РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Варна, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело №
20243100502557 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6809/10.10.2024г. по регистратурата на РС-Д.
подадена от И. И. К. срещу решение № 191/08.08.2024г. постановено по гр.д.№ 1322/2021г.
по описа на РС-Д., с което Е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск от И. И. К. против С. Д. С., С.
С. А. и Х. С. А. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за допускане по отношение на
ищцата И. И. К. да изкупи ¾ идеални части от следните имоти: ПИ с идентификатор ***,
ведно с построените в него сгради с предназначение допълващо застрояване, както следва:
сграда с идентификатор ***.1 и сграда с идентификатор ***.2 по Кадастралната карта, при
условията, договоР. между С. Д. С. като продавач и С. С. А. като купувач по време на брака
му с Х. С. А., обективирани в нот.акт № 104, том 5, рег. № 4665, дело № 791 от 20.09.2021г.
на нотариус В. М., рег. № 465 на НК и район на действие РС Д., срещу сумата от 9850 лева,
която да бъде заплатена от ищеца И. И. К. в едномесечен срок от влизане решението на съда
в сила и жалбоподателката Е ОСЪДЕНА да заплати на С. Д. С. сумата от 1800 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение, а на С. С. А. и Х. С. А. сумата от 1505 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение.
Въззивникът – И. И. К., чрез процесуалния си представител оспорва решението с
1
твърдения за незаконосъобразност и неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост. Поддържа твърденията си в исковата молба, че между нея и ответника С. С.
е налице съсобственост по отношение на ПИ с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Д. и
постоените в него сгради с ид. ***.1 със застроена площ от 34 кв.м. и сграда с
идентификатор ***.2 със застроена площ от 54 кв.м., с които ответникът С. се е разпоредил
възмездно в полза на ответника С. А., без да й предложи да ги купи при договорената цена
от 9850 лева, поради което за нея се е породило право на изкупуване. Излага, че по повод
заявеното от нея възражение за нищожност на договора за доброволна делба от 24.04.2009г.,
съдът е формирал неправилен извод приемайки, че договорът е действителен позовавайки се
на решението по тълкувателно дело № 3/2014г. на ВКС. Счита, че от доказателствата по
делото се установява, че не е извършено законосъобразно попълване на кадастралната карта
през 2008г. с ПИ с ид. *** и ПИ с ид. ***, тъй като за това няма издадена нарочна заповед и
не е проведена надлежна процедура от СГКК, която да установи, че проектните дялове
отговарят на изискванията на закона за самостоятелни обекти. Посочва, че по действащия
РП за гр.Д. одобрен през 1963г. и изменен през 1994г. имотите с ид. *** и с ид. *** са
включени в УПИ III-609 в кв.93, но липсва преписка за разделянето му, т.е за УПИ III-609 е
отреден един имот /стар имот ПИ 609/, а не два имота. На това основание счита, че
договорът за доброволна делба не е породил правното си действие и е налице съсобственост
по отношение на него. Въвежда й възражение за нищожност на договора за доброволна
делба от 2009г. поради това, че съделителите, за които не са отредени реални дялове, не са
получили посоченото в договора парично уравнение. Излага, че са доказани всички
елементи от фактическия състав на заявената искова претенция по чл.33, ал.2 от ЗС, поради
което моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде допуснато изкупуването.
Претендира за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – С. Д. С., чрез процесуалния му представител. Счита жалбата за
неоснователна, а решението на РС - Д. за правилно и законосъобразно, постановено при
установени предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.33, ал.2 от ЗС. Твърди, че е
проведена надлежна процедура по разделяне на имота на две части извършено с акт на
началника на СГКК, а юридическото поделяне на имотите, с които е прекратена
съсобствеността по отношение на тях е извършено с договора за доброволна делба сключен
между съсобствениците през 2009г. Счита за недоказани възраженията на ищеца за
нищожност на доброволната делба, включително и поради това, че не са предприети
действия по отразяването й в Общината. Възразява да бъдат разглеждани възраженията на
въззивника за нищожност на доброволната делба поради незаплащане на посочените в
договора парични уравнения, поради това, че са релевирани едва с въззивната жалба и на
това основание са преклудирани. Твърди, че след делбата всяка от страните е ползвала
собствената си част, а ответникът С. е декларирал имота и е заплащал дължимите за него
данъци, владял го е необезпокоявано повече от 10 години и го е придобил по давност. Моли
въззивната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното първоинстанционно решение да бъде
потвърдено. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
2
Писмен отговор на въззивната жалба са депозирали и въззиваемите С. С. А. и Х. С.
