№ 2686
гр. София, 13.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 21 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
и прокурора Р. Д. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Н. Атанасов Частно
наказателно дело № 20221100202380 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ А.Т. редовно уведомен, се явява лично, доведен от органите на
Съдебна охрана и със своите защитници АДВ.И.А. И АДВ. Р.С., с представено в днешното
съдебно заседание пълномощно.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ГРАД СОФИЯ се явява инспектор М.М., с
представено в днешното съдебно заседание пълномощно.
За СГП се явява прокурор Н..
СЪДЪТ преди да вземе становище от страните по даване ход на делото докладва
постъпила от осъдения А.Т. молба, с която същият заявява, че не желае да бъде сниман,
записван и филмиран по време на разглеждане на настоящото производство в съдебната
зала.
ОСЪДЕНИЯТ Т.: Поддържам така депозираната молба.
ПРОКУРОРЪТ: Да се уважи молбата.
ИНСПЕКТОР М.: Моля да бъде уважена молбата.
АДВ.А.: Поддържаме молбата и моля да бъде уважена.
СЪДЪТ намира молбата на осъдения Т. за основателна, поради което и на основание
чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че се забранява снимането, записването и филмирането по време на
настоящото съдебно заседание на осъдения А.Т..
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР М.: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТНИЦИТЕ: Няма процесуални пречки, моля да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА постъпили по делото след насрочването му писмени доказателства, а
именно: доклад от пробационен служител, както и актуален текущ доклад за лишения от
свобода.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с тези доказателства.
Да се приемат.
ИНСПЕКТОР М.: Запознат съм. Да се приемат.
АДВ.А. и АДВ. С.: Запознати сме. Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че докладваните писмени доказателства са допустими и относими
към предмета на настоящото дело, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА същите по делото.
СНЕ СЕ самоличността на осъдения, както следва:
А.Т. - роден на **** г. в гр.Лайпциг, Германия, българин, български и немски
гражданин, висше образование, женен, работи, осъждан, адрес: гр.София, жк „Бели брези“,
ул.****, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни на осъдения правата, които има в настоящото производство.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Разбрах правата, които имам.
Отводи няма да правя.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото с прочитане молбата на осъдения А.Т..
АДВ. А.: Поддържаме молбата.
Имаме доказателствени искания, моля да приемете следните писмени доказателства:
медицинско направление от 06.06.2022 година, с оглед проблеми, които има г-н Т. има с
2
бъбреците и се е налагало да му се постави катетър, тъй като, ако не може да бъде направена
корекция с тези лекарства, които са му дадени, ще се наложи да му бъде извършена
операция на бъбреците.
На следващо място представям писмо от София Съмър Фест, в което г-н Т. е поканен
от организаторите да бъде част от това събитие, тъй като там ще бъдат Президента на
Република България и редица посланици на държави участнички на този фестивал и там е
поканен да готви като един от топ готвачите на България.
На следващо място искам да посоча молба от различни фирми, с които г-н Т. има
трудови правоотношения, като цяло няма да ги изреждам, това са : „А.К.“,“ЛЛИМ“ ООД,
фирма „3 МАТ“, които без негово участие, тъй като всичко което се върши в тези фирми
зависи от действията на г-н Т.. Фирмите в тази икономическа криза наистина закъсват и не
могат да работят.
В тази връзка са представени доказателства относно неговата работа в няколко
софийски ресторанта, които поради факта, че същият е задържан – и домашен арест и сега в
затвора, се наложи да бъдат затворени и над 40 човека остават без работа и препитание.
Множество характеристика от различни фирми и писма за подкрепа в тази връзка,
като най-важното, писмо – потвърждение от Българската асоциация на професионалните
готвачи, от Фондация „Мечта за дете“, „Хилтън, от БТВ Медия груп „Таймес Продакшън
Груп“ и множество други, да не ги изреждам.
Също така представям и две писма, които са изпратени до медиите и са публикувани
във връзка с това, че г-н Т. се извинява официално на обществото за извършеното, което
описва, че е осъзнал вината си и съжалява за случилото се.
