№ 687
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110147064 по описа за 2023 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът Д. Д. Т. предявява иск против „Уиз Еър Унгария Црт.“ АД, чрез „Уиз Еър
Унгария Црт.- клон България“ КЧТ. Ищецът твърди, е сключил договор за въздушен превоз
с ответника за полет W64322/WZZ954 по направление Париж - София на 26.5.2023г. с
планиран час на излитане 10,05 часа,и планиран час на пристигане 13,50 часа, който полет
твърди да е пристигнал в 17,12часа на същия ден. Твърди, че закъснението с повече от 3
часа е по вина на превозвача и не се дължи на извънредни обстоятелства, които да са могли
да бъдат избегнати от него,. Поради изложеното, предявява осъдителен иск за осъждане на
ответното дружество, чрез клона в Република България да му заплати сумата от 400 евро
обезщетение за закъснелия полет, ведно с разноските, сторени по делото.
В срока за отговор , ответникът сочи, че самолетът, с който е планирано да се
осъществи полета, - HA-LXF, е бил планиран да изпълни предходен полет BCN-SOF, за
същия ден, който полет е отклонен поради лоши метрологични условия да кацне на летище
Отопени, което отклонение е довело до закъснението на полет W64321, и следващият -
W64322. Ответното дружество счита, че изложеното – лоши метрологични условия и ниска
видимост на предходния полет, съставлява „извънредно обстоятелство“, което не е могло да
бъде предвидено при планирането на полета, поради което и го освобождава от
отговорност.
С определението по чл.140 ГПК, съдът е приел за безспорни всички твърдения на
страните по фактите. Спорът се концентрира около правният въпрос дали отклоняването на
един от планираните от ответника в рамките на ротацията полети със същия самолет, поради
лоши метрологични условия и ниска видимост, е „извънредно обстоятелство“, което не е
могло да бъде предвидено при планирането на полета от страна на ответника, поради което
и го освобождава от отговорност.
В тази връзка, страните допълват твърденията си- ищецът, в писмените бележки – че
1
лоши метрологични условия и ниска видимост не са извънредни по отношение на
ответника, а ежедневни обстоятелства, а ответникът – в о.с.з., че въпреки извънредното
обстоятелство / каквото счита, че е било налице/, е осигурил минимално закъснение на
полета, обслужил ищеца.
С РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 22 април 2021 година(*) по По дело
C‑826/19, 4) се прие: „ Член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува
в смисъл, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при
голямо закъснение на полет при пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се
позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а
предишен полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство, в рамките
на неговата предпредпоследна ротация, при условие че е налице пряка причинно-следствена
връзка между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия
полет при пристигането, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има
предвид по-специално начина на използване на разглежданото въздухоплавателно средство
от съответния опериращ въздушен превозвач.“ с т.2 от РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти
състав) от 11 юни 2020 година(*) По дело C‑74/19 се прие, че :“ т.2 Извънредно
обстоятелство, което възниква на борда на самолет, използван в рамките на система за
ротация, като в делото по главното производство, по принцип обосновава
освобождаване на въздушния превозвач от задължението му за обезщетяване на
основание отмяна или голямо закъснение, настъпили вследствие на това, съгласно
член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. При все това въздушният превозвач ще
трябва да докаже, че е предприел всички икономически разумни мерки, за да избегне
отмяната или закъснението.
3. „Разумните мерки“, които въздушният превозвач е длъжен да предприеме на
основание член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, трябва да целят да се избегнат
типичните последици от извънредните обстоятелства, т.е. отмяната и голямото
закъснение при пристигане. Мерките, които в този контекст могат да се изискват конкретно
от въздушния превозвач, за да се избегнат последиците от извънредно обстоятелство, а
именно в конкретния случай, голямо закъснение, трябва да се преценяват във всеки отделен
случай./…/ дали превозвачът своевременно е планирал ресурсите си, така че да разполага с
известен запас от време, за да е в състояние да предвиди алтернативни логистични или
технически разрешения, които биха могли да компенсират или поне да намалят значително
закъснението на полета, като използването на заместващо въздухоплавателно средство,
увеличаване на скоростта на въздухоплавателното средство или пренасочването на пътника
към други въздушни маршрути, със или без междинно кацане, изпълнявани от самия него
или от други въздушни превозвачи. Запитващата юрисдикция трябва да основе преценката
си на подходящи доказателствени средства, по-специално на докладите за положението и на
други анализи, изготвени от въздушния превозвач, които ще позволят по-добре да разбере
съображенията, стоящи в основата на планирането на полетите“.
Следователно, допустимо е, според даденото от Съда тълкуване, извънредното
2
обстоятелство да се сочи за един от полетите в рамките на ротацията, като това
обстоятелство би довело до освобождаване на превозвача от отговорност, ако ротацията е
планирана по начин, че да се разполага с известен запас от време, който да му дава
възможност, дори при настъпване на извънредно обстоятелство, да компенсира
закъснението или да го намали. Видно от представените от ответното дружество „актуална
информация“ за двата полета – част от ротацията, полет 21 е следвало да кацнал на летище
BVA в 8,06 часа местно време, а полет 22 - в 11,26 местно време, на летище София. Трите
полета – част от ротацията са планирани от ответника плътно и последователно, без
необходимия и достатъчен запас от време, за да е в състояние да предвиди алтернативни
логистични или технически разрешения, които биха могли да компенсират или поне да
намалят значително закъснението на полета , поради което и извънредното обстоятелство –
лошото време, и ниската видимост, са неотносимо обстоятелство към полета, с който е
излетял ищецът. Ето защо, искът е основателен изцяло.
Доколкото разстоянието е между 1500км.и 3500 кв, то и на ищеца се следва
обезщетение, съгласно чл.6, ал.1, б.б от Регламента, в размер на 400 евро /чл.7,ал.1,б.б от
Регламента..
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът. Възражението на
ответното дружество по претендираното, платено адвокатско възнаграждение, е
основателно. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Ето защо,
платеното възнаграждение от 500 лева е прекомерно, и съдът го намалява до минималното,
от 400 лева.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ, Кфт, действащо чрез Уиз Еър Кфт.- - клон България
КЧТ с ЕИК: *** и адрес: гр. София, ЗОНА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ СГРАДА ИВТ да заплати на
Д. Д. Т. ЕГН ********** с адрес ***, сумата 400,00 евро (четиристотин евро),
представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7, ал. 1, буква „а“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 за закъснение на полет w64322 от 25.6.2023 г, както и сторените по делото
разноски от 450 лева.
СУМАТА за обезщетение и държавни такси е платима по банкова сметка:
BG79STSA93000022922872.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, с въззивна
жалба, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4