РЕШЕНИЕ
№ 21934
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110125029 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „Бедрум“ ЕООД (ищец) срещу Министерство на
туризма (ответник), с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 15267/2025г. на СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 9, чл. 11 и чл. 16 от Закон за държавните помощи, Решение на
Европейската комисия по схема за държавна помощ SA.100885 (2021/N) от
17.01.2022г. вр. чл. 1, ал. 1, т. 9, буква „в“ и ал. 7 от ЗДБРБ за 2021г., т. 3.1. от
Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в
условията на епидемичен взрив от COVID-19 C (2020) 1863, приета на 19 март
2020г. и нейните изменения С (2020) 2215 от 3 април 2020г., С (2021) 315 от 8
май 2020г., С (2020) 4509 от 29 юни 2020г., С (2020) 7127 от 13 октомври 2020г.,
С (2021) 564 от 28 януари 2021 и С (2021) 8442 от 18 ноември 2021г., ПМС №
405/25.11.2021г. за установяване съществуване на вземане за сумата 24 577.37
лева, представляваща вземане по заповед № Т-РД-27-19 от 30.04.2024 г. на
министъра на туризма, влязла в законна сила на 30.06.2024 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда до
окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 2 931.82 лева - представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2024 г. до 14.03.2025 г.
Ищецът твърди, че министърът на туризма е издал заповед № Т-РД-27-608 от
25.03.2022г., с която било отхвърлено заявление вх. № BG-*********-2021-06-0072,
подадено от ищеца, и било отказано предоставяне на ищеца на безвъзмездна
финансова помощ по схема BG-*********-2021-06, обявена в изпълнение на държавна
1
помощ SA.100885 (2021/N) от 17.01.2022 г.
С решение № 6375 от 01.11.2022 г. по адм. дело № 3368/2022г. по описа на
Административен съд - София - град, Трето отделение, 54 състав, съдът отменил
посочената заповед и върнал преписката на министъра на туризма за ново произнасяне
по заявлението на ищеца. В решението било прието, че са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, които са се отразили върху
съдържанието и разпоредителната част на крайния акт и при недопускането им би се
установила различна фактическа обстановка, както и че са допуснатите нарушения на
материалния закон, тъй като неправилно са приложени разпоредбите, съдържащи
материалните предпоставки за уважаване на искането на ищеца за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ. С решението било прието също, че жалбоподателят
покрива критерия за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и че по
делото е представен официален документ с изх. рег. № ДСЦ22-КЦ51-2 от 02.09.2022г.,
издаден от Столична община, дирекция „Общински приходи“, от който било видно, че
към 11.03.2022 г. ищецът нямал задължения за местни данъци и такса битови отпадъци
към Столична община. С решение № 4498 от 27.04.2023 г. по адм. дело № 538/2023 г.
по описа на ВАС, влязло в законна сила на 27.04.2023 г., първоинстанционното
решение било потвърдено.
Със заявление вх. № Т-26-Б-122 от 10.05.2023 г. ищецът направил искане пред
министъра на туризма за произнасяне по депозираното заявление с рег. № BG-
*********-2021-06-0072 при съобразяване с мотивите на решението, като в
законоустановения срок не било налице произнасяне. Отказът от произнасяне бил
отменен с решение № 7402 от 29.11.2023 г. по адм. дело № 5379/2023 г. по описа на
АССГ, срещу което била депозирана касационна жалба, която била оттеглена от
ответника, и решението влязло в сила.
Със заповед № Т-РД-27-19 от 30.04.2024 г. на заместник-министъра на туризма
било изпълнено решение № 6375 от 01.11.2022 г. по адм. дело № 3368/2022г. по описа
на Административен съд - София - град, Трето отделение, 54 състав, и била
предоставена държавна помощ под формата на преки безвъзмездни средства в размер
на 24 577.37 лева в полза на ищеца. Ответникът не заплатил предоставената финансова
помощ, а средствата следвало да бъдат изплатени в срок до 7 дни от датата на
заповедта за одобряване за подпомагане, като с оглед на горното, ответникът изпаднал
в забава от 01.05.2024 г., поради което дължал мораторна лихва за периода от
01.05.2024 г. до 14.03.2025 г. в размер от 2931.82 лева.
Ищецът обосновава правен интерес от предявяване на установителни искове с
издадената в негова полза заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 15267/2025г. по описа
на СРС, 55 състав, срещу която в срок длъжникът възразил. Претендира разноски.
Ответникът в срок подава писмен отговор, с който оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Признава обстоятелството, че в резултат на
преразглеждане на заявлението на ищеца е издадена Заповед № Т-РД-27-19/30.04.2024
г. на заместник- министъра на туризма, с която на ищеца е представена държавна
помощ под формата на преки безвъзмездни средства в размер на 24 577.37 лева.
Поддържа, че мярката представлява схема за държавна помощ под формата на преки
безвъзмездни средства съгласно т. 3.1 от Временната рамка за мерки за държавна
помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от
COVID-19. Твърди, че срокът на действие на Временната рамка за мерки за държавна
помощ в подкрепа на икономиката в следствие на епидемичния взрив от COV1D-19 е
изтекъл на 30.06.2022 г., което препятствало предоставянето на държавна помощ по
този режим след посочената дата, с оглед на което и Схема BG-*********-2021-06
била изтекла. По изложените доводи моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните материални предпоставки (юридически факти): фактът на издаване на
заповед, с която му е било предоставена безвъзмездна финансова помощ по схема BG-
*********-2021-06, обявена в изпълнение на държавна помощ SA.100885 (2021/N) от
17.01.2022 г. от ответника, настъпването на предвидените в нея условия, обуславящи
плащане в претендирания размер от 24 577.37 лева и настъпилата изискуемост на
задължение на ответника за плащане на предоставената финансова помощ.
В тежест на ответника е да докаже извършването в полза на ищеца на плащане в
размер на 24 577.37 лева, респ. наличие на обстоятелства, които го освобождават от
задължението за плащане, включително и поради изтекъл срок на действие на
Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в
следствие на епидемичния взрив от COV1D-19.
По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава - отправена покана за заплащане на претендираното
обезщетение и получаването на поканата от ответника.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е
погасил вземането в срок, респ. че е заплатил начислената върху главното вземане
законна мораторна лихва.
Не е налице спор между страните, а и се установено в производството, че ищецът
е депозирал заявление вх. № BG-*********-2021-06-0072, подадено в Системата за
управление на националните инвестиции (СУНИ).
Със заповед № Т-РД-27-608/25.03.2022 г. на министъра на туризма е отхвърлено
заявление вх. № BG-*********-2021-06-0072, подадено от ищеца и е отказано
предоставяне на ищеца на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-*********-
2021-06, обявена в изпълнение на държавна помощ SA.100885 (2021/N) от 17.01.2022 г.
Установява се, че с решение № 6375 от 01.11.2022 г. по адм. дело № 3368/2022г.
по описа на Административен съд - София - град, Трето отделение, 54 състав,
посочената заповед № Т-РД-27-608/25.03.2022 г. е отменена и преписката е върната на
министъра на туризма за ново произнасяне по заявлението на ищеца.
С решение № 4498 от 27.04.2023 г. по адм. дело № 538/2023 г. по описа на ВАС,
влязло в законна сила на 27.04.2023 г., първоинстанционното решение е потвърдено.
Ищецът депозирал пред ответника заявление вх. № Т-26-Б-122/10.05.2023 г., с
приложено към същото решение № 4498 от 27.04.2023 г. по адм. дело № 538/2023 г. по
описа на ВАС, с което заявление ищецът е обективирал искане да бъде издадена
заповед за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-*********-2021-
06, както и е посочил, че същото следва да се счита и като покана за плащане.
С решение № 7402 от 29.11.2023 г. по адм. дело № 5379/2023 г. по описа на
Административен съда – София – град е отменен мълчаливият отказ на министъра на
туризма да се произнесе по заявлението с вх. № Т-26-Б-122/10.05.2023 г. и изпраща
преписката за произнасяне в законоустановения 14-дневен срок от получаване на
решението.
С определение от 22.10.2024 г. по дело № 2018/2024 г. на ВАС е оставена без
разглеждане касационната жалба на министъра на туризма срещу решение № 7402 от
29.11.2023 г. по адм. дело № 5379/2023 г. по описа на Административен съда– София–
град.
Безспорно между страните е, че е издадена заповед № Т-РД-27-19 от 30.04.2024 г.
на заместник-министъра на туризма, с която е изпълнено решение № 6375 от
01.11.2022 г. по адм. дело № 3368/2022г. по описа на Административен съд - София -
3
град, Трето отделение, 54 състав, като с въз основа на тази заповед е предоставена
държавна помощ под формата на преки безвъзмездни средства в размер на 24 577.37
лева в полза на ищеца. Не се оспорва обстоятелството, че посочената заповед № Т-РД-
27-19 от 30.04.2024 г. на заместник-министъра на туризма не е обжалвана и е влязла в
законна сила.
Представената заповед № Т-РД-27-19 от 30.04.2024 г. на заместник-министъра на
туризма е индивидуален административен акт - волеизявление на овластен
административен орган, пораждащо конкретни последици за издателя й – задължение
за изплащане на предоставена на адресата на заповедта безвъзмездна финансова
помощ.
В случая ищцовото дружество е заявило искане за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ със Заявление вх. № BG-*********-2021-06-0072 в СУНИ по схема
за държавна помощ SA.100885 (2021/N) в изискуемия за това законоустановен срок.
Заявлението на ищеца е отхвърлено със Заповед № Т-РД-27-608/25.03.2022 г., издадена
от министъра на туризма на Република България, с което е прието, че ищецът е имал
данъчни задължения и не отговаря на предварително обявените критерии за
допустимост. Изложените мотиви в заповед № Т-РД-27-19 от 30.04.2024 г. на
заместник-министъра на туризма са, че постоянно действаща оценителна комисия
(ПДОК) е преразгледала заявление с вх. № BG-*********-2021-06-0072, подадено от
„Бедрум“ ЕООД и извършила нова оценка за административно съответствие в СУНИ.
Посочено е, че въз основа на попълнен нов оценителен лист (чек/контролен лист) в
съответствие с Указанията по Схема 6 въз основа на документите, чрез които са
направени констатациите на ПДОК да се предостави държавна помощ на „Бедрум“
ЕООД по заявление с вх. № BG-*********-2021-06-0072.
Въз основа на документите, чрез които са направени констатациите, съгласно
одобрен доклад № Т-93-00-89/12.01.2024 г. от И. Г., заместник-министър изпълняващ
функциите ма министър по делегираща Заповед № Т-РД-16-366/14.11.2023г. на
министъра на туризма, ПДОК е предложила да се предоставят безвъзмездни средства
на „Бедрум“ ЕООД по заявление вх. № BG-*********-2021-06-0072 по схема BG-
*********-2021-06 за предоставяне на безвъзмездни средства като държавна помощ
под формата на преки безвъзмездни средства, съгласно т. 3.1. от Временна рамка за
мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на епидемичен
взрив от COVID-19 C (2020) 1863, приета на 19 март 2020г. и нейните изменения С
(2020) 2215 от 3 април 2020г., С (2021) 3156 от 8 май 2020г., С (2020) 4509 от 29 юни
2020г., С (2020) 7127 от 13 октомври 2020г., С (2021) 564 от 28 януари 2021 и С (2021)
8442 от 18 ноември 2021г. и е със срок на действие 30 юни 2022 г. (Временната рамка)
и Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства по
схема BG-*********-2021-06-Предоставяне на безвъзмездни средства за подпомагане
на туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали пряко и/или косвено
от ограниченията в дейността на предприятията поради въведените
противоепидемични мерки (Указания за кандидатстване), утвърдени със Заповед № Т-
РД-16-29/28.01.2022г.
