№ 99072
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно
гражданско дело № 20241110131160 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 168660/23.05.2024 г., подадено
от „С К“ ООД, ЕИК ........... за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу Е. Ю. Е. , ЕГН ********** за суми съобразно
депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за
главница, договорна възнаградителна и законна лихва както и за
разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва
да откаже издаването на такава за сумата от 602,20 лв.,
представляваща договорна неустойка за забава по чл. 7 от договора за
периода 31.10.22г.- 31.08.23г. , 134,50 лв., представляваща еднократно
начислена неустойка за забава , както и 90 лв. - разходи за
извънсъдебно събиране на вземането за периода от 07.12.2022 г. до
01.05.2024 г.
Уговорката в договора за паричен заем № 758096 от 31.10.2022 г.
за заплащане на неустойка за забава в търсения размер е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като
неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от
насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по
заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа
на справедливост.За същия период, за който е претендирана
неустойката за забава, е начислена и договорна лихва за забава ,
поради което на практика се постига свръхобезпеченост на кредитора
1
и би се стигнало до обогатяване без основание за сметка на
длъжника.
Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при
забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с
процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнение
на задължението, като реално така се стига до кумулиране на
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално
изпълнение, което е недопустимо.
Това е така и по отношение на претендираната неустойка за забава
по т. 3 от Трифата за таксите на „С К“ ООД в размер на 134,50 лв., тъй
като най-напред същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според
който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото
обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице
е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно
обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което
посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй
като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на
изпадане на длъжника в забава. Следователно, самото наименование
покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за
вреди от забавата, каквато вече се претендира от заявителя. Ето защо,
посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза
е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване,
като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите от закона функции, което също влече нищожността .
Отделно от това, съдът приема, че уговорената такса за
събиране на просрочени задължения не е за допълнителни услуги по
договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията
изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е
дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за
охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с
управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на
тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.В хипотезата на заявление
по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие
на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този
смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II
2
т. о., ВКС/.
Това е така и по отношение на претендираната такса разходи за
събиране на вземанията в размер на 90 лв., тъй като най-напред
същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото
обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице
е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно
обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което
посочената клауза преследва забранена от закона цел.
Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в
нарушение и на чл. 10а ЗПК.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде
отхвърлено. Съразмерно на отхвърлянето следва да бъдат
преизчислени и разноските по производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 168660/23.05.2024 г., подадено от
„С К“ ООД, ЕИК ........... за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу Е. Ю. Е. , ЕГН ********** за сумите, както следва:
602,20 лв., представляваща договорна неустойка за периода 31.10.22г.-
31.08.23г. , 134,50 лв., представляваща еднократно начислена
неустойка за забава, както и 90 лв., представляваща разходи за
събиране на вземането за периода от 07.12.2022 г. до 01.05.2024 г.,
както и за държавна такса за сумата от над 15,32лева и за
юрисконсултско възнаграждение за сумата от над 22,89лева до
претендираните размери.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3