Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260091
гр. Русе, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски окръжен съд, гражданско отделение,
в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
Членове: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
БОЯН ВОЙКОВ – мл. с.
при секретаря Мариета Цонева и в
присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от съдията Н. Георгиева в. гр. дело № 437
по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл.
от ГПК.
Адвокат Д.Т. *** – особен
представител на Д.Д. Д.от гр. Русе, е обжалвала
решението на Русенския районен съд по гр. д. № 7491/2019 г., с което е признато
за установено задължението ѝ към „Топлофикация Русе“ ЕАД, представляващо
неплатени суми за доставена и разпределена топлинна енергия в размер на 139.79
лв. за периода 22.02.2019 г. до 23.04.2019 г. и лихва за забава в размер на
4.82 лв. за периода 15.05.2019 г. – 03.10.2019 г., като е осъдена да заплати и законна
лихва върху главницата, считано от 04.10.2019 г. до окончателното плащане, както
и разноските в заповедното и съдебното производства. Излага оплаквания за неправилност
на решението и моли то да се отмени. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред тази инстанция.
Ответникът не е дал отговор на
въззивната жалба и не взема становище по нейната основателност.
Въззивният съд намира жалбата за
допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е
неоснователна.
Съдът възприема изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка по делото, както и
направените въз основа на нея правни изводи. Производството по делото е
образувано по предявения от „Топлофикация Русе” ЕАД против жалбоподателката
установителен иск по чл. 422 от ГПК. От събраните в първоинстанционното производство
доказателства е установено, че ответникът по жалбата е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 139.79 лв.,
представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия за периода 22.02.2019
г. – 23.04.2019 г. по издадени два броя фактури, ведно със законната лихва,
считано от 04.10.2019 г. до окончателното плащане, за сумата от 4.82 лв. –
мораторна лихва, както и за направените разноски. Въз основа на заявлението
било образувано ч. гр. д. № 6035/2019 г. по описа на РРС и била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на заявителя било изпратено съобщение с
указание да установи вземането си по предвидения за това исков ред. Исковата
молба била подадена в преклузивния срок.
По делото са събрани
доказателства, че жалбоподателката е абонат на „Топлофикация Русе“ ЕАД за
недвижим имот – жилище, находящо се в гр. Русе, ул. „***“ № *, бл. „***“, вх. *,
ет. *, с абонатен номер № 03001730640. Посоченият имот е присъединен към топлопреносната мрежа на ответника по жалбата, видно от
заявлението на жалбоподателката от 06.02.2007 г. за откриване на партида за
плащане на топлоенергия на посочения адрес. В сградата, вкл. и за процесния
имот е въведено дялово разпределение. Размерът на цената на дължимата
топлоенергия е установен с приетите фактури. Наред с това, по делото е
назначена и съдебно-техническа експертиза, която е установила, че в имота на
жалбоподателката е доставена топлинна енергия, за която за процесния период тя
дължи присъдената сума.
Предвид тези факти, правилно и в
съответствие със закона районният съд е приел, че предявеният иск по чл. 422 от ГПК е основателен и законосъобразно е уважен в претендираните размери.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателката, че не се потвърждава същата действително да е потребила количество топлинна енергия в имота за исковия
период на стойност 139.79 лв., тъй като не е извършен реален отчет на
измервателните уреди, а са извършени служебни начисления. Жалбоподателката е
абонат на „Топлофикация Русе“ ЕАД за недвижим имот, находящ се в топлофицирана сграда, поради което има качеството на
потребител по смисъла на чл. 153 от ЗЕ. В това ѝ качеството, за същата е
налице задължение за плащане на доставената топлоенергия, а по силата на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ се дължи цената и за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Размерът на дължимите от
жалбоподателката суми са установени, както с приетите по делото фактури, така и
от заключението на вещото лице, които не са били надлежно оспорени. С оглед
липсата на доказателства за противното, правилно е прието от първоинстанционния
съд, че при определяне на количеството топлоенергия, дължима от жалбоподателката,
са съобразени правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение.
Обжалваното решение не страда от
наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде потвърдено. При
този изход на делото разноските за въззивното производство са в тежест на
жалбоподателката – държавна такса в размер на 25 лв. и възнаграждение за
особения представител в размер на 100 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения,
Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 717 от 15.06.2020
г. на Русенския районен съд по гр. д. № 7491/2019 г.
ОСЪЖДА Д.Д.
Д.с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на адвокат Д.Т. *** сумата 100 лв.
адвокатско възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА Д.Д. Д.с
ЕГН ********** с адрес *** да плати по сметка на РОС държавна такса за въззивната
инстанция в размер на 25 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: