Р Е
Ш Е Н
И Е № 260000
гр.Пловдив, 04. 01.
2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с.,
в публичното заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател : Светлана
Изева
Членове :
Радостина Стефанова
Светлана Станева
Секретар
Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия
Радостина Стефанова
възз. гр.д. № 875/2021г.
И за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с 26 ал.2 от ЗС и чл.109 от ЗС и във
връзка с производство по чл.288 и чл.290 от ГПК пред ВКС.
Делото се
разглежда повторно от въззивна инстанция при Окръжен съд – Пловдив.
Първоначално
е образувано възз.гр.д.№ 2280/2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VI гр.с., по подадени две въззивни жалби против Решение №
3052/17.07.2019г., постановено по гр.д.№ 4445/2018г. по описа на Районен съд
–Пловдив, X гр.с.,
съответно от
И.Г.Ж., ЕГН – **********, чрез адв. Н.А., с което е обявен за нищожен поради невъзможен предмет, на осн.
чл.26, ал.2 от ЗЗД, по иска предявен от „Палас“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, Цар Иван Асен № 30, ет.5, против нея
и против „Акрабов“ ООД, ЕИК –
*********, Договора за покупко-продажба на право на
строеж на паркомясто №3, с площ от
15,83 кв.м. предвидено за изграждане, съгласно одобрен архитектурен проект в
имот с ИД 56784.523.551 по КК на гр. П., с административен адрес гр. **********,
представляващо УПИ ІХ-551,552,553 от кв.141 по рег. план на гр. ********* от
1995г., който договор е обективиран в Нотариален акт № 64, том ІІ, рег. № 2878,
дело № 256/2006г. на Нотариус *********** и е сключен на 30.05.2006г. между
„Акрабов“ ЕООД и И.Г.Ж., както и е
осъдена на осн. чл.109 от ЗС, да преустанови неоснователните си действия по
отношение на собствения на ищеца
„Палас“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. ********** имот в размер на 33/326 ид.ч. от УПИ
ІХ - 551,552,553 кв. 141 по регулационния план на гр. Пловдив, понастоящем имот
с ИД 56784.523.551 по КК на гр. Пловдив, с административен адрес гр. ********,
като преустанови
действията си по влизане в
поземления имот и паркиране на автомобил в него, както и в частта, с която
е осъдена да заплати на „Палас“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 453 лв., представляваща деловодни
разноски.
съответно от
„Акрабов“ ООД, ЕИК – *********, чрез адв.В.Т., само в частта, с която е
обявен за нищожен поради невъзможен предмет, на осн.
чл.26, ал.2 от ЗЗД, по иска предявен от „Палас“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. *********, против дружеството и против И.Г.Ж., Договора за покупко-продажба на право на строеж на паркомясто №3,
с площ от 15,83 кв.м. предвидено за изграждане, съгласно одобрен архитектурен
проект в имот с ИД 56784.523.551 по КК на гр. П., с административен адрес гр. **********,
представляващо УПИ ІХ-551,552,553 от кв.141 по рег. план на гр. П., „***** от
1995г., който договор е обективиран в Нотариален акт № 64, том ІІ, рег. № 2878,
дело № 256/2006г. на Нотариус ******** и е сключен на 30.05.2006г. между
„Акрабов“ ЕООД и И.Г.Ж..
Жалбоподателите И.Г.Ж. и „Акрабов“ ЕООД обжалват решението и в частта, с която са осъдени да
заплатят общо на „Палас“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 361 лв., представляваща деловодни разноски.
Жалбоподателката И.Г.Ж. моли решението да
бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се
отхвърлят изцяло предявените искове.
Жалбоподателят „Акрабов“ ЕООД
моли решението да бъде отменено в атакуваната от дружеството част и вместо това
да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло заведения иск по чл.26
ал.2 от ЗЗД.
Жалбоподателите
И.Г.Ж. и „Акрабов“ ЕООД с подадените
въззивни жалби поддържат също така изрично, че дори и да се приеме нищожност на
договора, то е настъпила правна
конверсия и по силата на същия, купувачът е придобил вещно право на
ползване.
Въззиваемата
страна „Палас“ ЕООД е депозирала два самостоятелни писмени
отговори по подадените въззивни жалби от И.Г.Ж. и от „Акрабов“ ЕООД, с които
взима становище, че са изцяло неоснователни.
Въззиваемата
страна И.Г.Ж. депозира писмен отговор по подадената въззивна жалба от „Акрабов“
ЕООД, с който взима становище, че е изцяло основателна.
Въззиваемата
страна „Акрабов“ ЕООД не депозира писмен отговор по подадената въззивна жалба от И.Г.Ж..
С Решение №
1342/20.11.2019г., постановено по възз.гр.д.№ 2280/2019г. на Окръжен съд –
Пловдив, VI гр.с., е -
обезсилено Решение № 3052/17.07.2019г., постановено по гр.д.№ 4445/2018 г. по описа
на Районен съд -Пловдив, X гр.с., в частта,
в която по иска, предявен от „Палас“ ЕООД, ЕИК *********, против И.Г.Ж., ЕГН **********
и „Акрабов“ ЕООД, ЕИК *********, е обявен за нищожен поради невъзможен предмет,
на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД, Договорът за покупко-продажба за над
33/326 ид.ч. от право на строеж на паркомясто
№3, с площ от 15,83 кв.м. предвидено за изграждане, съгласно одобрен архитектурен
проект в имот с ИД 56784.523.551 по КК на гр. П., с административен адрес гр. *********,
представляващо УПИ ІХ-551,552,553 от кв.141 по рег. план на гр. ********* от
1995г., който договор е обективиран в Нотариален акт № 64, том ІІ, рег. № 2878,
дело № 256/2006г. на Нотариус ******** и е сключен на 30.05.2006г. между „Акрабов“ ЕООД и И.Г.Ж., като
постановено по недопустим иск, върната е исковата молба в тази й
част и е прекратено производството по нея, -
и е потвърдено Решение №
3052/17.07.2019г., постановено по гр.д.№ 4445/2018 г. по описа на Районен съд
-Пловдив, X гр.с., в останалата му част;
както е осъдена И.Г.Ж., да заплати на „Палас“ ЕООД, сумата от 437,50лв., разноски
във въззивното производство; както и е осъдено „Акрабов“ ЕООД, да заплати на „Палас“ ЕООД,
сумата от 87,50лв. разноски във въззивното производство.
В мотивите на Решение № 1342/20.11.2019г., постановено по възз.гр.д.№
2280/2019г. на Окръжен съд – Пловдив, VI гр.с., е
изложено и че
Срещу Решение
№ 1342/20.11.2019г., постановено по възз.гр.д.№ 2280/2019г. на Окръжен съд –
Пловдив, VI гр.с., са подадени от
И.Г.Ж. касационна жалба и от „Палас“ ЕООД касационна жалба /подадена и именувана първоначално като
частна касационна жалба, но отговаряща на изискванията на чл.284 от ГПК за
касационна жалба./
С Определение № 445/23.11.2020г. по гр.д.№ 2442/2020г. по описа на ВКС, I г.о., е постановено,
че касационните жалби са процесуално допустими, и е допуснато касационно
обжалване на Решение
№ 1342/20.11.2019г., по възз.гр.д.№ 2280/2019г. на Окръжен съд – Пловдив, VI гр.с. В мотивите е аргументирано подробно,
че касационно обжалване следва да бъде допуснато на осн. чл.280 ал.2 пр.3 от ГПК за проверка на извода на въззивния съд, че иск по чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД за
нищожност на прехвърлителна сделка с предмет вещно право върху недвижим имот е
допустим и може да бъде уважен само по отношение на идеална част от този имот,
доколкото само за нея ищецът има правен интерес от предявения иск. Поради
връзка между тях, касационно обжалване следва да се допусне по отношение на
цялото въззивно решение, тъй като разсъжденията на ВКС ще имат за предмет иска
по чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД в неговата цялост, а освен това преди да се разреши
въпросът за действителността /в нейната цялост/ на оспорената сделка, от която
ответницата черпи права, не може да се преценява изхода не делото по чл.109 от
ЗС.
С Решение № 47/26.03.2021г. по гр.д.№ 2442/2020г. по описа на ВКС, I г.о., в
производство по чл.290 от ГПК, е отменено
Решение
№ 1342/20.11.2019г., постановено по възз.гр.д.№ 2280/2019г. на Окръжен съд –
Пловдив, VI гр.с. и е върнато делото на Пловдивския окръжен
съд за ново разглеждане от друг състав. С решението си ВКС аргументира, че въззивното решение по иска с правно основание
чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2,
предл.3 от ГПК. Искът за нищожност по чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД на една
разпоредителна сделка с имот има за предмет цялата сделка за целия имот. Затова
съдът следва да преценява валидността на сделката като цяло и не може изводите му да
бъдат различни по отношение на различни идеални части от имота – за
определена идеална част от имота сделката да е валидна, т.е. да има предмет, а
за останалата идеална част да е нищожна, т.е. да няма предмет. ВКС посочва, че такъв
неправилен резултат е постановил въззивният съд, обезсилвайки
първоинстанционното решение по чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД за сделката, касаеща
293/226 ид. части от правото на строеж за процесното паркомясто /т.е. в тази
част нищожността на сделката не е прогласена и тя следва да се счита за
валидна/ и потвърждавайки първоинстанционното решение в частта, касаеща
прогласената нищожност на същата сделка за 33/226 ид. части от същото право на
строеж за паркомясто. Ищецът „Палас“ ЕООД е собственик на офис в жилищната сграда,
намираща се в процесното дворно място, както и на 33/236 ид. части от мястото.
Като собственик на идеални части от мястото той има правен интерес да иска
прогласяване нищожността на сделката, с която трето лице, което не притежава
самостоятелен обект в сградата, придобива права върху дворното място – в случая
право на паркиране. Въпреки, че не е
страна по оспорената сделка, „Палас“ ЕООД може да иска прогласяване на нейната
нищожност, тъй като тя смущава неговото правно положение. / Решение № 1104
от 26.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4693/2007 г., V г. о., Решение № 706 от
28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1737/2008 г., I г. о./.
Правният интерес е за обявяване нищожността на
цялата сделка, тъй като при евентуалното уважаване на този иск ответникът няма
да има права върху мястото /в случая право на паркиране/.
ВКС посочва също, че принципните
разсъждения на Окръжният съд, че продажбата
на право на строеж за паркомясто представлява нищожна сделка поради невъзможен
предмет, съответстват на практиката
на ВКС, според която паркоместата не са
самостоятелен обект на правото на собственост –
Решение № 171 от
8.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4175/2013 г., IV г. о.
Решение № 189 от
6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2014 г., I г. о.
Решение № 199 от
10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5955/2014 г., IV г. о., ГК, както и цитираните
от въззивния съд -
Решение № 53 от
8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5871/2007 г., I г. о.
Решение № 222 от
30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4076/2008 г., IV г. о. Тази нищожност обаче е
следвало да бъде прогласена изцяло, по отношение на цялата сделка. ВКС посочва,
че това всъщност налага отмяна на въззивното решение по чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД и връщане на делото на въззивния съд за постановяване на ново решение по
този иск, което да съдържа произнасяне за цялата сделка, а не в отделни нейни
части.
Преди да бъде
постановен диспозитив по чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД по сделката, от която
ответницата И.Г.Ж. черпи право на паркиране в процесния имот, не може да бъде
разгледано евентуалното ѝ възражение за правна конверсия, тоест, че
вместо невъзможния предмет за учредяване на право на строеж сделката има друг
възможен предмет – за закупуване на идеална част от дворното място с учредяване
право на ползване върху паркомястото. Съдът не може да се произнесе и по иска
по чл.109 от ЗС, тъй като не може предварително да се прецени дали ответницата
има право да паркира в дворно място, в което е построена сграда – етажна
собственост, в която тя не притежава самостоятелен обект. Това налага отмяна на
въззивното решение и в частта по иска по чл.109 от ЗС и връщане на делото за
ново разглеждане на въззивния съд.
Окръжен съд –Пловдив, в настоящия съдебен състав, V гр.с.,
разглеждащ делото повторно като въззивна инстанция, съобразявайки се стриктно със
задължителните указания, дадени с Решение №
47/26.03.2021г. по гр.д.№ 2442/2020г. по
описа на ВКС, I г.о., в производство по чл.290 от ГПК, намира, че подадените две въззивни
жалби са изцяло неоснователни.
1.По отношение на въпроса дали процесното паркомясто е годен обект - с
решението на ВКС вече е прието, че същият не е годен обект на собственост. Потвърдени
са и мотивите, изложени от първата въззивна инстанция, разглеждаща предявения
иск, затова, че изводи в насоката, че паркомястото
не е самостоятелна вещ, която да може да бъде предмет на разпоредителна сделка,
се извличат от прегледа на разпоредбите на
чл.110, ал.1 от ЗС /легална дефиниция на недвижими вещи/, чл.23 от ЗКИР /посочваща кои недвижимите имоти
могат да бъдат обект на кадастъра/, чл.43 от ЗУТ /третиращ въпроса за осигуряване на места за паркиране и
гариране, като с измененията от 2012г. се говори за гаражи и места за паркиране
в границите на урегулирания поземлен имот/. Във всички случаи, законодателят не
е придал статут на обект на вещни права на тези места за паркиране или гариране,
включително и с по-късното изменение на чл.37
ал.4 от ЗУТ през 2015г. ВКС е потвърдил и правните изводи, от друга страна, че не
е предвидена възможност дворните места,
в които има изградена сграда, да бъдат обособявани като открити паркинги,
съставляващи самостоятелни обекти на собственост. Както се посочи по-горе, ВКС
наред с вече цитираната практика на въззивния съд се е позовал и на друга обилна съдебна практика, водеща до този единствен извод, че
паркомястото не е бил както в миналото, така и понастоящем, годен /възможен/
обект на право на собственост.
Съгласно Тълкувателно решение №3/2017, гр.д.№3/2014,
ОСГК - Ако към момента на сключване на сделката предметът е
фактически и правно невъзможен, то тя е нищожна поради невъзможен предмет.
2.След като процесното паркомясто не е
годен обект на вещни права, следва да се разгледат и въведените доводи относно
предявения иск от ищеца „Палас“ ЕООД за прогласяване на нищожност на сделката,
обективирана в Договор за покупко-продажба, сключен между и „Акрабов“
ЕООД /продавач/ и И.Г.Ж. /купувач/.
С
решението на ВКС подробно е разгледан правният интерес от насочване на иска по
чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД от едно трето лице за сделката /„Палас“ ЕООД/ спрямо другите две лица /“Акрабов“
ЕООД и И.Г.Ж./, подписали договора за покупко-продажба. Прието е, че не само е налице правен интерес и искът
е допустим, но и е извършена корекция на правните изводи на първия разглеждащ въззивен
съдебен състав, като ВКС подробно е аргументирал, че ищецът е легитимиран да
иска прогласяване на цялата сделка, а не само на идеална част от нея, в размер
на 33/326 ид.ч.
ВКС е постановил, че „нищожността е
следвало да бъде прогласена изцяло по отношение на цялата сделка“.
С оглед на горното, настоящият съдебен
състав, в изпълнение на указанията, дадени с решението на ВКС, ще постанови
решение, с което на осн.чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД ще потвърди решението на
Районния съд, с което е обявена цялата сделка за нищожна поради невъзможен предмет, а не само в размер
на 33/326 ид.ч. /какъвто размер притежава ищецът/. Само за пълнота на
изложението се посочва, че е безпредметно разглеждането на приетите експертизи,
които са установили, че паркомястото съществува в инвестиционния проект на
сградата, защото не може да се дерогира разпоредбите на законите,
регламентиращи, че паркомястото не е вещ и следователно не може да бъде обект
на разпоредителна сделка, на каквато двамата договарящи са се съгласили да
подпишат и респективно купувачът И.Г.Ж. е заплатила на продавача „Акрабов“
ЕООД цена, записана в Нотариалния акт №
64/30.05.2006г., нот.д.№ 256/2006г., по описа на **********.
3. По
отношение на евентуалното възражение за правна конверсия, въведено от ответниците
И.Г.Ж.
и „Акрабов“ ЕООД, затова, че вместо невъзможния предмет за учредяване на процесното
право строеж на паркоместо № 3 от
15,83кв.м. сделката
има друг възможен предмет – за закупуване на идеална част от дворно място с
учредяване право на ползване върху паркомястото и на основание упражняване на давностно владение. Възражението
за конвертиране се явява неоснователно, тъй като в конкретния случай процесната
площ от 15,83 кв.м. /непринадлежаща към обект в сградата/ е ситуирана
в дворно място, имащо статут на обща част към етажната собственост /построена
сграда с отделни самостоятелни обекти в нея/, като всеки собственик от сградата
притежава и съответна идеална част, която е неразделна част към нея. Налага се
изводът, че невъзможният/недопустим/ предмет на сделката препятства прилагането
на тази правна конструкция за възникването на ново вещно право.
4. По иска с правна квалификация чл.109 от
ЗС, по който въззивният съд дължи разглеждане след произнасянето по
възражението за правна конверсия, съобразно указанията, дадени с решението на
ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че искът
е основателен, след като е доказано с писмени доказателства, че ищцовото дружество
е съсобственик, притежаващ идеална част от общата част на мястото и като такъв
съобразно константната съдебна практика има право да насочва иск по чл.109 от
ЗС срещу всяко друго лице, доколкото се явява и държател на чуждите общи
идеални части. За ответницата по делото
се установи, че няма право да паркира върху
това общо място по см. на чл.38 от ЗС, тъй като сделката, която е сключила няма
възможен предмет по действащото законодателство. С извършваните от нея
фактически действия по паркиране препятства спокойното упражняване на правото
на собственост на ищеца и основателно е прието от Районния съд, че ответницата
следва да бъде осъдена да преустанови тези описани действия. Решението на
Районния съд по иска по чл.109 от ЗС също следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Разноски.
Съобразно правния резултат И.Г.Ж. ще бъде осъдена да заплати на „Палас“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 361 лв. за направени разноски
по гр.д.№ 4445/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, X гр.с.; сумата 350 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 2280/2019г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, VI гр.с., както и общо
сбор сума в размер на 955 лв. за направени разноски по гр.д.№ 2442/2020г. по описа на ВКС, I г.о.
Съответно И.Г.Ж. и „Акрабов“ ЕООД, ще бъдат осъдени да заплатят
на „Палас“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, общо сумата 453
лв. за направени разноски по гр.д.№ 4445/2018г. по описа на Районен съд –
Пловдив, X гр.с.; както и общо сумата 350 лв.
за направени разноски по възз.гр.д.№ 2280/2019г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, VI гр.с.
По
мотивите, Пловдивският окръжен съд – V
възз. гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение №
3052/17.07.2019г., постановено по гр.д.№ 4445/2018г. по описа на Районен съд
–Пловдив, X гр.с.
Осъжда И.Г.Ж., ЕГН – **********, да заплати на „Палас“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 361 лв., за направени разноски по гр.д.№ 4445/2018г. по описа на
Районен съд – Пловдив, X гр.с.; сумата 350
лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 2280/2019г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив, VI гр.с., както и сумата 955 лв. за направени разноски по гр.д.№
2442/2020г. по описа на ВКС, I г.о.
Осъжда И.Г.Ж., ЕГН – **********, и „Акрабов“ ЕООД, ЕИК –
*********, да заплатят на „Палас“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, общо сумата 453 лв. за
направени разноски по гр.д.№ 4445/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, X гр.с.; както и общо сумата 350 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№
2280/2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VI гр.с.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването.
Председател :
Членове :