Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 15.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 20.07.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от
районен съдия Бишуров АНД № 465/2020 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Б.И.К. ***, ЕГН ********** против НП № 19-1006-004345 от 04.11.2019
год. на началник група
в сектор „ПП” към ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.185 във вр. с чл.20 ал.1 от ЗДП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/ и на
основание чл.175 ал.1, т.5 във вр. с чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП е наложено
административно наказание глоба в размер
на 100 лв. /сто лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/
месеца.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и с процесуален представител,
който поддържа жалбата и излага подробни съображения за отмяна на НП.
За ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява представител.
Заедно с административнонаказателната преписка изпраща подробно писмено
становище, с което иска НП да се потвърди.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е
санкциониран за това, че на 22.10.2019г., в 18:45 часа, на АМ „Тракия“, км
59+900, в посока за гр.София, при управление на товарен автомобил „МАН ТГЛ
12.240 БЛ“ с peг. № СВ 9405 КХ, собственост на „С.“ ЕООД-с. Долни Богров с ЕИК ***,
не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, в резултат на което се
отклонил в дясно по посока на движението си и блъснал странично паркираният /за
отстраняване на повреда/ в лентата за принудително спиране влекач „Скания“ с рег. № ***с прикачено
полуремарке. След това не изпълнил задължението си като участник в ПТП да спре,
за да установи какви се последиците от произшествието, а продължил движението
си в посока за гр.София.
Всичко това било
констатирано от автопатрул на сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, в състава на
който бил актосъставителят И.И. и колегата му Г.В., които посетили
местопроизшествието, след като при дежурния в СПП бил получен сигнал за
инцидента.
Автопатрулът
установил, че на местопроизшествието се намира само водачът на ударения товарен
автомобил, както и негов колега, който също бил с товарен автомобил със спукана
гума. Усктановено било, че водачът на ударения автомобил бил спрял с камиона в
аварийната лента, за да повмогне на своя
колега за отстраняване на повредата – смяна на спукана гума. След като събрали
информация за автомобила на жалбоподателя, полицейските служители я предали на
дежурния, а той я препратил на служителите от сектор „ПП“, обслужващи АМ
„Тракия“ в района на гр.Ихтиман и гр.София. По-късно автомобилът на
жалбоподателя бил спрян от полицейски служители в района на тунел „Траянови
врата“ и позициониран на паркинг, находящ се в близост до тунела. След известно
време там пристигнал и автопатрулът на сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик –
свидетелите И. и В.. Те извършили проверка на документите на жалбоподателя и го
тествали за употреба на алкохол с техническо средство, което отчело отрицателна
проба.
Предвид
констатираните от полицейските служители обстоятелства по настъпилото ПТП било
прието, че поведението на жалбоподателят осъществявало състав на
административни нарушения, както следва:
1. по чл.20 ал.1 от
ЗДП, т.к. водачът не контролирал непрекъснато ППС, което управлявал;
2. по чл.123 ал.1,
т.1 от ЗДП, т.к. водачът, като участник в ПТП, не изпълнил задължението си да
спре, за да установи какви се последиците от произшествието.
За констатираните
нарушения св. И. съставил АУАН бл. № 69812 от 22.10.2019г., който бил предявен
и връчен на жалбоподателя на същата дата.
Въз основа на съставения
акт било издадено атакуваното НП, което било връчено лично
на жалбоподателя на 25.11.2019 год., а жалбата против него била подадена чрез
АНО на 02.12.2019г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е
процесуално допустима, като подаден в срок и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите И. и В.,
от обясненията на жалбоподателя, а също и от писмените доказателства, приети по
делото.
При така
установеното от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна.
І. Относно
нарушението по пункт І от НП - чл.185
във вр. с чл.20 ал.1 от ЗДП.
Настоящия съдебен
състав намира, че в хода на административнонаказателното производство, при
вменяване на нарушението по този пункт, е допуснато съществено процесуално
нарушение, което накърняват правото на защита на санкционираното лице, до
степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване. Отделно от това не
беше доказан по безспорен и категоричен начин, от страна на АНО, фактът на извършеното
нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДП.
Процесуалното нарушение се изразява в
това, че в НП липсва подробно и коректно описание на обстоятелствата, при които
е извършено вмененото административно нарушение по чл.20 ал.1 от НК. При това
положение жалбоподателят е лишен от възможност да научи коректно, а следва само
да гадае относно конкретните факти, очертаващи от обективна и субективна страна
състава на това нарушение, както и да го оборва.
В обстоятелствената
част на НП, при описване на това нарушение е изписано текстово, че преди ПТП водачът
не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, в резултат на което се
отклонил в дясно по посока на движението си и блъснал странично паркираният /за
отстраняване на повреда/ в лентата за принудително спиране влекач.
Никъде не е
казано, очевидно защото не е било изследвано от актосъставителя и АНО, на какво
се е дължало липсата на непрекъснат контрол над управляваното МПС, респ. отклоняването
и блъскането на другия спрял товарен автомобил.
Нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДП ще е налице само ако водачът умишлено не
контролира непрекъснато упрпавляваното МПС. Когато обаче той е загубил контрол
над него поради някакви обективни и непредвидими причини, извън неговата воля,
то ще е налице случайно деяние и лицето не би следвало да отговаря административнонаказателно.
Възможно е също така до произшествието да се е стигнало не поради загубата на
контрол, а поради управление и движение с превишена или несъобразена скорост
например. Възможно е загубата на контрол над МПС да се е дължала на причини
извън волята на водача – непредвидими неравности по пътя, внезапно възникнал
здравословен проблем и т.н. Ето защо, когато на един водач се вменява нарушение
по чл.20 ал.1 от ЗДП, то за актосъставителя, а след това и за АНО, възниква
неотменимото задължение да обследват причините, поради които водачът не е
контролирал непрекъснато управляваното МПС. В такава ситуация и само ако
констатират, че причините са били изцяло предотвратими от самия водач, то би
могло да се формира категоричен извод, че неговото поведение е виновно, респ.
да се състави АУАН и НП. Това обаче, както се посочи по-горе, не е направено.
С оглед на това в конкретния казус,
освен че е допуснато горекоментираното процесуално нарушение, но и не е
доказано, до изискваната от закона степен на несъмненост, виновното поведение
на жалбоподателя нито под формата на пряк или евентуален умисъл, нито на съзнавана или несъзнавана непредпазливост
досежно извършване на нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДП. Още повече, че по делото
се събраха писмени доказателства за фактът, че жалбоподателят страда от
инсулинозависим захарен диабет и с експертно решение на ТЕЛК от 20.06.2019г. е
с 60 % трайно намалена работоспособност. Събраха се и доказателства за това, че
през 2019г. жалбоподателят е изпадал в хипоглекимични кризи. При една такава,
получена на 13.02.2019г. в хранителен магазин той започнал да буйства и чупи
движими вещи, поради което против него било образувано ДП № 698/19г. по описа
на №% РУ при СДВР и пр. пр. № 9529/19г. по описа на СРП. С постановление на прокуратурата от
05.11.2019г. /л.43-44 от делото/ наказателното производство е било прекратено
на основание чл.24 ал.1, т.1 от НПК – липса на извършено престъпление.
Аргументите за прекратяването са били изведени след изготвянето на СМЕ по
цитираното ДП, което е било категорично, че действията на К. в състояние на
хипоглекимична криза не са били извършване
под контрола на неговото съзнание, т.е. липсвало е виновно поведение.
Описаните до тук
обстоятелства, насложени и към обясненията на жалбоподателя в настоящото
производство в смисъл, че въобще не е бил разбрал за предизвиканото от него
ПТП, т.к. му било станало лошо, както сам той се изрази, дават достатъчно
основание да се предполага и то с голяма степен на вероятност, че загубата на
контрол над управлявания автомобил би могла да се дължи на внезапно възникнал,
непредвидим и непреодолим от К.
здравословен проблем. Възможно е за кратко да му е прилошало, да е загубил
контрол над МПС, което се е отклонило по описания вече начин и ударило
паркирания друг т.а., а след секунди К. да се е върнал в съзнание и да е
продължил движението си, за щастие без по-тежки последици за него и другите
участници в движението в този момент.
По тази причина НП
по пункт І се явява незаконосъобразно и ще следва да се отмени по този пункт.
ІІ. Относно
нарушението по пункт ІІ от НП - чл.175,
ал.1, т.5 във вр. с чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП.
Настоящия съдебен
състав намира, че атакуваното НП и по този пункт е незаконосъобразно, т.к.
отново нарушението не бе доказано до изискваната от закона степен на
несъмненост. Тук изцяло важат разсъжденията в горния абзац, които не следва да
се приповтарят. Само може да се маркира, че щом по никакъв начин не бе доказано
по делото от страна на АНО, съобразно разпределението на доказателствената
тежест, че Косатдинов е имал виновно поведение, като умишлено не е контролирал
товарния автомобил, управляван от него. Щом не бяха опровергани по никакъв
начин неговите обяснения в смисъл, че не бил разбрал за предизвиканото ПТП,
т.к. му било прилошало, което впрочем косвено потвърдиха и свидетелите И. и В.,
пред които К. е твърдял същото, а и те самите са го видели часове след ПТП и е
бил в недобро здравословно състояние. То се налага единствено възможният извод,
че К. не пренебрегнал виновно задължението си като водач на МПС и участник в
ПТП да спре, за да установи последиците от произшествието.
С оглед на всичко
това НП и по този пункт следва да се отмени.
Накрая, но не по
значение, налице е и още едно съществено процесуално нарушение, обуславящо
цялостна отмяна на НП. То се изразява в това, че според отразеното в акта и НП,
двете административни нарушения били извършени на 22.10.2019г. в 18:45 часа, но
това категорично не е било времето на извършване на нарушението. От приетите
като писмени доказателства две докладни записки на св.И. /л.16-17 от делото/
става ясно, че той и колегата му в 15:04 часа са били изпратени от дежурния въз
основа на постъпил сигнал за процесното ПТП и пристигнали на място в 15:20
часа. Това се потвърждава и от саморъчните обяснения, които е дал другият
участник в ПТП пред полицейските служители /л.18 от делото/. От това пък
следва, че ПТП е настъпило около 15:00 часа или минути преди това, а посочения
в акта и НП час на нарушението, очевидно е часът, на който е бил съставен
актът, за което също свидетелства св.И..
Ето защо ако НП
бъде потвърдено в този му вид, т.е. с час на извършване на нарушенията, който
се разминава с действителния такъв с повече от пет астрономически часа, то ще
значи жалбоподателят да бъде санкциониран за нещо, което обективно не е
извършил, доколкото в посочения час управлявания от него т.а. е бил в покой,
паркиран на паркинг в близост до тунел „Траянови врата“ при АМ „Тракия“.
Поради всичко
казано до тук НП следва да се отмени изцяло.
Независимо от
отмяната на НП не следва да се обсъжда въпросът за присъждане на
съдебно-деловодни разноски, т.к. по делото не бе направено искане за това от
някоя от страните, а съдът служебно не би могъл да стори това.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-1006-004345 от 04.11.2019 год.
на началник група в сектор „ПП” към ОД на
МВР-Пазарджик, с
което на Б.И.К. ***, ЕГН ********** на основание чл.185 във вр. с чл.20 ал.1 от ЗДП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/ и на
основание чл.175 ал.1, т.5 във вр. с чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП е наложено
административно наказание глоба в размер
на 100 лв. /сто лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/
месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: