Р Е Ш Е Н И Е
№542/6.2.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на десети януари, през две хиляди и двадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №4632 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба от „Е.П.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
срещу Н.А. ***, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове за приемане
за установено, че ответникът дължи
сумата от 335,01 лева – главница по доставена и незаплатена ел. енергия за
периода 23.09.2017г.-22.01.2018г. ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 05.12.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 19 лева – такса възстановяване
на ел. енергия
и сумата от 29,86 лева – мораторна лихва за периода
01.12.2017г.-22.11.2018г. върху
претендирания размер на незаплатената главница, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.
дело №18405/2018г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът като потребител на ел. енергия не е заплатил
задълженията си по реално потребена ел. енергия за периода 23.09.2017г.-22.01.2018г.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор
от ответника.
В хода на съдебното производство ищцовото
дружество с молба от 09.01.2020г. заявява, че ответникът е заплатил всички
задължения към него, при което желае постановяване на съдебно решение при
зачитане факта на плащане на търсената сума.
От представените по делото
писмени доказателства съдът приема, че страните се намират обвързани във
валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът осъществява
доставка на ел. енергия на адрес на потребление в гр. Варна, ул. д-р. ***
********* № ***.Не се спори, че ищецът е изправна страна, като за процесния
период е доставил процесното количество ел. енергия на адреса на доставка.
Установява се от представеното по делото извлечение по фактури и плащания за
процесния обект на доставка, че след сезиране на съда ответникът е заплатил
задължението си към ищеца.
Плащането на задължението е факт
по реда на чл. 235, ал.3 ГПК, който следва да бъде взет в предвид от съда при
постановяване на окончателния съдебен акт. При тези съображения и доколко
осъщественото плащане от ответника се признава от ищеца, то съдът следва да
отчете същото като факт погасяващ задължението на страната, което поражда като
последица отхвърляне на предявения иск.
Плащането от страна на ответника
е осъществено след сезиране на съда, поради което ответната страна следва да
понесе заплащането на дължимите в полза на ищеца разноски за образуваното
заповедно и исково производство, в размер на 75 лева за заповедното и 225 лева
в исковото производство, от които 125 лева доплатена по делото държавна такса и
100 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
отхвърля
предявените искове от „Е.П.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу Н.А.А., ЕГН********** *** за приемане за установено, че ответникът дължи
сумата от 335,01 лева – главница по доставена и незаплатена ел. енергия за
периода 23.09.2017г.-22.01.2018г. ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 05.12.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 19 лева – такса възстановяване
на ел. енергия
и сумата от 29,86 лева – мораторна лихва за периода
01.12.2017г.-22.11.2018г. върху
претендирания размер на незаплатената главница, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.
дело №18405/2018г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Осъжда Н.А.А., ЕГН********** *** да заплати на „Е.П.“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 75 (седемдесет и пет) лева съдебно –
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение сторени в заповедното
производство, както и сумата от 225
(двеста двадесет и пет) лева съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: