№ 39906
гр. София, 07.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110128934 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на „Си 3 Ай Европа“ ЕООД да заплати на П. С. П. сумата от 3000.00 лева, представляваща
неизплатена част от брутно трудово възнаграждение, дължимо на ищеца за периода от
18.05.2020г. до 16.11.2020г. съгласно сключен между страните трудов договор, по силата на
който П. П. заема длъжността „специалист контрол приходи“ в отдел „Обслужване на
Ксерокс“ в „Си 3 Ай Европа“ ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 100.00 лева,
представляваща обезщетение за забава върху претендираната сума за периода от
01.06.2020г. до 01.06.2022г.
Ищецът твърди, че с ответника са страни по трудово правоотношение, по силата на
което заема длъжността „специалист контрол приходи“ в отдел „Обслужване на Ксерокс“ в
„Си 3 Ай Европа“ ЕООД, като съгласно уговореното в трудовия му договор следва да полага
труд при 5- дневна работна седмица по 8 часа на ден. Твърди, че в периода от 18.05.2020г.
до 16.11.2020г. за служителите в отдела, в който работи, било въведено непълно работно
време по силата на последователно издавани от работодателя заповеди на основание чл.
138а, ал. 1 КТ- поради намаляване обема на работата, респ. на основание чл. 138а, ал. 2 КТ-
поради установени в страната извънредно положение, респ. извънредна епидемична
обстановка. Счита въвеждането на непълно работно време за незаконосъобразно, доколкото
не било спазено изискването за провеждане на съгласуване с представителите на
синдикалната организация в предприятието и с представителите на работниците и
служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, като не бил спазен и въведеният с нормата на чл. 9 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските период от 10 работни дни между
издаването на съответната заповед за въвеждане на непълно работно време до фактическото
му установяване. Наред с това, ищецът счита, че в случая не било налице намаляване на
обема на работата, а напротив- било констатирано увеличаване на същия, свидетелство за
което било обявяването на свободни позиции за периода на извънредното положение,
поради което поддържа, че в случая, въвеждайки намалено работно време, работодателят
злоупотребил с правото си по чл. 138а, ал. 2 КТ, възползвайки се от факта на обявено
извънредно положение. Счита, че въвеждайки намалено работно време само за определени
служители в рамките на съответните структурни звена, работодателят проявил
дискриминационно отношение към тях, вкл. към самия него. Изтъква, че през част от
включените в исковия период времеви интервали действали паралелно две заповеди, с които
се установявало непълно работно време на две различни основания. По изложените
съображения счита, че незаконосъобразното намаляване на работното му време довело до
1
необосновано незаплащане на пълния дължим размер на уговореното месечно трудово
възнаграждение от 1617.00 лева, поради което претендира заплащане на неплатения остстък,
законна лихва, обезщетение за забава, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете с довод, че съгласно закона и установената
по приложението му съдебна практика трудово възнаграждение се дължи за действително
положен труд, поради което и доколкото в случая ищецът не бил полагал труд при пълно
работно време през процесния период предявените от него искове следвало да бъдат
отхвърлени само на това основание. Независимо от това излага подробни съображения,
поради които счита въвеждането на намалено работно време за законосъобразно, като
поддържа, че обемът на работа в отдел „Обслужване на Ксерокс“, в който е зает ищецът,
намалял през релвантния за спора период, тъй като клиентът, в полза на който се
предоставяли съответните аутосорсинг услуги от страна на ответното дружество, заявил
изрично искане за намаляване обема на същите, като счита освен това, че ищецът не е
представил доказателства за увеличаване обема на работа в отдела му. Поддържа, че при
издаване на заповедите по чл. 138а, ал. 1 КТ спазил и нормата на чл. 9 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, както и изискването да проведе съгласуване на
предстоящото въвеждане на непълно работно време с представителите на синдикалната
организация в предприятието, като изяснява, че съгласуване с представителите на
работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ не било проведено, тъй като в предприятието
нямало такива. Независимо от това счита, че евентуалното непровеждане на процедурата по
съгласуване не води до незаконосъобразност на процесните заповеди. Счита, че по
отношение на основанието за установяване на непълно работно време, предвидено в
нормата на чл. 138а, ал. 2 КТ, са неприложими изискванията по ал. 1 да е намалял обемът на
работа, както и заповедта да бъде издадена поне 10 работни дни преди датата на въвеждане
на намаленото работно време, доколкото единственото предвидено в нормата условие било
да е обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка, което в случая
безспорно било налице. Оспорва издавайки процесните заповеди да е проявил
дискриминационно отношение спрямо ищеца, основано на който и да е от предвидените в
ЗЗДискр белези, както и да е злоупотребил с правото си да въведе непълно работно време,
като подчертава във връзка с последното, че в интерес на служителите си и съобразно
принципа за добросъвестно упражняване на трудовите права намалил установената за отдела
продължителност на работното време, за да запази числеността на заетите в него.
Претендира разноски.
По предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ процесуално задължение на
ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че през исковия период е
бил страна по трудово правоотношение с ответника, че през този период реално, фактически
е предоставил работната си сила в полза на работодателя през пълната уговорена
продължителност на работното му време от по 8 часа на ден, за което обстоятелство не сочи
доказателства, както и размера на следващото му се при пълно работно време месечно
брутно трудово възнаграждение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е пълно и главно
съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да докаже, че в изпълнение на разпоредбите на
чл. 138а, ал. 1 КТ и чл. 9 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е
установил непълно работно време за исковия период, като е издал писмени заповеди не по-
късно от 10 работни дни преди датата на преминаването към непълно работно време, в които
е посочил изрично срокът и работните места, за които се въвежда непълно работно време,
продължителността на работното време и данни за проведеното съгласуване с
представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и
служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, както и действителното осъществяване в обективната
действителност на материалната предпоставка за законосъобразно установяване на непълно
2
работно време на посоченото правно основание, а именно намаляване обема на работа в
звеното, в което ищецът е полагат труд през исковия период.
Законосъобразното упражняване на потестативното право на работодателя да намали
работното време на служители в предприятието си по реда на чл. 138а, ал. 2 КТ предполага
издаване на писмена заповед, съдържаща гореописаните данни, както и обявено в страната
извънредно положение или извънредна епидемична обстановка за периода на установено
непълно работо време, последното от които обстоятелства е безспорно между страните, а и
общоизвестно, поради което същото не подлежи на доказване в настоящия процес.
С оглед конкретно наведения в исковата молба довод за злоупотреба с право от страна
на работодателя при упражняване на преобразуващото му право едностранно да измени
съдържанието на трудовото правоотношение с ищеца, като въведе непълно работно време
на основание чл. 138а, ал. 2 КТ, в тежест на ищеца е да докаже конкретните фактически
обстоятелства, с които обосновава съждението си за недобросъвестно упражняване на
правото от страна на ответника, в частност увеличаването на обема на работата в отдела, в
който работи, през исковия период.
На основание разпоребите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради
това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства с правно
значение: съществуването през исковия период на трудово правоотношение между страните,
по силата на което ищецът е заемал длъжността „специалист контрол приходи“ в отдел
„Обслужване на Ксерокс“ в „Си 3 Ай Европа“ ЕООД, че за целия сочен от ищеца период- от
18.05.2020г. до 16.11.2020г., за служителите от звеното, в което е работел, в т. ч. за него, е
било установено непълно работно време по силата на издавани от субекта на работодателска
власт писмени заповеди, както и че неизплатената част от трудовото му възнаграждение за
този период при пълно работно време възлиза на претендираната с исковата молба сума от
общо 3000.00 лева.
Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства по делото на
представените от страните съответно с исковата молба и с отговора на исковата молба
документи.
Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от страните (по един от всяка страна) в първото по
делото открито съдебно заседание за установяване на сочените от страните обстоятелства,
касаещи намаляване обема на работа в предприятието, респ. спазването на процедурата по
съгласуване на предстоящото въвеждане на непълно работно време с представителите на
синдикалната организация и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2
КТ.
Без уважение следва да бъде оставено заявеното от името на ищеца искане за
допускане извършването на съдебно- счетоводна експертиза, доколкото същото е насочено
към установяване на обстоятелство, което не е спорно между страните.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
страните съответно с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при
режим на довеждане от страните (по един от всяка страна) в първото по делото открито
3
съдебно заседание за установяване на сочените от страните обстоятелства, касаещи
намаляване обема на работа в предприятието, респ. спазването на процедурата по
съгласуване на предстоящото въвеждане на непълно работно време с предсатвителите на
синдикалната организация и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2
КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане извършването на
съдебно- счетоводна експертиза по формулираните в исковата молба задачи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.02.2024г. от
11:00 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото
и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че при
неизпълнение на указанията в срок губят възможността да направят това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран докладът по делото, да се
връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и приложенията към
него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4