Р Е
Ш Е
Н И
Е № 260905
гр. Пловдив, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 24.09.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 11597 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е
по искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу К.Т.Н.,
с която е предявен главен иск за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
1864.20 лева– падежирала главница по договор за стоков кредит от ***, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията
по който са прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с Договор за цесия от
14.10.2016 г., 648.83 лева – договорна лихва за периода 10.08.2015 г. до
12.07.2016 г., 77.45 лева – лихвена надбавка за забава за периода 10.08.2015 г.
до 12.07.2016 г. и 120 лева – заемни такси, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 12.07.2016 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 9810/2016 г. по описа на ПРС.
В условията на евентуалност, в случай,
че съдът приеме, че предявения установителен иск е недопустим е предявен
осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 1863.51 лева /виж
уточнителна молба от 17.09.2019 г. л.54/ падежирала главница по договор за
стоков кредит от 15.06.2015 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който
са прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с Договор за цесия от 14.10.2016
г., както и сумата в размер на 567.54 лева – наказателна лихва по чл.12 от
Общите условия към договора, начислена за периода 11.07.2016 г. до 11.07.2019
г.
В исковата молба и допълнителните молби
към нея се твърди, че между ответникът, като кредитополучател и „Банка ДСК“
ЕАД е сключен договор за стоков кредит
от ***.
По силата на договора за кредит на ответника е предоставен заем в общ размер на
2185.60 лева за закупуване на конкретно посочени в договора вещи. Заедно с
главницата ответникът се задължил да заплати и еднократна застрахователна
премия в размер на 137.60 лева. По договора останала незаплатена главница в
размер на търсената сума, представляваща сбор от вноските за главница за
периода 10.09.2015 г. до 15.06.2016 г. Поради забава в плащанията на ответникът
е начислена наказателна лихва по чл.12 от Общите условия. Вземанията по
договора са прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с Договор за цесия от
14.10.2016 г, ведно с всички обезпечения
и привилегии.
С Определение от 19.08.2019 г. на ПРС,
потвърдено с Определение на ПОС от 10.10.2019 г., влязло в законна сила, ПРС е
прекратил производството по установителните искове и е обезсилил издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
9810/2016 г. по описа на ПРС и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист.
Предмет на настоящото производство са
осъдителни искове за присъждане на сумата в размер на 1863.51 лева /виж
уточнителна молба от 17.09.2019 г. л.54/ падежирала главница по договор за
стоков кредит от 15.06.2015 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който
са прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с Договор за цесия от 14.10.2016
г., както и сумата в размер на 567.54 лева – наказателна лихва по чл.12 от
Общите условия към договора, начислена за периода 11.07.2016 г. до 11.07.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 11.07.2019 г. до окончателното плащане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете по допустимост и
основателност. Счита, че предявените при условията на евентуалност осъдителни
искове, така предявени са недопустими, доколкото не можело да съединява
евентуален осъдителен иск с главен установителен иск, при които ищецът се
позовава на едни и същи фактически твърдения – настъпила предсрочна
изискуемост. На следващо място, при условие, че съдът приеме исковете за допустими,
счита, че същите са неоснователни. Излагат се възражения за недействителност на
процесния договор за кредит, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9, т.10, т. 12
и т.20. Прави възражение за прихващане, като иска да бъде прихваната, платената
от ответника сума за възнаградителна лихва в размер на 121.54 лева с
претендираната от ищеца главница. Счита, че така заплатената лихва е недължимо
платена, поради липса на основание, клаузата за възнаградителна лихва била
нищожна. Претендират се разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта на исковете
Съдът намира, че е сезиран с допустими
осъдителни искове. В случая осъдителните искове са предявени като евентуални на
главни положителни установителни искове, предявени по реда на чл.422 ГПК, като
условието за разглеждане на евентуалния иск е в случай, че съдът приеме
установителните искове за недопустими. В случая с влязло в сила Определение
настоящият състав е приел, че главните положителни установителни искове са
недопустими, поради което е прекратил производството по тях и е обезсилил
изцяло, издадената по ч.гр.д. № 9810/2016 г. по описа на ПРС заповед по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Правният интерес – предпоставка за допустимост на осъдителния иск,
произтича от обезсилване на заповедта за изпълнение. В този изричен смисъл, че
е допустимо съединяване на осъдителен иск с главен установителен иск по
идентичен казус е разгледан в Определение № 296/15.05.2019 г. по т.д №
1738/2018 г. II ТО на ВКС – предмет на което дело е заведен иск от „ОТП
Факторинг България“ ЕАД – с главен положителен установителен иск по чл.422 ГПК
и евентуален осъдителен, предпоставен от недопустимост на производството по
главния иск.
По същество:
Предявени са
обективно кумулативно осъдителни искове с правна квалификация: чл.420, ал.1 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК, във вр. с
чл.99 ЗЗД и чл.92 ЗЗД .
От ответника е предявено възражение за прихващане с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен
договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя,
размер и падеж на вземанията, уговорка за заплащане на застрахователна премия,
клауза за неустойка при забава на плащане на задължението за главница по
договора, размер на вземането, сключване на договор за прехвърляне на
вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента
или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/. В тежест на ответника - следва да проведе
насрещно доказване, както и да установи изложените с отговора на исковата молба
твърдения, в тази част и възражението си за нищожност на клаузите, касаещи
дължимите от ответника възнаградителна лихва. По въведеното в производството
възражение за прихващане ответникът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване плащане в полза на ищеца на сумите от съответно 121.54 лева,
представляващи платени без основание суми за възнаградителна лихва, която
клауза е нищожна.
С
Определение от 03.02.2020 г. като безспорно между страните е отделено че ответникът в
качеството на кредитополучател е сключил договор за стоков кредит от 15.06.2015
г. с банка ДСК ЕАД с посоченото в исковата молба съдържание, че заемната сума е
усвоена от него, както и че по договора е останала незаплатена главница в размер
на 1863.51 лева, представляваща сбор от вноските за главница за периода
10.09.2015 г. до 15.06.2016 г. Не се оспорва, че вземанията са прехвърлени на
ищеца с договор за цесия, за което ответникът е уведомен. Безспорно между
страните е, че ответникът е заплатил по клаузата за възнаградителна лихва сума
в общ размер на 121.54 лева.
Не се
оспорва от ответникът, че същият е получил и стоките за закупуването на които е
предоставен кредит, което се установява и от представената фактура от
15.06.2015 г./л.25/, в която са описани стоките, описани и в договора за
кредит, че сумата е преведена на Техномаркет България АД, фактурата носи подпис
на ответника, същата не е оспорена от последния.
Спорно по
делото е дали договорът за кредит е валидно сключен.
Ответникът
по делото излага доводи за недействителност на договора, поради нарушение на
разпоредбите на чл. чл.11, ал.1, т.9, т.10, т. 12 и т.20
Видно от
договора за кредит в него страните са уговорили фиксиран лихвен процент от
37.74 % годишно, с което е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК –
посочен е лихвения процент и доколкото същият е фиксиран, не са налице условия
от които да се влия. Така уговорената лихва не е нищожна. Няма пречка страните
да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая
съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите
нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по
производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който
носи кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на
волята. Размерът на договорната лихва за целия период на договора е в размер на
457.04 лева, размерът на отпуснатия кредит е 2048 лева, кредитът е отпуснат за
срок от една година – продължителен период от време, не е обезпечен, поради
което съдът приема, че размерът на
лихвата е съответен на насрещната престация на кредитора, не е прекомерен и не
противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност. Клаузата не съдържа
в себе си и неравноправни условия, лихвата е фиксирана за целия период на
договора и не е променяна. Няма нарушение и на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото ГПР
/в който е включена възнаградителната лихва/ е в размер на допустимия от
закона.
Съдът не
констатира и твърдяното от ответника нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
доколкото в него е посочено от какви компоненти са формирани дължимите суми по
договора, посочена е каква е главницата – 2048 лева, че по договора се дължи и
застрахователна премия – 137.60 лева, която е част от главницата. Посочен е и
размерът на договорните лихви в общ размер на 457.04 лева. В погасителния план,
неразделна част от договора са посочени общо дължимите суми в размер на 2642.65
лева. Предвид изложеното съдът приема, че по договора ясно и недвусмислено е
посочено какви суми ще следва да заплати кредитополучателя. В договора е
посочен ГПР в размер на 45.12 %. Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора
отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на
чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае
действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него,
което не влече след себе си недействителност на целия договор.
Видно от
Общите условия към договора за кредит /л.18/, които са неразделна част от
договора и които са подписани от ответника, което същият не е оспорил, в раздел
V Задължения на страните, т.11, под.т.2 е предвидено задължение
на банката да предоставя при поискване и безвъзмездно на кредитополучателя,
информацията, посочена в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
В раздел VIII Право на отказ от договора за потребителски кредит,
посочен в ОУ към договора за кредит, е предвидена възможността за отказ от
договора от кредитополучателя и условията за това, което представляват
съдържанието по чл.11, ал.1, т. 20 ЗПК, предвид което съдът намира, че не е
нарушена посочената законова разпоредба.
С оглед задължението на съда да следи и служебно
за нищожност на договорите поради противоречие със законна, заобикаляне на
закона и противоречие с добрите нрави, съдът намира, че не са налице
обстоятелства, водещи до недействителност на договора, извън посочените от
ответника.
Процесният
договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните
вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен
план към договора, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания,
право да се откаже от договора. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е
признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем.
Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са
подписани на всяка страница от заемателя.
С оглед изложеното съдът
приема, че договорът е валидно сключен и между страните по него е възникнало
заемно правоотношение.
По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница в размер
на 1863.51 лева,
представляваща неплатени вноски за периода от 10.09.2015 г. до
15.06.2016 г. По делото се установи,
че по договора е предвидено заплащане на застрахователна премия в еднократен
размер от 137.60 лева, която формира, заедно с цената на стоките, главницата по
кредита и е част от нея, поради което се дължи заедно с главницата. Представен
е и договор за застраховка /л.22/.
При служебно изчисление, по реда на чл.162 ГПК, общият
размер на вноските за главница за претендирания период от 10.09.2015 г.
до 15.06.2016 г., посочени в
погасителния план /л.16-гръб/ е 1863.51 лева /вноски от № 3 до № 12/.
В тежест на ответника е да докаже
заплащане на вноските за главница за претендирания период. Неблагоприятните
последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за
ответника. Искът за главница се явява основателен до сумата в размер на 1863.51 лева, формирана от вноските за главница за периода
10.09.2015 г. до 15.06.2016 г.
Като законна последица от уважаване на
иска за главница, ще се уважи и претенцията за законна лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.07.2019 г. до окончателното
плащане на вземането, каквото искане е направено още в исковата молба.
По отношение на обезщетението за забава –
лихвена надбавка
В чл.12 от ОУ, неразделна част от договора
е уговорена, че при забава на плащане на месечната вноска от деня следващ
падежната дата, определена в договора, частта от вноската представляваща
главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 пункта.
Съгласно чл.33 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да е по-голяма от законната лихва.
Съдът приема, че клаузата по чл.12 ОУ е недействителна в частта, в която е
предвидено обезщетението за забава да е над 10 пункта /законната лихва/ плюс
договорния лихвен процент. В случая се претендира размер на обезщетението от
567.54 лева за периода 11.07.2016 г. до 11.07.2019 г. По реда на чл.162 ГПК, с
помощта на онлайн калкулатор, съдът изчисли размерът на законна лихва за
периода 11.07.2016 г. до 11.07.2019 г., въз основа на цялата претендирана
главница, доколкото падежът на всички вноски е настъпил към дата 15.06.2016 г.,
който възлиза в размер на търсената сума 567.54
лева, предвид което съдът приема, че искът е основателен и следва да бъде
уважен за пълния предявен размер. Претенцията на ищеца за посочения период не
надхвърля размера на законната лихва, не е начисляван допълнително договорния
лихвен процент, в която част клаузата е недействителна.
По възражението за прихващане на
ответника
С оглед уважаване на претенцията на ищеца
за главница, се сбъднало условието за разглеждане на възражението за прихващане
на ответника със сумата от 121.54 лева – платена сума по клауза за
възнаградителна лихва, претендирана като недължимо платена, доколкото клаузата
за възнаградителна лихва била недействителна.
Съдът
изложи по-горе съображение, че сключения между страни договор е действителен,
како и че клаузата за възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави и
същата е действителна, предвид което възражението за прихващане на ответника е
неоснователно и като такова ще се отхвърли. Сумата в размер на 121,54 лева не е
недължимо платена.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат за ищеца. Ищецът доказа следните разноски – 54.18 лева, платена
държавна такса по осъдителните искове и 80 лева – депозит за ССчЕ.
В исковото
производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна
сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо
разноски в исковото производство 234 лева,
които ще се присъдят в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Т.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
НА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2,
представлявано от И. Г. Д. – И. д. сумата в размер на 1863.51
лева, падежирала
главница по договор за стоков кредит от 15.06.2015 г., сключен с „Банка ДСК“
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с
Договор за цесия от 14.10.2016 г., както и сумата в размер на 567.54 лева – наказателна лихва по
чл.12 от Общите условия към договора, начислена за периода 11.07.2016 г. до
11.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 11.07.2019 г. до окончателното плащане на вземането, както и
сумата в размер на 234 лева – разноски в производството.
ОТХВЪРЛЯ предявеното
от К.Т.Н., ЕГН ********** срещу „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2, представлявано от И. Г. Д. –
И. д. ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ на
сумата в размер на 121.54 лева, недължимо платена по клауза за възнаградителна
лихва по договор за стоков
кредит от 15.06.2015 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, поради недействителност тази клауза и на договора като
цяло, с претендираната от ищеца сума в размер на 1863.51
лева – главница по
договор
за стоков кредит от 15.06.2015 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, до размера на по-малката от двете суми, като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