РЕШЕНИЕ
№ 315 дата 01 март
2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в
публично заседание на 18 февруари 2021г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Христо Колев
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 18 по описа за 2021 год. и за да се произнесе
взе
предвид следните обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Б. А.Т. *** против Решение № 260500/25.11.2020г.,
постановено по НАХД № 2555/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление № 20-0769-001677/05.06.2020г.,
издадено от началник група към Сектор „Пътна полиция” на ОД на МВР-гр.Бургас, с
което, за нарушение по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, на касатора са наложени:
административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева и „лишаване от право
да се управлява МПС” за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от с.з. административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1 от с.з. административно наказание „глоба“
в размер на 10 лева.
Съдебно решение се обжалва като неправилно при липса на изложени мотиви
поради необсъждане на част от събраните по делото доказателства – разпитът на
св.Харизанова, както и подадените писмени възражения против съставения АУАН,
както и процесуалните възражения относно съставянето на АУАН и подписването му
от свидетели. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото НП.
В съдебно
заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по
касация също не изпраща представител.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила на съдебния акт.
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният
съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Касаторът е
санкциониран за това, че на 10.05.2020г., около 02:50 часа, в гр. Бургас, като
водач на лек автомобил с рег.№ СВ 8885
КК отказва да бъде тествана с техническо
средство „Дрегер Друг Тест 5000“ за
употреба на наркотични вещества, при проверка извършвана от контролни
длъжностни лица при Сектор „Пътна полиция” на ОД на МВР - гр.Бургас. На Т. е издаден и връчен
талон за медицинско изследване № 0002241. При проверката е установено, че
водачът не носи контролен талон към СУМПС и свидетелство за регистрация МПС -
част 2. За установените деяния, квалифицирани като нарушения на чл.174, ал.3 от ЗДвП и
чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от с.з., е съставен АУАН, а впоследствие е издадено и
процесното НП. Районният
съд не е констатирал нарушения в хода на административнонаказателната
процедура, а по същество е обосновал извод за съставомерност на деянията и
правомерно ангажиране отговорността на наказаното лице на сочените основания.
Наложените административни наказания са намерени от съда за правилно определени
по вид и размер и в съответствие с чл.12 от ЗАНН. Преценено е, че не са налице
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, с оглед на което наказателното
постановление е потвърдено.
Решението е
правилно и за него не се констатират отменителни основания.
Фактите по делото, така както са
установени от районния съд не са спорни. За настоящата инстанция е налице
забрана за нови фактически установявания видно от нормата на чл.220 от АПК,
поради което преценката за приложението на материалния закон е съобразно
установените вече по делото факти. Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Отказвайки да бъде тестван с
техническо средство за наличие на наркотични вещества и като не е изпълнила
издадения талон за медицинско изследване, в който касаторът е вписала, че
отказва да даде проба за наркотични вещества, безспорно е осъществила състава
на вмененото й нарушение по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съгласно който „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.“
Действително съдът не е обсъдил
самостоятелно всяко едно от възраженията в жалбата, като е изложил общи мотиви
за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, поради което следва да
се приеме, че е счел за неоснователни възраженията в жалбата. В подадените
писмени възражения против съставения АУАН водачът е обяснил своя отказ да бъде
тествана поради познанство и недобри отношения с едно от лицата извършващи
проверката, но сам по себе си този факт не освобождава водача от възможността
за тестване още повече по делото са налични множество докладни записки, видно от които всички контролни лица са
посочили, че на водача е била разяснена процедурата по тестването и
последствията при отказ. За опровергаване на тези данни касаторът е довел за
разпит пред съда св.Харизанова, която е отрекла да са били дадени разяснения по
процедурата, като показанията с основание не са били кредитирани от съда не
само защото противоречат на всички други данни по делото, но и защото по
същество не влияят върху съставомерността на нарушението, тъй като конкретните
субективни причини и притеснения на водача да откаже тест са ирелевантни.
Неоснователно съдът счете и възражението за съществено процесуално нарушение
поради липса на подписа на единия свидетел по акта. Нарушението не е
съществено, тъй като по никакъв начин не влияе на правото на защита на страната
и е преодолимо на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Съставомерността на деянията по т.2 и
т.3 от НП относно констатираната от контролните длъжностни лица липса на
контролен талон от СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС не се оспорват от
касатора, като изводите на въззивния съд за правомерно ангажиране отговорността
му и на тези основания се споделят и от касационния състав на съда.
На основание изложените мотиви и
поради отсъствие на отменителни основания за касиране на решението, то следва
се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд, ХIIІ-ти
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260500/25.11.2020г., постановено по НАХД № 2555/2020г. по
описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: