№ 3409
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241100502102 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20108347 от 14.11.2023 г., постановено по гр. д. № 15985/2018 г. на СРС, 44
състав, е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Й. И. И., ЕГН ********** срещу "Електрохолд Продажби"
ЕАД, (с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), ЕИК ********* отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 977,94 лв., представляваща начислена стойност на потребена
електрическа енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, ул. ****, с кл. №
300010303374, съгласно извършена корекция по издадена фактура № **********/20.10.2016г. за
периода от 20.07.2016г. до 17.10.2016г., въз основа на констативен протокол № 1015652/17.10.2016г.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ищецът, с която
оспорва решението като неправилно, немотивирано и постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон, както и със събраните по делото доказателства. Въззивникът, счита, че
ответникът не е изпълнил разпределената му доказателствена тежест, като не е представил
доказателства и не е установил обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на погасителната
давност, в какъвто смисъл изрично е изменен доклада по делото в открито съдебно заседание на
16.03.2023 год. след въведено възражение за изтекла погасителна давност от страна на ищеца.
Посочва, че в случая изтеклия давностен срок има процесуален характер и не следва да се смесва с
института на погасителната давност. Оспорва по делото, противно на възприетото от първата
инстанция, че е установено наличието на валидно облигационно правоотношение между страните.
Поддържа, че следва да се съобрази отмяната на разпоредбите на ПИКЕЕ с цитираните във
1
въззивната жалба решения на ВАС. Поддържа липсата на легитимация ответното дружество да
начислява и да събира сумите. Оспорва основанието за извършване на корекцията доколкото нито е
налице липсващо СТИ, нито е извършвана метрологична проверка, която да констатира, че СТИ не
отчита правилно или изобщо не отчита. Позовава се на липсата на промяна в ОУ на ответното
дружество относно начина и реда за уведомяване на потребителите за извършената корекция, както
и че не е изпълнено изискването да се уведоми потребителя преди корекцията да е извършена и
преизчисляването да е окончателно. Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което
изцяло да уважи претенциите. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения
срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на
разглеждане.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Установено е от фактическа страна следното.
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Й. И. И., ЕГН ********** срещу "Електрохолд
Продажби" ЕАД, (с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), ЕИК *********, с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в
размер от 977,94 лв., представляваща начислена стойност на потребена електрическа енергия за
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, ул. ****, с кл. № 300010303374, съгласно извършена
корекция по издадена фактура № **********/20.10.2016г. за периода от 20.07.2016г. до
17.10.2016г., въз основа на констативен протокол № 1015652/17.10.2016г.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните не съществува договорно
правоотношение с предмет продажбата на електрическа енергия за процесния имот. Поради това
посочва, че липсва основание за ангажиране отговорността му за неизпълнени задължения във
връзка с потреблението на електрическа енергия за имота. Отделно от това, поддържа, че исковата
сума е недължима, тъй като съставлява вземане по едностранно извършена от ответника корекция
по сметки за разходваната електрическа енергия за минал период, за чието осъществяване твърди,
че липсва законово основание, евентуално, че не е извършена по надлежния ред. Излага доводи за
нищожност на разпоредбите от ПИКЕЕ и клаузите на Общите условия на ответника, уреждащи
правото на крайния снабдител да коригира едностранно сметките на клиенти, които счита, че са в
противоречие на норми от по-висок ранг. Поддържа, че не се установява виновно поведение от
негова страна, изразяващо се в неправомерно въздействие върху средството за търговско
измерване, което се намира извън границите на имота и достъп до него имат само служителите на
електроразпределителното дружество. Твърди също, че не са установени нито реално разходваното
количество електрическа енергия, нито периодът, през който отчитането й не е било правилно.
2
Навежда като допълнително основание за недължимост на оспореното вземане погасяването му по
давност. С оглед изложеното ищецът поддържа да има правен интерес от търсената искова защита.
Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с изразено
становище за неоснователност на предявения иск. Развива подробни аргументи в защита на тезата,
че коригираната стойност на електрическа енергия за процесния имот е начислена надлежно, при
осъществяване на нормативно признато право на корекция и в съответствие с уредената в ПИКЕЕ
методика, поради констатирана промяна в схемата на свързване, довела до неизмерване на
потреблението. Моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени направените
деловодни разноски.
Третото лице-помагач на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с
предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България АД), ЕИК130277958 също оспорва иска
като неоснователен, излагайки съображения в подкрепа на доводите на подпомаганата страна.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По отношение правилността на
решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:
В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК,
ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а в тежест на ответника е
доказването на фактите, от които произтича отричаното право. Общото правило за разпределение
на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест
относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това
претендира като настъпили - чл. 154 ГПК. За разпределението на доказателствената тежест е без
значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната
претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат
както правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума
кредиторът (ответникът по иска) трябва да докаже факта, от който вземането произтича, а
длъжникът (ищец по иска) възраженията си срещу вземането. Един и същи спор може да бъде
повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като разпределението на
доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от процесуалната роля на страните, а
от отношението към спорното право. Затова не ищецът, а ответникът по отрицателен
установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало и съществува. (Решение № 240 от
15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о., Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т.
д. № 901/2009 г., I т. о., ТК и Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о.,
ГК)
Налице е валидно облигационно отношение между страните по делото. Неоснователни са
възраженията на въззивника за липса на облигационно правоотношение между страните, доколкото
твърденията не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Установява се, че ищецът е
собственик на имот, находящ се в гр. София, на ж.к. „Сердика“, ул. ****, както и че е потребител на
електроенергия за въпросния недвижим имот. За да са налице отношения на покупко-продажба на
електрическа енергия за битови нужди не е необходимо да се сключи писмен договор, т.е.
договорът е неформален. Правилно първоинстанционния съд е приел, че страните са обвързани от
облигационно правоотношение.
Спорният по делото въпрос е свързан с обстоятелствата налице ли е правно основание за
3
крайния снабдител едностранно да коригира сметките за електрическа енергия в процесния имот за
минал период, респ. наличието на предпоставките за извършване на едностранната корекция.
Приложен е по делото Констативен протокол № 1015652/17.10.2016г., съставен от
служители на отдел „Нетехнически загуби“ при "Електрохолд Продажби" ЕАД, ЕИК ********* (с
предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) за извършена проверка на средството за
търговско измерване на потреблението на електрическа енергия в процесния имот. Направено е
присъединение без средство за търговско измерване, което е изпълнено от проводник, свързан в
единия си край към една от фазите на стълб ниско напрежение, а в другия край влиза и захранва ел.
инсталация на адреса. Осъществена промяна в схемата на свързване на измервателната система на
електрическа енергия и консумираната през присъединението електрическа енергия не се отчита.
Извършилите проверката техници са премахнали присъединението и са възстановили схемата на
свързване. Протоколът е подписан от съставилите го лица и от двама свидетели, представители на
Федерация на потребителите, в чието присъствие е извършена проверката. Екземпляр от протокола
е получен от служител на полицията, също подписал документа, с отбелязване, че констатациите от
проверката са демонстрирани и пред него. Липсва положен подпис от името на потребителя, за
когото в протокола е посочено, че е потърсен на адреса, за да присъства на проверката, но не е
намерен.
В материалноправната разпоредба на чл. 98а, ал. 2 Закона за енергетиката през 2012 г. е
създадена нова т. 6, съгласно която общите условия на крайния снабдител на електрическа енергия
следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 Закона за енергетиката. В нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ е
предвидено създаването на правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. В алинея втора на чл. 83
ЗЕ е прието, че Правилата по ал. 1, т. 4 и 6 се приемат от комисията по предложение на енергийните
предприятия и се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им.
Следователно, за да възникне право да извърши корекция на сметка на потребителя, следва да са
налице кумулативно двете предпоставки, предвидени в закона: 1) да са приети от КЕВР правила за
измерване на количеството електрическа енергия, в които да са регламентирани принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително
за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия; и 2) в общите условия на крайния снабдител да е регламентиран ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка.
В процесния случай приложения намират ПИКЕЕ, издадени от председателя на Комисията
за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.; изм. с Решение № 10003 на ВАС
на РБ от 21.07.2020 г. - бр. 57 от 9.07.2021 г., в сила от 9.07.2021 г.
Корекционната процедура е извършена по реда на процесните ПИКЕЕ при спазване на Ред и
начини за преизчисляване на количеството електрическа енергия, систематизирани в раздел IX от
същите. Правилата са издадени по законова делегация и имат характер на подзаконов нормативен
акт, който е задължителен за страните. В процесния случай е изготвен протокол за извършената
4
проверка, съгласно изискванията на чл. 49, ал. 1 и ал. 3 ПИКЕЕ. Вещото лице в заключението си
посочва, че констатираните в протокола корекции представляват промяна в схемата на свързване
съгласно ПИКЕЕ, както и че преизчисляването е извършено математически коректно в
съответствие с утвърдените от ДКЕВР цени и при спазване на разпоредбата на чл.48, ал.1, т.1, б.“б“
ПИКЕЕ.
Липсата на клаузи за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършване на
корекция при неточно отчитане на потребена електрическа енергия, не съставлява пречка правният
спор да се разгледа по същество, като събраните в хода на производството доказателства бъдат
анализирани и обсъдени самостоятелно и във взаимовръзка, а делото бъде решено въз основа на
същите. Разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ са действащи през исковия период. Дори да е
налице непълнота в посочените разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на
правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно
отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на
липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за
заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по
съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. Ако в общите условия в
противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде
поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението, обаче, не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред. (Решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. ВКС, III ГО ).
Видно от приложеното писмо от месец октомври 2016 год. изх. № NTZ54986/18.10.2016 г.,
получено от ищеца на 20.10.2016 год., ответното дружество е уведомило ищеца за извършената на
10.02.2022 г. проверка на измервателната система на процесния обект, при която е констатирана
промяна в схемата на свързване, че е съставен констативен протокол, както и че на основание
ПИКЕЕ, ще бъде извършено преизчисляване на количеството електрическа енергия. Въз основа на
данните от извършената проверка от страна на електроразпределителното дружество е изготвено
предложение за корекция на сметка за периода от 20.07.2016г. до 17.10.2016г. с доначисляване на
консумирана, но неотчетена от средството за търговско измерване електрическа енергия общо от 6
872 kWh. Изпратена е на въззивника с писмо с изх. №********** от 21.10.2016 год. Изпратените до
ищеца уведомителни писма на адреса на електроснабдения имот са върнати с отбелязване като
непотърсени.
Настоящият състав на въззивния съд счита, че правото на потребителя, като страна по
договора, да бъде информиран за корекционната процедура, какъвто е смисълът на изискването
общите условия да съдържат ред за това уведомяване, не е накърнено. Представените от ответника
общи условия в чл. 17, ал. 2 от същите предвиждат, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1
на чл. 17, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за уведоми
потребителя за сумите. От приобщените по делото писмени доказателства е видно, че ищецът е
уведомен за извършената корекциия на сметката му за ел. енергия, като същият е отнесъл въпроса
за недължимостта на процесната сума с предявяването на отрицателен установителен иск срещу
ответника, т. е. осъществил е правото си на защита срещу претенцията на ответника да са налице
основания за прилагане на корекция. С оглед последното целта на закона, съдържаща се в
5
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е изпълнена, доколкото потребителят е узнал за корекционната
процедура и предвид несъгласието си с нея е предявил иск за недължимост на сумата по издадената
фактура. (Решение № 107 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2020 г., III г. о., ГК, Решение №
160/31.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1174/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 237/11.01.2021 г. №
1553/2020 г., IV г. о., ГК, и др.). Предвид изложеното, следва да се приеме, че процедурата за
корекционната сметка е законосъобразно извършена.
По въпроса за давността на вземането за корекция на сметката има противоречива практика
на ВКС. Според част от върховните съдии корекционното вземане е периодично и затова за него е
приложима кратката тригодишна давност (чл. 111, б. „в“ ЗЗД). Поддръжниците на това становище
излагат аргументи, че то е за заплащане на предоставена и потребена електроенергия по сключен
договор между страните. По него задължението на потребителя е за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, които имат единен правопораждащ факт – договорът, падежът им настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Като
допълнителен аргумент се посочва, че то не представлява обезщетение за вреди – от договорно
неизпълнение или с извъндоговорен характер. Според друга част от върховните съдии, обаче,
вземането за корекция на сметки не е периодично и за него важи общата петгодишна давност.
Аргументите в полза на това становище са, че става дума за парично задължение, което не е за
установени при редовните месечни отчети потребени и фактурирани количества електроенергия, а
е резултат на изрична, нормативно установена корекционна процедура. В тези случаи отчитането
преизчисляването, начисляването и фактурирането на количеството потребена електрическа
енергия е резултат от извършена проверка и специализирана метрологична експертиза в
Българския институт по метрология, при която е установена външна нерегламентирана софтуерна
намеса в електромера.
Преизчислената съобразно правилата на ПИКЕЕ стойност на доставената топлинна
енергия идва да замести съществен елемент от договорното отношение при установена по
надлежния ред невъзможност същата стойност да бъде измерена чрез съответното устройство. В
чл. 49, ал. 2 от общите условия на ищеца по настоящото дело е предвиден ред за връчването на
книжа между страните по договорното отношение, към които книжа следва да бъде отнесена и
фактурата за преизчисленото количество електрическа енергия. Изпращането на фактурата на
адреса за кореспонденция на потребителя на електрическата енергия представлява своеобразна
покана за плащане. Щом изискуемостта на съответното задължение настъпва след изпращането на
тази покана за плащане от кредитора на длъжника, то и съгласно правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД
погасителната давност за задължението започва да тече от възникването му. След като така
преизчислената стойност на доставената топлинна енергия замества неустановимата стойност на
реално доставената топлинна енергия, то трябва по аргумент за равното да се приеме, че паричните
задължения за заплащането на едната и на другата стойност на доставената електрическа енергия
се погасяват с една и съща погасителна давност. Според разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС, паричните задължения за
доставянето на електрическа енергия, макар и през различните периоди на доставяне да биват
различни по размер, съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, които се
погасяват със специалната тригодишна погасителна давност.
Всяко парично задължение се характеризира с размер. Без размер то е неопределено и не би
могло да съществува. Тъкмо неопределеността на размера на паричното задължение за
6
заплащането на стойността на доставената електрическа енергия в случаите на неизмерване или/и
неправилно измерване обуславя преизчисляването му съгласно ПИКЕЕ. От момента на това
преизчисляване размерът на задължението е вече определен и следва да се приеме, че то е
възникнало. От представената като писмено доказателство по делото фактура се установява, че
задължението за преизчислената стойност на доставената елеткрическа енергия е било определено
на датата на издаването й - 20.11.2017 г. От този момент следователно трябва да се приеме, че е
започнало течението на тригодишната погасителна давност.
Щом началната дата на тригодишната погасителна давност е 20.11.2017 г., то съдът следва
тук да прецени дали до 20.11.2020 г. се установяват основания за спирането или/и прекъсването на
течението й. Погасителната давност се счита прекъсната с предявяването на иск от носителя на
спорното вземане (решение № 235 от 21.09.2012 г. по гр. дело № 1762/2011 г., III г. о., решение №
57/27.06.2018 г. по гр. дело № 591/2017 г., ІІ г. о., решение № 705/29.10.2010 г. по гр. дело №
1744/2009 г., І г. о., решение № 99/10.05.2013 г. по гр. дело № 681/2012 г., І г. о.). Предявяването на
отрицателен установителен иск няма за последица предвиденото в чл. 116, б. "б" ЗЗД и чл. 115, б.
"ж" ЗЗД действие. Противното би означавало, че с реализиране на защитата чрез оспорване на
вземането от страна на длъжника по изпълнителното дело се прекъсва течащата в негова полза
погасителна давност, което би довело до влошаване на положението му и противоречи на смисъла
на закона. За да бъде прекъсната и спряна погасителната давност на тези правни основания се
изисква кредиторът, а не длъжникът, да прояви активни правни действия. Предявяването на
отрицателен установителен иск няма за последица прекъсване на погасителната давност за
вземанията на ответното дружество след като давността е правна последица на бездействието на
кредитора, поради което и за да бъде прекъсната да тече, е необходимо да са извършени действия
от носителя на спорното материално право срещу длъжника, който може да се позове на
погасителната давност. Ето защо давността се прекъсва само с предявяване на иск от кредитора за
установяване на вземането му от съда. Няма как длъжникът със своето действие по предявяване на
отрицателен установителен иск да прекъсне погасителната давност, която тече в негова полза.
Следователно, към приключване на съдебното дирене в първата инстанция, проведено на
27.04.2023 г. давността за вземането е изтекла.
За пълнота, дори да се възприеме становището за приложимост на общия петгодишен
давностен срок към процесното вземане, то към момента на приключване на съдебното дирене пред
първата инстанция – 27.04.2023 год. е изтекъл и петгодишния дваностен срок. В случая давността
за вземането по процесната фактура е започнала да тече с настъпване на посочения във фактурата
падеж – 20.11.2017 г., когато вземането е станало изискуемо, поради което от този ден би започнал
да тече петгодишният давностен срок, който ще се счита изтекъл на 20.11.2022 г., т. е към
приключване на съдебното дирене в първата инстанция, проведено на 27.04.2023 г.
При това положение и предвид изложените вече съображения настоящият съдебен състав
приема, че спрямо субективното право за стойността на преизчислената съобразно ПИКЕЕ
стойност на доставената електрическа енергия е изтекъл както специалния тригодишен давностен
срок, така и общия петгодишен давностен срок. Въззивната жалба следва да бъде уважена като
основателна. Обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, въззивникът има право на разноски. Претендира се сума в
размер на 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, за плащането на което е
представен договор за правна защита и съдействие с отразена уговорената сума и плащането и в
7
брой. Последният служи като разписка за направеното плащане. Представен е и списък с разноски
по чл.80 ГПК и е направено своевременно искане още с въззивната жалба. Претендира се и
направени съдебни разноски вразмер на 75 лева.
Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20108347 от 14.11.2023 г., постановено по гр. д. № 15985/2018 г. на
СРС, 44 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. И. И., ЕГН ********** срещу
"Електрохолд Продажби" ЕАД, (с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), ЕИК
********* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, че ответникът НЕ
ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 977,94 лв., представляваща начислена стойност на потребена
електрическа енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, ул. ****, с кл. №
300010303374, съгласно извършена корекция по издадена фактура № **********/20.10.2016г. за
периода от 20.07.2016г. до 17.10.2016г., въз основа на констативен протокол №
1015652/17.10.2016г.
ОСЪЖДА "Електрохолд Продажби" ЕАД, (с предходно наименование „ЧЕЗ Електро
България“ АД), ЕИК ********* да заплати на Й. И. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 875 лв., от която 800 лева, представляваща сума за заплатено адвокатско
възнаграждение и сума в размер на 75 лева, направени разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника
„Електроразпределителни мрежи Запад„ ЕАД, ЕИК *********.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8