Решение по дело №4935/2021 на Районен съд - Варна

М О Т И В И към Решение № 1069 по НАХД № 4935/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна, тридесет и седми състав.

Производството е по реда на чл.375 от НПК.

В Районен съд – Варна е постъпило Постановление за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от РП –
Варна по реда на чл. 375 от НПК на В. М. Ш., с ЕГН –**********:

За това, че на 25.08.2018 г. в гр. Варна, на у***. не е изпълнена
Заповед за защита от домашно насилие № 5/30.11.2017 г. по описа на
Районен съд – Бяла, издадена за незабавно изпълнение, с която налага по
отношение на В. М. Ш. мерки по ЗЗДН спрямо ИВ. Т. Г., като задължава В.
М. Ш. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ИВ. Т. Г.,
като го нарекла: „педераст“, „смотаняк“, „психично болен и ненормалник“ и
му показала среден пръст.

Престъпление по чл. 296, ал. 1, пр.2 от НК.

За Районна прокуратура – Варна редовно призована, не се явява
представител и в този смисъл не взема становище по така направеното
предложение.

Обвиняемата В. М. Ш. се явява лично и с адв.П.Н., ВАК, редовно
упълномощен по делото. В пледоарията си по същество сочи, че деянието
осъществено от Ш. не се харектиризира с обществена опастност, самото то не
представлява домашно насилие по смисъла на закона.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който М. Ш. да бъде
оправдана. Претендира за разноски по делото.

Съдът като прецени становището на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
1

Обвиняемата В.Ш. и св.И.Г. са бивши съпрузи. От брака си двамата
имали дете – Т.И. Г., роден на *** год. На 30.11.2017 год. в полза на св.И.Г.
била издадена Заповед за защита от домашно насилие № 5/30.11.2017 г. по
гр.д. № 31/2017 г. на Районен съд – Бяла, издадена на основание чл.15, ал.2 от
Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ и подлежаща на незабавно
изпълнение. С въпросната Заповед били наложени по отношение на обв.Ш.
мерки по ЗЗДН спрямо св.ИВ. Т. Г., като Ш. била задължена да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо И.Г., с адрес ***.

На 25.08.2018 г. св.И.Г. посетил гр.Варна, във връзка с режима на
лични контакти с детето Т. Г.. Г. отишъл на уговорения с обвиняемата адрес –
гр.Варна, у***, по изричното желание на свидетеля, на който адрес тя не
живеела заедно с детето си. След като Г. взел детето от адреса и
приближавайки се към колата, с която бил дошъл, обвиняемата Ш. излязла на
терасата на жилището и отправила към бившия си съпруг, на висок глас
следните изрази: „песераст“, „смотаняк“, „психично болен и ненормалник“,
както и му показала и „среден пръст“.

На 10.09.2018 г. свидетелят И.Г. депозирал жалба до Районна
прокуратура – Русе, която била препратена по компетентност на Районна
прокуратура - Варна и която станала повод за образуване на настоящото
наказателно производство.

По случая започнало и проведено досъдебно наказателно
производство № 76/2019 г. по описа на Пето РУ при ОД МВР – Варна срещу
В. М. Ш. за престъпление по чл.296, ал.1, пр.2 от НК.

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от приетите и вложени в делото по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателствени средства – обяснения на обвиняемата В.Ш. дадени в
хода на съдебното следствие, протокол за разпит на обвиняем; протоколи за
разпит на свидетели Н.П., В.Г., С.Ш., И.Г., И.К., С.Х., Й.К., приложени към
делото по досъдебно производство № ДП №76/2019 г. по описа на Пето РУ
при ОД МВР – Варна.

В хода на досъдебното следствие от разпита на свидетеля Н.П. се
установява, че тя бегло познавала обвиняемата Ш. .Познавала добре св.И.Г. с
когото били колеги и в добри отношения. .Сочи, че Ш. наричала свидетеля
Г. "нещастник" като същата била в състояние на афект и отправяла
нецензурни жестове към него.Свидетелката сочи, че в много случаи
2

шофьорът на сем.Ш.и е предавал детето на неговия баща, св.И.Г..