В решение № 6375 от 01.11.2022 г., постановено по адм. дело № 3368 по описа на
Административен съд София – град, съдът е отменил по жалба на „Бедрум“ ЕООД
заповед № Т-РД-27-608 от 25.03.2022 г. на министъра на туризма, с която било
отхвърлено заявление вх. № BG-*********-2021- 06-0072. В мотивите на същото е
прието, че при издаването на обжалваната заповед са допуснати съществени
процесуални нарушения по чл. 35 АПК, доколкото няма никаква конкретизация какви
са твърдените задължения на дружеството, от какво произтичат и какъв е техният
размер, както и е прието за необосновано соченото като основание за постановения
отказ с твърдение, че фирмата е имала непогасени публични държавни вземания към
Столична община, без да се сочи основание и размер, както и дали съставляват
главници и/или лихви.
4
С решение № 4498/27.04.2023 г. по адм.дело № 538/2023г. на ВАС е прието, че
издаденият индивидуален административен акт - заповед № Т-РД-27-608 от 25.03.2022
г. на министъра на туризма, е незаконосъобразен. Съобразно посоченото съдебно
решение, така и константната съдебна практика - Решение № 6560 от 29.05.2024 г. по
адм. д. № 10780/2023 г. на ВАС, Решение № 3866 от 11.04.2023 г. по адм. д. №
11662/2022 г. на ВАС, изискването за бързина не може да преодолее изискванията за
законосъобразност на издадения индивидуален административен акт, та макар и
същият да е издаван в твърдяното „специално производство“.
Настоящият съдебен състав приема, че след като с решение № 6375 от 01.11.2022
г., постановено по адм. дело № 3368 по описа на Административен съд София - град е
установено, че издаденият индивидуален административен акт - Заповед № Т-РД-27-
608/25.03.2022 г., е процесуално и материално незаконосъобразен, спецификата и
кратките времеви предели, в които трябва да се реализира помощта, не могат да
дерогират императивните разпоредби на АПК при наличие на влязъл сила
индивидуален административен акт - заповед № Т-РД-27-19 от 30.04.2024 г. на
заместник-министъра на туризма, с който безвъзмездната финансова помощ е
предоставена в полза на ищцовото дружество. Предвид изложеното, неоснователни са
доводите на ответника, че срокът на действие на Временната рамка за мерки за
държавна помощ в подкрепа на икономиката в следствие на епидемичния взрив от
COV1D-19 е изтекъл на 30.06.2022 г., което препятствало предоставянето на държавна
помощ по този режим след посочената дата. Съдът не споделя това възражения на
ответника, доколкото, ако се приеме тезата на ответника, това би означавало да се
отрече последващия нормативно установен контрол по отношение на обжалвания от
ищеца индивидуален административен акт само поради обстоятелството, че срокът на
действие на Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на
икономиката в следствие на епидемичния взрив от COV1D-19 е изтекъл към
произнасянето на административния съд.
По делото не са въведени твърдения и не са представени доказателства
предоставената държавна помощ под формата на преки безвъзмездни средства в
размер на 24 577.37 лева на ищеца „Бедрум“ ЕООД да е заплатена или задължението
да е погасено по друг начин.
