№ 327
гр. Перник , 22.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500214 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Д. Г. и А. Б. Г., подадена чрез пълномощника
адв. К.Р., срещу решение № 260124/05.02.2021 г., постановено по гр.д. № 01303/2019 г. на
Районен съд-Перник в частите, с които всеки от жалбоподателите е осъден поотделно на
основание чл. 195, ал. 1, пр. първо ЗЗД да заплати на ищеца „Фортис Визио” ЕООД сумата в
размер на 2950 лева, представляваща половината от платената продажна цена по развален
договор от 31.08.2018 г. за покупко-продажба на товарен автомобил марка „Санг Йонг”,
модел „Кайрон”, с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***, сумата от 64,32 лева –
половината от дължимата и платена нотариална такса и 73,75 лева – половината от дължим
и платен местен данък, ведно със законната лихва върху сумите за периода от предявяване
на исковата молба до окончателното им изплащане. С решението разноските са присъдени в
полза на всяка от страните съразмерно на уважената и съответно на отхвърлената част от
исковете.
Решение № 260124/05.02.2021 г. по гр.д. № 01303/2019 г. на ПРС е влязло в сила като
необжалвано в частите, с които предявените от „Фортис Визио” ЕООД срещу И. Д. Г. и А.
Б. Г. искове с правно основание чл. 195, ал. 1, пр. първо ЗЗД са отхвърлени за разликата над
присъдените 2950 лева до предявения размер от 4950 лева - половината от платената
продажна цена по развален договор от 31.08.2018 г. за покупко – продажба на МПС, за
разликата над присъдените 64,32 лева до предявения размер от 95,52 лева – половината от
платената нотариална такса и за разликата над присъдените 73,75 лева до предявения размер
от 125,50 лева – половината от платения местен данък.
По изложени в жалбата подробни съображения за недопустимост и неправилност
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материалния
закон и необоснованост, се иска решението да бъде обезсилено, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, евентуално се иска решението да
бъде отменено и предявените срещу жалбоподателите искове да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Моли се исковата молба, по която е
образувано производството, да бъде оставена без движение като нередовна и при
1
отстраняване на недостатъците да се разпредели доказателствена тежест относно
уточнените обстоятелства и да се напътят страните за кои от тях не сочат доказателства. С
възззивната жалба е направено искане въззивният съд служебно да допусне
съдебнотехническа експертиза по поставени в жалбата въпроси.
Въззиваемата страна-„Фортис Визио” ЕООД, с писмен отговор, подаден чрез адв.
К.Д. в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, е оспорила жалбата като неоснователна
и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установи, че подадената въззивна жалба е допустима (подадена е в срока по чл. 259 ГПК
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл.
260 и 261 ГПК, поради което образуваното въз основа на нея дело следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде дадена възможност да
изразят становище по доклада и им бъде указана възможността за доброволно уреждане на
спора.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателите за нередовност
на исковата молба, поради което искането им същата да бъде оставена без движение не
следва да се уважава.
Неоснователно е и направеното с въззивната жалба доказателствено искане за
допускане на съдебнотехническа експертиза. Съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК във въззивното
производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят
доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното
производство. С мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК е разяснено, че доколкото разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК
ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да приеме, че
първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е
приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа
оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може
да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на
оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част.
Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато
доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и
въззивната жалба съдържа оплакване за това. В случая жалбоподателите не са оспорили в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК съдебнотехническата експертиза, докато е траело изслушването
в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 13.01.2021 г., поради
което правото им да искат допускане на нова съдебнотехническа експертиза се явява
преклудирано по смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК и следва да бъде оставено без уважение, тъй
като поискат назначаване на допълнителна или повторна експертиза още пред първата
инстанция.
Не е налице и основание за служебно допускане на съдебнотехническа експертиза в
настоящото производство. Въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се
събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се
направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или ако тези
доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна
норма /в този смисъл- решение № 12 от 25.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2018 г., III г.
о., ГК/. С решение № 542 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2010 г., IV г. о., ГК е
разяснено, че допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се
възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота,
неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение.
2
В настоящия случай жалбоподателите не твърдят, че първоинстанционният съд е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при събиране на доказателствата,
нито следва да се приложи императивна материалноправна норма, която да налага допускане
на поисканата от тях експертиза, като не е налице и непълнота, неяснота или
необоснованост на представеното и неоспорено първоначално заключение. Поради това
направеното доказателствено искане следва да се остави без уважение като неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
МОТИВИТЕ в настоящото определение да се приемат като доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 20.05.2021 г., в 10.05 часа, за която дата и час с оглед
извънредната епидемична обстановка страните да се призоват по телефон и с връчване на
препис от настоящото определение по посочените по делото електронни пощи. При
невъзможност за призоваване по указания ред да се призоват чрез изпращане на призовка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателите И. Д. Г. и А. Б. Г. да бъде
оставена без движение като нередовна предявената срещу тях искова молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателите И. Д. Г. и А. Б. Г. за
допускане на съдебнотехническа експертиза със задача, формулирана във въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3