А., чрез процесуалния си представител. Считат обжалваното решение за валидно и
допустимо, а също и за правилно постановено при спазване на приложимите
материалноправни и процесуални норми. Излагат, че ищцата недобросъвестно не се
позовава на факта на сключения с ответника С. договор за доброволна делба и не изпълнява
поетите с него задължения за завършване на административната фаза на подялбата по
изработване на ПУП-ПР на процесния имот. Молят обжалваното решение да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат
заявените становища по жалбата. Претендират за присъждане на сторените във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски /въззивникът – за двете съдебни инстанции/ и
правят възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останналите въпроси съобрази следното:
РС-Д. е бил сезиран с предявен от ищцата И. И. К. против С. Д. С., С. С. А. и Х. С. А.
иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за допускане в полза на ищцата на изкупуване на
¾ идеални части от следните имоти – ПИ с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Д., заедно с
построените в имота сгради: сграда с предназначение постройка на допълващо застрояване с
ид. ***.1 и с площ от 34 кв.м. и сграда с предназначение постройка на допълващо
застрояване с ид. ***.2 с площ от 54 кв. м. при условията, договоР. между между продавача
С. Д. С. купувачите - съпрузи С. С. А. и Х. С. А., обективирани в нот. акт № 104, том 5, рег.
№ 4665, дело № 791 от 20.09.2021г. на нотариус В. М., а именно цена от 9850 лева.
Ищцата излага, че с ответника С. Д. С. са наследници на А.И.Х., починал на
11.08.1986г., а С. е наследник и на Д. С. Д., починал на ***г. и следователно са
съсобственици на останалите от наследството им имоти в гр.Д. - ПИ с ид. ***, заедно с
построените в имота сгради с ид.***.1; с ид.***.2 и с ид.***.3 и ПИ с ид. ***, заедно с
построените в имота сгради с ид. ***.1 и с ид.***.2.
Твърди, че съсобственикът С. Д. С. е продал на ответника С. А. А. имота с ид. ***,
заедно с построените в него две сгради - с ид. № ***.1 и № ***.2, без да я покани в
качеството и на съсобственик да ги купи за себе си и без да е получил съгласието й да ги
продаде на трето лице. На това основание предявява иск за изкупуването им, при условията
на сключената с нот.акт № 104/2021г. сделка.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците С. С. А. и Х.
С. А., чрез процесуалния им представител.
Не оспорват, че с нот.акт № 104/2021г. са закупили по време на брака си ПИ с ид. ***
по Кадастралната карта на гр.Д., заедно с построените в него две сгради - с ид. № ***.1 и №
***.2 от продавача С. Д. С., но твърдят, че ищцата не е легитимирана по предявения иск за
3
изкупуване, доколкото не е съсобственик на имотите. Излагат, че още през 2009г. между нея,
ответника С. С. и други съсобственици е сключен договор за доброволна делба вписан в
СВ-Д. под № 139, т.2, вх.рег.№1324/27.04.2009г., по силата на който имотите, чието
изкупуване се иска са възложени в дял и изключителна собственост на С. Д. С.. На това
основание молят исковата претенция по чл.33, ал.2 от ЗС да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Писмен отговор е депозирал и ответникът С. С., чрез процесуалния си представител.
Заявява, че с предявяването на исковата претенция, ищцата извършва злоупотреба с право,
тъй като в качеството на страна по договора за доброволна делба от 27.04.2009г. и е било
известно, че липсва съсобственост по отношение на имотите, с които е сключил
разпоредителната сделка. Излага, че на това основание ищцата никога не е декларирала
процесните имоти, нито е заплащала данъци за тях. Отделно от това твърди, че е владял
процесните имоти повече от 10 години, считано от 24.04.2009г., когато се е легитимирал като
техен единствен собственик и се легитимира като техен собственик и на основание изтекла
в негова полза придобивна давност. На това основание в качеството на собственик се е
разпоредил с тях, без да е имал задължение да уведомява ищцата за сделката.
В проведеното по делото първо съдебно заседание на 28.02.2023г. чрез процесуалния
си представител ищцата И. К. е въвела възражение за нищожност на договора за
доброволна делба поради „неспазена форма“, както и „поради нарушение на закона“,
предвид на това, че имотът не е разделян.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеният нот.акт за собственост на недвижим имот придобит по давност
№ 137, том 9, дело № 3717/1974г. А.И.Х. е признат за собственик на дворно място с площ от
1530 кв.м. съставляващо имот № 609 в кв.93, при съседи В. Т., Л.А., А.Л. и улица, ведно със
застроените в същото място жилищна сграда и стопанска постройка.
Видно от представеното удостоверение за наследници /л.284/, А.И.Х. е починал на
11.08.1986г. и негови наследници по закон са съпругата му С.Н.Х. /починала на ***г./,
дъщеря му Н. А. Д. и синът му И.А.И. /починал на ***г./ и наследен от дъщеря си И. И. К..
С нот.акт за собственост, придобит по наследство № 192, том 1, дело № 435/1986г.
С.Н.Х. и И. И. А. са признати за собственици на дворното място с площ от 1530 кв.м.
съставляващо имот № 609 в кв.93, заедно с построените в него жилищна сграда.
С нот.акт за покупко-продажба № 96, том 3, дело № 757/1993г. С.Н.Х. е продала на
дъщеря си Н. А. Д. собствените си ¾ ид.части от дворното място съставляващо имот № 609
в кв.93 с площ от 1530 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда.
Видно от представеното удостоверение за наследници /л.285/, Н. Д. е наследник по
закон на своя съпруг Д. С. Д., починал на 10.07.2001г., ведно с децата си С. Д. С. и Ж. Д. С..
Видно от представения договор за доброволна делба на имот сключен с нотариална
заверка на подписите на съделителите И. И. А., Н. А. Д., С. Д. С. и Ж. Д. С. и вписан в СВ-
4
Д. с акт № 83, том 2, рег. №2307 от 24.04.2009г., в дял и собственост на И. И. А. е поставен
ПИ с ид.*** по КК на гр.Д. с площ от 816 кв.м., заедно с построената в имота жилищна
сграда с ид.***.3, а в дял и собственост на С. Д. С. е поставен ПИ с ид.*** по Кадастралната
карта на гр.Д. заедно с построените в него две сгради - с ид. № ***.1 и № ***.2, както и
жилищна сграда еднофамилна с ид. ***.1 и сграда с предназначение друг вид сграда за
обитаване с ид. ***.2 и двете построени в имот с ид. ***. В договора за доброволна делба е
посочено, че съделителите Н. А. Д. и Ж. Д. С. не получават дял от съсобствените недвижими
имоти, а за уравнение на дяловете получават парично уравнение от по 2000 лева за всеки.
С нот.акт за покупко-продажба № 104, том 5, рег.№ 4665, дело № 791/20.09.2021г. С. Д.
С. е продал на С. С. А. собствените си недвижими имоти, придобити по наследство и
доброволна делба, а именно: ПИ с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Д. заедно с
построените в него две сгради - с ид. № ***.1 и № ***.2., както и двете сгради построени в
имота с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Д..
Видно от представеното удостоверение за семейно положение, С. С. А. е женен за Х.
С. А..
