Решение по дело №412/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

260304/22.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На осми декември                                                         две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:                     Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Николова

 

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 412 по описа на ШРС за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “Енерго – Про Продажби” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от П. С.С., Я.М.Д. и Г.К., чрез юрисконсулт М.М.срещу С.А.А. с ЕГН ********** и П.А.А. с ЕГН ********** ***, в качеството им на законни наследници на починалата Е.А.А..

В исковата молба се посочва, че наследодателя на ответниците  Е.А.А. била клиент на ищцовото дружество, с клиентски номер **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер  **********, находящ се в гр.Шумен, ул.“Генерал Драгомиров“ № 34, вх.2, ап.33. В качеството си на потребител на ел.енергия дължала заплащането на използваната ел.енергия в посочените в чл.26 от ОУДПЕЕ срокове. Е.А. починала на 21.07.2018г. и оставила за свои законни наследници четири дъщери и трима сина, като ответниците П.А. и С.А. наследявали 1/7 ид.ч. от наследството, включително и задълженията към „Енерго Про Продажби“ АД. Тези задължения възлизали на общо 1257.34 лв. по фактури за периода от 13.03.2018г. до 13.06.2018г. и мораторна лихва върху сумата от 61.04 лв. за периода от падежа на всяка една фактура до 25.10.2018г.  Към момента задължението не било заплатено, което пораждало правния интерес от водене на настоящото производство, като се претендират суми равняващи се на наследената от ответниците идеална част от наследството или по 179.62 лв. главница и по 8.72 лв. лихва върху сумата , като се претендират и разноски.

Исковата молба и книжата към нея са редовно връчени на назначения от съда особен представител на ответниците, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор. Моли се производството да бъде спряно, предвид липсата на доказателства дали ответниците са приели наследството и съответно провеждане на производство по чл.49 от ЗН.  Оспорва се иска изцяло по основание и размер. Моли се да бъде задължен юрисконсулта да представи доказателства, че е в трудово правоотношение в ищцовото дружество.

В съдебно заседание за ищеца се явява юрисконсулт М., който поддържа исковата молба и в хода на съдебните прения излага доводи за основателност на претенциите.

За ответниците се явява преупълномощения от особения представител адв. С.Г., която поддържа писмения отговор и обосновава неоснователността на претенциите с обстоятелството за липса на доказателства за приемане на наследството. Прави се искане за увеличаване на определеното от съда възнаграждение, предвид многото проведени съдебни заседания в производството.

             Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, че между ищеца и Е.А.А. с ЕГН ********** е налице облигационна връзка, с правопораждащ юридически факт – договор за продажба на електроенергия, като А. била  потребител на електрическа енергия с клиентски номер ********** за обект с абонатен номер **********, представляващ общински жилищен имот, находящ се в гр.***. Видно от представен по делото Договор за наем № ЖИ-50 от 15.03.2017г. същия бил отдаден под наем на Е.А.А. за срок от три години. В договорът било изрично отбелязано, че влиза в сила от 03.09.2016г., като изтича на 03.09.2019г. Задълженията на А. към ищеца възлизали в общ размер на 1318.38 лв., като сума от 1257.34 лв. била главница за консумирана от нея електрическа енергия за периода от 13.03.2018г. до 13.06.2018г., както и мораторна лихва в размер на 61.04 лв. за периода от падежа на всяка една фактура до 25.10.2018г. Представено е извлечение от сметка към 25.10.2018г., в което били изброени  фактурите на обща стойност 1318.38 лв. (лист 5 от делото), както и е представена справка за потреблението на обекта, видно от която последната потребена ел.енергия била за периода 23.04.2018г. – 22.05.2018г.

От Удостоверение за наследници изх. № 841 от 13.03.2019г. на Община Шумен се установява, че Е.А.А. е починала на 21.07.2018г., като оставила за законни наследници четири дъщери и трима сина, измежду които и ответниците С.А.А. и П.А.А..

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която заключава,      че неплатените задължения за консумирана ел.енергия в периода от 13.03.2018г. до 13.06.2018г. били в размер на 1257.34 лв., като мораторната лихва върху тази сума била в размер на 61.04 лв. за периода от датата на падежа на всяка фактура до 25.10.2018г.

В предоставената от съда възможност на ответниците да приемат или да направят отказ по отношение на наследството на наследодателката си, редовно призованата наследница С.А. (лист 90 от делото), не се е явила и не е депозирала волеизявление за приемането или не на наследството, като ответникът П.А. не е открит на адреса.

При така установената фактическа обстановка, съдът, приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими, налице са абсолютните положителни предпоставки за предявяването им, като липсват отрицателни такива.

По отношение основателността на предявените искове по чл.124 от ГПК: В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на претендираното от него вземане и размерът му, а ответниците да  докажат възраженията си срещу недължимостта на твърдяното задължение. Съдът намира, че при положение, че с договора за наем на общински имот, задължението за заплащане на разхода за ел.енергия се възлага на наемателя ежемесечно, то е съществувала валидна облигационна връзка между ищеца и наследодателката на ответниците, в качеството ѝ на потребител на ел.енергия. В подкрепа на това е обстоятелството, че наемателя е имал клиентски номер, на чието име се е водил абонатния номер на наетия обект за посочената част от процесния период.  Основното възражение на особения представител е свързано с това, че не са представени доказателства относно това ответниците да са приели наследството на Е.А.А.. Настоящият съдебен състав намира възраженията за основателни. За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗН по искане на всеки заинтересован районният съд определя срок на лице, което има право да наследява, да заяви дали приема наследството. Последица от неприемането на наследството в дадения от съда срок, съгласно чл.51, ал.2 от ЗН е загубване на правото на наследника да приеме наследството впоследствие. Такава хипотеза в конкретния случай е налице по отношение на ответницата С.А.А., която въпреки редовното си призоваване именно за това действие до датата на съдебното заседание и в самото съдебно заседание не е направила волеизявление дали приема или прави отказ от наследството на своята майка. Ответникът П.А. не е бил намерен на адресите по делото, поради което и не е могъл да заяви валидно приема или се отказва от него. По отношение на А. особения представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призования към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера. В този смисъл са Определение № 203 от 29.02.2016г. на ВКС по т.д. № 1911/2015г. I г.о. Определение № 100 от 12.02.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 190/2015г. III г.о., Определение № 315 от 23.06.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 3092/2015г., I г.о. Така също не са представени и доказателства от които да се установи факта на приемане на наследството от ответниците изрично по реда на чл.49, ал.1 от ЗН или мълчаливо по смисъла на чл.49, ал.2 от ЗН.

Поради това съдът намира, че ответниците не могат да отговарят за задължението на наследодателката си. Като предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Предвид изхода на делото разноските следва да останат за сметка на ищеца така както са направени. Съдът намира, че искането на особения представител направено чрез преупълномощения от него адвокат за увеличаване на определеното възнаграждение следва да се остави без уважение, доколкото по делото въпреки проведените няколко съдебни заседание не е налице правна или фактическа сложност за да налага исканото увеличаване.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :