№ 1002
гр. Плевен, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20214430105975 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на предявени от
„***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***
представлявано от Я.Я. срещу М. СТ. АС. ЕГН ********** с постоянен адрес
в село *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.
415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: непогасена главница в размер на 1482.77
лева; останала и непогасена договорна лихва в размер на 505.50 лева за
периода от 20.01.2019 г. до 21.12.2020 г.; лихва за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница, в размер на 161.76 лева за периода от 01.09.
2019 г. - датата на настъпване на забавата до датата на подаване на
заявлението - 27.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по
ч.г.д. № 3399/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника, връчена му реда на чл.47, ал.5 ГПК,
1
по повод на което е депозиран и настоящия иск. Излага се, че между
ответницата в качеството на кредитополучател и „***“ ЕАД в качеството на
кредитор е подписан Договор за стоков кредит № 409281 от 21.12.2018 г. при
спазване на разпоредбите на ЗПК. Сочи се, че подписвайки договора за
стоков кредит, кредитополучателят е заявил, че му е предоставена
своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и ОУ с оглед
вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит, както
и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/,
които Банката прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси
съобразно същата. Твърди, че между кредитора и него е сключен Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020г., както и допълнително
споразумение от 30.06.2020 г. с Приложение № 1.1/30.06.2020г., по силата на
което вземането на Банката му прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Излага се, че кредиторът го е упълномощил в
качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ да
уведоми длъжника за извършената цесия, поради което на ответника е
изпратено и лично връчено уведомително писмо за извършената цесия. Сочи
се, че съгласно Договора за стоков кредит на ответника е отпуснат стоков
кредит в размер на 1984.22 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или
услуги, продавани от ***“ ЕАД. Твърди се, че сумата на кредита,
предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоявала
еднократно, безкасово по сметка на Търговеца ***“ ЕАД. Излага се, че
съгласно Договора кредитът е следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски,
включващи главница и договорна лихва, 23 от които в размер на 120.97 лева,
а остатъкът в размер на 116.52 лева се дължала с последната вноска съгласно
уговорения между страните погасителен план. Сочи се, че към датата на
депозиране на ИМ дължимата главница е в размер на 1482.77 лв. Твърди се,
че в чл. 6 от процесния Договор за стоков кредит страните са уговорили
фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 39.59
% годишно или 0.1100 % на ден. Излага се, че начислената и непогасена
договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 21.12.2020 г. е в размер на
505.50 лева. Сочи се, че съгласно чл. 11 от Договора кредитополучателят е
удостоверил, че е запознат с Тарифа за лихвите, таксите и комисионните,
действаща към деня на сключване на договора и заплаща такси, съгласно
същата по извършвани услуги от ***. Твърди се, че ответникът дължи на
2
основание чл. 12 от ОУ и чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, която се начислявала за всеки ден
забава, считано от 01.09.2019 г. - датата на преустановяване на вноските по
кредита до 27.04.2021г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда в размер на 161.76 лв., както и законната лихва
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. Навеждат се доводи, че задължението е следвало да се
изплати на 21.12.2020г. - последната падежна дата, като от тогава до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение сроковете по
всички падежи били отдавна изтекли. Излага се, че съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020 г.
включително не са били начислявани лихви за забава.Поради изложеното
моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан, за което развива подробни съображения. Претиндира
присъждането на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният
представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва
иска по основание и размер Сочи че исковете са допустими. Оспорва същите
като неоснователни и недоказани и моли съда да отхвърли същите или да
бъдат отхвърлени частично като неоснователни и недоказани. Не оспорва че:
на 21.12.2018г. между „***” ЕАД като кредитор и ответницата като
кредитополучател е сключен процесния договор за кредит, с посоченото в
исковата молба съдържание; че между „***” ЕАД като цедент, и ищцовото
дружество като цесионер е подписано на 30.06.2020г. Приложение №1.1 към
Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 17.06.2020г.,
сключен между същите страни и към Допълнително споразумение от
30.06.2020г. към него; че между „***” ЕАД, като цедент, и ищцовото
дружество като цесионер е бил сключен на 17.06.2020г. Договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/; че на основание чл.410 от ГПК ищецът е подал
пред Районен Съд-Плевен Заявление за издаване на заповед за изпълнение, по
която е образувано ч.гр.д.№3399/2021г. по описа на Районен Съд- Плевен, и е
издадена в полза на шцеца Заповед за изпълнение срещу доверителката ми за
3
посочените в исковата молба суми. Оспорва че: е налице валидно
прехвърлено вземане в патримониума на ищеца за претендираните суми; че
шцеца е придобил в резултат от цесия претендираното срещу ответницата
вземане; Че тя е била надлежно уведомена за прехвърляне на вземането; че за
претендираните с исковата молба суми, за които е издадена заповед за
изпълнение, съществува вземане /валидно и изискуемо/ в полза на ищцовото
дружество срещу ответницата. Навежда доводи, че извършената цесия няма
действие по отношение на ответницата, тъй като не й е съобщена според
изискванията на ЗЗД. Излага, че представеното с исковата молба пълномощно
не установява наличие на представителна власт в полза на представители на
ищцовото дружество за уведомяване на длъжници на първоначалния
кредитор. Сочи, че пълномощното не е заверено от нотариус, нямало
удостоверена дата на волеизявлението, както и няма удостоверено авторство,
поради което и не можело да се установи наличие на представителна власт за
служители на ищцовото дружество да уведомяват длъжници за цесията към
момента на заявеното с исковата молба уведомяване за цесия ответницата —
14.07.2020г. Твърди, че представеното с исковата молба пълномощно,
бидейки незаверено от нотариус, представлявало частен документ, който
нямал доказателствена стойност за съдържащите се в него обстоятелства
/изявления/, изгодни за страната и твърдяни от нея по делото. Излага, че не
може да се счита в процесния случай, че съобщаване на цесията на ответника
като длъжник по вземането е извършено чрез връчване на исковата молба и
приложено към нея уведомително писмо за цесията. Сочи, че такъв начин на
връчване не е посочен в исковата молба, тъй като ищцовата страна желае
ответникът да се счита за редовно уведомен. Твърди и, че цесията не може да
бъде връчена на особен представител на ответника. Излага и, че ищецът не е
кредитор по процесното вземане, поради което счита и исковете за изцяло
неоснователни. Сочи, че Процесният договор не предвижда уговорка
кредитора да има право да прехвърли вземането си на трето лице, така както
е предвидено в чл.26, ал.1 ЗПК. Навежда доводи, че само при наличие на
тази законоустановена предпостаквка допустима промяна на кредитора по
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит Твърди, че „***”
ЕАД не разполага с правото да прехвърли вземането, поради което и
сключените договори нямат транслантивен ефект по отношение на
процесното вземане. Излага, че правната норма на чл.26, ал.1 от ЗПК изисква
4
изрично възможността за прехвърляне на вземането да е предвидена в самия
договор за кредит. Твърди и, че дори и да е приеме за валиден цесионния
договор, то от представените по делото доказателства не може да се направи
извод, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Излага и, че
процесния Договор за стоков кредит е недействителен /нищожен/ тъй като
клаузата в договора за стоков кредит /чл.6/, с която е уговорена договорна
лихва в размер на 39,59% годишно е нищожна като противоречаща на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като надхвърля по
размер трикратния размер на законната лихва за съответния период на
сключването на договора за паричен заем. Сочи и, че клаузата се явява и
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като договорът е бланков,
сключен при ОУ на кредитора, с предварително предложено на потребителя
съдържание, което не е било предмет на договаряне и ответницата не е имала
възможност да влияе върху съдържанието му, с оглед на което не се касаело
за индивидуално уговорена клауза. Счита и, че поради това не съществува
вземане на ищеца за претендираната договорна лихва. Твърди, че на
основание чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, в процесният договор за стоков кредит е
следвало да има информация /уговорка/ за наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия на неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент
на ден. Излага, че липсата на такава информация в съдържанието на договора
за потребителски кредит, какъвто счита, че е и процесният договор, е
основание за неговата нищожност, съобразно чл.22 ЗПК. Сочи, че процесният
договор за кредит не съдържа: информация /уговорка/ за общата сума,
дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора
за кредит, а в нарушение на изискването на чл.И, ал.1, т.10 ЗПК за целта се
препраща към погасителния план; че не са посочени в договора и взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение №1 към ЗПК начин. Счита, че тези
пороци също правят договора за кредит недействителен; Твърди, че
процесният договор за кредит не съдържа изискуемата информация по закон,
даваща право на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор
за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
5
изпълнението на договора извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящи плащания. Излага, че процесния договор
за кредит не отговаря на чл.10, ал.1 ЗПП. Сочи, че в процесния договор: било
абсолютно неразчитаемо написаното с ръкописен текст; че не става ясно, кое
е било лицето представляващо кредитора; че договорът за кредит не е
написан на един шрифт. Твърди, че всичко това затруднява ответника да
разбере и осъзнае действителната воля на кредитора относно
представляващото го лице и не представлявало ясен и разбираем начин за
оформяне на договора, както и, че била налице нееднаквост по вид, формат и
размер на шрифта, поради което счита и същият за недействителен. Навежда
доводи и, че процесното вземане не съществува, поради платена от
застраховател и отнесена за погасяване на кредита сума. Излага, че
ответницата е имала сключена застраховка със застахователна премия в
размер на 235,22 лева. Сочи, че вземането е изплатено от застрахователя,
поради което и ответника не дължи процесната сума. Счита, че поради
недействителността на договора за стоков кредит не съществували изцяло
вземанията на ищеца. Счита, че правилото на чл. 23 от ЗПК не е приложимо
към предявените в настоящето производство установителни искове, основани
на неизпълнение на договорни задължения. Навежда доводи, че в случай, че
се приложи нормата на чл.23 от ЗПК изцяло неоснователни се явявали
претенциите за: договорна лихва в размер на 505,50 лв. за периода от
20.01.2019г. до 21.12.2020г.; за мораторна лихва в размер на 161,76 лв. за
периода от 01.09.2019г. до 27.04.2021г.; за законна лихва, считано от датата
на подаване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Твърди се, че съгласно чл.23 ЗПК се дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не се дължи лихва или други разходи по кредита. В
случай, че процесният Договор за стоков кредит, сключен между страните
бъде обявен за нищожен, на основание чл.103, ал.1 от ЗЗД, във вр.с чл.34 от
ЗЗД прави възражение за прихващане в размер на всички плащания,
извършени от нея в размер на 1200 лева в изпълнение на Договор за стоков
кредит №409281, сключен между страните на 21.12.2018г., срещу
задължението на М. СТ. АС., ЕГН**********, за връщане на чистата
стойност на кредита, заплатена от ищеца по делото като кредитор.” Моли
съда с решението по делото да бъде извършена компенсация между
насрещните вземания на страните.
6
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответницата
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, въз основа на
изложеното в ИМ. В условията на евентуалност, ако съдът намери, че
ответникът дължи процесната сума, то моли да отхвърли иска за
претендираните лихви. В този случай моли съда да направи прихващане с
недължимо платените суми в размер на 466,31 лева, ако съдът намери, че
застрахователната премия следва да се олихви и със сумата от 368,09 лева,
ако счете, че застрахователната премия не следва да се олихвява. При
уважаване на направеното от нея възражение моли съда да редуцира и
претиндираните от ищеца разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 3399/2021 г. по описа на ПлРС е
видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№1897/01.06.2021 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на
кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: сумата 1 482, 77 лв.,
представляваща главница, сумата 505, 50 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 20. 01. 2019 год. до 21. 12. 2020 год., и сумата 161, 76 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01. 09. 2019 год. до 27. 04.
2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31. 05.
2021 год. до изплащане на вземането, както и сумата 143, 00 лв. разноски по
делото, от които 43, 00 лв. представляващи държавна такса и 100, 00 лв.
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Видно е, че заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът,
съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
Видно е от приложения по делото Договор за стоков кредит №409281 от
21.12.2018 г, сключен между *** ЕАД и ответника по делото по силата на
който Банката е отпуснала на М. А. стоков кредит в размер на 1984,22 лева за
закупуване на стоки, продавани от ***“ – телевизор „Soni 49“ на цена 1749
лева, както и за сключване на застраховка чрез кредитора на застраховка
„***“ ЕАД и „Групама стандарт +“ за лица от 18 до 64 години с еднократна
застрахователна премия от 235,22 лева. Установява се от договора, че
7
страните по него са договорили и: че срокът за издължаване на същия е 24
месеца, считано от датата на неговото усвояване; че кредитът се погасява по
определена банкова сметка, съгласно погасителен план, който съдържа и
информация за общата сума, дължима от длъжника; че кредитът се олихвява с
фиксиран лихвен процент в размер на 39,59 % годишно или 0,11005 на ден; че
ГПР е в размер на 47,53 % и може да бъде променян при предпоставките
предвидени в ОУ; че кредитополучателят е заявил, че му е предоставена
своевременно преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК и ОУ, с оглед
вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит;
кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които кредиторът прилага по извършвани услуги на клиенти;
че неразделна част от договора за и ОУ по договори за стокови кредити на
физически лица, които кредитополучателя е получил и приел при
сключването на договора.
Приобщени като доказателство по делото са ОУ по Договори за стоков
кредит, от които се установява: как се олихвява кредита какви са разходите по
него; какви са правата и задълженията на страните по него; санкциите по
договора, както и възможността кредиторът да прехвърли на трето лице
правата си по договора за кредит /чл.16/.
Представено като доказателство по делото е и Погасителен план към
Договора за кредит, от който се установява, че: в него е посочена чистата
главница, лихвата и общата сума, която следва да се върне; какво включва
всяка месечна вноска като главница и лихва.
По делото е представена и декларация от ответника, представена на
кредитора, с която същата декларира имущественото и семейното си
положение във връзка с отпуснатия кредит.
Видно е, от договор за цесия от 17.06.2020г. и Приложение №1 към него
от 30.06.2020 г, че ищецът по делото „***” ЕООД, гр. С., е придобил
вземанията по процесния договор за кредит от „***“ ЕАД.
По делото се установява също, че цесионерът- ищец е упълномощен от
цедента, да уведоми длъжниците за станалата цесия.
Представено по делото е и Уведомление за извършената между
страните цесия, изпратена и връчена лично на ответницата на 14.07.2020 г.
Изслушано по делото е и заключението по допуснатата ССЕ, която
8
съдът кредитира като обективно и компетентно дадена и неоспорена от
страните. От заключението на същата се установява, че: На 21.12.2018 г.
между „***“ЕАД, като Кредитор и М. СТ. АС. като кредитополучател е
сключен договор за стоков кредит №09281, съгласно който кредиторът е
отпуснал стоков кредит в размер на 1984,22 лв. за закупуване на телевизор
SONY, от които цена на стоката в размер на 1749 лв. и 235,22 лв.
застрахователна премия по застраховка ***; срокът за издължаване на
кредита е 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване; договорен е
фиксиран лихвен процент от 39,59%, а ГПР по договора е изчислен на
47,53%; падежната дата е определена на 20 число, а съгласно погасителният
план към договора са 24 вноски, от които 23 вноски по 120,97 лв. и една
вноска от 116,52 лв; първата погасителна вноска е дължима на 20.01.2019 г., а
последната вноска на 21.12.2020 г; при забава на плащанията на месечните
вноски, частта от вноската представляваща главница, се олихвява с договорен
лихвен процент и надбавка от 10 пункта; че на 21.12.2018 г. е заплатена
стойността на стоката по договора на Технополис България ЕАД в размер на
1749 лв., с включен ДДС; че погасителният план е съставен от главница и
лихва, като главницата включва стойността на стоката от 1749 лв. и
застрахователна премия 235,22 лв. или общо 1984, 22 лв, върху която сума е
начислявана договорната лихва от 39,59%, която общо за целият период на
договора е в размер на 914 61 лева, разпределена по вноските; че
извършените плащания по процесният договор са следните: през периода от
20.01.2019 г. до 20.08.2019 г. са внасяни по 120,97 лева, или общо погасени 8
погасителни вноски по 120,97 лева или 967,76 лева; че с тях са погасени:
главница в размер на 501,45 лева, договорна лихва в размер на 466,31 лева по
погасителни вноски с падежи от 20.01.2019 г. до 20.08.2019 г.; че на
30.06.2020 г. вземането на кредитора е прехвърлено на ищеца по делото и вкл.
задължение в размер на: 1482,77 лева, непогасена главница и 505,50 лева
договорна и наказателна лихва; че съгласно записванията на *** и ищеца
непогасени са следните суми: Главница - 1482,77 лв.; Договорна лихва от
20.09.2019 г. /неправилно е посочена в ИМ датата 20.01.2019 г./ до 30.06.2020
г.; сума в размер на 372 19 лв., представляваща наказателна лихва върху
неплатените вноски /частта на главницата/ за периода от изискуемостта на
вноската с падеж 20.09.2019 г. до 30.06.2020 г./цесията/ - 133,31 лв.; лихвата
за забава върху непогасената главница от 01.07.2020 г./датата на цесията/ до
9
27.04.2021 г. - 124.21 лв.; при вариант без олихвяване на застраховката
общата сума на договорната лихва вместо 914,61 лв., ще възлиза на 810.12 лв.,
а всяка вноска вместо по 120.97 лв., ще възлиза на сумата от 106,63 лв. и
задължението ще бъде както следва: Главница - 1749 лв.; Договорна лихва -
810.12 лв.; Застрахователна премия - 235,22 лв. и с внесените от ответника
суми в размер на 967,76 лв., ще бъдат погасени 6 пълни вноски по 106.63 лв.
една частична вноска с падеж 20,07,2019 г. и застрахователна премия - 235,22
лв. или Погасена главница — 364,45 лв. до 20.07.2019 г. частично и
Договорната лихва - 368.09 лв. до 20.07.2019 г. пълна вноска; че в този случай
непогасени ще останат: Главница - 1384,55 лв.; Договорна лихва от
20.08.2019 г. до 30,06,2020 г. - 374,21 лв.; Наказателна лихва до датата на
цесията 30,06,2020 г. - 123,18 лв.; Лихва за забава върху непогасената
главница от 01,07,2020 г. до 27.04.2021 г- 116,10 лв.; че при ищеца няма
извършени плащания от ответника.
В проведеното по делото о.с.з. ВЛ обяснява, че няма данни за
извършен превод от застрахователя към кредитодателя или ищеца по делото
във връзка с настъпили застрахователни щети.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда
на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване
на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в
негова полза вземане по договор за потребителски кредит по основание,
размер и длъжник; че кредитополучателя е получил твърдяната сума по
договор за кредит; настъпването на предсрочната изискуемост на кредита или
падежа на вземането.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил
сумите.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от
приетите по делото доказателства, че длъжникът е уведомен по реда на чл.47,
10
ал.5 ГПК за издадената заповед, поради което и в изпълнение указанията на
съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане по сключен
между ответника и „***“ ЕАД договор за стоков кредит /факт, който не се
оспорва от ответника/, чието вземане твърди, че е придобил чрез договор за
цесия от кредитотодателя.
Ответникът по делото, чрез особения си представител своевременно с
отговора на ИМ е оспорил исковете по основание и размер.
Спорно по делото е на първо място дали ответникът е уведомен за за
настъпилата цесия. С договора уреден в чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно
вземане прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. В приетия по делото договор за цесия,
прехвърленото вземане, което преминава към новия кредитор е конкретно
определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване номера на
договора за кредит, имената на длъжника и сумите, които се дължат по него.
Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на
ответника съобразно изискванията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Според нормата на чл.
99 ал. 4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от
11.XI.1954 г., ОСГК, съобщаването следва да бъде извършено от цедента
/стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е
носител на вземането. По делото / стр. 20/ е представено съобщение от
14.07.2020г. подадено от „***“ ЕАД, подадено чрез ищеца, съобразно
даденото му пълномощие, отправено до ответника, с което го уведомява за
прехвърлянето на вземането. Видно от представената обратна разписка от
14.7.2020г. е, че получателят лично е побучил съобщението. С оглед на
изложеното съдът намира, че твърдението на особения представител на
ответника в тази насока са неоснователни.
11
Спорно на следващо място е дали ищецът е могъл да придобие вземането
от *** ЕАД, с оглед на наведените твърдения от страна на особения
представител на ответника, че в процесния договор за стоков кредит не е
предвидена такава възможност. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК, която е
била действаща такава към момента на сключване на процесния договор за
кредит, предвижда възможност за кредитора да прехвърли вземането си по
договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за
потребителски кредит предвижда такава възможност. Съдът намира, че
доколкото в чл.16 от ОУ, неразделна част от Договора за стоков кредит, с
които ответникът е декларирал, че е запознат е предвидена възможността
кредиторът да прехвърли вземането си на трето лице не се нарушава
императивната норма на чл. 26, ал. 1 ЗПК, поради което и договорът за цесия
е произвел действие по отношение на ответника и възраженията му в тази
насока са неоснователни.
Що се касае до процесния договор за стоков кредит съдът намира, че:
същият е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Съгласно императивните изисквания, въведени с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
12
Поради изложеното съдът намира, че от външна страна процесния
договор не страда от пороци.
Спорно на следващо място е дали договорът е действителен предвид
договорената възнаградителна лихва в размер на 39,59 % годишно или
0,1100% на ден.
Няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена
като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.
Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен
само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е
отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за определяне на
максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов
максимален размер. Максималният размер на договорната лихва
(възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД,
съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на
ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални
правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост
са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят
от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи
на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр.
Съгласно установена съдебна практика, която се възприема от настоящия
съдебен състав и на която и районният съд се е позовал, противно на добрите
нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите
нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната
лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на
ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г.
13
о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.;
Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.).
Уговорената в процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва
надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява
добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит е
нормативно уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за
договорна лихва има за юридическа последица изначална недействителност
на кредитната сделка. Уговорката за размера на годишния лихвен процент не
може да бъде заместена от друга разпоредба на закона, доколкото липсва акт
по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, който да определя размера на договорна
лихва по сключени между страните договори, а законната лихва по чл. 86, ал.
2 от ЗЗД има различни функции от възнаградителната лихва.
Разпоредбата на чл. 24 от ЗПК предвижда, че за договора за
потребителски кредит се прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл. 6,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват
потребителя. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор,
които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява
служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По
аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, индивидуално уговорени
клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал. 4 от
ЗЗП тежестта за установяване на обстоятелството, че договорна клауза е
индивидуално уговорена, е върху кредитора. В процесния случай ищецът не е
ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът е
ограничен в преценката си от представените такива. При този извод следва да
се откаже зачитане на последици на клаузата за възнаградителна лихва в
процесния договор за кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за
14
потребителски кредит е нищожен и съгласно правилото на чл. 23 ГПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Както бе изяснено по-горе, съгласно чл. 23 ЗПК в настоящия случай с
оглед недействителността на процесния договор за потребителски кредит,
ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, без лихви или
други разходи по кредита.
Що се касае за застраховката съдът намира, че същата се дължи по
следните съображения: застраховката гарантира плащанията по кредита при
настъпили покрити застрахователни рискове като ползващо се лице е
финансовата институция. Това е типичен пример на нормативно уреден
застрахователен договор по чл. 383 от КЗ, с ползващо се лице застрахованият
и финансовата институция. Това, че сумата не е възложена за заплащане на
кредитополучателя еднократно, а е предвидено разсрочено връщане с всяка
една от погасителните вноски не променя гореизложеното и факта, че се
дължи връщането й от ответника.
От приобщената по делото ССЕ се установява, че непогасената сума
по кредита, включваща главница и застрахователна премия е в размер на
1482,77 лева. Следователно, предявеният иск се явява основателен за сумата
от 1482,77 лв.
Основателността на предявения главен иск налага произнасяне и по
направеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 466,31
лева, представляващи платените без правно основание суми за договорна
лихва с дължимите, но неплатени вноски по договор за стоков кредит в
размер на 1482,77 лева до размера на по – малката сума. С оглед на приетото
от съда в решението, че уговорената договорна лихва е нищожна, то и
платените по нея суми са дадени без правно основание и ищецът дължи
връщане на същите. Поради изложеното съдът намира, че са налице
насрещни, ликвидни и изискуеми вземания, поради което и направеното
възражението за прихващане се явява основателно и като такова следва да се
уважи.След извършеното прихващане на насрещните вземания ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1016,46 лева.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
15
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 114.88 лв. за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 376,94 лв.,съобразно уважената част от иска.
Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в
исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. -
ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът
намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност,
поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на
ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. СТ. АС.
ЕГН ********** с постоянен адрес в село *** дължи на „***” ЕАД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***, представлявано от Я.Я. на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД сума в размер на 1016,46 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за стоков кредит № 409281, сключен
на 21.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда /31.05.2010 г/ до окончателното плащане на същата,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА както за разликата над 1016,46 лева до пълния предявен
размер на претендираната главница от главница в размер на 1482.77 лева; останала и
непогасена договорна лихва в размер на 505.50 лева за периода от 20.01.2019 г. до
21.12.2020 г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер
на 161.76 лева за периода от 01.09. 2019 г. - датата на настъпване на забавата до датата
на подаване на заявлението - 27.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на дължимите суми, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ, както и КАТО
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 466,31 лева, представляващи
16
платените по прогласена за нищожна лихва суми от ответника на ищеца.
ОСЪЖДА М. СТ. АС. ЕГН ********** с постоянен адрес в село *** да заплати
на „***” ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***,
представлявано от Я.Я. сумата от 114.88 лв., представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 3399 по описа за 2021 г. на Плевенски районен съд,
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. СТ. АС. ЕГН ********** с постоянен адрес в село *** да заплати
на „***” ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***,
представлявано от Я.Я. сумата от 376,94 лв., представляваща сторени в исковото
производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
17