Прилагам и трудови договори на г-н Т., тъй като той не само не се откъсна от
семейството си, но и го чакат, не са му прекратени трудовите договори да продължи своята
дейност.
Също така, има деца за които да се грижи, а и представям данъчни декларации, от
които да се види, че този човек в крайна сметка упражнява обществено полезен труд, плаща
сериозни данъци и съответно считам, че това ще допринесе за неговите характеристични
данни.
СЪДЪТ предостави възможност на прокуратурата и представителя на Затвора град
София да се запознаят с представените доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се.
Да се приемат доказателствата.
ИНСПЕКТОР М.: Да се приемат доказателствата.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да представям доказателства.
ИНСПЕКТОР М.: Представям справка за изтърпяното към момента наказание и
остатъка.
3
СЪДЪТ предостави възможност на защитата да се запознае с представената справка
от представителя на Затвора град София.
АДВ.А.: Да се приеме.
АДВ. С.: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че представените от страните писмени доказателства биха
допринесли за изясняване на релевантни по делото въпроси, поради което СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените писмени доказателства.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ, с оглед липсата на други доказателствени искания от страните, счете делото
за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника на Затвора град е, че към момента
молбата е неоснователна. Налице е само първата изискуема от закона предпоставка, в
случая е изтърпяно повече от половината от наложеното наказание.
По отношение на втората предпоставка – доказателства за поправяне и
превъзпитаване на лицето, с оглед постигане на целите заложени в чл.36 НК становището е,
че от наличните към момента доказателства не може да се направи обоснован извод за
настъпила трайна тенденция в това отношение, като мотивите за това са изложени в
неговото становище и придружаващите го документи и са еднопосочни в това отношение.
С оглед на изложеното, моля да оставите молбата без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: СГП счита, че към настоящия момент не са налице всичките
визирани в закона предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения Т. от
остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
В тази връзка от събраните по делото доказателства, а именно становище на
началника на Затвора и приложения доклад се установява, че не е налице втората
предпоставка, а именно осъденият не е дал достатъчно доказателства в рамките на затвора за
своето поправяне.
Следва да се отбележи, че по време на престоя си в затвора осъденото лице не е
нарушавал режимните изисквания, същият е назначен на работа, но е посочено и че към
настоящия момент са все още са налице проблемни зони, върху които следва да се работи и
това са: отношение към правонарушение, умения за мислене и злоупотреба с алкохол. В
тази връзка и посочените точки от рецидив и вреди са с непроменени стойности.
4
Запознах се с представения пробационен доклад и единственото, което ще помоля
настоящия съдебен състав в случай, че прецените лицето да бъде освободено СГП счита, че
подходяща мярка за пробационен надзор ще се яви включване в програми за обществено
въздействие, тъй като лицето има адрес, семеен и е трудово ангажиран.
По отношение на представените медицински документи, моля тях да не ги взимате
предвид, тъй здравословното състояние на осъденото лице не е от категорията
предпоставки, които се коментират по този вид дела, а и съществува процесуална
възможност осъденият да бъде изведен във външно лечебно заведение в случай, че се
налага.
Поради което ще Ви помоля да оставите молбата му без уважение.
АДВ.А.: Аз обаче считам, че подзащитният ми Т. не следва да изтърпи докрай
наложеното му наказание, като видно от този режим на работа, който е в момента и
оставащото му време до края на изтърпяване на присъдата, а именно до края на месец август
изтича наказанието му и той ще бъде освободен.
В рамките на този месец и половина, който му остава до края на месец август, е
въпросът дали този човек следва да бъде задържан още месец и половина или да бъде
освободен. Аз считам, че този човек е много по-полезен за обществото извън затвора,
отколкото вътре.
В крайна сметка представените документи от затвора считам, че първоначално
представените не отговарят на истината, а докладите са копи - пейст от първия до последния
доклад, няма никаква разлика.
Считам, че всички, които са издали тези доклади употребяват абсолютно едни и същи
изрази, едни и същи правописни грешки и едни и същи думи.
В крайна сметка този човек вече шест месеца е в затвора, бил е „домашен арест“
преди това, няма как да не е осъзнал какво е направил.
Считам, че тази грешка, която е направил вече е осъзната, осъзнал е вината си и ще е
по-полезен, както казах за обществото с неговите умения навън.
Ето защо, Ви моля при постановяването на Вашия съдебен акт да приемете, че са
налице предпоставките на чл.70, ал.1 НК, а именно очевидно и тук не се спори и от
представителя на Затвора и от представителя на СГП, че е налице първата предпоставка, а
именно, че е изтърпяна повече от половината от присъдата.
Аз считам, че е налице и втората предпоставка визиране в чл.439 НПК.
От събраните доказателства по безспорен начин се установява, че г-н Т. работи в
затвора, работи по 12 часа в стола, като се грижи за яденето на останалите затворници.
Именно в тази връзка, моля да приемете и да коментирате във вашето решение
съответно приложените характеристики и молби от множество фирми от които се вижда, че
г-н Т. извън местата за лишаване от свобода също упражнява обществено полезен труд.
Готвил е и готви за известни личности, президенти, има договори с БТВ, които трябва да
5
изпълнява, както и договори с множество физически и юридически лица.
В документите, които са представени от затворническата администрация е написано,
че нямало промяна на режима. Тази промяна на режима става първо по предложение на
началника, а и това не може да е съображение за отказване на предсрочно условно
освобождаване.
Именно, когато режимът е по-тежък и няма нарушения, както е установено в тези
документи, е много по-ясно, че когато е на по-лек режим също няма да има такива
нарушения.
В тази връзка бих посочил само и факта, че г-н Т. има постоянен контакт със
затворниците, със социалните работници, но в плана за изпълнение на присъдата, който е
заложен и приложен към документите има множество разминавания. Там има заложено, че
този план трябва да бъде изпълнен за 1 година. Този план не може да бъде изпълнен въобще
за 1 година, тъй като наказанието на г-н Т., общото наложено е 10 месеца. Не нам кой го е
писал този план и как така е определил, че трябва да бъде изпълнен за една година.
Второ, в този план са заложени месечни срещи с психолог. За тези 6 месеца няма
нито една среща посочена в тези документи така, че този план не се изпълнява не по
желание на г-н Т..
В тази връзка и в този план няма дори заложена среща с началника на затвора. Аз съм
изненадан как без началникът на Затвора да се е виждал с г-н Т., да има преки впечатления,
е в състояние да даде такава оценка, която е направена. Не знам това негативно отношение
защо е продиктувано или може би е бил подведен от тези стари справки, които са дадени.
Искам да насоча Вашето внимание за втори път във връзка с представените
доказателства по делото, а именно оценките, които са изготвени по молбата за помилване на
г-н Т., последващата оценка, която е изготвена за настоящото дело и последният доклад,
който е от пробационния служител, всичко е абсолютно едно и също, вътре посочено.
Съжалявам, но мисля, че всичко това е копи - пейст и реално тези доказателства не
следва въобще да се кредитират.
Продължавайки в този ред на мисли считам, че г-н Т. е запазил и контакта със
семейството си.
От представените доказателства е видно, че има работодатели, които го чакат да
продължи трудовата си дейност, дори не са му прекратени трудовите договори, а е
освободен временно в неплатен отпуск.
Посочените като доказателства, още приложени с молбата документи се вижда, че са
затворени три заведения. В крайна сметка къде е обществения интерес - дали да седи още
месец и половина в затвора или да може да помогне на семействата на тези хора, които са
освободени от работа.
Продължавайки искам само да посоча, че дори без тези доказателства може да се
направи обоснован извод, че осъденият Т. е дал положителни доказателства за поправяне -
работи в затвора, включва се в спортната дейност на затвора, осъществява контакти с
6
всички затворници, няма никакви проблеми. И дори, и в оценката, която е изготвена от
представителите на затвора пише, че рискът от рецидив е нисък и за този кратък период
няма как да бъде преразгледан.
Всичко това, което е отбелязано в тези доклади, обаче, противоречи с двете писма,
които са приложени и публикувани преди влизането му в затвора от медиите, с което той
изразява дълбокото си съжаление за случилото се. А и в крайна сметка много пъти в тези
зали е коментирано, че за да се допусне условно предсрочно освобождаване не е необходимо
да се направи обоснован извод за окончателно поправяне на осъденото лице.
Такава е и категоричната съдебна практика, достатъчно е да се обоснове извода, че е
започнало поправяне на лицето. Именно в пробационния доклад е записано точно това, че е
започнало поправяне на лицето.
Съгласно разпоредбата на чл.439а, ал.1 НПК доказателствата за поправяне на лицето
са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у него по време на
изтърпяване на наказанието, а именно добро поведение, участие в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни курсове, спортни дейности и програми за въздействие и
обществено полезен труд. По делото такива доказателства са представени и са налице.
Още повече, че и към момента г-н Т. работи и контактува с множество задържани
лица и служители на затвора.
Законът в този случай е категоричен, че системата, която е за оценка не е пречка за
уважаване на молбата, тъй като тя не е заложена като изискване в НПК и въобще не следва
дори да се коментира.
В тази връзка след като тази прогресивна система, промяна на режима, това не е
заложено в изискванията на закона считам, че не следва и да го коментираме.
Никъде в досието не е представено доказателство, че подзащитният ми се е срещал с
психолог или такава консултация е правена, за да може да бъде установено той зависим ли е
или не.
Очевидно е, че е независим, въпреки че в доклада, който е посочен се твърди, че
същият не признава зависимост от алкохол. Ако имаше съмнения за зависимост към
алкохола, следваше да бъде направен тест от психолога и да се установи зависим ли е или
не.
В тази връзка считам, че от събраните и приложени в днешното съдебно заседание
доказателства имам основание да Ви помоля да уважите молбата, като приемете за
установено, че са налице законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване на
г-н Т..
АДВ.С.: Моля да постановите решение, с което да уважите изцяло като основателна
молбата на А.Т..
Считам, че са налице и двете предпоставки предвидени в закона за условно
предсрочно освобождаване на лицето търпящо лишаване от свобода в затвора
7
Бих искала подробно да се спра на последния пробационен доклад, изискан от съда
постъпил на 12.07.2022 г., освен копи - пейст с предишните доклади от момента на
постъпването, към момента на подаване на молбата за предсрочно освобождаване, така и
този коментира едни и същи факти и обстоятелства, т.е. за целия този период излиза, че с
това лице или не е работено или въобще не разбира за какво е там. По-вероятно е първото да
не е работено с оглед, както каза и колегата, че в плана, който му се предоставя за
подписване, депозиран по делото и подписан от подзащитния ми Т. на 01.03.2022 година е
залегнал план за работа с лицето 12 месеца.
Отделно от това бих искала да обърна внимание на съда, че пробационният доклад
говори в минало време – лицето по отношение към правонарушението „не приемал“ в
минало време, „не разбирал“ в минало време, „приемал фиктивно присъдата“, „не
разпознавал факторите“.
Това само по себе си становище на пробационния служител от Службата за
пробационен надзор говори, че у лицето се наблюдава трайна и постоянна промяна, т.е.
настъпили са целите предвидени в чл.36 НК.
На следващо място, намирам за нелогично с лицето, въпреки залегналите цели и
работа веднъж месечно с него, както и задачите, които пробационният служител си е
поставил да постигне, липсват каквито и да било доказателства обаче, че подобри срещи са
провеждани.
Бих искала да обърна внимание, че когато дадено лицето, което е психолог, в т.ч. и
тези които работят към затвора са задължени когато има съмнения за това, че едно лице не
съумява и непроумява не само степента на извършеното от него деяние, както и съмнения,
че има някаква зависимост било то към наркотични вещества, упойващи такива, в т.ч. и към
алкохол задължително се провеждат тестове, които стават част от досието, което при
депозиране на такава молба следва да бъде неразделна част като доказателство, което следва
да бъде представено и пред съда.
Подобно доказателство липсва, т.е. фактът да обвиняваме някого, че е зависим към
упойващо вещество или към алкохол въз основа на факта, че два пъти е допуснал грешка, за
която се разкайва публично и моли за извинение обществото означава да го наказваме и да
превишаваме пределите, които законодателят предоставя както на съда, така и на
прокуратурата.
В това число, следваше да бъде направена и оценка на риска от рецидив, която е
константна от момента на постъпването му до момента на подаване на молбата, както и не е
променена към датата на изготвяне на последния доклад за пробационен надзор.
Както подчерта колегата, А.Т. съзнава степента на обществена опасност, изразява
разкаяние преди постъпването му в затвора и по никакъв начин това разкаяние не
предполага среден риск за самия него, както и риск за извършване на престъпление.
Наличието на доказателства за поправяне на лицето са основателна причина съдът да
постанови решение, с което да уважи изцяло молбата като основателна, поради налични и на
8
двете предпоставки предвидени в закона за това.
СЪДЪТ предостави право на лична защита на осъдения Т..
ОСЪДЕНИЯТ Т.: Искам да кажа, че много добре осъзнавам грешката и осъзнах чрез
работата си в затвора, където работя наистина и успях с оскъдните продукти, които има там
да вдигна нивото на готвене. Обучих хората, които работят - работниците в кухнята с мен,
създадох им условия как да се работи по-добре. От 30 процента посещаемост в стола, сега
има между 80 до 100 процента посещаемост. Има огромни опашки за храна, където преди
храната се изхвърляше.
Мисля, че допринесох много добре за развитието на кухнята и на културата на
затворниците да се хранят в столовата, което не беше преди голяма практика.
Спортувам всеки ден между два и три часа. Запалих даже и много млади момчета,
като казаха „Старец на 50 години ще тренира повече от нас.“, и ги обучавам как да тренират
също.
Другото, което направих в затвора, опитах се, имаше една свободна зала, написах
един проект, исках да направя зала на затворника, където да се социализираме, да играем
игри и да провеждаме различни мероприятия. Направих го с бюджет, с презентация, как да
се случват нещата. Началникът много хареса проекта, но после изглежда се изгуби някъде
по бюрократичен път.
Началникът хареса проекта, щяхме да го правим, но изглежда някъде се изгуби по
бюрократичния път, който трябваше да извърви проекта.
Отделно проведох много разговори с млади хора, които ги мотивирах да не правят
отделно такива глупости, които са в момента в затвора такива нарушения.
Мисля, че всички тези неща допринесоха аз да се социализирам добре и да се
променя и да осъзная грешка си много по-добре.
Мисля, че съм готов да напусна затвора и да съм по-полезен отвън на моето
семейство и на работници във фирмите, които ме чакат.
В началото ми хареса, защото наистина беше интересно да обучавам хората, да им
показвам как може да се променят нещата, как могат да си променят мисленето, защото има
едно негативно мислене.Аз успях да им променя негативното мислене, как може позитивно
да подходиш дори една храна, за която те мислеха, че не става за ядене и се изхвърляше за
прасетата, сега прасетата гладуват, а пък затворниците са доволни от храната, която
получават.
Приемам отговорността да деянието, за което съм осъден.
Разбирам мотивите, които са довели до това деяние.
Приемам присъдата за справедлива.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ Т..
9
ОСЪДЕНИЯТ Т.: Моля да уважите молбата ми.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание и като взе предвид становищата на страните и съобрази
наличните по делото доказателства, прие за установено следното:
Производството е по реда на чл.437 НПК.
Инициирано е по молба на осъдения А.Т. с искане за условно предсрочно
освобождаване.
Видно от материалите по делото, осъденият Т. понастоящем изтърпява наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 7 месеца, наложено му по НОХД № 17156/2021 г. по
описа на СРС.
