземането, предмет на принудителното изпълнение, в производството по
който би се разрешил със сила на присъдено нещо спорът дали е погасено
правото на взискателя – кредитор да търси принудително изпълнение на
дълга. Отделно от това следва да се отбележи, че доколкото длъжникът се
позовава на изтекла абсолютна 10 годишна давност по см. на чл. 112 от ЗЗД,
то същата започва да тече от 02.06.2021г., тъй като с Решение № 4 от
20.04.2021г. на Конституционния съд, /Обн. ДВ, бр. 35 от 27.4.2021г. /,
разпоредбата на § 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с която бе
предвидено новата 10-годишна абсолютна давност за задължения на
граждани да започне да тече за заварените дългове не от влизането й в сила на
2 юни 2021 г., а от различни по-ранни моменти, е обявена за
противоконституционна. В този смисъл въведената в чл. 112 от ЗЗД
абсолютната давност за всички т. нар. "стари" парични задължения на
граждани, каквото е и задължението на настоящия жалбоподател, стига да не
са отсрочени или разсрочени и да не са от предвидените в разпоредбата на чл.
112 от ЗЗД осем изключения, независимо кога са възникнали и са станали
изискуеми, започва да тече от 02.06.2021г. и длъжникът ще може да се
позове за първи път на нея през юни 2031г.
По изложените съображения и тъй като в случая не е налице нито една
от хипотезите по чл. 433, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство, настоящият въззивен състав намира
обжалваното постановление на съдебния изпълнител за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, съответно -
жалбата на Г. М.О., следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 26.01.2022г. на ЧСИ Д. З. с рег. №
*, с район на действие ОС – Шумен, с което е отказано прекратяването на
производството по ИД № 2011*0400757 по описа на ЧСИ Д. З. с рег. № *.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Д.З. с рег. № *, с район на
действие ОС - Шумен, по горепосоченото изпълнително дело.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4