№ 187
гр. Оряхово, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на пети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20251460100295
по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на П. Н. С., с ЕГН:********** с
адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18, чрез адв. Л. И. А. от САК, със съдебен адрес гр. София ул. „21
век” №9, вх. „Б”, партер, офис Б-7, с която е предявил против „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Лозенец, ул. „Сребърна“ №16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8,
представлявано от С.Ю.А. обективно кумулативно съединени искове, както
следва:
- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на ищеца П. Н.
С., с ЕГН:********** сумата в размер на 800 лева /осемстотин лева/,
представляваща недължимо платена лихва по Анекс № 490872 от 19.07.2022г.
към Договор за кредит №465313 от 07.03.2022г., ведно със законната лихва
върху сумата от 05.05.2025г. – датата на завеждане на делото до
окончателното плащане;
- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на ищеца П. Н.
С., с ЕГН:********** сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/,
представляваща недължимо платена такса преференциално обслужване по
Анекс № 490872 от 19.07.2022г. към Договор за кредит №465313 от
07.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 05.05.2025г. – датата
на завеждане на делото до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на ищеца П. Н.
1
С., с ЕГН:********** сумата в размер на 3000 лева /три хиляди лева/,
представляваща недължимо платена неустойка за непредставено обезпечение
по Анекс № 490872 от 19.07.2022г. към Договор за кредит №465313 от
07.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 05.05.2025г. – датата
на завеждане на делото до окончателното плащане.
Претендира и направени в настоящия процес разноски.
Ищецът твърди, че на 19.07.2022г., подписва с „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД,
ЕИК: ********* гр. София Анекс № 490872 от 19.07.2022г. към Договор за
кредит №465313 от 07.03.2022г., за сумата в размер на 3500 лева на 12
/дванадесет/ месечни вноски в срок до 28.11.2022г..
Сочи се, че ищецът не е предоставил обезпечение по процесния анекс и
поради това е заплатил сума за неустойка за непредставено обезпечение по
погасителния план.
Релевира се, че е изплатил изцяло сумите по процесния договор за
кредит, но се счита, че дължима е била единствено чистата стойност на
кредита, но не и възнаградителна лихва, законна лихва, такси и неустойки по
кредита, поради факта, че процесният Анекс № 490872 от 19.07.2022г. към
Договор за кредит №465313 от 07.03.2022г. е прогласен за нищожен с Решение
№7 от 06.01.2025г. по гр. дело №661/2024г. по описа на РС-Оряхово.
Излагат се доводи, че е налице неоснователно обогатяване от страна на
ответника, тъй като с постановяване на посоченото решение на основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД е отпаднало основанието, на което той е получил платените
му от ищеца суми - в размер на 800 лева /осемстотин лева/, представляваща
недължимо платена лихва; в размер на 50 лева /петдесет лева/,
представляваща недължимо платена такса преференциално обслужване и в
размер на 3000 лева /три хиляди лева/, представляваща недължимо платена
неустойка за непредставяне на обезпечение.
Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна“ №16, бл. Парк Лейн Офис
Център, ет.8, представлявано от С.Ю.А. да заплати на ищеца П. Н. С., с
ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхоно, обл. Враца, ул. „6-ти
септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18:
- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 800 лева
/осемстотин лева/, представляваща недължимо платена лихва по Анекс №
490872 от 19.07.2022г. към Договор за кредит №465313 от 07.03.2022г., ведно
със законната лихва върху сумата от 05.05.2025г. – датата на завеждане на
делото до окончателното плащане;
- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 50 лева /петдесет
лева/, представляваща недължимо платена такса преференциално обслужване
по Анекс № 490872 от 19.07.2022г. към Договор за кредит №465313 от
07.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 05.05.2025г. – датата
2
на завеждане на делото до окончателното плащане;
- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца П. Н. С., с
ЕГН:********** сумата в размер на 3000 лева /три хиляди лева/,
представляваща недължимо платена неустойка за непредставено обезпечение
по Анекс № 490872 от 19.07.2022г. към Договор за кредит №465313 от
07.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 05.05.2025г. – датата
на завеждане на делото до окончателното плащане.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове, като неоснователни.
Признава се фактът, че между страните е сключен Анекс № 490872 от
19.07.2022г. към Договор за кредит №465313 от 07.03.2022г., по силата на
който на ищеца е предоставена от ответното дружество сумата в размер на
3500 лева, която сума той се задължил да върне с дължимото възнаграждение
за ползването й, като се моли този факт, да бъде отделен като безспорен.
