№ 164
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20241800500186 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
В него се разглежда повторно делото, образувано по въззивни жалби на
Детска градина „С.“ срещу Решение № 59/09.06.2022г., постановено по гр.д.
№ 225 по описа Пирдопския районен съд за 2021 г., с което съдът е уважил
исковете на П. И. Х. по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
С първата въззивна жалба жалбоподателят оспорва мотивите на
районния съд, довели до формиране на извод за основателност на исковете.
Поддържа, че било проведено надлежно дисциплинарно производство, а
уволнителната заповед е била редовно връчена на ищцата. Същата била
запозната и с нарушението, за което е започнало дисциплинарното
производство, тъй като в поканата за предоставяне на обяснения било
посочено, че те се искат за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 187,
ал. 1, т. 8 предложение първо от КТ. Жалбоподателят изтъква, че процесното
дисциплинарно производство е започнало по подадени жалби и сигнали от
родители и служители срещу ищцата П. Х. – директор на ДГ „В.Н.Л.“ – гр. З..
Преди издаването на уволнителната заповед било проведено дисциплинарно
производство, като, в съответствие с чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят
изслушал работника и поискал писмените му обяснения като същите са били
обективирани в писмо Per. № 94П-461-3 #1 от 11.12.2020г. Изтъква, че, тъй
като трудовият договор на директора на детската градина бил сключен с
кмета на община З. (арг. от чл. 61, ал. 2 от КТ), цялото дисциплинарно
производство било проведено именно от кмета. При това той установил както
лично, така и чрез назначената от него комисия, дисциплинарните
нарушения, визирани в процесната заповед. Провел е среща със служителите
1
в детската градина и с родители на деца, които я посещават. Според
жалбоподателя, процесът по иницииране на уволнението на ищцата започнал
с подаване на жалба от родители на деца от трета група на ДГ „В.Н.Л.” - гр. З.
(подписана от още 26 родители) за арогантно и диктаторско поведение на
директорката на детската градина П. И. Х. към родителите, децата и
персонала и оплаквания от жестокото поведение към персонала. Кметът на
община З. извършил проверка на обстоятелствата, описани в жалбата, и
установил, че П. И. Павлова (Х.) на 30.11.2020г. издала заповед за изключване
на учителите от детската градина от вайбър- групата с родителите на децата,
посещаващи градината, като по този начин нарушила личните им права.
Същата се държала грубо и непристойно с персонала на детската градина,
който изпитвал страх от нея, а тя ги заплашва, създава интриги, настройва
персонала един срещу друг, посягала на учители и обслужващ персона, не им
позволява да ползват законните си почивки по време на работния ден, като
оплакванията срещу нея датират още от 2018г. Това нейно поведение довело
до напускане на детската градина от голям брой деца и създало напрежение в
обществото, тъй като предизвикало и медиен интерес. Действията на Х.
представлявали нарушение на трудовата дисциплина с висока тежест и
обосновават налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание, тъй като с
грубото си отношение към персонала и непризнаване на законовите искания
на родителите тя е допринесла за намаляване на децата в детската градина и
напускане на дългогодишни служители.
Жалбоподателят счита, че горните обстоятелства били доказани в хода
на съдебния процес с показанията на свидетелите Р. и Б., които са служители
в детската градина и са преки свидетели и потърпевши от поведението на
ищцата.
Изразява становище, че двумесечният срок по чл. 194 от КТ не е
пропуснат, тъй като преди изтичането му Х. излязла в продължителен отпуск
по болест.
Намира, че уволнителната заповед не е опорочена от непрецизното
посочване в нея на лицето, с чието доверие е злоупотребила ищцата, и чието
добро име е уронила.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което да отхвърли исковите претенции, или - поради нарушение на
процесуалните правила – да върне делото за ново разглеждане с указания за
произнасяне по искането за конституиране на кмета на община З. като трето
лице- помагач.
