№ 565
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
в присъствието на прокурора И. Тр. Б.
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20251800500995 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 213 от 07.07.2025 год., постановено по гр.д. №
27/2024 год. по описа на РС Костинброд (КРС) е
-СА ОСЪДЕНИ ответниците СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ЕИК .............. и СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЕИК .............. ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ищцата В. Н. С., ЕГН **********
сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие нарушение на правото
й на разглеждане и решаване в разумен срок на гражданско дело №
30668/2014 година, по описа на Софийски районен съд и гражданско
дело № 3514/2022 година, по описа на Софийски градски съд, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на
исковата молба - 07.11.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата, КАТО Е ОТХВЪРЛЕН иска ЗА РАЗЛИКАТА НАД СУМАТА
от 2 000 (две хиляди)лева ДО ПЪЛНИЯ ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР НА
ПРЕТЕНЦИЯТА от 7560 (седем хиляди петстотин и шестдесет) лева,
КАКТО И ИЗЦЯЛО ИСКА за сумата от 2 440 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.11.2020 г. до 06.11.2023 г.;
-СА ОСЪДЕНИ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЕИК .............. и
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЕИК .............. ДА ЗАПЛАТЯТ
1
СОЛИДАРНО на В. Н. С., ЕГН ********** сумата от 362 (триста
шестдесет и два) лева за направени разноски по делото пред КРС,
определена съразмерно с уважената част от исковете;
-Е ОСЪДЕНА В. Н. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЕИК .............. сумата от 80 (осемдесет)
лева за направени разноски по делото пред КРС, определена
съразмерно с отхвърлената част от исковете;
- Е ОСЪДЕНА В. Н. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЕИК .............. сумата от 80 /осемдесет/
лева за направени разноски по делото, определена съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство В. Н. С. за неговата
отмяна в частта, с която е отхвърлена претенцията й за присъждане
на обезщетение за вреди от забавено правосъдие в общ размер на
(главница от) 7560 лв. и за осъждане на ответниците Софийски
районен съд и Софийски градски съд да й заплатят допълнително
сумата от 5560 лева, представляваща разликата до пълния размер на
претендираната главница за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие нарушение на правото й на
разглеждане и решаване в разумен срок на гражданско дело №
30668/2014, по описа на Софийски районен съд във всички
инстанции по това дело пред ответните СРС и СГС, ведно със
законната лихва върху присъдената главница, считано от завеждане
на исковата молба - 07.11.2023 г.
Иска присъждане на допълнителни разноски в
първоинстанционното производство в размер на 1000 лева, както и
всички разноски в производството пред въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори на
въззивната жалба от СРС и СГС, с изложени съображения за
оставянето й без уважение, поради наличие на съпричиняване от
страна на В. С. за продължителността на производствата по ГД №
30668/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 54 състав и ВГД №
3514/2022 г. на СГС, както и поради не доказване от нейна страна на
настъпване на вреди, извън обичайните такива за участник в съдебно
производство.
Претендират разноски.
Постъпила е и въззивна жалба срещу решението на КРС от
СРС, с искане за неговата отмяна в осъдителната част, поради
изложени съображения за липса на причинени вреди за ищцата, с
аргументи за липса на доказан неразумен срок на провеждане на
процесното дело пред СРС и СГС.
2
Иска се изцяло отхвърляне на предявените искове от В. С. и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на тази
въззивна жалба от В. С. с искане за оставянето й без уважение,
поради изложени съображения и искане за присъждане на разноски.
Постъпила е и въззивна жалба срещу решението на КРС от
СГС, с искане за неговата отмяна в осъдителната част, поради
изложени съображения за липса на действително причинени вреди за
ищцата, евентуално - да се постанови решение, с което да се намали
размера на обезщетението до справедлив такъв, съгласно чл. 52 ЗЗД.
Претендира разноски.
Представителят на СОП изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба на В. С. и за основателност
на въззивните жалби на СРС и СГС.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивните жалби страните са подадени срещу подлежащи на
въззивно обжалване актове, от процесуално легитимирани лица –
ищец и ответници по иска, в законоустановения срок, поради което
същите се явяват допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото
се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и
по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил
и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз
основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви
релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да
променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и
препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо
същата да се преповтаря и в настоящото решение.