Към днешна дата същият е изтърпял фактически 3 месеца и 18 дни, от работа 28 дни
или всичко 4 месеца и 16 дни от своето наказание, като му остава да изтърпи още 2 месеца и
14 дни.
С тази констатация съдът намира, че е налице първата формална предпоставка на
закона за поисканото условно предсрочно освобождаване, а именно осъденият да е изтърпял
фактически не по-малко от една втора от наложеното му наказание.
Основният въпрос, който се поставя и следва да бъде разрешен, е дали осъденият Т. е
дал и достатъчно доказателства за своето поправяне в рамките на пенитенциарното
заведение.
Затворническата администрация е изразила отрицателно становище, като е приела, че
такива доказателства не са налице.
Мотивирала е своето несъгласие с обстоятелствата, че целите на наказанието не са
изпълнени в цялост, целите и задачите, заложени в плана на присъдата не са доведени
докрай, оценката на риска от рецидив и вреди е с непроменени стойности, прогресивната
пенитенциарна система също така не е завършена, налице са актуални проблемни зони, по
които работата с осъдения следва да продължи.
Настоящият съдебен състав, извършвайки собствен анализ на доказателствата по
делото, намира част от изводите и констатациите на затворническата администрация за
необосновани и неправилни.
Настоящото влизане в затвора е първо поредно такова за осъдения Т.. Същият е
постъпил в Затвора в град София на 10.02.2022 година, когато е започнало изтърпяването на
наказание лишаване от свобода в размер на 3 месеца, наложено му по НОХД № 3795/2019 г.
по описа на Районен съд град Варна. Това наказание е било изтърпяно изцяло на 03.05.2022
година, от която дата е започнало изтърпяването на второто поред наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 7 месеца, наложено му по НОХД №17156/2021 г. по описа на СРС.
Процесът на адаптация при осъдения е протекъл безпроблемно, с адекватна на
възможностите му самооценка и много добри комуникативни умения, видно от изготвените
10
за него доклад и експресно психологическо заключение.
Същият, в рамките на пенитенциарното заведение, е спокоен и балансиран, без
индикации за наличие на повишена враждебност и агресивност, което от своя страна
потвърждава липсата на каквито и да е било зависимости, в това число и алкохолна такава.
В тази насока е и проведеното психологическо изследване, което на собствено
основание и съобразно проведената методика отчита обективен нисък риск от зависимости.
Прави впечатление, че в рамките на пенитенциарното заведение осъденият Т. се
отличава с безупречна дисциплина, същият не само декларира нагласа за законосъобразно
изтърпяване на своето наказание, но и реално има поведение, което многократно надхвърля
изискващото се от него.
Лишеният от свобода Т. до настоящия момент не е наказван, нещо повече същият има
уважително и добро отношение и то не само към служителите на затвора, но и към
останалите лишени от свобода, което ясно и недвусмислено показва вътрешния баланс на
лицето и приемането на отговорността, която има към обществото.
С необходимата позитивност следва да бъде отчетено и обстоятелството, че по време
на изтърпяване на своето наказание осъденият Т. е проявил самоинициатива, като е изразил
персонално желание за включване в трудовата дейност на затвора и то въпреки
здравословните проблеми, които е имал към онзи момент.
Нещо повече, видно от доклада, изготвен за лишения от свобода, същият по време на
изпълнение на трудовата си дейност не само е демонстрирал, че притежава отлични трудови
навици и умения, но и че подхожда към трудовите си задължения изключително отговорно
и дисциплинирано, което означава, че трудовата функция не се изпълнява формално,
единствено и само с цел да доведе до намаляване размера на наложеното наказание, а с
ясното съзнание за нейния корекционен и поправителен ефект, като един от аспектите на
наложеното наказание.
Вътрешната себеотдаденост и проявена старателност при изпълнението на
наказанието показва именно, че процесът на поправяне при осъдения Т. не е фиктивен и
прикрит зад фалшиви намерения, а е искрен и реален, базиран на вътрешните му нагласи,
интелектуални и волеви способности.
На следващо място, следва да бъде отчетено и обстоятелството, че първоначалната, а
и настоящата оценка на риска от рецидив и вреди при осъдения Т. е в крайно ниски
стойности – 33 точки, което недвусмислено показва, че същият в никакъв случай не може да
бъде възприеман като реална опасност за обществото.
Не следва да бъде подминаван в тази насока и факта, че единствената причина за
липсата на промяна в тези стойности, според доклада, се явява именно краткия му престой
на пребиваване в пенитенциарното заведение, а не неговото поведение или още по-малко
липсата на напредък в процеса на поправяне.
Константната съдебна практика, обективирана в Постановление № 7 от 27.06.1975
година на Пленума на Върховния съд, е категорична, че „съдилищата следва правилно да
11
оценяват възпитателното значение на условното предсрочно освобождаване, като с
цялостната си дейност съдействат за своевременното му постановяване спрямо лицата,
които за първи път изтърпяват наказание „лишаване от свобода“ и с цялостното си
поведение са дали достатъчно доказателства за своето поправяне“.
Ерго, институтът на условно предсрочно освобождаване, освен всичко друго, следва
да бъде прилаган своевременно, тоест без забавяне във времето, тогава когато са налице
всички останали предпоставки, тъй като противното на практика би обезсмислило неговото
съществуване.
В тази връзка е и Препоръка 22 /2003/ на Комитета на министрите на държавите-
членки, съобразно която института на условното предсрочно освобождаване е необходимо
да бъде достъпен за всички осъдени лишени от свобода, включително тези с доживотна
присъда, както и при лица с присъди с малък размер на наказанието „лишаване от свобода“,
какъвто определено е настоящият случай.
Ето защо, съдът счита, че краткият срок на изтърпяване на наказанието от осъдения
Т. в никакъв случай не би следвало да се отчита в негова вреда и като пречка за коригиране
на оценката на риска от рецидив и вреди, а още по-малко да възпрепятства възможността за
ползване на условно предсрочно освобождаване.
Пречупвайки този извод през призмата на настоящия казус, показва, че един
евентуален отказ на съда в настоящия момент за условно предсрочно освобождаване на база
краткия срок на изтърпяване на наказанието, реално би лишил осъдения Т. от възможността
изобщо да се ползва от този институт, тъй като срокът на наказанието би изтекъл преди да
се придобие формално това право.
Имайки предвид констатациите на самата затворническа администрация, която би
следвало да има най-пряко и пълно наблюдение върху лишените от свобода, съдът счита, че
в резултат на проведените до момента корекционни мероприятия, може да се заключи, че
осъденият Т. приема изцяло отговорността за криминалното си поведение, осъзнава напълно
мотивите за него, приема присъдата за справедлива и демонстрира нагласи за промяна. С
други думи, липсва дефицит в зоната „отношение към правонарушението“, така както е
отбелязано в доклада изготвен за него. Доказателствата в тази насока са еднопосочни и
непротиворечиви, като липсва обективирано поведение или мислене в обратната насока. В
допълнение на казаното следва да бъде отчетено и обстоятелството, че осъденият Т. е
признал своята вина и е поел своята отговорност, далеч преди постъпването си в затвора,
още когато в хода на наказателния процес се е признал за виновен и е сключил съответното
споразумение, което на практика представлява именно признаване на вина и поемане на
отговорност, както и съгласие с последиците, включително досежно вида и размера на
наказанието. Ето защо да се твърди обратното, без да се сочат конкретни прояви или
действия, е необосновано и неправилно, още повече, че осъденият Т. с цялото си поведение
в затвора е затвърдил във времето този извод.
Подобно заключение следва да бъде направено и по отношение на коментираните в
12
доклада други две дефицитни зони, а именно: „злоупотреба с алкохол“ и „умения за
мислене“.
Съдът счита, че по отношение на осъдения Т. липсват каквито и да е било
доказателства за наличието на алкохолна зависимост. Такива са и изводите, обективирани в
доклада и експресното психологическо изследване. Очевидно е, че се касае до инцидентна
проява, макар и повторена във времето, но с достатъчно голям интервал от време, близо две
години и половина между двете деяния, което позволява да се направи извод по-скоро за
случайно съвпадение, отколкото за установена системна злоупотреба или форма на
зависимост. В тази насока са както изготвения за осъдения доклад, така и приложеното
експресно психологическо заключение, които са категорични, че осъденият Т. няма
зависимости. Основна причина за противоправното поведение на осъдения се явява
натоварената му към онзи момент работна среда, която е поддържал и която в никакъв
случай не би могла да го характеризира като личност с алкохолна зависимост.
По отношение на „уменията за мислене“ следва да бъде отбелязано, че в случая става
въпрос за лице, което е изключително ерудирано и образовано. Същият е с висше
образование и всепризнати кулинарни умения. Основател е на „Българската асоциация на
професионалните готвачи“, собственик на няколко ресторанта, лице, което очевидно не само
е полагало труд, но и е успявало да менажира множество лица и обекти, което несъмнено
показва, че има високо ниво на интелект и приспособимост, за да може да извлече поука от
случилото се с него и да коригира своето поведение от тук нататък.
Следва да се спомене, че същият има добри ресурси за ресоциализация: жилищна
обезпеченост, подкрепа от близките, трудови умения и навици, нагласи за законосъобразен
живот.
В тази насока е прогнозата за личността, обективирана в доклада, съобразно която
„лишеният от свобода Т. е с оптимистична прогноза за развитието на личността и неговата
ресоциализация на база личностовите ресурси, които притежава“.
В тази насока са и всички приложени и приети в днешното съдебно заседание
писмени доказателства, които характеризират личността на осъдения Т..
Мотивиран от всичко гореизложено и като съобрази, че институтът на условното
предсрочно освобождаване е едно от най-ефективните и конструктивни средства за
предотвратяване на повторно извършване на престъпление, а така също и за да се ограничат
страничните ефекти на задържането, които осъденият Т. неминуемо търпи, съдът намира
молбата му за основателна.
Съдът счита, че същият следва да бъде освободен условно предсрочно.
В същото време и съобразно депозирания доклад от пробационен служител съдът
приема, че по време на установения изпитателен срок спрямо осъдения следва да бъде
постановено изтърпяването на една пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 НК, а именно
„задължителна регистрация по настоящ адрес“.
С оглед цялостното поведение на осъдения и дадените от него категорични
13
доказателства за поправяне, СЪДЪТ счита, че следва да освободи изцяло осъдения Т. от
изтърпяване на остатъка от кумулативно наложеното наказание по чл.37 ал.1 т.7 НК, а
именно „лишаване от право да управлява МПС“.
Съдът намира, че с изтърпяното до момента наказание "лишаване от свобода", са
постигнати визираните в чл.36, ал.1 от НК цели на наказанието, поради и което същият не
следва да изтърпява реално от тук нататък и наказанието "лишаване от право да управлява
МПС, поради което ще следва да се приложи хипотезата на чл.70 ал.5 от НК.
Мотивиран от всичко гореизложено, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА условно предсрочно осъдения А.Т. от изтърпяване на останалата
част от наказанието "лишаване от свобода", определено по НОХД № 17156/2021 година по
описа на СРС.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в рамките на неизтърпяната част на наказанието
„лишаване от свобода“, считано от влизане в сила на настоящото определение.
ПОСТАНОВЯВА изтърпяването на една пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.1 НК, а
именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ в рамките на целия установен
изпитателен срок.
ОСВОБОЖДАВА изцяло осъдения А.Т. от изтърпяване на остатъка от наказанието
"лишаване от право да управлява МПС", определено по НОХД № 17156/2021 година по
описа на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване и протест пред САС в
седмодневен срок от днес.
Препис от протокола след неговото изготвяне да бъде предоставен на защитата на
осъдения.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.40 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
14
15