От показанията на свидетеля И.К. дадени в хода на съдебното
производство се установява, че отношенията между двамата /В. и И./ са
"токсични", "аз не знам как може хора, които са живели заедно , толкова
много да се ненавиждат". Допълва, че с И. са колеги и "почти приятели", бил
е предаването на детето от майка му на баща му. Сочи, "детето се качи в
колата…тя /В./ се появи на терасата и започна порой от непристойни думи, да
обижда И. – наречего педераст… каза, че е луд и си е спрял лекарствата… тя
крещеше и му показа – среден пръст". Редовно е присъствал при предаването
на детето като в 90 процента от случаите е имало неприятни реплики от
страна на обвиняемата по адрес на бившия я и съпруг.

Видно от показанията на свидетеля В.Г. се установява, че детето
Т.И. Г. е негов племеник. Споменава за многократни провокации от страна на
В. към И. при предаване на детето. Няма конкретни спомени за случая.

От показанията на свидетеля И.Г. су установява, че обвиняемата Ш.
е негова бивша съпруга, която е завела срещу него 8 бр. дела за домашно
насилие. На предложението за медиация Ш. винаги е отказвала да се яви.
Отношенията им са изключително напрегнати и тя не желае да има никакви
контакти с него. Допълва, че в прочете от него документ Ш. написала: "ще
направя невъзможното, но ще отдалеча Т. от баща му".

От показанията на свидетеля Й.К. се установява, че е майстор
поставял – гипсокартон и е работил в апартамента на Ш. няколко дни. Ш. с
детето си Т. била в апартамента през цялото време. По случая на предаване на
Т. на неговия баща И. сочи, че детето е излязло само от апартамента, а той
заедно с В. останали вътре в хола и обсъждали по какъв начин да се извършат
ремонтните дейности. Допълва, че Ш. не е излизала на терасата и не се е
карала с никой..

В показанията си свидетеля С.Х. обяснява, че "поддържа",
кооперацията в която живеели обвиняемата Ш., св.Н.П., св.И.К., като
отношенията помежду им били напрегнати, от времето когато Ш. сключила
брак с С.Ш.. Познавал И., който бил в добри отношения с Н. и И..
Категорично заявява, че "…не е виждал В. и И. да си говорят, камо ли В. да
му е казвала педераст, че е ненормалник и че трябва да си пие лекарствата".
Спомня си, че като детето си е тръгвало с баща си И. му е казало: "чичо С.,
довиждане".

3

В своите обяснения обвиняемата В.Ш. твърди, че изложеното в
жалбата не отговаря на истината. Като посочва, че прави всичко възможно за
детето си, въпреки множеството доказани актова на насилие над него от
страна на баща му – И.. Сочи, че И. след развода им не може да преглътне
факта, че е поела нов живот. За това моли съда да бъде оправдана по това
обвинение.

Съдът възприема изцяло изложената по-горе фактическа обстановка,
тъй като тя кореспондира с всички писмени доказателства събрани в хода на
досъдебното производство.

За така извършено от страна на обвиняемата В. М. Ш. престъпление,
законът предвижда лишаване от свобода до три години или глоба до пет
хиляди лева. От извършеното противоправно деяние не са настъпили
имуществени вреди.

Преценката дали постановената забрана е била нарушена или не,
следва да се извършва с оглед на особеностите на всеки отделен случай, а не
може да има спор, че отпрпавените изрази и отправени жестове към св.И.Г.
попадат в обхвата на забраната. Постановената забрана, имайки предвид
характера и целите на защитата, която тя осигурява, Ш. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо ИВ. Т. Г..