Твърди се, че исковата молба е нередовна, тъй като неотговаря на
изискванията на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, поради факта, че ищецът не е
представил ясно и точно обстоятелствата, на които се основават исковете му,
както и че молбата съдържа бланкетни и голословни твърдения, неподкрепени
с конкретни факти и документи. Счита се, че исковата молба е неясна и
несъдържа конкретика и обосновка по фактите и правото, които пороци, водят
до нейната нередовност и поставят ответника в невъзможност да организира
защитата си.
Иска се исковата молба да бъде оставена без движение и да се дадат
указания на ищеца, да отстрани допуснати нередовности.
В случай, че съдът приеме исковата молба за редовна, а предявените
искове за допустими се моли съдът да отхвърли исковите претенции, като
неоснователни и недоказани.
Сочи се, че към исковата молба, ищецът не е представил нито един
документ, от който да се установява, че е платил на ответника претендираните
суми за неустойка, лихва и такса.
Прави се възражение за погасителна давност на претендираните от
ищеца вземания.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените
искова молба и отговор на същата.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представено и прието по делото Решение №7 от 06.01.2025г.
по гр. дело №661/2024г. по описа на РС-Оряхово, влязло в сила на 06.02.2025г.,
3
е че съдът на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД е прогласил нищожността на
Анекс 490872 от 19.07.2022г. към Договор за кредит №465313 от 07.03.2022г.,
сключен между страните П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово,
общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18 и „АЙ
ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна“ №16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8,
представлявано от С.Ю.А..
По делото са представени, освен посоченото Решение №7 от
06.01.2025г. по гр. дело №661/2024г. по описа на РС-Оряхово, но и Договор за
кредит №465313 от 07.03.2022г.; Анекс 490872 от 19.07.2022г. към Договор за
кредит №465313 от 07.03.2022г., Приложение №1 и Приложение №3 към него,
погасителен план, СЕФ и приложимите Общи условия, уреждащи
отношенията „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК: ********* и
кредитополучателите, и справка от БНБ за кредитна задлъжнялост на ищеца
П. Н. С..
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установи, че по Договор за потребителски кредит
№465313 от 07.03.2022г. задълженията на длъжника /понастоящем ищец/, са
както следва: главница – 3000 лева; лихва – 698,88 лева и неустойка в размер
на 2601,12 лева. Общият размер на всички задължения на кредитополучателя
е в 6360 лева.
Отразено е, че на 19.07.2022г. страните са сключили Анекс 490872 от
19.07.2022г. към Договор за кредит №465313 от 07.03.2022г., като е
договорено, че общо дължимата от кредитополучателя сума, ведно с
неустойката е в размер на 7409,97 лева, в която са включени следните суми:
3500 лева – главница; 60 лева – такса преференциално обслужване; 815,41
лева – лихва; 3034,56 лева – неустойка в случай на непредставяне на
обезпечение.
Според вещото лице, общата сума, която ищецът е заплатил на
ответното дружество по Анекс 490872 от 19.07.2022г. към Договор за кредит
№465313 от 07.03.2022г. е в размер на 5136,42 лв. /пет хиляди сто тридесет и
шест лева и 42 ст./, представляваща сбор от следните заплатени задължения
по кредита: главница – 3500,00 лева, договорна лихва – 448,19 лева, неустойка
за непредставено обезпечение – 1095,81 лева; такса преференциално
обслужване – 60,00 лева, допълнителна такса са извънсъдебно събиране на
просрочен кредит – 20,00 лева и такса за предсрочно погасяване – 12,42 лева.
Посочено е, че задълженията по Анекс 490872 от 19.07.2022г. към Договор за
кредит №465313 от 07.03.2022г. са погасени предсрочно на 28.11.2022г..
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.
Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, чл.55, ал.1
от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си, че сключеният с „АЙ
4
ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК: *********- Анекс № 490872 от 19.07.2022г. към
Договор за кредит №465313 от 07.03.2022г. е нищожен, както и че е заплатил
на ответника претендираните суми в размер на 448,19 лева /четиристотин
четиридесет и осем лева и 19 ст./, представляваща недължимо платена лихва;
в размер на 60 лева /шестдесет лева/, представляваща недължимо платена
такса преференциално обслужване и в размер на 1095,81 лева /хиляда
деветдесет и пет лева и 81 ст./, представляваща недължимо платена неустойка
за непредставено обезпечение.
В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно
облигационно правоотношение с ищеца П. Н. С., по силата на което има право
да задържи получените суми в размер на 448,19 лева /четиристотин
четиридесет и осем лева и 19 ст./, представляваща недължимо платена лихва;
в размер на 60 лева /шестдесет лева/, представляваща недължимо платена
такса преференциално обслужване и в размер на 1095,81 лева /хиляда
деветдесет и пет лева и 81 ст./, представляваща недължимо платена неустойка
за непредставено обезпечение. В тежест на ищеца е да докаже, че е изтекла
предвидената в закона погасителна давност по отношение на всяко едно от
претендираните от ищеца вземания.
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен
интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.
С доклада по делото, съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е сключен Анекс № 490872 от 19.07.2022г. към
Договор за кредит №465313 от 07.03.2022г., по силата на който на ищеца е
предоставена от ответника сумата в размер на 3500 лв. /три хиляди и
петстотин лева/.
В съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК, по искане на ищеца
съдът допусна изменения на предявените срещу ответника искове, както
следва:
- по иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на ищеца П. Н.
С., с ЕГН:********** сумата в размер на 800 лева /осемстотин лева/,
представляваща недължимо платена лихва по Анекс № 490872 от 19.07.2022г.
към Договор за кредит №465313 от 07.03.2022г., ведно със законната лихва
върху сумата от 05.05.2025г. – датата на завеждане на делото до
окончателното плащане, съдът намали размера на същия от 800,00 лв. на
448.19лв.;
- по иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
5
ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на
ищеца П. Н. С., с ЕГН:********** сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/,
представляваща недължимо платена такса преференциално обслужване по
Анекс № 490872 от 19.07.2022г. към Договор за кредит №465313 от
07.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 05.05.2025г. – датата
на завеждане на делото до окончателното плащане, съдът увеличи размера на
същия от 50.00 лв. на 60.00 лв.;
- по иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на ищеца П. Н.
С., с ЕГН:********** сумата в размер на 3000 лева /три хиляди лева/,
представляваща недължимо платена неустойка за непредставено обезпечение
по Анекс № 490872 от 19.07.2022г. към Договор за кредит №465313 от
07.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 05.05.2025г. – датата
на завеждане на делото до окончателното плащане, съдът намали размера на
същия от 3000 лв. на 1 095.81 лв.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне.
В настоящия случай, по делото се установи по безспорен начин, че с
влязло в сила на 06.02.2025г. Решение №7 от 06.01.2025г. по гр. дело
№661/2024г. по описа на РС-Оряхово, съдът на основание чл.26, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е прогласил нищожността на Анекс
490872 от 19.07.2022г. към Договор за кредит №465313 от 07.03.2022г.,
сключен между страните П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово,
общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18 и „АЙ
ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна“ №16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8,
представлявано от С.Ю.А..
На следващо място, видно от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, на която съдът дава вяра като обективна и компетентно изготвена
е, че по посочения по-горе Анекс 490872 от 19.07.2022г. към Договор за
кредит №465313 от 07.03.2022г., ищецът е заплатил на ответника сумата в общ
размер на 5136,42 лв. /пет хиляди сто тридесет и шест лева и 42 ст./,
представляваща сбор от следните заплатени задължения по кредита: главница
– 3500,00 лева, договорна лихва – 448,19 лева, неустойка за непредставено
обезпечение – 1095,81 лева; такса преференциално обслужване – 60,00 лева,
допълнителна такса са извънсъдебно събиране на просрочен кредит – 20,00
лева и такса за предсрочно погасяване – 12,42 лева.
Съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, като не дължи лихви и други разходи по кредита.
Съдът установи, че по Анекс №490872 от 19.07.2022г. към Договор за
кредит №465313 от 07.03.2022г., ищецът е заплатил освен чистата стойност от
6
3500 лева, но и договорна лихва – 448,19 лева, неустойка за непредставено
обезпечение – 1095,81 лева; такса преференциално обслужване – 60,00 лева,
допълнителна такса са извънсъдебно събиране на просрочен кредит – 20,00
лева и такса за предсрочно погасяване – 12,42 лева. След обявяването на
недействителността на сключения между страните анекс към договор за
потребителски кредит и погасяване на наличното към момента на плащане
облигационно правоотношение помежду им, то платените суми над
главницата от 3500 лева, се явяват платени на отпаднало основание, което
обстоятелство обуславя връщането им.
Предвид изложеното и трите предявени иска се явяват основателни и
доказани, като следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото съдебни разноски.
Това е така, тъй като ответното дружество е дало повод за предявяване
на настоящите искове, доколкото не е възстановило на ищеца получената на
отпаднало основание сума в общ размер на 1604 лева, след влизане в сила на
Решение №7 от 06.01.2025г. по гр. дело №661/2024г. по описа на РС-Оряхово,
с което Анекс 490872 от 19.07.2022г. към Договор за кредит №465313 от
07.03.2022г., сключен между страните П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр.
Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3,
ап.18 и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна“ №16, бл. Парк Лейн Офис
Център, ет.8, представлявано от С.Ю.А. е обявен за недействителен.
На ищеца следва да бъде присъдената сумата в размер на 220.00 лв. за
платена държавна такса и сумата в размер на 250 лева, внесен депозит за вещо
лице. Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 750,00 лв.
следва да бъде редуцирано. Това е така, тъй като видно от представеното по
делото Решение №7 от 06.01.2025г. по гр. дело №661/2024г. по описа на РС-
Оряхово, на С. е присъдена сумата от 450 лева, за платено адвокатско
възнаграждение по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване на недействителността на Анекс 490872 от
19.07.2022г. към Договор за кредит №465313 от 07.03.2022г..
Съдът не е обвързан от предвидените ограничения в Наредба №1 от
09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради въвеждането на
други правила за процедиране при определяне на адвокатско възнаграждение
и не следва да се ограничава правото на съда да съобрази спецификите на
конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. В
този смисъл следва да се посочи, че е и практиката на СЕС - Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С- 428/2016 и Решение от
28.07.2016 г. по дело C -57/2015 на СЕС може и следва да бъде тълкувана в
този смисъл. Именно поради това съдът намира, че разпоредбата на чл. 2, ал. 5
7
от Наредбата следва да се прилага с оглед спецификите на всеки отделен казус
и в съответствие с основния принцип за справедливост, което се подкрепя и
при тълкуване на други разпоредби от вътрешното законодателство, касаещи
определянето и присъждането на разноски в съдебното производство, в т.ч. и
такива за адвокатско възнаграждение.
При изложените съображения и като взема предвид посочената
практика на СЕС, която е източник на правото на ЕС съдът намира, че е
налице основание да бъде определен справедлив и разумен размер на
подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид предмета на
спора, неговата цена и трудът, който е положен за защитата на съответното
право.
В случая, както беше посочено по-горе, между страните е бил разгледан
в отделно производство установителен иск, който има за предмет един и същ
правопораждащ факт с настоящите осъдителни искове - недействителност на
клаузи от Анекс 490872 от 19.07.2022г. към Договор за кредит №465313 от
07.03.2022г.. Установителният иск за прогласяване на тази недействителност
има обуславящ характер по отношение на осъдителните искове за връщане на
даденото, въз основа на недейстивтелния договор, което предполага и еднаква
защита по тези искове, поради което няма основание адвокатското
възнаграждение да се формира отделно по всеки от исковете. Справедливо би
било да бъде определен един адвокатски хонорар за двата предявени иска.
Следва да се отбележи, че пълномощникът на ищеца все пак е положил
някакъв труд по изготвяне на искова молба, въпреки факта, че не е присъствал
лично в съдебно заседание, не е извършвал процесуални действия по събиране
на доказателства, както и че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност.
При горните съображения, според настоящия съдебен състав,
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде
намалено от 750 лева на 300 лева.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец,
ул. „Сребърна“ №16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8, представлявано от
С.Ю.А. ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово,
общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18
сумите, както следва:
448,19 лева /четиристотин четиридесет и осем лева и 19 ст./,
представляваща недължимо платена лихва по Анекс № 490872 от
19.07.2022г. към Договор за кредит №465313 от 07.03.2022г., ведно със
8
законната лихва върху сумата от 05.05.2025г. – датата на завеждане на
делото до окончателното плащане;
60 лева /шестдесет лева/, представляваща недължимо платена такса
преференциално обслужване по Анекс № 490872 от 19.07.2022г. към
Договор за кредит №465313 от 07.03.2022г., ведно със законната лихва
върху сумата от 05.05.2025г. – датата на завеждане на делото до
окончателното плащане;
1095,81 лева /хиляда деветдесет и пет лева и 81 ст./, представляваща
недължимо платена неустойка за непредставяне на обезпечение по Анекс
№ 490872 от 19.07.2022г. към Договор за кредит №465313 от 07.03.2022г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 05.05.2025г. – датата на
завеждане на делото до окончателното плащане;
Присъдените суми да бъдат заплатени на посочената от ищеца
банкова сметка с IBAN: BG22IABG74941002005800 при „Интернешънъл
Асет Банк”, с титуляр П. Н. С..
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна“ №16, бл. Парк
Лейн Офис Център, ет.8, представлявано от С.Ю.А., да заплати на П. Н. С., с
ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти
септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18, направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 220,00 лв., представляваща
държавна такса; сумата от 250.00 лв., определен депозит за вещо лице и
сумата в размер на 300 лева, платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
9