С оглед на така приетата за установено фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
За да постанови своето решение, районният съд е приел, че е
производството пред СРС е образувано по искова молба от
06.06.2014 г. с ищец В. С., по иск за делба, с правно основание чл. 344
ГПК на недвижим имот в гр. София и недвижим имот в гр. Добрич
3
срещу ответница К.Н. Д..
Решението по допускане е постановено на 16.03.2015 г., в
рамките на 9 месеца от образуването му. Срещу него е депозирана
въззивна жалба от ответницата, която е администрирана и изпратена
за разглеждане от състав на СГС без забавяне.
Образувано е било възз.гр.д.№ 8813/2015 г. по описа на СГС,
като с определение от 10.03.2016 г. въззивното производство е
спряно.
Определението за спиране е обжалвано с частна жалба пред
САС, който с определение № 2736 от дата 04.08.2016 г. е отменил
определението на СГС за спиране. Въззивното определение на САС е
обжалвано пред състав на ВКС, който окончателно с определение №
2736 от 04.2016 г. е възобновил разглеждането на въззивно гр. д.
8813/2015 по описа на СГС.
Въззивното производство приключило с решение от 01.08.2017
г., с което се потвърждава първоинстанционното решение в
обжалваната част в рамките на година и половина. Решението по
първоинстанционното производство е влязло в сила на 11.07.2018 г.,
когато производството е върнато в СРС и е продължило с протоколно
определение от 18.12.2019 г.
Делбеното производство пред СРС е било пренасрочено за
23.09.2020 г., поради обявено в страната бедствено положение и
преустановеното разглеждане на всички граждански и търговски дела
в страната.
На 23.09.2020 г. състав на СРС е приел за разглеждане
предявените от страните претенции по молби от 16.12.2019 г. и от
18.12.2019 г., в които са заявили претенции: от В. С. бил предявен
иск, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на К. Д. за сумата от
182,83 лева представляваща част, съответстваща на притежавания от
В. С. дял за поддръжка и ремонт на общите части на сградата, в която
се намирал процесния апартамент.
Във фазата по извършване на делбата е бил приет и иск с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, от К. Д. срещу В. С. за сумата от 2
000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на
ползване на съсобствения апартамент, съобразно дела й в
4
съсобственост от 08.01.2015 г. до 18.01.2019 г., който бил увеличен на
3 400 лева.
В рамките на първоинстанционното производство по
извършване били проведени общо четири заседания, насрочвани без
забава, като във всяко едно е бил даван ход.
Едно от заседанията било отложено по вина на страните, тъй
като не осигурили достъп до процесния имот, с оглед необходимостта
от изготвяне на експертиза.
Едно от отлаганията на делото било по причина - отсъствие
на ищцата от страната. Други отлагания били обусловени за събиране
на доказателства по искания, направени от страните.
Първоинстанционното производство приключило в рамките на
3 години с постановено съдебно решение от 24.09.2021 г.
Постановеното първоинстанционно решение било обжалвано с
въззивна жалба на ответницата и насрещна въззивна жалба от страна
на ищцата, администрирани и изпратени за разглеждане от състав на
СГС. Образувано било ВГД № 3514/2022 г., по описа на IV а с-в, по
описа на СГС, който с определение от 25.05.2022 г. насрочил
открито съдебно заседание за 30.05.2023 г.. Въззивното производство
приключило след провеждане на три заседания, две от които
насрочвани без забавяне.
Съдът правилно констатира, че заседанията са отложени за
изслушване на допусната СТЕ, като до отлагане на първо по делото
съдебно заседание се е стигнало поради препятстване от страните
възможността на вещото лице да извърши оглед на имота и изготви
заключението, а второто съдебно заседание било отложено, тъй като
заключението било изготвено извън срока по чл. 199 ГПК, поради
което не може да се вменява забава по вина на съда.
От показанията на св. Д. се установява, че ищцата й е споделяла
очакванията си за скорошно приключване на производството, като
последната имала заболявания и стресът покрай продължилото дълго
време производство я изтощавал и изнервял, че по този начин никой
не се грижи за жилището.
По делото били разпитвани свидетели, изготвени съдебно-
оценителни експертизи, били изисквани и приложени голям обем
доказателства - нотариални преписки, обжалвани били голяма част от
постановените актове на съда до изчерпване на реда на
инстанционния контрол, а събраните материали били
5
окомплектовани в няколко тома.
Забавяне се констатира единствено между влизане в сила на
първоинстанционното производство по допускане на делба -
11.07.2018 г. до първо съдебно заседание на производството за делба
втора фаза - 18.12.2019 г. След заседанието от 18.12.2019 г.
процедурите и произнасянето на съда по производството е
извършвано в разумните срокове. Междувременно в страната е било
обявено извънредно положение, което поставило в обективна
невъзможност нормалната работа на съдилищата. След приключване
на извънредното положение, заседанията били насрочвани през около
три-четири месеца, като ищцата е причина едно от отлаганията, като
е възпрепятствала възможността на вещото лице да извърши оглед в
процесен имот. Производството приключило с постановяване на
решение от 24.09.2021 г.
По подадена въззивна жалба е било образувано производство
по ВГД № 3514/2022 година, по описа на ответника СГС, като делото
постъпило на 06.04.2022 г., а с определение от 23.05.2022 г. е било
насрочено в о.с.з. за 05.06.2023 г., когато бил даден ход, но
заседанието е отсрочено за 13.11.2023 г., когато отново било
отложено, поради неосигуряване достъп на вещото лице до
процесния имот от страните. Производството приключило в три
заседания, като забавяне се констатира единствено преди насрочване
на първото по делото открито съдебно заседание.
Въззивният състав споделя възприетото от районния съд, че е
ноторно известно обстоятелството за прекомерното натоварване на
конкретните съдебни органи СРС и СГС, особено и поради
обективните затруднения при разглеждане на дела в периода след
март 2020 г., предизвикани от различните ограничителни мерки,
наложени извън действията на съда и страните по делото, довеждащи
до многократни отлагания по причини, които не могат да бъдат
вменени в отговорност на съда и участниците в процеса.
Солидарната отговорност на ответниците, установена със
законова разпоредба от ЗОДОВ не позволява разграничаване на
общата им отговорност.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи. Това право се отнася до всички видове
6
съдебни производства - граждански, наказателни и административни.
Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали
са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно за да
бъдат уважени исковете е необходимо да са налице следните
предпоставки: 1/ ищецът да е бил страна по дело; 2/ това дело да е
било разгледано и решено извън разумния за това срок; 3/ от
забавянето ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица; 4/ ответникът да не е заплатил
обезщетение на ищеца за тези вреди.
В производството за присъждане на обезщетение за причинени
вреди на граждани от неправомерни действия на държавата
отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните
органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил
вредоносния резултат /така решение № 76-2016 г. на III г. о. на ВКС
по гр. д. № 5721/2015 г./. Тази отговорност на държавата се реализира
чрез нейните органи - в случая това е СРС и СГС. Преценката за
наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело
в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за
обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по
критериите, определени в чл 2б, ал. 2 ЗОДОВ и поддържани
последователно и в практиката на ЕСПЧ. Тези критерии са обща
продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните
процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилното решаване на спора
За да се прецени дали едно дело е разгледано и решено в
разумен срок от значение е общата продължителност на съдебното
производство - възможно е тя да е в нарушение на изискването за
разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството да са
имали разумна продължителност и обратно - при допусната забава в
отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от
ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна
според вида на делото и броя инстанции. Освен това при преценката
за продължителността на разумния срок следва да се отчита и
времето необходимо за проучване на делото, правилното водене на
производството и попълването му с доказателствен материал, с цел
постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт.
Преценката дали е спазено изискването за разумен срок се
извършва с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс
между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение
и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане
на съдебното производство. ЕСПЧ е определил като важни няколко
фактора, за де се реши дали делото е сложно: естеството на фактите,
които следва да бъдат установени, нуждата да се получат документи
по делото (включително и от чужбина), съединяването на делото с
7
други дела, необходимостта от ползване на специални знания и
назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр. От
значение е и поведението на сезиралия съда и на съответните власти,
както и значението на делото за жалбоподателя. При преценката на
поведението на компетентните органи голямо значение имат
усилията им за ускоряване на производството - съдебните органи са
тези, от които се очаква да следят всички участници в
производството, да полагат максимални усилия за предотвратяване
на ненужно забавяне. Отделно от това и с оглед практиката на ЕСПЧ
(напр. Salesi v. Italy, 1993) следва да се посочи, че съгласно чл. 1
КЗПЧОС, държавите - членки са длъжни да организират правните си
системи по начин, който да гарантира спазването на чл. 6 КЗПЧОС,
като позоваването на финансови или практически затруднения не
може да оправдае неизпълнението на изискванията на чл. 6 КЗПЧОС.
В случая въззивният съд приема за доказано, че правото на
ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на процесните
граждански дела е нарушено, за посочения в исковата молба период.
Въззивният съд споделя изводите на РС Костинброд, че
производството пред първата инстанция продължило близо седем
години, като следва да се изключи периода на спиране, а обжалването
пред всички инстанции обективно и безвиновно е забавило
производството.
След преценка на периода от време от образуване на
производството до приключване на делото пред СРС и СГС може да
се обоснове извод за нарушаване правото на ищцата за разглеждане
на делото й в разумен срок - нарушение по чл. 6 от ЕКПЧ. Налице е
забавяне на производството с обща продължителност над девет
години и половина. Срокът несъмнено се явява прекомерен и
представлява основание за наличие на нарушаване правата на
ищцата, като участник в правен спор да получи произнасяне в
разумен срок – право, гарантирано и обезпечено по чл. 6 от ЕКПЧ.
Налице са обстоятелства, довели до отлагане на
производството и по вина на ищцата, което е допринесло за
продължителността на производството. Отбелязва се и спирането на
производството, макар и отменено за период от две години, не по
вина на ищцата.
Изложеното предпоставя, че ответниците следва да носят
отговорност за недопустимото забавяне по разглеждане на
посоченото производство, с участието на ищцата, въпреки
8
основателното възражение за висока натовареност на съдиите в СРС
и СГС, което се явява неотносимо за ангажиране на специалната
отговорност по реда на ЗОДОВ.
Наличието на неимуществени вреди се предполага при
нарушаване на цитираното право за своевременно правосъдие, като
липсата на ангажирани доказателства за наличието на такива вреди
дава основание на съда да счита, че същите не са в размер,
надвишаващ обикновените при подобен вид засягане на права и
интереси.
Ето защо справедливо обезщетение за констатираните периоди
на забавяне в периода 2014 г. - 2024 г. в размер на сумата от 2 000
лева е адекватно и съизмеримо, като претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена в останалата част до
пълния предявен размер от 7560 лева.
В случая правилно и адекватно КРС е отчел степента на
съпричиняване от страна на ищцата за вредоностния резултат, която
също е ставала причина за отлагане на делото пред съответните
съдебни инстанции.
По отношение на неимуществените вреди съществува житейско
предположение, че неразумната продължителност на производството
винаги причинява такива. В същия смисъл е трайната практика на
ВКС - Решение № 122 от 28.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 611/2020 г.,
III г. о., ГК, Решение № 6 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1555/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 60242 от 13.01.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 339/2021 г., III г. о., ГК, според която по начало не е
необходимо да се доказват изрично обичайните, типични
неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато
съдебното производство е продължило извън рамките на разумния
срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от
евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за
справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на
делото, както и практиката на ЕСПЧ (Решение от 24.07.2003 г. на
ЕСПЧ по делото Смирнова срещу Русия, (Smirnova v. Russia), по
жалби № 46133/1999 и 48183/1999 г., III отделение на Съда.
По отношение претенцията от 2440,00 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.11.2020 г. до 06.11.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба - 07.11.2023 г. до окончателното й изплащане, същата е
9
неоснователна, тъй като вземането за обезщетение възниква и става
изискуемо от влизане в сила на съдебното решение, с което е уважена
претенцията за неимуществени вреди. Този вид лихва за забава има
компесаторен, а не мораторен характер и се дължи до окончателното
изплащане на сумата /няма краен срок на изчисляване, а се изчислява
в изпълнителното производство в зависимост от погасяване на
главното вземане /, след влизане в сила на съдебното решение,
поради което претенцията подлежи на отхвърляне в цялост, като
правилно в тази насока КРС се е позовал на възприетото в
трактовките на т.4 от ТР № 3/22.04.2005 г.
Тъй като крайните изводи съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото, когато всички страни по делото са
подали въззивни жалби, но не са били уважени, сторените разноски
за адвокатско / юрисконсултско възнаграждение не се възлагат на
другата страна, а остават за сметка на страните така, както са ги
направили. След като никоя от страните не е получила положителен
изход от обжалването, не може да претендира възстановяване на
направените разноски за адвокатско / юрисконсултско
възнаграждение, тъй като разпоредбите на чл. 78 ГПК предвиждат,
че разноски се присъждат съразмерно на уважената или отхвърлената
част от иска.
В случая, когато въззивните жалби не са били уважени, не е
налице основание за присъждане на разноски, тъй като
производството не е довело до уважаване на исканията на нито една
от страните.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 213 от 07.07.2025 г.,
постановено по гр.д. № 27/2024 година, по описа на КРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11