Действително в разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от НК е предвидена
наказателна отговорност за лице, което не изпълни Заповед за защита от
домашно насилие. Последната, както и Заповедта за незабавна защита са
различни съдебни актове, издадени на различно основание и по различен ред.
Същевременно и двата акта се издават от съд по реда, предвиден в ЗЗДН,
като със същите се налагат идентични по своя характер и естество
ограничителни мерки - тези предвидени в разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДН. Тези
констатации следват от посочените в ЗЗДН основания за издаването на
Заповедите, съответно предназначението им. В този смисъл в разпоредбата на
чл. 296, ал. 1 от НК законодателят използва термина "Заповед за защита от
домашно насилие" по-общо, като няма предвид единствено съдебния акт,
издаден по реда на чл. 15 от ЗЗДН.
Под "Заповед за защита от домашно насилие" следва да се разбира
всеки акт на съда, издаден на основание определена разпоредба на ЗЗДН, с
който на дадено лице се налагат някои от предвидените в този закон мерки за
защита независимо от правното основание, реда на издаване, възможност за
обжалване и т. н. В противен случай би се стигнало до неизпълнението на
съдебен акт, с който се налагат мерки за защита по ЗЗДН, да остане
несанкционирано особено като се има предвид хипотезата по чл. 18, ал. 1 от
4

ЗЗДН - при наличие на данни за пряка, непосредствена или последваща
опасност за живота или здравето на пострадалото лице.

В този смисъл Заповедта за незабавна защита е напълно годен за
изпълнение съдебен акт, който обвиняемата не изпълнява, след като й е
известно съществуването й и предписаните в същия мерки за защита. Видно
от обясненията на обвиняемата, тя отрича за горните обстоятелства,
напротив-потвърждава, че е нарушила издадената срещу нея заповеди за
домашно насилие в полза на съпруга й – свидетеля ИВ. Т. Г..

Обвиняемата Ш. е пълнолетна, неосъждана и не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на Раздел, IV, Глава VІІІ от НК.

Съвкупната преценка на всички обстоятелства сочи на очевидна явна
незначителност на конкретната степен на обществена опасност на деянието,
предпоставяща приложението на чл. 9, ал. 2 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно деянието,
което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна.

Както е известно, конкретиката на всеки процесен случай е тази,
която обосновава позицията за наличие или не на условията, заложени в
обсъждания законов текст. Прегледът на обстоятелствата по настоящото дело
дава възможност за осмисляне на предпоставки на втората от двете
алтернативи на чл. 9, ал. 2 НК. Това е така, доколкото тук следва да се отчете
както личността на обвиняемата, като част от преценката за самата
обществена опасност на престъплението, така и конкретиката на самото
деяние.

Същата още на досъдебното производство е признала вината си,
съжалява за стореното. Няма и специфичност или особеност на
обстоятелствата, при които е извършено деянието.

Съдът, счита че режима за виждане с детето, който е крайно
неблагоприятен по отношение на обвиняемата и майчинското й чувство, са я
мотивирали да пренебрегне заповедта. Това й поведение е законово укоримо
и подлежи на санкция, но съдът счита, че личния мотив за който е извършено
обуславя приложението на чл. 9, ал. 2 от НК.
5

Съдът счита, че в случая обществената опасност на деянието
извършено от обвиняемата В. М. Ш. е явно незначителна и деянието не е
престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което призна
обвиняемата В. М. Ш. за невинна в това, че на 25.08.2018 г. в гр. Варна, на
у***. не е изпълнена Заповед за защита от домашно насилие № 5/30.11.2017
г. по описа на Районен съд – Бяла, издадена за незабавно изпълнение, с която
налага по отношение на В. М. Ш. мерки по ЗЗДН спрямо ИВ. Т. Г., като
задължава В. М. Ш. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо ИВ. Т. Г., като го нарекла: „педераст“, „смотаняк“, „психично болен и
ненормалник“ и му показала среден пръст.

Престъпление по чл. 296, ал. 1, пр.2 от НК.

На основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, вр. чл. 304 от НПК и чл. 9,
ал. 2 от НК я оправдава по така повдигнатото й обвинение.

С оглед изложеното съдът постанови решението си.

СЪДИЯ при ВРС:

6

Номер на акта:	1069
Дата:	3 август 2022 г.
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20213110204935
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	26 ноември 2021 г.

Решение по дело №4935/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите