№ 109
гр. Варна, 15.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно
гражданско дело № 20253000500125 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
ПРОКУРАТУРАТА НА РБ, редовно призована чрез Апелативна
прокуратура - Варна, представлява се от прокурор П.К..
В. С. Т., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. Р.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ПРОКУРОР К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалби и на
двете страни по спора, разгледан с обжалваното решение № 4/06.01.2025г.,
постановено по гр. д. № 1199/2024г. по описа на ОС – Варна.
Ищецът В. С. Т., чрез процесуалния си представител адв. М. Р., обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения от
него против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
незаконно повдигнато му обвинение по ДП № 53/2015г., по което е бил
1
оправдан с присъда по НОХД № 820/2017г. на ОС - Варна, влязла в сила на
02.09.2022г., за горницата над присъдената сума от 35 000 лева до предявения
размер на иска от 50 000 лева. Наведените в жалбата оплаквания са за
неправилност и необоснованост на така обжалвания съдебен акт. Твърди се, че
определяният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не
съответства на изискването за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД, тъй като
съдът не е отчел правилно съдебната практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, по
идентични или сходни казуси и всички относими критерии, поради което и
присъденият размер не възмездява адекватно претърпените от него вреди.
Изложени са аргументи в подкрепа на това. Отправеното до настоящата
инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и уважаване на иска за неимуществени вреди в предявения
размер.
Прокуратурата на РБ, чрез прокурор от ОП – Варна, обжалва
първоинстанционното решение в неговата осъдителна част, с която ПРБ е
осъдена да заплати ищеца обезщетения за претърпените от
незаконосъобразното обвинение вреди в размер на 35 000 лева по иска за
неимуществени вреди и сумата от 28 800 лева, обезщетение за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от 02.09.2022г. до окончателното им
изплащане. Изложените оплаквания в жалбата са за неправилност на
решението в обжалваната му част, постановено при допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон, необосновано и в противоречие с
установеното от доказателствения материал. Твърди се, че изводите на съда
относно повдигнатите обвинения и извършените с участието на ищеца
действия в наказателното производство са направени въз основа на извършена
от съда служебна справка с НОХД, без същото да е приложено като
доказателство по настоящото дело. Наред с това се твърди, че от
доказателствата по делото не се потвърждават твърдените от ищеца и приети
за доказани от съда неимуществени вреди, както и причинно-следствената им
връзка с воденото наказателно производство. В условията на евентуалност се
сочи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 35 000 лева е
прекомерно. Относно уважения размер по иска за имуществени вреди се
твърди, че неправилно в присъдената сума са включени и такива по договори
за правна помощ, по които ищецът не е страна, а трето лице – „Планекс“
ЕООД и съдът не е изложил мотиви защо същите се дължат на ищеца.
Посочено е също така, че присъденото адвокатско възнаграждение е
прекомерно. Иска се от настоящата инстанция до отмени обжалваното
решение в неговата осъдителна част и отхвърли исковете като недоказани,
евентуално да намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди като
завишено и несправедливо.
В частта, в която искът на В. С. Т. по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди е отхвърлен за горницата
2
над присъдените 28 800 лева до предявения размер от 31 200 лева,
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В срока по чл.263 ГПК нито една от страните не е подала отговор по
въззивната жалба на насрещната страна.
Така докладваните жалби са депозирани в срок, от легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Искания по доказателствата не са направени.
Относно наведеното във въззивната жалба на Прокуратурата на РБ
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът с
определение № 167/19.03.2025г. е дал указания за уточняване дали това
възражение касае претендираното като претърпяна вреда адвокатско
възнаграждение за наказателното производство или присъдените разноски от
първоинстанционния съд.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило от Апелативна прокуратура - Варна
писмо вх. № 2231/25.03.2025г., с което в изпълнение на дадените указания се
посочва, че направеното с въззивната жалба възражениет за прекомерност
касае претендираното като заплатено адвокатско възнаграждение от В. Т. в
хода на воденото срещу него наказателно производство.
ПРОКУРОР К.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната
жалба, подадена от Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура – Варна.
Оспорвам въззивната жалба, подадена от В. Т.. Поддържам направеното
уточнение. Няма да соча други доказателства.
АДВ. Р.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Оспорвам въззивната жалба на Прокуратурата. Запознат съм с уточнението,
направено от прокуратурата. Няма да соча други доказателства. Представям
списък на разноските и доказателства за извършването им.
ПРОКУРОР К.: Не правя възражение за прекомерност на размера на
разноските, сторени от насрещната страна.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеният от процесуалния представител
на въззивника Т. списък на разноските и доказателства за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОР К.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че решението на
Окръжен съд – Варна е неправилно в частта на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. Безспорно е било налице
незаконно обвинение, продължило около седем години, и то не следва да бъде
обезщетено в определения от окръжния съд размер. В конкретният случай от
3
страна на ищеца са заявени общи твърдения за настъпили вреди с
неимуществен характер, които нито са конкретно определени, нито са
доказани по убедителен начин. Безспорно е, че с воденото наказателно
производство за В. Т. са били създадени обичайни неудобства – страхове,
притеснения, които е преживял като неоснователно наказателно преследвано
лице, но не се установяват такива, надхвърлящи ги или други, свързани с
настъпили трайни тежки психични и социални проблеми. Безспорно са налице
неприятни душевни преживявания, свързани с неговото емоционално и
душевно равновесие. Нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършването на престъпление,
за което впоследствие е оправдано, е изпитвало неудобства. Чувствало се е
може би унизено, притеснено, накърнени са му били моралните и нравствени
ценности, социалното общуване, но считам, че е било в рамките на
обичайното при водене на наказателно производство. Освен това
наказателното производство не е довело и до ограничаване на личната му
свобода предвид наложената му най-лека мярка за неотклонение. Самото
обвинение е за извършено престъпление при непредпазливост, което не е без
значение. Що се отнася до продължителността на производството -
коментирано е като неразумен срок за водене на наказателно производство от
окръжния съд - искам да отбележа, че такава претенция за неразумен срок в
исковата молба не е имало. Независимо от това съда е коментирал и приел, че
е налице неразумен срок, но това е твърде субективно при определянето на
срока за водене на наказателното производство като неразумен или не тъй
като следва да се има предвид в случая характера, вида на наказателното
производство и на престъплението, а именно, че делото е водено срещу
няколко обвиняеми лица, при усложнена фактическа обстановка, самото дело
е с правна сложност, налице са били много отлагания на заседанията по
делото, което не е по вина на прокуратурата и всичко това е следвало да бъде
отчетено от съда. Въззивната жалба на Окръжна прокуратура - Варна считам
за основателна в смисъл, че следва да бъде изменено решението на Окръжен
съд - Варна и да бъде намалено присъденото обезщетение за неимуществени
вреди. Що се касае до присъденото обезщетение за имуществени вреди -
адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство, то същото
следва да бъде намалено съгласно поисканото във въззивната жалба на
прокуратурата, където изрично е посочено възнаграждението по кои,
приложени към жалбата на Т. /става въпрос за жалбата, по която е образувано
гр. д. № 1199/2024г. по опис на Окръжен съд- Варна/ договори за правна
помощ и съдействие се оспорват. Сумите по тези договори за правна защита и
съдействие в размер общо на 15 750 лв. се оспорват във въззивната жалба на
прокуратурата тъй като няма доказателства, че са заплатени от В. Т.. Платени
са очевидно от „Планекс“ ООД, което дружество е страна по договорите.
Мотивите за това защо сумите по тези договори за правна защита и
съдействие в размер на общо 15 750 лв. се дължат на ищеца в решението на
окръжния съд липсват. По изложените съображения въззивната жалба на
4
Окръжна прокуратура – Варна считам за основателна и следва да бъде
уважена като Ви моля да измените решението и да намалите обезщетението в
частта както за неимуществени, така и за имуществени вреди. Моля размерът
на обезщетението да бъде съобразен с принципа за справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите въззивната
ни жалба и да присъдите допълнително сумата от 15 000 лв. към вече
присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди, претендиран от
доверителя ми Т. за претърпени от него неимуществени вреди във връзка с
образуваното и водено наказателно производство, приключило с
оправдаването му, което недвусмислено сочи, че той е бил обект на едно
незаконно обвинение. Считаме, че макар и окръжният съд да е обсъдил всички
доказателства, които са били ангажирани по делото, то неправилността на
първоинстанционния съдебен акт се свежда до материалното право. Считам,
че не са дооценени адекватно и в достатъчна степен както характера, така и
степента и обхвата на всички неимуществени вреди, а това са душевните
болки, моралните страдания, изключителните неудобства, които той е търпял,
здравословните проблеми, до които се е стигнало, накърняването на неговата
лична чест, достойнство, авторитет в обществото, като Ви моля в тази връзка
да се съобразите с доводите ни, развити в жалбата. В крайна сметка въобще не
може да става дума в конкретния случай за твърдения, които се поддържат и в
съдебната зала, че видите ли се касае за някакви незначителни неимуществени
вреди, които е търпял доверителя ми в резултат на воденото седем години и
половина наказателно производство с обвинение, което е предвиждало
лишаване от свобода до 8 години във връзка с причинена смърт на четири
лица. Може би той е трябвало да бъде изключително щастлив от това, че някой
му е повдигнал едно незаконно обвинение, от това, че срещу него са били
предявени искове за обезщетяване на тези неимуществени вреди в общ размер
на 900 000лв. само по това производство, а както правилно е отбелязал
Варненския окръжен съд именно воденото наказателно производство е било
основание за завеждане на други граждански искове, но не в рамките на
наказателното производство, които също са били също в един изключително
висок размер. Можем да си представим кръга от наследници и правоимащи на
тези четири лица по обичайните размери на обезщетения до какви очаквани
обезщетения като общ стойностен размер би се стигнало ако в крайна сметка
се приемеше, че този деликт е осъществен. Затова не мога да се съглася с
тезата на прокуратурата, че воденето на наказателно производство от седем
години и половина за престъпление по чл. 123 е в рамките на разумните
срокове. Макар и да няма самостоятелна претенция по чл. 2а от ЗОДОВ в
крайна сметка имаме твърдения в тази посока, че е изключителен дълъг и
извън обичайните и разумни срокове, които са били необходими за да
приключи едно наказателно производство както в досъдебна, така и в съдебна
фаза, като по никакъв начин това наказателно производство не се е забавило
по причина на моя клиент, който се е явявал на десетките заседания, които са
5
проведени по тези дела в отделните инстанции. Стигнало се е до едно
изключително сериозно навлизане в личната сфера на клиента ми, който е бил
един уважаван, достоен и ценен не само от хората в професионалните среди,
но и в обществото професионалист с доказан авторитет, който е бил сринат с
акта на повдигане на това обвинение. За това е допринесло и широкото
медийно отразяване, в която посока са ангажирани многобройните
доказателства като не претендираме тази извадка да се ползва с някаква
представителност. Можете и Вие само с въвеждане името на клиента ми да
видите какъв е обема от този информационен поток, който е бил свързан с
назоваване на неговото име и свързването с негативните последици, които се е
твърдяло, че са причинени именно от него и както правилно е имал повод да
отбележи Варненския окръжен съд трайна и константна е практиката на
съдилищата при присъждане на обезщетения от ЗОДОВ, че не е необходимо
тези публикации да са от страна на прокуратурата и нейния официален
говорител. Достатъчно е, че именно образуваното и водено от прокуратурата
дело е дало основание за тях на медиите, които са длъжни да информират
обществото. Най-сериозния акцент в жалбата ни, който ни дава основание да
искаме един значително по-висок размер на обезщетение е обстоятелството,
свързано със изключително сериозното нарушение и накърняване на неговото
здраве. Стигнало се е до една толкова тежка травма, която е персистирала през
всичките тези седем години и половина. Още в хода на наказателното
производство се е налагало той да ползва психична и психиатрична помощ, да
приема лекарства и въпреки това предвид продължаването на това
стресогенно събитие тя не е била туширана, а напротив: стигнало се е до
влошаване на неговото здравословно състояние и както правилно е
охарактеризирано от СППЕ се е стигнало в крайна сметка до една тежка
тревожна и депресивна симптоматика, която е хронифицирала и се е стигнало
до посттравматично стресово разстройство, което вече няколко години след
инцидента продължава да е налично, актуално, да не е преработено и той да
продължава да се нуждае от квалифицирана помощ, включително
медикаментозна терапия. Всички знаем, че тези травми с такава давност и с
оглед възрастта на клиента ми по всяка вероятност може да продължат за още
един много дълъг период от време, който никой не може да прогнозира. Не е
вярно това, което се твърди от представителя на апелативната прокуратура, че
вредите били обичайни. Моля Ви да съобразите обстоятелството, че в
показанията на свидетеля Ю.Е., който е дал един изключително точен
индикатор за психичното здраве на клиента ми, който дълги години именно
предвид това, че е бил дискредитиран в обществото, се е изолирал от
социалните си контакти, включително се е стигнало до това той да се чувства
абсолютно без перспектива, включително и до суицидни мисли, които са
инкорпорирани в неговите показания и правилно са дали основание на съда да
присъди именно този размер на обезщетение. Моля Ви съобразявайки и
другите аргументи, които са залегнали във въззивната ни жалба, да присъдите
този размер на обезщетение, защото макар и обезщетенията по ЗОДОВ да
6
нямат такъв дисциплиниращ ефект, е крайно време чрез тези обезщетения да
се пресекат всякакви опити от страна на прокуратурата да се вкарват
конюнктурни и недоказани обвинения и да се съсипва живота и съдбата на
отделни хора твърдейки впоследствие, че те едва ли не това са го приемали
като нещо най-обичайно в техния живот. Относно жалбата на прокуратурата и
твърденията й, че не трябва да се присъждат като имуществени вреди онези
суми, които е заплатил работодателя на клиента ми, считам, че тази теза не
може да бъде споделена. Обстоятелството, че по молба и по искане предвид
материалното затруднение, в което се е намирал клиента ми, се е наложило
неговия работодател по негово настояване да плати и впоследствие те ще
уредят тези си финансови отношения, не дава основание да бъде отречена
възможността тези вреди да бъдат компенсирани в пълния им размер по
начина, по който ние сме ги претендирали. Моля да ни бъдат присъдени
сторените разноски за двете инстанции в пълния им размер.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 9.25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7