По изложените съображения настоящият състав намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9,
чл. 11 и чл. 16 от Закон за държавните помощи, Решение на Европейската комисия по
схема за държавна помощ SA.100885 (2021/N) от 17.01.2022г. вр. чл. 1, ал. 1, т. 9, буква
„в“ и ал. 7 от ЗДБРБ за 2021г., т. 3.1. от Временна рамка за мерки за държавна помощ в
подкрепа на икономиката в условията на епидемичен взрив от COVID-19 C (2020)
1863, приета на 19 март 2020г. и нейните изменения С (2020) 2215 от 3 април 2020г., С
(2021) 315 от 8 май 2020г., С (2020) 4509 от 29 юни 2020г., С (2020) 7127 от 13
октомври 2020г., С (2021) 564 от 28 януари 2021 и С (2021) 8442 от 18 ноември 2021г.,
ПМС № 405/25.11.2021г. за установяване съществуване на вземане за сумата 24 577.37
лева, представляваща вземане по заповед № Т-РД-27-19 от 30.04.2024 г. на министъра
на туризма, влязла в законна сила на 30.06.2024 г., е основателен и следва да бъде
изцяло уважен.
Законна последица от уважаването на иска е присъждане на законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК – 17.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно т. 23б от Раздел 3.1. Помощ с ограничен размер от Временна рамка за
мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния
епидемичен взрив от COVID-19 /в сила от 28.01.2021 г./, мерките под формата на
подлежащи на възстановяване аванси, гаранции, заеми или други подлежащи на
възстановяване инструменти, могат да бъдат преобразувани в други форми на помощ,
като например безвъзмездни средства, при условие че преобразуването се извършва
5
най-късно до 31 декември 2022 г. и са спазени условията в този раздел.
В случая заявлението на ищцовото дружество за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ е депозирано през месец 06.2022 г., поради което срокът за
изплащане на финансовата помощ е изтекъл на 31.12.2022 г. и на основание чл. 84, ал.
1 ЗЗД длъжникът е изпаднал в забава, считано от 01.01.2023 г.
Размерът на обезщетението за забава върху сумата за главница за периода от
01.05.2024 г. до 14.03.2025 г., определен съгласно чл. 162 ГПК с помощта на
електронен калкулатор на законна лихва, възлиза на 2931.82 лева. С оглед на
изложеното, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира следните разноски: 2500 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 15267/2025 г., 467.66 лв. –
платена държавна такса по ч.гр.д. № 15267/2025 г., 1500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по частна жалба с вх. № 14811/25.04.2025 г., 1500 лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение в производството по частна жалба с вх. №
205835/12.06.2025 г., 550.19 лв. – платена държавна такса по настоящото дело и 3000
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение в по настоящото дело. Ответникът е
възразил, че претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение са
прекомерни по размер.
Предвид констатираното с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС
несъответствие на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с правото на ЕС, цитираният подзаконов нормативен акт няма
обвързващ характер за съда, а следва единствено да бъде съобразен като ориентир при
определянето на размера на адвокатското възнаграждение. При извършването на
преценката за определяне на конкретния размер съдът взема под внимание вида на
спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна
сложност на делото. Следва да се отбележи също, че съгласно практиката на СЕС,
обективирана в решения, постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение
под определения минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В конкретния случай минималният предвиден размер за оказаната правна помощ
в заповедното производство възлиза на 1500.00 лв. (чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 НМРАВ).
Според настоящия съдебен състав претендираният от заявителя размер от 2500.00 лв.
следва да бъде намален, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност - в производството не се събират доказателства и не се провеждат открити
съдебни заседания, а правната помощ се изразява в попълване и подаване на заявление
по образец. Следва да се отчете също така и стойността на претендираните вземания.
С оглед това, съдът намира, че справедливото възнаграждение в случая възлиза на
1500.00 лв. за оказаната правна помощ за заявителя, като следва да се признаят и
разноските за заплатена държавна такса в размер на 467.66 лв.
Проведеното частно въззивно производство е част от заповедното производство, а
по силата на т. 12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда исковото
производство по реда на чл. 422 ГПК, по което следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. Съдът приема с оглед
фактическата и правната сложност на спора и неговото естество, цената на двата иска
и предвид текстовете на чл. 7, ал. 1, т. 7 от НМРАВ, служещ като ориентир, че
заплатеният от ищеца адвокатски хонорар в производството по ч.гр.д. № 7610/2025 г.
по описа на СГС, във връзка с изготвянето на отговори по частна жалба с вх. №
14811/25.04.2025 г. и по частна жалба с вх. № 205835/12.06.2025 г., е прекомерен, като
същият следва да бъде намален до сумата от 500.00 лв. за защита по всяка от жалбите,
6
като възнаграждение в този размер съответства на правната и фактическа сложност на
делото, което не се отличава с такива, тъй като е протекло в з.с.з. и без
доказателствени искания от страните. Ето защо, възнаграждение за производството по
ч.гр.д. № 7610/2025 г. по описа на СГС следва да се присъди в общ размер на 1000.00
лв.
Своевременно са поискани и разноски за адвокатско възнаграждение по
настоящото исково производство в размер на 3000.00 лв. и са представени
доказателства за реалното им плащане. Посочените разноски не подлежат на
присъждане в пълен размер, а възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно,
като същото следва да бъде намалено до размер от 2000.00 лв., предвид правната и
фактическа сложност на делото, както и на вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца. С оглед на това, възнаграждение за настоящото
производство следва да се присъди в общ размер на 2000.00 лв. На ищеца следва да
бъде присъдена и заплатената в исковото производство държавна такса в размер на
550.19 лв.
При този изход на спора - цялостна основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец следва да бъдат разноски в
общ размер на 1967.66 лв. в производството по ч.гр.д. № 15267/2025 г., разноски в общ
размер на 1000.00 лв. в производството по ч.гр.д. № 7610/2025 г. по описа на СГС,
както и разноски в общ размер на 2550.19 лв. в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Бедрум“ ЕООД, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Л.“, № ...., срещу Министерство
на туризма, Булстат ...., със седалище и адрес: гр. София, ул. „Съборна“, № 1,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 9, чл. 11 и чл. 16 от Закон за държавните помощи, Решение на
Европейската комисия по схема за държавна помощ SA.100885 (2021/N) от 17.01.2022г.
вр. чл. 1, ал. 1, т. 9, буква „в“ и ал. 7 от ЗДБРБ за 2021г., т. 3.1. от Временна рамка за
мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на епидемичен
взрив от COVID-19 C (2020) 1863, приета на 19 март 2020г. и нейните изменения С
(2020) 2215 от 3 април 2020г., С (2021) 315 от 8 май 2020г., С (2020) 4509 от 29 юни
2020г., С (2020) 7127 от 13 октомври 2020г., С (2021) 564 от 28 януари 2021 и С (2021)
8442 от 18 ноември 2021г., ПМС № 405/25.11.2021г. и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Министерство на туризма, Булстат *********, дължи на „Бедрум“ ЕООД,
ЕИК ...., сумата от 24 577.37 лева, представляваща вземане по заповед № Т-РД-27-19
от 30.04.2024 г. на министъра на туризма, влязла в законна сила на 30.06.2024 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда –
17.03.2025г., до окончателното плащане, както и сумата от 2 931.82 лева -
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2024 г. до
14.03.2025 г., за които суми по ч. гр. дело № 15267/2025 г. по описа на СРС, 55 състав,
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 27.03.2025 г.
ОСЪЖДА Министерство на туризма, Булстат ...., със седалище и адрес: гр.
София, ул. „Съборна“, № 1, да заплати на „Бедрум“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Л.“, № ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски в общ размер на 1967.66 лв. в производството по ч.гр.д. № 15267/2025 г.,
разноски в общ размер на 1000.00 лв. в производството по ч.гр.д. № 7610/2025 г. по
описа на СГС, както и разноски в общ размер на 2550.19 лв. в настоящото
производство.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8