Присъда по дело №1068/2021 на Районен съд - Перник

С обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник e повдигнато
обвинение на Н. Г. Н. за престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс за това,
че в периода от м. май 2016г. до м. май 2021г., включително, в с. В., общ.Перник, след
като е бил осъден /с влязло в сила на 05.02.2016г. Решение №1/21.01.2016г. на РС -
Перник, постановено по гр.д.№07059/2015г. по описа на РС - Перник/, да издържа свой
низходящ – дъщеря си К.Н. Н., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 61 бр. /шестдесет и един броя/ месечни вноски.
Производството се е развило по реда на глава 27 от НПК в хипотезата на на
чл.371, т.2 от НПК.
В съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е
предаден на съд, като му бъде наложено наказание при втората алтернатива на чл.183,
ал.4 от НК, а именно „пробация” с продължителност на пробационните мерки една
година..
Подсъдимият, при условията на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се
събират доказателства за тези факти.
Защитникът му – адв. Р. К., АК – Перник, пледира подзащитният му да бъде
признат за виновен в извършване на престъплението по чл.183, ал. 1 от НК, като по
отношение вида на наказанието се присъединява към предложението на прокурора, но
моли за определяне на минимална продължителност на същото, изтъквайки наличието
на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Пернишкият районен съд, при условията на чл.372, ал.4 от НПК,
позовавайки се на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, водим от принципа по
чл.14 от НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият Н. Г. Н. е роден в гр. С., но понастоящем живее в гр. ***. Женен
е. Безработен е. Не е осъждан.
От фактическа страна, съдът приема за установено по делото следното:
Подсъдимият Н.Н. и свидетелката В. П. Ш. съжителствали на семейни начала.
През времетраенето на съжителството им - на 20.04.2011год., се родила дъщеря им
К.Н. Н..
През 2012г. отношенията между двамата се влошили и се разделили, като
малолетното дете останало да живее при майката – свид. Ш. в дома им в с. В., общ.
Перник .
С решение №1/21.01.2016г. на Районен съд – Перник, постановено по
гражданско дело № 07059/2015г. по описа на РС – Перник, подсъдимият Н. бил осъден
да заплаща ежемесечно издръжка в размер 170 лева на малолетната си дъщеря К.Н. Н.
с ЕГН **********, чрез законния и представител – нейната майка В. П. Ш., до
настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на това
задължение.
Решението влязло в законна сила на 05.02.2016г.
От самото начало подсъдимият не изпълнявал задължението си.
В периода от м. май 2016г. до м. май 2021 г., включително, в с. В. , общ.
1

Перник, подсъдимият не заплатил нито една от дължимите от него ежемесечно суми
/по 170 лв./ за издръжка на детето си, или общо 61 месечни вноски.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин, като взе предвид самопризнанието на подсъдимия, направено при
предварителното изслушване по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят – показанията на
свидетелкаята в. П. Ш., както и писмените материали, подробно изброени в описа към
досъдебно производство №130/2021 по описа на 02 РУ при ОД МВР – Перник
/удостоверение за раждане, препис на решение №1/21.01.2016г., постановено по гр.д.
№ 07059/2015г. по описа на РС – Перник, заверено копие на разписка за получено
плащане за минал период, свидетелство за съдимост, справка от УИС на
Прокуратурата на Република България/, приобщени като доказателства по реда на
чл.283 от НПК.
Събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви помежду си,
взаимно се подкрепят и допълват като всестранно и пълно изясняват всички
релевантни за делото обстоятелства. Самопризнанието на подсъдимия , доколкото се
подкрепя от горния доказателствен материал, съдът цени като годно доказателствено
средство наред с останалите по НПК и го ползва при формиране на изводите си от
правна страна.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си
описано по-горе, подсъдимият Н.Н. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на чл.183, ал.1 от НК, тъй като в периода от м. май 2016г. до м.
май 2021 г., включително, в с. В., общ.Перник, след като е бил осъден /с влязло в сила
на 05.02.2016г. Решение №1/21.01.2016г. на РС - Перник, постановено по гр.д.
№07059/2015г. по описа на РС - Перник/, да издържа свой низходящ – дъщеря си К.Н.
Н., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 61 бр. /шестдесет и един броя/ месечни вноски.
От обективна страна деянието е извършено чрез бездействие - подсъдимият не е
изпълнявал задължението си да издържа своето дете, като за инкриминирания период
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 61
на брой.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на
вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им.
Същият е съзнавал характера на задължението си, тъй като решението по гр.д.
№07059/2015 г. по описа на Районен съд – Перник надлежно му е било съобщено, не го
е обжалвал и същото е влязло в законна сила, но въпреки това не е осъществил
дължимото според закона поведение. За реализирането на престъпния състав са без
правно значение евентуални договорки между подсъдимия и другия родител за
освобождаване на първия от задължението му за заплащане на издръжка или за
обвързване на изпълнението на последното с условия извън съдебния акт. Естеството
на задължението за издръжка цели задоволяване на ежедневни нужди на детето,
поради което и родителят, който е осъден да плаща такава, следва да осигури редовно
предоставяне на средствата, от които низходящите се нуждаят за задоволяване на
ежедневните им потребности. След като е постановено решение за присъдена
издръжка, то е задължително за изпълнение до промяната му. Касае се за дълъг период
от време, през който Н. не е направил нито е една вноска за издръжка, като не са
2

навеждани възражения, нито са ангажирани доказателства да е бил неработоспособен и
да не е реализирал никакви доходи през целия инкриминирания период, респ.
задължението му да е било непосилно поради финансови задължения към други лица
или други причини.
Причина за извършване на деянието е безотговорно отношение към
родителските задължения.
Във връзка с индвидуализиране наказателната отговорност на подсъдимия,
съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства добросъвестното му процесуално
поведение в хода на производството, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина, намерението за редовно изпълнение на задължението занапред,
както и обстоятелството, че отглежда и издържа и друго свое малолетно дете, а като
обстоятелство отегчаващо вината му – продължителният период на осъществяване на
състава, сочещо за неглижиране на задълженията си като родител.
Съдът, след като призна подсъдимия за виновен по чл.183, ал.1 от НК,
съобразявайки се с разпоредбата на чл.57, ал.1 от НК и с всички изисквания на чл.54 от
НК и след като взе предвид целите на наказанието по чл.36 от НК, го ОСЪДИ на
ПРОБАЦИЯ, с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” с
продължителност 8 /осем/ месеца, с периодичност два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” с продължителност 8 /осем/ месеца.
Ръководейки се от всички относими към индивидуализацията на наказанието
обстоятелства, отчитайки превес на смекчаващите отговорността такива, съдът намери,
че в конкретиката на настоящия казус, наказанието “пробация” се явява по-
подходящото по вид измежду алтернативно предвидените за престъплението, както и
че определените пробационни мерки и тяхната продължителност се явяват
справедливи, съответстват на тежестта на престъплението, на личността и
обществената опасност на подсъдимия и адекватно биха съдействали за оказване на
предупредително и превъзпитателно въздействие върху него, насочено към спазване на
законите и добрите нрави.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът постанови диспозитива на
присъдата си.

3

Номер на акта:	5
Дата:	7 септември 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.)
Съдия:	Светослава Иванова Алексиева

Дело:	20211720201068
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 юни 2021 г.

Присъда по дело №1068/2021 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите