№ 171
гр. Кюстендил, 18.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500115 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 207 и сл. ГПК.
Образувано по частна жалба вх. № 1044/09.02.2022 г. на ЕМ. ИВ. М., чрез адв. Т.П.
от САК, ПРОТИВ Определение № 37/ от 11.01.2022 г., постановено от състав на Районен
съд – Дупница по ч.гр.д. № 1349/2021 г., с което е приета „съдебно-техническа експертиза
на вещото лице Е. Лозанова“ и е прекратено производството по делото, образувано по молба
на настоящия жалбоподател против ЗД „Евроинс“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Христофор Колумб“ №43,
представлявано от Д.Д., Р.Б., Й.Ц. и Е.И., с искане за обезпечаване на доказателства по реда
на чл. 207 ГПК.
Сочи се, че атакуваното определение е постановено при наличие на съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че производството се е развило
без участието на надлежните страни по него, като не били приети и всички допуснати
доказателства.
По същество моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за
извършване на съдопроизводствени действия с участието на ответник по молбата.
Процедурата по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК е осъществена, като в отговор на
жалбата ответното по молбата дружество ЗД „Евроинс“ АД, чрез пълномощника си
юрисконсулт В.К., сочи, че не е участвало в производството пред първата инстанция.
При тези обстоятелства, съдът намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството пред сезирания Районен съд - Дупница е било образувано по
молба на настоящия жалбоподател против ЗД „Евроинс“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Христофор Колумб“ №43,
представлявано от Д.Д., Р.Б., И.Ц. и Е.И., с искане за обезпечаване на доказателства по реда
1
на чл. 207 ГПК чрез допускане на съдебно технически експертизи с конкретно посочени
задачи.
Поддържано е, че в следствие на настъпило пътно-транспортно произшествие
(ПТП) на 30.04.2021 г. около 1,30 ч. в гр. Дупница, на ул. „Св. Ив. Рилски“, причинено от
Р.И. като водач на МПС с рег. № КН **** ВС, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ЗД „Евроинс“ АД, имот на молителя бил увреден – разрушена била една от
стените на къщата, както и входната врата, голяма част от носещите стени и колони на
сградата били компрометирани, а витрините на стъклопакета били счупени. Сочи се, че тези
имуществени вреди са на значителна стойност. Било необходимо извършването на
значителен ремонт на сградата, т.к. от удара в нея тя била трайно увредена, била опасна за
ползване
За да реализира правата си по чл. 380 от Кодекса за застраховането молителят
сезирал застрахователя на виновния водач. Тъй като обаче, размерът на вредите не бил ясен,
заявил искане за обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 от ГПК чрез допускане на
съдебни експертизи, необходими поради предстоящи завеждане на искове против ЗД
„Евроинс“ АД за заплащане на обезщетение за причинените от застрахованото лице вреди.
Молителят сочи, че възнамерява да заведе искове по реда на КЗ против посоченото
застрахователно дружество за причинените вреди.
Посочено е още, че това е необходимо, т.к. увредената сграда не можела да се
ползва, била налице опасност от срутването й в една част, а дъждовете и силните ветрове в
последните месеци я застрашавали от срутване изцяло, което налагало извършване и на
укрепителни дейности. С тези доводи обосновава искането си предварително събиране на
доказателства, доколкото намира, че при посочените факти съществува опасност от
загубване на такива.
В отговор на постъпилото искане с правно основание чл. 207 от ГПК със свое
Определение № 134/2020 г. съставът на ДРС „налага обезпечение на бъдещ иск чрез
назначаване на експертизи…“, назначава вещи лица и определя депозити за това.
Постъпили са заключения на вещите лица Стефан Бойчев и инж. Елена Лозанова,
като с атакуваното Определение № 37/11.01.2022 г. съдът в закрито заседание е приел
съдебно техническата експертиза на вещото лице Лозанова и е прекратил производството по
делото. Досежно заключението на вещото лице Ст. Бойчев произнасяне липсва.
Прекратителното определение се атакува с постъпилата частна жалба с твърдение
за допуснати процесуални нарушения и искане за неговата отмяна.
На 27.01.2022 г. в съда е постъпила и молба с вх. №641/2022 г., съдържаща и
искане за конституирана на нова страна, която е оставена без уважение. (Тя е постъпила след
прекратяването на производството пред първата инстанция.)
Преди да пристъпи към разглеждането на жалбата по същество, съдът констатира,
че тя е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
2
За прецизност следва да се посочи, че определението за прекратяване на
производството по чл. 207 ГПК поради изчерпване на предмета – събиране на поисканото с
молбата по чл. 207 ГПК доказателство, не е сред изрично посочените като обжалваеми от
закона, нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което съгласно чл. 274,
ал.1 ГПК не подлежи на обжалване – така Определение № 436/17.07.2009 г. по ч.т.д.№
379/09 г. на ВКС, І Т.О. Единствената цел на производството по чл. 207 ГПК обаче, е да бъде
събрано доказателство, чиято доказателствена стойност ще бъде преценявана от исковия съд
с оглед на всички останали доказателства, приети в последващото исково производство.
В случая заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено
от вещото лице Стефан Бойчев, не е било прието по делото, респ. следва да се приеме, че
всъщност искането не е уважено, както е било заявено. Това обуславя възможност за
инстанционен контрол по арг. от разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от ГПК. Този пропуск не
може на поправен от въззивната инстанция по реда на чл. 278, ал. 2 от ГПК, т.к. и всички
процесуални действия по делото, вкл. приемането на заключение на вещото лице Лозанова е
сторено в закрито заседание, без да бъдат призовавани надлежните страни, като
производството по делото е протекло изцяло едностранно, без участието на противна
страна, макар и такава да е била посочена със сезиращата молба. Изобщо не е спазен редът
на чл. 208, ал. 2 от ГПК, като напълно игнориран е и този по ал. 6 от същия регламент.
Описаните по-горе действия на първоинстанционния съд обосновават
необходимост от отмяна на атакувания акт и връщането на делото на първоинстанционния
съд за надлежно прилагане на процедурите по чл. 207 и сл. от ГПК.
При това следва да се изясни, че в теорията и съдебната практика е застъпено
становище, че обезпечението на доказателствата по същество е предварителното събиране
на такива, предхождащо предявяването на иска или събирането на същите във висящо
исково производство, респ. като процесуално действие то е допустимо само преди завеждане
на делото или при висящ процес. Целта на производството е да се осигури съответното
доказателство, преждевременното събиране на което се налага от опасността, че по-късното
му събиране ще се затрудни или доказателството ще се изгуби (чл. 207 ГПК).
В същото време производството по чл. 207-209 ГПК е спорно и двустранно и се
развива по правилата на исковото производство, което предполага връчване на преписи от
молбата и доказателствата на противната страна, осигуряване на възможност за становище
по нея, както и възможност тя да направи доказателствени искания.
Наред с това по силата на разпоредбата на чл. 208, ал. 6 от ГПК, относно реда за
събиране на доказателства и тяхната сила се прилагат общите правила. И доколкото се
налага събиране на доказателства чрез експертизи, са приложими правилата на чл. 195 и сл.
от ГПК, вкл. чл. 200 – 201 от ГПК, ако се налага, предвиждащи задължително устно
изслушване на вещото лице, възможността при оспорване да се назначи друго или повече
вещи лица, изготвяне на допълнително или повторно заключение.
Този процесуален ред, както вече се посочи, е абсолютно игнориран от сезирания
съд, като очевидно е допуснато смесване на института за предварително обезпечаване на
доказателства, с този, предвиден в Част четвърта, Глава XXXIV – Допускане на
обезпечение, от ГПК.
3
Именно заради това обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото –
върнато на районния съд за изпълнение на процедурата по чл. 208, ал. 2 от ГПК – след
преценка допустимостта и редовността на молбата връчване на препис от нея на
другата страна (това е страната по спорното правоотношение, респ. участват в
производството страните по бъдещия процес) с указание за възможността за изразяване
на становище. След това е необходимо да бъдат осъществени процесуални действия по
общите правила на ГПК за събиране на доказателства – в открито съдебно заседание, с
призоваване на страните, вкл. и приемането на изготвените заключения по правилата
на чл. 195 и сл. от ГПК, вкл. чл. 200 – 201 от ГПК. Едва след като бъдат изчерпани
доказателствените искания и събрани поисканите доказателства по посочения процесуален
ред, би могло да се приеме, че предметът на делото е изчерпан, така че да се стигне до
прекратяването на производството по него, или ако констатира липсата на предвидените от
закона условия, съгласно чл. 208, ал. 3 ГПК, съдът следва да остави същата без уважение. В
този случай би било налице законосъобразно развитие на производството.
Този извод е базиран и на задължителните указания по прилагането на закона в
Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК.
Вън от изложеното, основен принцип в гражданския процес, залегнал изрично в
нормата на чл. 9 от ГПК, е равенство на страните в производството. В съгласие с него
събирането на доказателството трябва да стане с участието на всички заинтересовани страни
по спорното правоотношение. В този смисъл се споделя и тезата на частния жалбоподател,
че в противен случай събраните по делото доказателства не могат да се противопоставят на
страната по материалното правоотношения, която не е била призована и не е участвала при
събирането на доказателството, какъвто е и конкретният случай.
Мотивиран от изложеното, съставът на Окръжен Съд-Кюстендил,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 37/ от 11.01.2022 г., постановено от състав на Районен
съд – Дупница по ч.гр.д. № 1349/2021 г. и
ВРЪЩА делото на Районен съд – Дупница за продължаване на
съдопроизводствените действия по него съобразно дадените в мотивната част на настоящото
определение указания.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4