№ 34
гр. Разград , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело №
20203300100237 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.42 б.“б“ в.в. с чл.25 ал.1 ЗН, чл.43 ал.1 б.“а“
ЗН, чл.124 ал.1 ГПК и чл.537 ал.2 ГПК.
Подадена е искова молба от М. К. Н., с която е предявила иск чрез упълномощени от
нея адвокати против И.Р. А. за прогласяване на нищожност на саморъчно частно завещание
на А.Д. Д., поради ненаписването му и неподписването му лично от завещателя. В условията
на евентуалност на този иск е предявила и иск за унищожаване на същото завещание поради
липса у завещателя на способност да завещава. В условията на обективно кумулативно
съединяване с първия иск е предявила иск за признаване на установено, че е собственик на
недвижим имот в гр.Разград, ЖК“В.Левски“ бл.2 вх.А ет.1 с идентификатор
61710.502.6357.10.1., заедно с прилежащото избено помещение №3 и съответните части от
общите части от сградата и от правото на строеж. Като последица от уважаването на този
иск е направено и искане за отмяна по реда на чл.537 ал.2 ГПК на констативен нотариален
акт за собственост, издаден по документи, в полза на ответника И. А..
В обстоятелствената част на иска М.Н. излага твърдение, че А.Д. е нейна първа
братовчедка. Последната е придобила посредством договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка собствеността върху жилище, находящо се в
гр.Разград, ЖК“В.Левски“ бл.2 „Кокиче“, вх.А, ет.1, ап.1, ведно с избено помещение №3 и
съответните части от общите части на сградата и правото на строеж. Ищцата твърди още, че
А.Д. е страдала от психично заболяване – параноидна шизофрения, поради което за времето
от 26.03.2019г. до 6.06.2019г. и от 27.06.2019г. до 26.08.2019г. се е намирала в ДПБ гр.Бяла,
където е починала на последната посочена дата. Впоследствие ищцата установила
наличието на саморъчно завещание на А.Д. от 24.04.2019г. в полза на ответника, както и
1
издаден впоследствие на негово име констативен нотариален акт за собственост по
завещание на апартамента. Тъй като по времето на съставянето на завещанието
наследодателката била в лечебно заведение в гр.Русе, ищцата предприела стъпки за
изследването му, като възложила на специалист-графолог да извърши графическа
експертиза. Специалистът установил, че текстът на завещанието не е написан от А.Д. и че
вероятно подписът не е положен от нея.
Ищцата твърди, че другият наследник на А.Д. от същия ред, от който е и тя, е
направил отказ от наследството на Д..
В съдебно заседание М.Н. поддържа предявените искове.
Ответникът И.Р. А. е депозирал писмен отговор, в който признава обстоятелствата,
описани в исковата молба и че същите отговарят на истината. Заявява, че искът е
основателен и следва да бъде уважен.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: А.Д. живеела със своята майка М.Д. в
гр.Разград, ЖК“Васил Левски“ 2, вх.А, ет.1 ап.1. С НА № 93 т.4, рег.№ 4283, дело № 483 от
17.07.2002г., съставен от нотариус с район на действие РС Разград, М.Д. прехвърлила на
А.Д. жилището, в което двете живеели, срещу задължение за гледане и издръжка.
А.Д. страдала от заболяване – шизофрения – непрекъснато протичане, тежка
личностова промяна, което се установява от представеното ЕР №669/20.03.1996г. на ТЕЛК
гр.Разград, както и от епикриза от 26.03.2019г., издадена от МБАЛ“Св.Иван Рилски“
гр.Разград, психиатрично отделение.
Именно в епикризата от 26.03.2019г. се съдържат данни, че Д. била заведена в
психиатричното отделение от органите на реда по повод проявено от нея неадекватно
поведение. Медицинският орган от МБАЛ гр.Разград е адресирал епикризата до ДПБ
гр.Бяла с молба за прием на стационарно лечение.
От изисканата и приложена по делото документация, съставена в Държавна
психиатрична болница гр.Бяла, се установява, че А.Д. е постъпила в това лечебно заведение
на 26.03.2019г. с диагноза параноидна шизофрения и е изписана на 6.06.2019г.
Впоследствие, в периода от 27.06.2019г. до 26.08.2019г. Д. отново е била приета на
стационарно лечение в ДПБ гр.Бяла, където на последната посочена дата е починала. В
епикризата е отбелязано, че на 27.06.2019г. А.Д. е била заведена от органите на реда в
психиатрично отделение на МБАЛ – гр.Разград след постъпили оплаквания от съседи, че от
жилището се носи силна неприятна миризма. Със съдействието на пожарната е изведена от
дома си, след като е намерена плачеща до трупа на нейната майка (който бил в неизвестен
период на разложение). В епикризата е отбелязана диагноза параноидна шизофрения,
2
посочено е и че това е поредна седма хоспитализация на А.Д..
Обстоятелствата около откриването на А.Д. до тялото на нейната починала майка и
извеждането й от жилището за хоспитализация се потвърждават от показанията на
разпитания свидетел Е.Е. – домоуправител в блока, в който живеели двете жени. Същият
предава непосредствените си впечатления, тъй като е присъствал на описаното събитие.
По делото е представено саморъчно завещание на А.Д., обявено от нотариус с район
на действие РС Разград с протокол от 25.02.2020г. и вписано в СВ при РРС с вх. рег. №
1195/12.05.2020г. В завещанието се съдържа саморъчно изписан текст, че на 24.04.2019г.
А.Д. завещава на И.Р. А. собственото си жилище – апартамент №1 в гр.Разград,
бл.“Кокиче“, вх.А, ет.1 с мазето, по нотариалния акт от 2002г., защото се грижи за нея и й
дава храна. След текста е поставена дата 24.04.2019г. и е положен подпис.
Въз основа на саморъчното завещание е съставен констативен нотариален акт № 85,
т.2, рег.№2711, дело № 248/12.05.2020г. на нотариус с район на действие РС Разград, с който
ответникът И. А. е признат за собственик по завещание на процесното жилище.
Назначена е съдебно-графическа експертиза, която съдът приема изцяло като
изготвена от лице в кръга на неговите компетенции и след използване на множество
документи като сравнителен материал. Заключението на вещото лице е, че ръкописният
текст и саморъчният подпис за завещател в саморъчно завещание от 24.04.2019г. не е
изпълнен от А.Д..
По-нататък, установява се от разпита на св.Л.М. – началник отделение в ДПБ гр.Бяла
(понастоящем и и.д. директор), че при хоспитализацията на А.Д. в периода 26.03.2019г.-
6.06.2019г., същата не е била посетена от никого, не са провеждани свиждания и не е
напускала отделението. Горните констатации свидетелката е направила след запознаване с
документацията, съставена в болницата по повод хоспитализацията на Д. в горния период.
Видно от удостоверение за наследници с изх. №3879/24.07.2020г., изд. от Община
Разград, наследници на А.Д. са Н.К.К. и ищцата М. К. Н..
Н.К. е направил отказ от наследството на А.Д., вписан съгласно разпореждане №
2271/2.07.2020г. на РРС в особената книга на съда за откази от наследство, за което е
издадено удостоверение от 2.07.2020г. по ч.гр.д. № 820/2020г. на същия съд.
Що се отнася до наследственото право на ищцата, в удостоверението за наследници
като наследник е посочен Колю Видинлиев – чичо на А.Д. по бащина линия, а след неговата
смърт на 8.10.2009г. за наследник е посочена ищцата М.Н.. Така последната следва да се
определи като наследник на А.Д. по съребрена линия от четвърта степен.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за обявяване на саморъчното завещание на А.Д. за нищожно поради
3
ненаписването му лично и неподписването му от завещателя е основателен. За да породи
действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на изискванията на чл.25 ал.1 ЗН –
да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да е поставен след завещателните
разпореждания. Липсата на която е и да е от горните предпоставки обосновава нищожността
на завещанието, съгласно чл.42 б."б" ЗН. В случая се установява по категоричен начин от
изготвената съдебно-графическа експертиза, че ръкописният текст на завещанието и
саморъчният подпис за завещател не са изпълнени от А.Д.. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че на датата, на която е съставено завещанието – 24.04.2019г., А.Д. е била
на стационарно лечение в ДПБ гр.Бяла и в този период няма отбелязани посещения при нея
от трети лица или напускане от нея на лечебното заведение, което се установява от
показанията на св.Л.Мандева. При това положение следва да бъде обявена нищожността на
оспореното саморъчно завещание.
След като основният иск с правна квалификация чл.42 б.“б“ ЗН е основателен,
предявеният в условията на евентуалност иск с правна квалификация чл.43 ал.1 б.“а“ ЗН за
унищожаване на същото завещание поради липса у завещателя на способност да завещава
не подлежи на разглеждане. В този смисъл е безпредметно да се анализират и събраните във
връзка с него доказателства.
Искът за признаване на установено, че М.Н. е собственик на недвижим имот в
гр.Разград, ЖК“В.Левски“ бл.2 вх.А ет.1 с идентификатор 61710.502.6357.10.1., е предявен в
условията на обективно кумулативно съединяване с иска с правна квалификация чл.42 б."б"
ЗН. Като предпоставка за допустимост на установителния иск за съществуването на правото,
чиято съдебна защита се търси, разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК поставя изричното
изискване за наличието на правен интерес. За да съществува такъв интерес, е необходимо да
са налице действия, засягащи правата на ищеца, като оспорването следва да бъде основано
на съображения, обосноваващи в лицето на ответника претенции за притежание на вещни
права върху недвижимия имот. В разглеждания случай законовото изискване за наличие на
правен интерес е налице предвид факта, че със снабдяването си с констативен нотариален
акт за собственост върху имота въз основа на саморъчното завещание, съставено от името
на А.Д., ответникът И. А. конкурира твърдяното право на собственост на ищцата. Именно
това обстоятелство е в основата на правния спор и съответно е породило необходимостта от
съдебна защита.
По същество установителният иск за собственост с правна квалификация чл.124 ал.1
ГПК е основателен. След смъртта на А.Д. същата е оставила двама наследници по съребрена
линия от четвърта степен – Н.К.К. и ищцата М. К. Н.. След направения от Н.К. отказ от
наследството на А.Д., установен с удостоверение от 2.07.2020г. по ч.гр.д. № 820/2020г. на
РРС, неин наследник по закон се явява М.Н., съгл. чл.8 ал.4 ЗН. Следва да се приеме за
установено, че същата е собственик на недвижимия имот по наследство от А.Д..
4
Като последица от основателността на иска за установяване на правото на
собственост на ищцата Н., следва да се уважи направеното искане за отмяна по реда на
чл.537 ал.2 ГПК на констативния нотариален акт № 85, т.2, рег.№2711, дело №
248/12.05.2020г. на нотариус с район на действие РС Разград, с който ответникът И. А. е
признат за собственик по завещание на процесното жилище.
Ищцата претендира за присъждане на направените в съдебното производство
деловодни разноски. Заплатила е държавна такса за исковете в общ размер 551,48лв., за три
съдебни удостоверения в общ размер 15лв. и за вписване на исковата молба в СВ в размер
27,57лв., внесла е депозит за призоваване на свидетел в размер 50лв. и за съдебно-
графическа експертиза, който е изплатен на вещото лице след представяне на справка-
декларация в размер 147,13лв. Ищцата е заплатила е възнаграждение на двама адвокати в
размер 1500лв. Съгласно чл.78 ал.1 ГПК обаче, при уважаване на иска ответникът заплаща
на ищеца възнаграждение за един адвокат. Тъй като в договора за правна защита и
съдействие не е направено разграничение във възнаграждението отделно за всеки от
адвокатите, съдът приема, че за един адвокат възнаграждението е 750лв. Предвид изхода от
правния спор и на осн. чл.78 ал.1 ГПК И. А. следва да бъде осъден да заплати на М.Н.
сумата 1541,18лв. за деловодни разноски в съдебното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Обявява за нищожно на основание чл.42 б."б" ЗН в.в. с чл.25 ал.1 ЗН саморъчно
завещание от 24.04.2019г., съставено от името на А.Д. Д. в полза на И.Р. А., обявено с
протокол за обявяване на саморъчно завещание от 25.02.2020г., общ рег. №
1642/25.02.2020г. на нотариус с рег. № 378 на НК, с район на действие РС Разград, вписано в
СВ при РРС с №1195/12.05.2020г., акт №143, т.1, дело № 575/2020г., поради ненаписването
му и неподписването му лично от завещателя.
Приема за установено в отношенията между страните, че М. К. Н. ЕГН ********** от
гр.Разград, ул.“П.Берон“ № 32 е собственик по наследство от А.Д. Д., поч. на 26.08.2019г.,
на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.502.6357.10.1 по
КККР на гр.Разград, находящ се в сграда с идентификатор 61710.502.6357.10, разположена в
поземлен имот с идентификатор 61710.502.6357, с предназначение на самостоятелния обект
– жилище, апартамент, адрес гр.Разград, ЖК“Васил Левски“ бл.2, вх.А, ет.1, ап.1, с площ
88,33кв., състоящ се от две спални, дневна, кухненски бокс и сервизни помещения, заедно с
прилежащите части – изба №3 с площ 7,60кв.м. и съответните ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
На основание чл.537 ал.2 ГПК отменя констативен нотариален акт № 85, т.2, рег.
№2711, дело № 248/12.05.2020г. на нотариус с рег. № 378 на НК, с район на действие РС
5
Разград, с който ответникът И.Р. А. е признат за собственик по завещание на гореописания
недвижим имот.
Осъжда И.Р. А. ЕГН ********** от гр.Разград, ул.“Н.Рилски“ № 17, вх.Б, ет.2, ап.11
да заплати на М. К. Н. сумата 1541,18лв. за направени деловодни разноски в съдебното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл.115 ал.2 ЗС дава на ищцата шестмесечен срок от влизането на
решението в сила за извършване на отбелязването му в Службата по вписванията при РС
Разград.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
6