№ 1139
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501412 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 31912/04.04.2023 г. на А. К. П., ЕГН **********, с
местожителство в гр. ***, ул. „***“, № * срещу Решение № 1376/17.03.2023
г., по гр. д. № 9148/2021 г., на СГС, I- 1 с., в частта, с която е отхвърлен
иска за осъждане на СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет.
2, да заплати разликата над присъдените 45000.00 лв. до сумата 100000.00
лв., застрахователно обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -
болки, страдания и телесни увреждания, причинени му като водач на л.а.
„Алфа Ромео 145“, ДК № ********, в резултат от ПТП, настъпило на
11.11.2019 г., в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, на 800 м. от ул. „Л.
Колев“, в посока Северна скоростна тангента, по вина на А. Д. Д. водач на л.а.
„Волво ХЦ-90“, рег. № ******, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.10.2020 г. до изплащането, на осн. чл. 511, ал. 1 КЗ. Претендира
разноски за две инстанции.
Въззивникът счита, че решението в атакуваната му част е неправилно и
необосновано. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че
получените при произшествието травми не се отличавали с особена тежест.
Посочва, че не е отчетено отражението върху здравето на ищеца на
множеството счупени ребра и тежестта на психическото въздействие при
ищеца на инцидента. Сочи, че размерът на обезщетението е занижен и не са
1
отчетени последиците, които ще продължават да бъдат търпени във времето,
както и не била съобразена икономическата конюнктура в страна и постоянно
нарастващите лимити на отговорността на застрахователите. По същество
моли за отмяна на решението в атакуваната му част и уважаване на
предявения иск.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна
СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, депозира отговор
вх. № 46441/16.05.2023 г., в който счита решението за правилно,
законосъобразно и обосновано. Счита за неоснователни оплакванията на
въззивника за определяне на обезщетението в нарушение на принципа
заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за несъобразяване на обществено-
икономическите условия в страната и застрахователните лимити. От своя
страна излага анализ на събраните доказателства и счита за правилни
изводите направени от съда въз основа на тях. Сочи, че нарушение на
принципа за справедливост при определяне на размера на обезщетението не е
налице. По същество моли за потвърждаване на атакуваната част от
решението. Претендира разноски за въззивно производство.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител
поддържа въззивната жалба. Въззиваемият поддържа депозирания
отговор чрез становище по съществото на спора вх. № 21366/28.09.2023 г.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Разпореждане № 2363/06.06.2023 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съставът на САС
намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.
Произнасянето на СГС съответства на заявената за разглеждане осъдителна
искова претенция, която черпи правното си основание от разпоредбата на чл.
511, ал. 1 КЗ, вр. чл. 513 КЗ, поради което решението се явява и допустимо.
Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в
т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с
чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по
валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност
относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от
първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от
посоченото в сезиращата жалба.
Фактическата обстановка е правилно установена от
първоинстанционния съд, поради което не се налага да бъде отново
възпроизвеждана, а въззивният съд препраща към тази част от мотивите на
СГС, на осн. чл. 272 ГПК. Пред настоящата инстанция предметът на
въззивна проверка, очертан от сезиращата въззивна жалба, е
първоинстанционното Решение № 1376/17.03.2023 г., в отхвърлителната
2
му част за разликата над присъдените 45000.00 лв. до размера на сумата
100000.00 лв. Атакуваното Решение № 1376/17.03.2023 г., е влязло в сила в
частта, с която предявеният иск е уважен за сумата от 45000.00 лв.,
застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва, считано от 24.10.2020
г. и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 100000.00 лв., до
заявеният за разглеждане размер от 150000.00 лв., застрахователно
обезщетение. Следователно въпросите за наличие на предпоставките за
предявяване на иска, наличие на валидно застрахователно правоотношение,
механизма на настъпване на произшествието в контекста на липса на
съпричиняване във вредоносния резултат и, че при ПТП, настъпило на
11.11.2019 г., в гр. София, е пострадал въззивника-ищец, не са предмет на
спор и са обхванати от силата на присъдено нещо. Извършването на
деянието, неговата противоправност, вината на дееца и съставомерните
последици от него също са установени по задължителен за гражданския съд
начин, на осн. чл. 300 ГПК, посредством одобреното от съда споразумение по
нохд № 687/2021 г., на СРС, НО, 135-ти с., което на осн. чл. 383, ал. 1 НПК
има последиците на влязла в сила присъда.
Спорният въпрос пред въззивната инстанция се концентрира върху
размера на застрахователното обезщетение, дължимо на пострадалия при
приложението на критерия за справедливост. Относими към така очертаният
спорен въпрос са събраните от СГС специални знания, гласни доказателства и
относимата медицинска документация
За установяване на претърпяните травматични увреждания от страна на
ищеца е представена Епикриза от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, I-ва
Клиника по ортопедия и травматология, от която се установява, че за периода
12.11.2019 г. – 15.11.2019 г. ищецът е била хоспитализиран в лечебното
заведение като е поставена окончателна диагноза „Счупване на пателата –
открито-дясно; Открити рани на няколко области от горен(ни) и долен (ни)
крайник(ци). Множествени счупвания на ребра – закрито. Извършено е
консервативно лечение на дясна колянна става, по причина – открита
фрактура.
Представена е и Етапна епикриза от 23.11.2029 г. от ДПБ „Св. Ив.
Рилск“", от която се установява, че на ищеца е била поставена диагноза
„Посттравматично стресово разстройство“.
В хода на първоинстанционното производство са събрани специални
знания, посредством заключение на съдебно-медицинска експертиза, което
преценено като компетентно и обективно дадено, се кредитира и от въззивния
съд. След анализ на данните по делото и личен преглед на ищеца, експертът е
установил, че в резултат на произшествието ищецът е получил следните
травматични увреждания - открита фрактура на дясното колянно капаче;
разкъсно-контузни рани на десния лакът, на дясната подбедрица и на лявото
коляно, фрактури на 9-то и 10-то ребро (в епикризата неправилно посочени
като 5-то и 6-то), в дясно по аксиларната линия. Сочи, че по своя медико-
биологичен характер фрактурата на дясното коляно е довело до трайно
затруднение движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни (в
случая до 3 месеца), а останалите увреждания до разстройство на здравето
неопасно за живота. Експертът сочи, че непосредствено след произшествието
ищецът е постъпил в болнично заведение, където получените рани са били
обработени и зашити, поставен бил на постелен режим, десния крак в
областта на счупеното капаче бил обездвижен с ортопедична ортеза за срок от
3
два месеца, без необходимост от оперативна интервенция. След изписването
лечението продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и прием
на медикаменти. Според експерта откритите рани са зараснали за около две
седмици с остатъчни козметични белези, ребрата за срок до 25 дни, след
което ищецът е провел дихателна гимнастика, а фрактурата на дясното
колянно капаче е зараснала в срок от 2 месеца. Появилата се окнатура на
ставата и за премахване на мускулната хипотрофия на дясното бедро и
подбедрица, наложили след свалянето на имобилизацията ищецът да проведе
рехабилитация по раздвижване. Експертът обобщава, че общо оздравителният
период е продължил 3 месеца, в който ищецът е търпял болки и страдания
най-интензивни в първите 30 дни след катастрофата и около 3-4 седмици по
време на рехабилитацията. В първите 2 месеца се е придвижвал с помощни
средства, което е довело до затруднения в обслужването и ежедневието, а
поради фрактурите на ребрата е имал около 30 дни затруднено дишане в
дясната гръдна половина. Към момента на изследването общото здравословно
състояние на ищеца е възстановено. На дясното коляно и над лявата колянна
става са установени остатъчни кожни белези. Фрактурата на дясното коляно е
зараснала при възстановено движение по свиване, но с намален обем от 10%
при разгъване, което създава затруднения само при клякане и продължително
слизане по наклонен терен. Налице е и остатъчна хипотрофия на
мускулатурата на дясното бедро и отчасти на дясната подбедрица, налагащи
провеждане на допълнителна рехабилитация. Сочи, че е възможно да изпитва
спорадично болки при студено и влажно време, които бързо да отзвучават
след прием на аналгетици. Данни за усложнения или други негативни
последици експертът не е констатирал.
По делото са събрани и специални знания, посредством заключение на
съдебно-психиатрична експертиза, което неоспорено от страните е
кредитирано от първоинстанционния съд. Заключението се цени и от
въззивната инстанция като обективно и безпристрастно дадено. Експертът
сочи, че в резултат на произшествието при ищеца е възникнало адаптационно
разстройство с изразена невротично-депресивна симптоматика,
представляващо „посттравматичен стрес“, изразяваща се в спонтанна
репродукция на инцидента като спомени и представи, лека дистимия,
нарушен сън с кошмарни сънища, тревожност, напрежение, известна
емоционална лабилност и страхово напрежение в определени ситуации - при
нужда от пътуване в автомобил или да шофира. Сочи, че посттравматичното
стресово разстройство е психиатрично заболяване, чието лечение е възможно,
но поставено в зависимост от тежестта на психотравмата и
продължителността на проява на симптоматиката. Експертът е установил, че
по повод невротичното състояние ищецът двукратно, в периода 22.11.2019 г.
- 02.03.2020 г., е провел лечение в Отделение „Диагностично-консултативен
блок“ на ДПБ „Св. Иван Рилски“ и извън това амбулаторно лечение с
психотропни медикаменти под контрол на лекар до началото на м. 03.2020 г.
В съдебно заседание, експертът уточнява, че при ищеца към момента не е
налице невротична симптоматика, а единствено остатъчно страхово
напрежение, когато пътува в автомобил или шофира.
За установяване на търпяните от ищеца болки и страдания, пред
първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
един свидетел - А. П., майка на ищеца, чиито показания съдът цени в частите,
които са резултат на непосредствени и лични впечатления и не противоречат
на възприетите за установени факти и обстоятелства, както и при отчитане на
4
близката й родствена връзка с ищеца. Свидетелката излага, че след
изписването от болницата лечението на ищеца продължило в домашни
условия. Сочи, че болките и невъзможността на ищеца да се движи, наложили
тя изцяло да поече грижите за него. След втория месец ищецът започнал да се
придвижва самостоятелно, но продължил да изпитва болки при смяна на
времето. Твърди, че в резултат на продължителния прием на обезболяващи
лекарства синът й получил нарушения на стомашно-чревния тракт, както и
търпял странични ефекти от приема на силните психотропни средства.
Психичните проблеми започнали известно време след катастрофата и
лечението от травмите като ищецът станал тревожен, затворен и избягвал да
контактува с хора, имал нарушения в съня и сънувал кошмари, изпитвал
страх при пресичане на пътното платно. Посоченото наложило да се обърнат
към психиатър като било проведено стационарно и амбулаторно лечение в
продължение на няколко месеца. Излага, че ищецът отсъствал от работа
около 4-5 месеца като след това изпитвал затруднения при изпълнение
трудовите си задължения, тъй като изпитвал болки в увреденото коляно.
Свидетелства, че към момента не е преодолял напълно негативните
изживявания.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната
съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в Държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Безспорно е, че самото произшествие неминуемо се е отразило
стресиращо за ищеца, който към момента на произшествието е бил на 38
години. Претърпяните травми са нарушили ежедневието му и са затруднили
нормалното му функциониране, довели са до необходимост в ежедневието си
да бъде обгрижван и подпомаган от своята майка. Както сочи експертът по
СМЕ възстановителния период на ищеца е продължил около 3 месеца като
разпитания свидетел споделя за по-продъжителен период 4-5 месеца. През
периода на възстановяване не се твърди, а и не са налице клинични и
документални данни за настъпили усложнения в състоянието на ищеца. Към
момента на изготвяне на СМЕ обаче не е налице пълно възстановяване от
получените травми, предвид наличието на разгъвен дефицит 10 % в областта
на дясното коляно, създаващо известни затруднения на ищеца при клякане и
остатъчна хипотрофия на мускулатурата на дясното бедро, отчасти на дясната
подбедрица, налагащи провеждане на допълнителна рехабилитация. Налице
са и спорадично изпитвани болки, които отшумяват при прием на аналгетици.
Произшествието се е отразило и на психиката на ищеца като същият е търсил
специализирана медицинска помощ и провеждал съответното му болнично и
5
медикаментозно лечение, продължило няколко месеца като към настоящият
момент посттравматичното стресово разстройство е преодоляно, а е налице
остатъчно страхово напрежение, при качване на ищеца в автомобил, за да
шофира.
Предвид възрастта на ищеца и предвид събраните доказателства
досежно продължителността на възстановителния период от травмите,
намиращи се в пряка-причинна връзка с произшествието, съдът намира, че се
касае за период, който следва да бъде охарактеризиран като не
продължителен. Преживяното травмиращо събитие е било съпроводено със
стрес, оплаквания и последици, които са били актуални през периода на
възстановяването на ищеца, някои от тях макар и актуални към настоящият
момент не са значителни (констатирания 10 % дефицит в разгъването на
дясна колянна става), преживяното първоначално е засегнало екзистенциални
аспекти от ежедневието му, оставило е следа в съзнанието му и е наложило
провеждане и на специализирано лечение, с помощта на което състоянието на
ищеца е възстановено.
Така при съобразяване на търпяните от ищцата болки, страдания,
телесни увреждания и житейски неудобства и при съобразяване от друга
страна на лимитите на застрахователните обезщетения по чл. 492 КЗ, към
момента на произшествието, съставът на въззивния съд намира, че следва да
бъде определено обезщетение в размер на 45000.00 лв., който се преценява
като справедлив.
Следва да бъде посочено, че размерът на обезщетението се определя
при съобразяване на конкретните факти по делото и към момента на
настъпване на вредоносното събитие, поради което междувременно
настъпилите инфлационния изменения няма как да бъдат съобразявани. В
този смисъл, релевираното във въззивната жалба оплакване се преценява като
неоснователно.
С оглед на изложеното, съставът на въззивния съд намира въззивната
жалба за неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В
необжалваните му части решението е влязло в законна сила.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се следват
на въззиваемата страна, които съобразно представен Списък по чл. 80 ГПК и
доказателства възлизат на сумата 6060.00 лв., адвокатски хонорар с ДДС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1376/17.03.2023 г., по гр. д. №
9148/2021 г., на СГС, I- 1 с., в частта, с която е отхвърлен иска на А. К. П.,
ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № * за осъждане на
СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 2, да заплати
разликата над присъдените 45000.00 лв. до сумата 100000.00 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки,
страдания и телесни увреждания, причинени му като водач на л.а. „Алфа
Ромео 145“, ДК № ********, в резултат от ПТП, настъпило на 11.11.2019 г., в
6
гр. София, на ул. „Околовръстен път“, на 800 м. от ул. „Л. Колев“, в посока
Северна скоростна тангента, по вина на А. Д. Д. водач на л.а. „Волво ХЦ-90“,
рег. № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.10.2020 г. до изплащането, на осн. чл. 511, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА А. К. П., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул.
„***“, № * да заплати на СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет.
2, сумата 6060.00 лв., с ДДС, разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението в необжалваните му части е влязло в законна сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБългария в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7