С втората въззивна жалба, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло Решение №
59 от 09.06.2022 г. по гр.д. № 225 по описа за 2021 г. на Първи граждански състав на
Районен съд - Пирдоп поради противоречие с материалния закон и необоснованост, като
вместо това постанови друго, с което предявените искове бъдат оставени без уважение като
неоснователни и недоказани. Счита, че уволнението е извършено от компетентен орган
(кмета на община З.) и в писмен вид - със Заповед №77/01.03.2021г., чието съдържание
отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ. Оспорва изводите на първоинстанционния съд,
като счита, че те не съответстват на действителното фактическо положение. Счита, че
работодателят е провел дисциплинарно производство съобразно изискванията на закона,
както и е изпълнил задълженията си по чл. 193 ал. 1 от КТ. Сочи, че съставомерното
дисциплинарно нарушение е именно визираното в процесната заповед, че „с поведението си
директорът е злоупотребил с доверието на работодателя /Община З./ и е уронил доброто име
на повереното за управление детско заведение.“ Също така в заповедта било отразено
надлежното провеждане на процедурата по чл. 193 от КТ, тъй като е записано, че „при
извършената проверка са представени писмени обяснения с вх. № 9417-461-3
2
#1/11.12.2020г.“, а такива действително били изискани и представени.
Също така, жалбоподателят счита, че заповедта е издадена в рамките на срока по чл.
194, ал. 1 от КТ и е съобразена с чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като съдържа изрично препращане
към конкретни жалби и към доклад № 24-1/15.01.2021г. на нарочно формирана комисия, в
който са подробно описани обстоятелствата по дисциплинарното нарушение. От друга
страна, фактът на извършването му бил установен обективно и по безспорен начин от
проведената на 04.12.2020г. среща с родителите на децата от детската градина, както и от
проведеният от родителите протест пред сградата на Община З. на 11.12.2020г.
Жалбоподателят анализира разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, като прави
извод, че в случая е доказвано осъществяването на дисциплинарни нарушения на ищцата
именно по този нормативен текст, като същите са надлежно описани в уволнителната
заповед. и по втората хипотеза на чл. 187 ал. 1 т. 8 от КТ -, а именно уронване на доброто
име на предприятието - Детска градина „В.Н.Л. “.
На последно място, жалбоподателят счита, че обжалваното решение е немотивирано
и необосновано, тъй като в него били възпроизведени свидетелските показания, но без да се
анализират, нито било посочено, кои от тях се кредитират, кои не се кредитират, и поради
каква причина.
Също така, според жалбоподателя, в решението теоретично се сочело, на какви
законови изисквания трябва да отговаря процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание, но не били анализирани поотделно и систематично събраните по делото
доказателства. Съдът не бил взел предвид представените по делото жалби, в които са
описани подробно дисциплинарните прояви на ищцата по дати, нито бил ценил като
доказателство резултатите от доклада на общинската комисия, а също и отразените в
медиите протести пред Община З. на персонала и родителите.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Постъпил е общ отговор на двете жалби, с който същите се оспорват. Въззиваемата
счита, че процесната уволнителна заповед е постановена при нарушение на материалния и
процесуалния закон, поради което подлежи на отмяна. Твърди, че не са й били поискани
обяснения по чл. 193 от КТ. Работодателят не бил установил лично дисциплинарните
нарушения, а се позовал на оплаквания от трети лица, без да събере доказателства за това.
Освен това не бил установен нито моментът на нарушението, нито моментът на
откриването му. Сочи, че дисциплинарното наказание било наложено след изтичане на
преклузивния срок по чл. 194 от КТ. По същество намира, че описаните в заповедта
действия не съставлявали нарушение на трудовата дисциплина, а, дори да са такива, били с
ниска тежест и останали недоказани, вкл. от събраните в хода на съдебното производство
доказателства. Във връзка с това оспорва твърденията за скандал на 20.11.2020г., за
напускане на голям брой деца от детската градина и др. Оспорва доводите на
жалбоподателя. Моли съда да остави жалбите без уважение и да потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски.
По тези жалби е било образувано в.гр.д. № 618/2022г. на Софийския окръжен съд,
приключило с постановяване на Решение № 70/07.02.2023г., с което първоинстанционното
решение е било отменено единствено в частта по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, и
потвърдено – в останалите му части.
По подадена касационна жалба от ДГ „С.“ срещу това решение, то е
било отменено с Решение № 160/12.03.2024г. по к.гр.д. № 2401/2023г. на
ВКС, а делото е било върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на
въззивния съд. В мотивната част на отменителното решение на е посочено, че
ако по отношение на част от нарушенията, дали основание за налагане на
дисциплинарното наказание, не е изпълнено изискването за искане на
обяснения, т.е. е нарушен чл. 193, ал. 1 от КТ, трудовият спор за
законосъобразността на уволнението следва да се разгледа във връзка с
останалите нарушения, за които са изискани обяснения, като при това съдът
трябва прецени вида и естеството на последните, обясненията във връзка със
същите, събраните доказателства за установяването им, тежестта на
допуснатото нарушение и съразмерността на наложеното наказание,
3
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението. В
обобщение, дадени са указания за разглеждане на спора по същество, каквото
не е било извършено нито от първоинстанционния съд, нито при първото
разглеждане на делото от въззивния съд.
В открито съдебно заседание при повторното разглеждане на делото
пред въззивната инстанция жалбоподателят ДГ „С.“ се представлява от адв.
Д., която оспорва подадения отговор, поддържа двете жалби и моли съда да
ги уважи, като върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд
с цел пълно изясняване на спора при съобразяване с всички доказателства по
делото. Не претендира разноски.
В открито съдебно заседание при повторното разглеждане на делото
пред въззивната инстанция въззиваемата П. Х. не се явява. Представлява се от
адв. П., който поддържа отговора, оспорва жалбите и счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Позовава се
на вече депозираните писмени становища в хода на производството пред
различни инстанции. Претендира разноски.
Въз основа на доказателствата, събрани пред Пирдопския районен съд, е
установена фактическа обстановка, която е описана в обжалваното
първоинстанционно решение, поради което не е необходимо да се преповтаря
в настоящия съдебен акт.
В хода на първото и на повторното разглеждане на делото от въззивния
съд не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство решение е валидно, доколкото
е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявените такива по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Противно на поддържаното от жалбоподателя, отказът да се
конституира трето лице- помагач на негова страна не обуславя недопустимост
на обжалвания съдебен акт, доколкото участието на това лице в
производството не е процесуална предпоставка за неговата допустимост.
ІІІ. По същество
4
Делото е върнато от ВКС за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд, с указания за съобразяване по същество единствено с тази част
от посочените в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения, за които
има надлежно изискани обяснения по реда на чл. 193 от КТ от П. Х. в
качеството й на директор на Детска градина „В.Н.Л.“ – гр. З..
В изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция,
настоящият съдебен състав анализира обстоятелствената част на процесната
уволнителна заповед, като установи, че същата е мотивирана с нарушения на
трудовата дисциплина, обективирани в шест жалби от 2018г., една жалба от
12.03.2020г., както и жалба вх. № 46-293-2 от 07.12.2020г. на родители на
деца, посещаващи Детска градина „В.Н.Л.“ – гр. З..
От намиращата се на л. 59 от първоинстанционното дело покана за
представяне на писмени обяснения за извършено дисциплинарно нарушение
по чл. 193 от КТ се установява, че такива обяснения са били изискани само
във връзка с жалба вх. № 46-293-2 от 07.12.2020г. и съдържащите се в нея
твърдения за поведение на Х., квалифицирано като такова нарушение.
В рамките на определения с поканата срок П. Х. е депозирала писмени
обяснения с приложени писмени доказателства в тяхна подкрепа (л. 60 – 88 от
първоинстанционното дело). От съдържанието на тези обяснения се
установява, че - в съответствие с начина, по който са поискани - те касаят
единствено обстоятелствата, посочени в жалба вх. № 46-293-2 от 07.12.2020г.
Поради това и с оглед задължителните указания на ВКС, на изследване в
настоящото производство подлежат само тези обстоятелства. Същите се
изразяват в твърдения за арогантно и диктаторско поведение от страна на П.
Х. към родителите, децата и персонала, както и издадена от нея заповед от
30.11.2020г. за изтриване на вайбър- групата между родители и учители, а
също и саботиране на учебния процес и отказ за организиране на онлайн-
обучение.
Съдът намира, че така формулираните твърдения (както в жалбата на
родителите от 07.12.2020г, така и в поканата за даване на обяснения, а
отчасти - и в уволнителната заповед) в преобладаващата си част
представляват оценъчни съждения и квалификации на подалите жалбата лица
(респ. на работодателя), а не конкретни факти, които биха подлежали на
доказване и проверка както в дисциплинарнато производство, така и в
настоящото съдебно производство. Така например се релевира арогантно и
диктаторско поведение на директорката на детската градина, но не се сочи, в
какво се изразява то; релевират се проявена от нея агресия, неуважение,
неподходящ речник и психически тормоз, но не се сочат конкретни прояви от
съответния вид; акцентира се не върху действията на Х., а върху отношението
на жалбоподателите към тях и върху резултата, който те считат за породен от
тези действия. Според настоящия съдебен състав, съждения от този вид са
резултативни, обобщени, неопределени и лишени от конкретика, което
препятства както възможността за установяване на описаните с тях действия
по вид и момент на извършване, така и защитата на дисциплинарно наказания
служител срещу тях. Поради това следва да се приеме, че описаните и
квалифицирани по този начин обстоятелства не са в състояние да обосноват
налагане на дисциплинарно наказание.
Единственото по- конкретно обстоятелство, визирано в жалбата на
родителите от 07.12.2020г. и в поканата за писмени обяснения (но не и в
уволнителната заповед), е Заповед № 282-58 от 30.11.2020г. Видно от
5
намиращото се на л. 68 от първоинстанционното дело копие от същата, тя,
безспорно е издадена от Х. в качеството й на директор на ДГ „В.Н.Л.“, и с нея
е наредено да се закрият всички създадени от учителите виртуални групи, до
които директорът няма достъп, а групите, създадени от родители, да бъдат
напуснати от учителите поради липса на контрол, създаване на конфликти и
злоупотреби, като за комуникация с родителите да се използва електронен
дневник КИДО. Видно от съдържанието й, тази заповед има организационен
характер и касае реда и средствата за комуникация между родителите и
персонала на детската градина, без да я ограничава и без да накърнява нечии
законоустановени права. Наистина, от текста на заповедта е видно желанието
на Х. да упражнява контрол върху тази комуникация, но това трудно може да
бъде тълкувано в неин ущърб, тъй като заеманата от нея длъжност
предполага именно управление на поверената й детска градина. Дори да се
приеме, че с тази заповед тя е надхвърлила обема на правомощията си (което
е спорно), укоримостта на това конкретно действие не е в степен, която може
да се интерпретира като злоупотреба с доверието на работодателя или
уронване на доброто му име.
Нямат такъв характер и твърденията на подалите жалбата родители, че
чрез горната заповед се саботира учебния процес и се отказва организиране
на онлайн- обучение, тъй като съдържанието на заповедта и начинът на
формулирането й не обуславят непосредствен извод в тази насока. Дори
хипотетично да се приеме, че заповедта е свързана по някакъв начин с
онлайн- обучението, от обясненията на служителя и приложените към него
извадки от електронни съобщения е видно, че не директорката, а персоналът
на детската градина е изразил нежелание да работи онлайн (л. 69-71 и л. 115-
117 от първоинстанционното дело). Поради това, твърденията в жалбата на
родителите относно намеренията на директорката и преследваните с тази
заповед цели не намират обективна опора в събраните по делото
доказателства. Но дори тези цели и намерения да бъдат доказани (което в
настоящото производство не е сторено), те не може да се квалифицират като
злоупотреба с доверието на работодателя или уронване на доброто му име.
Не може да се приеме, че твърдените от дисциплинарно наказващия
орган нарушения, за които са били изискани обяснения по чл. 193 от КТ, са
доказани с показанията на разпитаните по делото свидетели, поради следните
съображения:
Както се посочи по- горе, тези нарушения (в частта им за арогантно и
диктаторско поведение на Х.) са описани обобщено и неясно в
уволнителната заповед, поради което е недопустимо конкретизирането
им едва в хода на съдебното производство по нейното оспорване.
Дори такова конкретизиране чрез показанията на св. П.а и св. Р. да се
приеме за допустимо, следва да се имат предвид и показанията на св. О.
и св. И., които свидетелстват точно за обратното - нормални отношения
и липса на напрежение в отношенията с Х.. Наистина, тези показания не
изключват възможността за съществуване на конфликти и проблеми с
нейно участие, за които свидетелите не са осведомени, но все следва да
се има предвид, че техните показания са ангажирани по реда на
насрещното доказване, което не е необходимо да бъде пълно. То не
предполага безспорно и несъмнено установяване на определени факти, а
6
само разколебаване на убедеността в съществуването на други факти, за
които насрещната страна по делото носи доказателствената тежест, и
които следва да бъдат доказани с пълно доказване.
В преобладаващата си част показанията на св. П.а и св. Р. касаят други
действия на П. Х., за които не са й искани обяснения по чл. 193 от КТ и
които се отнасят до събития извън сроковете по чл. 194 от КТ (напр.
разпределяне на учителите за първа и втора смяна през 2018г. и 2019г.,
наказанието на св. П.а на 28.02.2020г., конфликт във връзка с почистване
след коледното тържество през 2019г., провал на първоюнския празник
през 2020г.), поради което са неотносими към настоящия правен спор.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че действията на служителката,
за които са й били поискани обяснения по чл. 193 от КТ и й е било наложено
наказание „дисциплинарно уволнение“, са отчасти недоказани (респ.
изначално недоказуеми с оглед тяхната неопределеност), а в частта си по
издаване на Заповед № 282-58 от 30.11.2020г. не съставляват дисциплинарно
нарушение от посочения в уволнителната заповед вид - злоупотреба с
доверието на работодателя и уронване на доброто му име по смисъла на чл.
187, ал. 1, предложение първо и второ от КТ.
За пълнота на изложението, съдът отбелязва, че дори за останалите
нарушения, обективирани в жалби от 2018г. и цитирани от дисциплинарно
наказващия орган, да са били изискани обяснения по чл. 193 от КТ,
едногодишният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ за тяхното санкциониране е бил
изтекъл преди издаването на процесната уволнителна заповед, поради което
те не са в състояние да я обосноват. Затова съдът не обсъжда нито тези жалби,
нито свързаните с тях нарушения, текстуално посочени в обстоятелствената
част на уволнителната заповед (напр. напускане на служители, преместване
на деца, ругатни, заплахи, интриги и др.).
Сходни съображения може да се изложат и по отношение на жалба вх.
№ 94И-339-1/12.03.2020г. и дадените във връзка с нея обяснения от страна на
Х. (л. 64-67 от първоинстанционното дело), тъй като по отношение на
визираното в нея нарушение е изтекъл двумесечният срок от откриването му
по чл. 194, ал. 1 от КТ.
С оглед гореизложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде
потвърдено в частите му, с които районният съд се е произнесъл по исковете с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 от КТ.
Доколкото първоинстанционният съдебен акт е обжалван изцяло,
следва да се приеме, че обжалването включва и произнасянето по иска с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че в тази част жалбата е
основателна, тъй като с първоинстанционното решение ищцата е била
възстановена на длъжност, която никога не е заемала. Решението е
обосновано с факта, че в хода на съдебното производство Детска градина
„В.Н.Л.“ – гр. З. е била преобразувана чрез вливане в Детска градина „С.“ (л.
317 от първоинстанционното дело). Така, към момента на постановяване на
съдебното решение, обективно не съществува длъжност „директор на Детска
градина „В.Н.Л.“ – гр. З.“.
Съгласно правната теория (Мръчков В., Средкова Кр., Василев Ат.,
„Коментар на Кодекса на труда”, изд. „Сиби”, 10-то издание, стр. 1019),
7
обаче, при уважаване на иска за възстановяване на предишната работа,
незаконно уволненият работник или служител се възстановява именно на
работата (длъжността), от която е бил уволнен, независимо че тя вече може
реално да не съществува. Основание за това е обстоятелството, че предмет на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е възстановяване на прекратеното трудово
правоотношение такова, каквото е съществувало преди незаконното
уволнение. Дори ако длъжността, заемана преди уволнението, вече не
съществува, или предприятието е закрито (както в настоящия случай),
ефектът на възстановяването настъпва, като за незаконно уволнения работник
или служител се пораждат реални благоприятни правни последици, а
настъпилите след уволнението нови обстоятелства (в случая – закриване на
предприятието) следва да се съобразят от предприятието- правоприемник в
качеството му на работодател. В същия смисъл е и трайната съдебна практика
Решение № 744 от 10.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 347/2010 г., III г. о., ГК,
Определение № 1461 от 17.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5529/2014 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 924 от 18.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1986/2017 г., III г.
о., ГК).
Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която ищцата е била възстановена на длъжност директор в ДГ „С.“, като
вместо него се постанови друго, с което същата се възстанови на длъжност
директор в ДГ „В.Н.Л.“.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените от нея разноски във
въззивното производство, каквито се установяват в размер на 710 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ГПК, при повторното
разглеждане на делото съдът се произнася по разноските за водене на делото
във Върховния касационен съд. В конкретния случай, в касационното
производство въззиваемата страна е направила такива в размер на 710 лв. за
адвокатско възнаграждение и те следва да й бъдат присъдени с оглед изхода
на делото по същество. Основание за това е съдебната практика (напр.
Определение № 720 от 19.02.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2739/2023г.),
съгласно която „с оглед неприключването на спора в касационна инстанция,
възмездяването на разноски следва да бъде отложено до произнасяне по
съществото му и с оглед изхода при новото разглеждане на делото във
въззивна инстанция, тъй като възмездяването е функция от
основателността, респ. неоснователността на претенцията“.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 59/09.06.2022г., постановено по гр.д. № 225 по
описа Пирдопския районен съд за 2021 г., В ЧАСТТА МУ , с която П. И. Х.
(П.а) с ЕГН **********, е възстановена на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ
на заеманата преди уволнението длъжност „Директор на детска градина“ в
Детска градина „С.“ с БУЛСТАТ *** в качеството й на правоприемник на
8
Детска градина „В.Н.Л.“ с БУЛСТАТ ***, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА П. И. Х. (П.а) с ЕГН **********, на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ, на заеманата преди уволнението длъжност „Директор на
детска градина“ в Детска градина „В.Н.Л.“ с БУЛСТАТ ***.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 59/09.06.2022г., постановено по гр.д. №
225 по описа Пирдопския районен съд за 2021 г., в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА Детска градина „С.“ с БУЛСТАТ *** в качеството й на
правоприемник на детска градина „В.Н.Л.“ с БУЛСТАТ ***, да заплати на П.
И. Х. (П.а) с ЕГН ********** сумата 710 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА Детска градина „С.“ с БУЛСТАТ *** в качеството й на
правоприемник на детска градина „В.Н.Л.“ с БУЛСТАТ ***, да заплати на П.
И. Х. (П.а) с ЕГН ********** сумата 710 лв., представляваща разноски в
производството по гр.д. № 2401/2023г. на ВКС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от 02.05.2024г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9