В хода на първоинстанционното производство е проведена СТЕ изготвена поддържана
в съдебно заседание от вещото лице Р. П., от чието заключение се установява, че ПИ с ид.№
*** и № *** по действащият кадастрален и регулационен план на гр.Д., одобрен със заповед
№ 162/29.04.1994г. са нанесени в УПИ III-609 в кв.93 по плана на града. Двата имота са
нанесени като самостоятелни в Кадастралната карта одобрена със заповед № РД 18-
85/17.09.2008г., но за нанасянето им няма издадена нарочна заповед.
Видно от представеното по делото удостоверение издадено от Община Д. на
14.11.2022г. /л.220/, няма изработен и влязъл в сила ПУП за разделяне на УПИ III-609 в кв.93
по плана на гр.Д., в който са включени ПИ с ид.№ *** и № *** по Кадастралната карта на
гр.Д..
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите И. Г. Г., Н. А. Д., Б.С.А. и Ж.Л. В..
Свидетелката Г. посочва, че е близка приятелка на семейството на С. С. и знае за
извършената през 2009г. доброволна делба на съсобствения им имот в гр.Д.. Имотът се
разделил на две части, като едната част и плевника в него се ползвала от Н. /майката на С./,
а другата – от И., която от 5-6 години живеела в чужбина. След делбата, частта на Н.
останала за сина й С., който идвал много често и се грижел за имота. В него имало овошки,
чиито плодове събирал той, косял имота и го засявал. В дела на И. имало лозе. След делбата
имотите имали самостоятелни входове и всеки ползвал своята част.
Разпитана Н. Д. посочва, че ищцата И. и е племенница /дъщеря на починалия й брат
И./, а имотът в гр.Д. е бил наследствен от нейните родители С. и А.. Посочва, че по време на
брака й с Д. Д., майка й С. и е прехвърлила собствените си ¾ ид.части от имота. След като
станали съсобственици с племенницата си И., свидетелката решила да прекратят
съсобствеността си като се обособят дялове за И. и за сина и С.. Така се стигнало до
5
сключването на договора за доброволна делба при нотариус. След него, С. започнал да се
грижи изцяло за своята част, в която имало стопански постройки, а също и овошки.
Свидетелката излага, че не знае някой да е имал претенции към имота на С..
В показанията си Б.А. - дъщеря на ищцата И. К. излага, че майка й и баба й се грижели
за своето дворно място в гр.Д., което било отделено от това на техни роднини първо с
налична сграда, а след събарянето й – с ограда. Оградата била поставена през 2022г. на
мястото на налични колчета. Посочва, че майка й и посочвала кое е тяхното място, което
може да поддържа.
Свидетелката В. посочва, че е съсед на процесните имоти. След като починал дядо А.
в къщата останА. да живеят съпругата му баба С. и дъщеря им И., а по-късно там живеела и
дъщерята на И.. И. заминала за Германия няколко години след като починала майка й, а С.
започнал да ползва имота малко преди И. за замине.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на
нея петитум обуславят извод за предявен от ищцата И. К. иск с правно основание чл.33, ал.2
от ЗС за признаване правото й да изкупи ¾ ид.части от недвижими имоти – ПИ с ид. *** по
Кадастралната карта на гр.Д., заедно с построените в имота сгради с ид. ***.1 с площ от 34
кв.м. и сграда с ид. ***.2 с площ от 54 кв.м. при условията, договоР. между продавача С. Д.
С. и купувача С. С. А. в нот.акт № 104, том 5, рег. № 4665, дело № 791 от 20.09.2021г.
При изложените твърдения за наличие на съсобственост между ищцата и продавача
по сделката и за извършена без да й е било предложено да купи частта на съсобственика
възмездна сделка /продажба/ от него с трето лице, предявеният иск с правно основание
чл.33, ал.2 от ЗС се явява процесуално допустим.
Правото на изкупуване е от категорията на преобразуващите субективни права, защото
предоставя възможност съсобственикът - изкупвач едностранно да предизвика правна
промяна в правната сфера на съсобственика-купувач.
Искът за изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС е конститутивен, а основателното му
провеждане предполага наличието на всички елементи от фактическия му състав, а именно:
съсобственикът-продавач да се е разпоредил със своята ид.част от съсобствения недвижим
имот в полза на лице извън кръга на съсобствениците посредством действителна покупко-
продажба; да липсва отправено от него до другите съсобственици предложение за продажба,
което се удостоверява с представена пред нотариуса декларация, че никой от останалите
съсобственици не е приел предложението, респективно да е представена неистинска
декларация.
Легитимиран да предяви иска за изкупуване е съсобственика, който не се е разпоредил
със своята идеална част от съсобствения недвижим имот. Именно нему принадлежи правото
с едностранно волеизявление заявено до съда да поиска промяна в правната сфера на
купувача – приобретател, като го замести в договорната връзка по силата на съдебното
6
решение. Ограничителният характер на разпоредбата се разпростира и по отношение вида
на сделката, като принудително изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС може да има само
при покупко-продажба на идеална част от съсобствен недвижим имот.
Основният елемент подлежащ на доказване от страна на ищеца, установяващ и
материалната му легитимация по иска е качеството му на съсобственик по отношение на
продадените недвижими имоти.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства установява, че действително
между ищцата И. К., ответника С. С., брат му Ж. С. и майка му Н. Д. е съществувала
съсобственост по отношение на ПИ с ид.№ *** и № *** по Кадастралната карта на гр.Д.,
които попадат в УПИ III-609 по действащия РП. Съсобствеността е възникнала по
наследяване от собственика на имота А.И.Х. - за ищцата /по право на заместване от своя
баща И.А.И./, а по отношение на ответника С. - по наследяване от неговия баща Д. Д.,
придобил в режим на СИО през 1993г. със съпругата си Н. Д. идеални части от имота.
Съществуващата съсобственост обаче е била прекратена през 2009г. със сключеният договор
за доброволна делба обективиран в акт № 83, том 2, рег.№ 2307/24.04.2009г., по силата на
който ищцата е получила в дял и собственост част от съсобственото дворно място,
индивидуализирано като ПИ с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Д. с площ от 816 кв.м.,
заедно с построената в имота жилищна сграда с ид.***.3, а съсобственикът С. Д. С. е
получил друга част от дворното място обособено в ПИ с ид.*** по Кадастралната карта на
гр.Д. заедно с построените в него две сгради - с ид. № ***.1 и № ***.2, както и две от
сградите построени в ПИ с ид. ***. В договора за доброволна делба е посочено, че другите
двама съделители - Н. А. Д. и Ж. Д. С. не получават дял от съсобствените недвижими имоти,
а за уравнение на дяловете си получават парично уравнение от по 2000 лева за всеки.
Следователно с договора за доброволна делба от 24.04.2009г. съсобствеността между
легитимитаните съсобственици, в това число между ищцата И. К. и ответника С. С. е
прекратена, като всеки от двамата съделители е получил в индивидуална собственост
определен имот – ищцата е получила в дял и собственост ПИ с ид. ***, а С. С. - процесния
имот с ид.№ *** и построените в него сгради. Горното обуславя извод за липса на
материална легитимация на ищцата като съсобственик в имота с ид. *** по Кадастралната
карта, което прави предявеният иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС неоснователен.
Изложеното налага да бъде разгледано въведеното от ищцата насрещно защитно
възражение за нищожност на договора за доброволна делба от 2009г., доколкото
основателното му провеждане би означавало наличие на съсобственост.
Възражението е срочно направено от ищеца в първото по делото съдебно заседание,
доколкото самият договор за доброволна делба е представен от ответника С. С. с писмения
му отговор. Същото е основано на твърдения за нищожност поради неспазена форма от една
страна, както и такива за нарушение на закона предвид липсата на надлежно извършено по
административен ред разделяне на УПИ III-609 на вписаните в кадастралната карта два
поземлени имота - ПИ с ид.*** и ПИ с ид.***.
7
Договорът за доброволна делба не е нищожен поради неспазване на предвидената за
валидността му форма – писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните по
него /чл.35, ал.1 от ЗС/. Видно е, че в него са участвали всички лица с права в
съсобствеността, положили са подпис, удостоверяващ волята им за доброволно поделяне по
посочения в договора начин, а подписите им са нотариално заверени от нотариус В. М..
Възражението на ищцата за липса на административно разделяне на УПИ III-609 по
РП на гр.Д. на двете реални части отразени в Кадастралната карта като ПИ с ид.*** и ПИ с
ид.*** още с одобряването й през 2008г., също не би могло да доведе до извод за нищожност
на делбата от 2009г. Липсва изрично позоваване от ищцата на нищожност на сделката
поради невъзможен предмет, но дори да се приеме, че обособяването в кадастралната карта
на двата имота – ПИ с ид.*** и ПИ с ид.*** е станало без реално извършено
адмоинистративно разделяне на общия имот УПИ III-609 по РП на гр.Д., то следва да се
приеме, че с договора за доброволна делба от 2009г. е фактически прекратена
съсобствеността по отношение на целия имот /УПИ III-609 по РП на гр.Д./, като
съделителите И. К. и С. С. са получили в индивидуална собственост конкретно обособени
части от имота /ПИ с ид.*** и ПИ с ид.***/ отговарящи на изискванията за самостоятелни
обекти. Непротиворечива е практиката на ВКС, допълнена и с тълкувателно решение №
3/28.06.2017г. по тълк.дело № 3/2014г. на ОСГК на ВКС, според която възможен предмет на
договор за прехвърляне на вещни права са всички онези части то имота, които могат да
бъдат обособени като самостоятелен обект на правото на собственост, като за валидността
на сделката няма значение дали обособяването е одобрено от оторизираните технически
органи към датата на сключването или само обективно съществува възможност за
обособяването.
Възражението за липса на реално получени от съделителите Н. Д. и Ж. С. парични
обезщетения определени с договора за доброволна делба от 2009г. е въведено за първи път с
въззивната жалба в нарушение на забраната по чл.266, ал.1 от ГПК, поради което настоящия
съдебен състав не формира самостоятелни изводи във връзка с него.
В обобщение, съществуващата между ищцата И. К., ответника С. С., Н. Д. и Ж. С.
съсобственост по отношение на УПИ III-609 по РП на гр.Д. и обособените в неговия обем
ПИ с ид.*** и ПИ с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Д. е прекратена доброволно със
сключения между тях Договор за доброволна делба от 24.04.2009г., които е действителен.
Имотът с ид.*** и площ от 816 кв.м., ведно с построените в него сгради е еднолична
собственост на ответника С. считано от 2009г., поради което за същия не е имало
задължение по чл.33, ал.1 от ЗС да предлага на ищцата да купи имота при условията, при
които през 2021г. го е продал на ответниците С. А. и Х. А.. На това основание предявеният
от И. К. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция са
8
направили въззивника и въззиваемите страни, като съобразно изхода на спора такива се
следват на въззиваемите – С. С. и С. А. и Х. А.. В полза на С. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, а в полза на въззиваемите А. – адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лева, при отчитане на релевираното възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 1500 лева и минималения
размер на дължимото такова определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 870 лева, както и
ниската фактическа и правна сложност на спора във въззивната инстанция и проведената
единна защита на двамата въззиваеми.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 191/08.08.2024г. постановено по гр.д.№ 1322/2021г. по
описа на РС-Д..
ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул.“К.П.“ *** ДА ЗАПЛАТИ на
С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Т.Д.“ *** сумата от 800 /осемстотин/ лева
– заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул.“К.П.“ *** ДА ЗАПЛАТИ на
С. С. А., ЕГН ********** и Х. С. А., ЕГН *** и двамата с адрес в гр.Д., ул.“Б.“ № 2 сумата
от 900 /деветстотин/ лева - заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9